Местни имена от село Присян, Пиротско

Етикети

, , , , ,

В статия за развоя на българската ономастика към 1985 г. проф. Йордан Заимов набелязва насоките „на бъдещото неотложно проучване на българското именно наследство, където в миналото е живяло или пък живее днес българско население, а именно в Унгария, Румъния, Албания, Гърция, Турция (Източна Тракия), както и в Югославия (Вардарска Македония и Източна Сърбия). От земите, от които има преселници в България, ще се използуват и данни, събрани от тях, а от другите области ще се събират исторически данни от наши и главно чужди извори.“[1]

Тук са представени наименования на местности в землището на село Присян, разположено на 10 километра южно от град Пирот, в северните склонове на Сува планина. Селото е купно, през него тече Присянска река. Извлечени са от краеведския труд „Присjан” от Часлав Спасич, издание 2001 г. Малка част от имената са извлечени от географски и топографски карти (ГИСр). Село Присян е присъединено към Сърбия още по време на войната от 1877-8 г. и след това остава в състава й. Принадлежало е на България само през военните години 1914-18 и 1941-44 г. След като прочетете ономастичните сведения в тази публикация сами може да си направите изводи за езиковата принадлежност на имената (лични и географски), а оттам и етническия характер на населението. Има още

Advertisements

Из нашата топонимия – Робинча (Смядово)

Етикети

, , , , , ,

Робинча е название на местност край Смядово, спомената тук. Не успяхме да уточним точното й местоположение. Според нас географското име предсавлява турски изговор на едно *Робинец, като –ча е подобно на ойконимите Марковча, Кюлевча, Косовча. Има още

Из нашата топонимия – Крещеница (Смядовско)

Етикети

, , , , , , , ,

Крещеница (Кръщеница) е река, която се образува от доловете Пещерата и Пладнището. Влива се в река Брестова при село Веселиново, Смядовско. Името Крещеница се среща в документи на ДГС Смядово и община Смядово (тук). Смятаме, че Крещеница е станало непонятно у населението и постепенно е „ерозирало“ в Кръщеница. Има още

Езикът на земята – Бугар махала (Крагуевац)

Етикети

, , , , , ,

В по-ранна публикация се запознахме с наличието на заселището Бугарe, съставно на село Сагонево, община Куршумлия (Сърбия). В друга статия стана дума за селищните имена Бугариня (днес Славуевац) и Бугаровце (дн. Маджаре) – и двете разположени в юга на Сърбиqя. Тема на настоящата статия е заселището Бугар махала, разположено в южните подстъпи на град Крагуевац. Има още

Фамилни имена от келтски произход

Етикети

, , , ,

Келтите се появяват за първи път в писаната история през VI в. пр. н. е., но тяхното разселване е започнало още през първото хилядолетие пр. н. е. Първите им селища са в земите по горното течение на реките Рейн, Рона и Дунав (Елис 2008: 9), а най-активната им експанзия датира от III в. пр. н.е. Липсват източници, които конкретно да посочват периода на заселването на Британия с келтски племена, но се предполага, че този процес е бил продължителен и е протекъл на няколко етапа. Противно на разпространеното мнение келтите не са били само воини, а и добри земеделци и занаятчии. Те са имали силно развити медицински познания и строителни умения. Mайсторството им в приложните изкуства е било изумително, а учените им са били високо ценени в античния свят. Има още

Българене – откъс от миналото

Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Село Българене е едно от 12-те населени места в Община Левски, разположено в Среднодунавската хълмиста равнина по средното течение на р. Осъм. Кръстопътно селище с много добра инфраструктура, създаваща условия за бърз достъп до всички градове и села в България. Българене е северозападната врата на Левченска община, със запазени паметници от Възраждането и Руско-турските войни. Има още

Из ономастиката на Поморавие – Мърковица

Етикети

, , , , , , , , , , ,

Село Мърковица се намира на 30 км по пряка линия югоизточно от общинския център Лесковец, на 20 км южно от Власотинци, на 11 км северно от Сурдулица и на 13 км североизточно от Владишки хан. Към 2002 г. има 14 жители, а към 1991 – 27. През 1963 г. са отбелязани 36 семейства. Има още

Имената на петте столици на цар Самуиловата държава

Етикети

, , , ,

През 971 година Източна България, в чиито предели влизат: географската област Мизия със столица Велики Преслав, Северна Тракия с център Пловдив и Черноморското крайбрежие, е присъединена към Византийската империя. Българите, които населяват непокорените и незавоювани земи, се обединяват и създават своя собствена държава под името Западнобългарско царство (Дринов 1871: 388-438; Иванов 1986:75). В него влезли вътрешните части на Балканския полуостров: областта Македония, Албания, Северен Епир, Северна Тесалия, Моравската долина, околностите на Видин и София (Иречек 1886: 244). Има още

Старинни селищни имена в община Роман

Етикети

, , , , , , , , , ,

До издаването на МЗ № 3779 на 01.12.1934 г. село Кирилово, общ. Роман е носело името Мушат. По-късно по идеологически подбуди името на това село отново е сменено на Стояново (1947). Какви са били мотивите това име да се включи в списъка за преименуване на 32,6% от всички селищни имена в България през 1934 г. не е съвсем ясно. Основната причина все пак ще да е замяна на турско-арабско-персийски имена в царство България с български такива (Михайлов 2012: 154). Дали обаче Мушат е чуждо име? Определено не е, като следват нашите доводи, които към онова време изглежда не са били известни. Има още

Историческа справка за Подуяне

Етикети

, , , , , , ,

Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г. Има още

Бележки върху агронимите в село Кутово (Видинско)

Етикети

, , , , , , , , , , ,

В статията се описват и се прави рабор на имената на местности като част от топонимията на с. Кутово, Видинско. Изследваната топонимната система има общи елементи както с двуезичната система на местните имена в крайния български Северозапад и по поречието на р. Дунав, така и с едноезичната във Видинско. Има още