Костадинова река – старо селищно име

Етикети

, , , , , , ,

Най-малката заселка в околността на Мадан е Хаджийски дол, разположена на около 4 км южно от града. Тя се състои от няколко къщи и носи името на дола, край който се намира. Това е река, която идва от заселката Върба и в горното си течение се нарича Върбенско дере (Върбенска река), а от заселката Хаджийски дол получава званичното си име. Тази река обаче има свое старо българско име Костадинова река, съобщено от жители на близката заселка Бориново (Г. Христов, Местните имена в Маданско, С., БАН, 1964, с. 224). Има още

Селищното име Бялковци

Етикети

, , , , , ,

На няколко километра южно от гр. Мадан, на левия бряг на маданската Голяма река, се намира заселката Койнарци. Всъщност това са две махалички една до друга — Бял­ковци и Койнарци. Точният местен изговор на името на първата заселка е Белковци с широко -е-. Не е известно защо днес селището се нари­ча Койнарци, след като при първото преброяване на края след освобождението му от турска власт е записана маха­ла Бялковци, а не Койнарци: „Към м. Аврамовци се числят махалите Бялковци и Хад­жийска“ (Списък на населе­ните места в Царство Бълга­рия според преброяването на 31 декемврий 1920 год., С., 1924, с. 30, бел. 21 под черта). Днес заселката Аврамовци, наричана още и Аврамовска махала, е причислена към Ма­дан, а Хаджийската махала носи по-честото име Хаджий­ски дол, местен изговор Хажицки дол. Има още

Каниево – старото селищно име на Две тополи

Етикети

, , , , , , , ,

Село Две тополи в бившата Ардинска околия околия (сега в община Баните, Пловдивска област) се намира на десетина километра източно от с. Загражден. То носи днешното си име от 1934 г., а дотогава се е наричало званично Ахатлар кебир, име, дадено от турската власт преди 1912 г. При първото преброяване селото има 763 жители в 121 домакинства (Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1920 г.. С., 1924, с. 24). През 1985 г. то е наброявало 52 души. Има още

Селищното име Есенище

Етикети

, , , , , , , , , ,

На половин километър югозападно от с. Турян, Смолянско, се нами­ра заселката Есенище (ударението е върху първата тласна, а местният изговор е Йесенище), която има два­десетина къщи. При първото пре­брояване на края след освобожде­нието му през 1912 г. Есенище на­броява 71 жители в 16 домакинства (Списък на населените места в Цар­ство България според преброяване­то на 31 декемврий 1920 год., С., 1924, с. 31). Има още

Географските имена разказват… Старцево

Етикети

, , , , ,

Големите, белосани старцевски къщи са обърнати на юг към слънцето, сякаш устремени към светлина­та, както са устремени към нея и знанието тукашни­те хора. От три години основното училище в селото прерасна в гимназия. През миналата учебна година деветокласниците, ръководени от преподавателя по гео­графия, събраха сто деветдесет и девет наименова­ния на географски обекти от землището на селото, които бяха класифицирани и подредени в картотека. Какво ни разказват тези имена? Има още

Курил, Курило – родови имена

Етикети

, , , , , , , , ,

Колкото повече биват разгадавани тайните на българските селищни имена, толкова по-убедително се налага изводът, че почти всички от запазените от векове названия на села крият в своя състав някакво родово име. Това родово име е най-вече лично име или презиме (по същество прякор, прозвище) на основателя на селището. Обикновено прякорът отразява лични физически и душевни качества, а прозвището — занаята, общественото положение. Има още

Името на село Каран Върбовка

Етикети

, , , , , , , , , , ,

Името на с. Каран Върбовка, което лежи източно от гр. Бяла, недалеч от р. Черни Лом, е засвидетелствувано в турски документ от 1734 г. под формата Вирбуфка[1]. От тази податка може да се съди, че първоначално това име е гласяло само Върбовка. То се повтаря в този вид в Горнооряховско и Севлиевско. Селото в Горнооряховско се е наричало по-преди Бей Върбовка, а селото в Севлиевско Даа Върбовка „планинска Върбовка“. Има още

Името на село Мортагоново

Етикети

, , , ,

И името на село Мортагоново, както и имената на други селища, особено в Североизточна България — Кардам, Тервел, Крумово, Кубрат и пр. са свързани с имената на царе от Първата българска държава и са получили тия си имена от 1934 г. От тази дата е преименувано и село Ахмак (Ахмач) в Мортагоново. Наречено е така по името ма българския цар Омуртаг, но с тази друга форма, за да не става повторение и объркване с името на гр. Омуртаг (предишно Осман пазар) Как се е явила тази форма? Има още

Името Гашня

Етикети

, , , , , , , ,

Напоследък река Гашня в Родопите придоби национална и международна лоша слава, тъй като се показва жалкото й състоянието днес в резултат на отклоняване на водите към водноелектрическа централа. Цялото 6 минутно видео на „Дойче веле“ можете да видите тук. Разширена и обзорна статия по въпроса за водните ресурси – виж. Научно-популярната статия за името на река Гашня – неговото значение и произход, писана още в 1983 г. – по-долу.

Има още

Широково, Русенско

Етикети

, , , ,

Стоя пред Кирли канара, развълнуван и заинтригуван от вида на четирите рида с издълбани големи ниши в здравата скала. Като ехо от поколение на поколение хората от село Широково, Русенски окръг, повтарят само една единствена дума, която трябва да бъде и название, и обяснение — Манас­тирът. Има още

Разговор за имената: Клокотница (Семизча)

Етикети

, , , , , , , , , ,

Навършиха се 750 години от Клокотнишката битка, в която войските на цар Иван Асен II спечелват бляскава победа срещу византийците и пленяват епирския деспот кир Теодор Комнин заедно с негови роднини, висши лица и боляри. За това накратко споменават летописците Георги Акрополит (XIII в.) — „Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос (б. м. Марица), което наричат Колокотнѝца“; Теодор Скутариот (XIII в.) — „Войските се срещнали на някакво място край Еврос (наричат го Клокотнница) и Тодор бил победен от българите“. Във възпоменателния каменен надпис на Иван Асен от църквата „Св. 40 Мъченици“ във Велико Търново е отбелязано, че битката и победата над ромеите е спечелена „в лято 6738, 3-и индикт“, „в дванадесета година от царуването си“ в деня на „Светите 40 мъченици“, т. е. на 9 март 1230 година. Има още