Радиопредаване „За думите“ – Българските имена през 15-19 век

Етикети

, , , ,

Османските регистри, щателно водени от имперската администрация, дават ценни сведения за именната система на българите, които са под властта на султана. Как са се именували предците ни в ония времена – заедно с проф. Стоянка Кендерова разлистваме османските регистри, пазени в Националната библиотека. Има още

Advertisements

Значението на селищното име Талашманци

Етикети

, , , , , , ,

Куманите (наричани още половци и кипчаци) са номадски народ, образувал се в степите на Азия и нахлул в Европа през 10-и век. Многократно преминават река Дунав и извършват набези в България (тогава под ярема на Византия), като периодично нападат Унгария и Киевска Рус.

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход. Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Има още

Местни имена от Бяла (Варненско)

Етикети

, , , , ,

Някои топоними от землището на Бяла, Варненска област.

ГЛИКО – букв. сладък от гръцки ез.

ДЪБРАВА – означава гора, първоначално такава с дъбове.

КАЗАКУ – падеж от казак (?)

КАКАРА – кокар ‘миризлив’ (?)

КАНАВЕС

КАЧИ ВЕЛКО – = Хаджи Велко (?) Има още

Към произхода на селищното име Коматево (Пловдивско)

Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Коматево е село, днес квартал южно от Пловдив. Селото е известно документално още от 1477 г. като войнуганско. Руси Стойков разчита името Комат гиран, регистрирано през 1576-7 г. в опис на данъкоплатците джелепкешани в каза Филибе. В бележка под линия цитира сведение от П. Делирадев, че край селото са открити следи от римски водопроводи (виж). Според него Комат гиран означава част от водопровод и по този начин се е получило селищното име (Стойков 1960: 430). Всъщност геран означава ‘кладенец, чиято вода се вади с кобилица‘. През 1635 г. в османски документ името на селището е представено с формата Комад и 10 домакинства (ханета). По-късно, през 1651 г. отново е записано Комад с 15 домакинства (ТИБИ 8: 20, 215). Има още

Бележки към изследването „Селищни имена от Смолянско“ (2015)

Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Наскоро имахме възможността да се запознаем с изследването „Селищни имена от Смолянско“ с авторски колектив Елена Каневска-Николова, Ваня Кръстанова, Мария Петрова, Нина Томова, Мирослав Михайлов и Мариана Ламбова. В това ономастично четиво се преповтарят без критичен анализ по-стари етимологии, които поне от гледна точна на времето и натрупаните сведения, не са издържани и приемливи. В библиографията на изследването проличава, че авторите не са се запознали с цялата налична литература по разглежданата тема – имената на селища в три южнородопски общини (Смолян, Рудозем, Мадан). Подобни писания по същество не заслужават особено внимание, но поради популярно-справочната насоченост на изследването считаме, че грубите неточности и грешки следва да се посочат и по възможност изяснят и изправят. Причина за подобна промяна в отношението ни е възможността наличните сведения в книгата да станат част на бъдещи реферати и домашни работи на подрастващи, ученици и студенти. Не е желателно тези стари тези да се преповтарят и утвърждават в съзнанието на младите поколения, нанасяйки трудно поправими щети спрямо народностното им достойнство. Има още

Бритовска чука – из топонимията на Варненско (3)

Етикети

, , , , , , , , , ,

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път, бидейки свързани с хората носят сведения за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава. Има още

Барчилова речка – из топонимията на Варненско

Етикети

, , , , , , , ,

Имената на местностите (местата) или топонимията имат важен дял в живота и историята на дадено населено място. Основното им предназначение е да служат за обозначаване и ориентир на хората за определени райони от землището, което обитават. Тези имена неминуемо присъстват в ежедневието, в стопанската дейност, в разговорите по между им. За историята е важен езиковият произход на топонимите – даващ представа за различните етнически групи, живяли и битували по землищата на днешните населени места. Топонимите понякога са езикови резервати за остарели думи или такива с изгубено или забравено значение, а друг път,  бидейки свързани с хората показват информация за отделни лица и родове, свързани чрез събитие или собственически отношения със земята, която обитава. Има още

Един неизвестен топоним – Вулгари – Греки

Етикети

, , , , , , , ,

Топонимът Вулгари – Греки е забелязан на руска топографска карта с мащаб 1: 25000, издание на ГЩ на СССР. Не сме го срещали досега в писмени издания със събрани етнонимни по произход топоними. Едно от по-сериозните е при Йордан Заимов (Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967, с. 112), който впоследствие е бил обогатен съвсем малко и препечатван в по-нови изследвания. Тук има някакъв беден списък. Топонимите са много повече. Има още

Обидим – произход на топонима

Етикети

, , , , , , , , , , , , , ,

Обидим е село в община Банско, недалеч от р. Места. Селото е много старо – в околностите му се отриват или съществуват 13 религиозни обекта – черкви, иконостаси, параклиси, останки от манастир. Още в 15 век е регистирано от османските данъчни служители с 47 данъчно задължени домакинства. Приблизително 250 души е брояло тогава. Има още

Селищните имена от Софийско през турско време

Етикети

, , , , , ,

Из „Архив за поселищни проучвания“, книга 1, 1939 г.
Селищните имена от Софийско през турско време
от
Петър Миятев
Почти всички села, колиби и градове, които се намират в днешната Софийска област са съществували и през XVII. ст. под днешните си имена: едни български, други турски, дадени от завоевателите. Всички тия селищни имена са зарегистрирани в турските официални книжа. В Народната библиотека в София се пазят много кадийски дефтери, които съдържат имената на днешните селища из Софийско. В тях, обаче, ние ще срещнем и такива имена, които нито днес, нито непосредствено след Освобождението са се употребявали. Такива селищни имена ще дадем по-долу. Може би днес има люде, които ще могат да кажат, кои селища са носили тия имена, нам, на всеки случай те са неизвестни. Заменянето на турските селищни имена с български е започнало отдавна, но то биде твърде бърже, макар и не във всички случаи съвсем сполучливо, завършено преди няколко години. Днес населението употребява вече новите имена и не след много старите — в повечето случаи — турски селищни имена, ще бъдат забравени съвсем. От българско гледище това е похвално, но от исторически интерес е старите имена да бъдат записани и запазени някъде, за да не се ровим и разпитваме: кое софийско село се е казвало някога, напр. Акъ Данишменд и т. н. Да се даде отговор на такива въпроси, след изчезването на едно, две и повече поколения, е трудно и само писмените паметници, разбира се, ако такива има, могат да ни помогнат. Но и тяхната помощ не ще е голяма, ако от тях не можем да установим и двете имена, т. е. и старото и новото, запазило се до днес.

Има още

Чували ли сте за Ягода Вампирска? Любопитни имена от ЕСГРАОН

Етикети

, , ,

Изборът на име е определящ за живота на детето. Имената носят своята символика и са първото впечатление, което човек оставя след себе си. Понякога обаче, за да избягат от стандартните и често повтарящи се имена някои родители прекаляват с нестандартните си решения.

Според Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) в България съществуват следните лични имена, които съчетани с фамилните звучат направо куриозно. Ето ги и тях:

Има още