Думите гвозд и прозор според географските имена

Етикети

, , , , ,

Образно топонимията може да бъде представена като огледало на човешката история, тъй като в нея се отразяват народностни названия, исторически събития, своеобразието на домашния бит и личните имена на хората – собственици на различни стопански обекти или основатели на селища. Най-старите топоними обозначават природните дадености на местността – източници на питейна вода, различни особености на релефа, разнообразието на животинския и растителен свят. Топонимите са пазител на езика – съхраняват старинни думи и регионални особености, служат като неоценим източник на сведения за миналото, за което може да липсват писмени паметници. Има още

Реклами

За село Забел, Трънско

Етикети

, , , , , , , , ,

Забел е село от купов тип, разположено в южните поли на Руй планина, разположено на 8 км западно от гр. Трън.

Името на селото е старо, споменато в извори още в 1576 г. Според местното предание то е по името на царица Изабела, живяла някога тук. Други твърдят, че така се е наричала римската вила, която била тук. Над селото, на северозапад наистина имало римска вила с впечатляващ елементи – подово отопление, луксозна мозайка и облицовка. Там са намирани керамика, пръстени, монети и пр. Тя е известна на науката, изследвана от Д. Джонова. Некропол от римско време има североизточно на 1 км при оброка „Св. Спас”, датиран от II-IV в. Частично е проучен от В. Паунова. Богатството от находки се съхранява в музея в Перник. Има още

Антропонимични данни за село Абланица, Неврокопско в османски данъчни регистри от XV век

Етикети

, , , , , , ,

Запазените османски данъчни регистри от XV и XVI в. дават ценни сведения за българското население през този период в Родопите и Беломорието. В статията се публикуват антропонимични данни за населението на с. Абланица, Гоцеделчевско от средата на XV в., според които цялото му население е българско християнско. Така се оборват тезите на недобросъвестни изследвачи, според които българите мюсюлмани не са автохтонно местно население, а са мюсюлмани, преселили се на Балканите преди тук да се установят за дълго османските турци. Има още

Към етимологията на селищното име Опака

Етикети

, , , , , ,

Сканирана статия за етимологията на селищното име Опака в Северна България. Публикувана е през 1993 в полското списание „Ономастика“. Приятно четене!

Има още

За ролята на прилагателните бял (бел) и черен в нашата топонимия

Етикети

, , , , ,

Професор А. Иширков още преди 50 години в статията си „Прилагателните бял и черен в нашата топонимия“ (сп. „Родна реч“, год. II, 1928/29, кн. 4, стр. 85—87) обърна внимание за географско-топонимистичното значение на тези две прилагателни.

Изхождайки от народното разбиране на прилагателните „бял“ със значението на добро, благоприятно, и на „чер“ с противното значение, родоначалникът на българската география (А. Иширков) накратко разглежда този въпрос, и то главно в две посоки: 1) топонимията на речните имена — при два притока, напр. бял и черен — Тимок, Лом, Вит, Осъм, Искър, Места и др., винаги „белият“ води към проход, понеже е благоприятна природната обстановка, а „черният“ — към високи и недостъпни било планински места, било заблатени низини и др. 2) удобни проходни места за съобщения, напр. Бели-брод, Бели просек, Бела вода и др. Има още

Българският език в Албания и Косово

Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Видео пост. Българският език в Албания и Косово – предаване „Час по България“ с гост проф. Лучия Антонова, Институт за български език при БАН. Предаването представлява общ интерес, както и по-специално с известието за топонима Бугарска чесма в село Раховац, Призренско в Косово. Има още

Какво означава местното име Турчиново

Етикети

, , , , ,

В Средна Родопа съществуват доста местности, чиито имена са образувани от словообразувателни основи Турчин- или Турч- с помощта на различни наставки, от които най-честа е -ово.

Такива местни имена са: Турчиново — 1. Ниви на склон южно на 1 км от заселката Кобилин дол на с. Аламовци (Златоградска община); 2. Гола бърчина северно на 1 км oт с. Аламовци; 3. Местност в с. Исьорен (българското му име е Брещене или Обрещене и сега се намира в Гърция); 4. Горната част на с. Ряка (Търънска община); 5. Нива на стръмен склон западно на 400 м от с. Търън; Турчиновото — равнинка в Рудозем, където сега е флотационната фабрика; Турчинско — нива южно от Смолян; Турчинакво — местност в средата на с. Долен (Златоградска община), където сега е училището; Турчино — висока гола бърчина северозападно на 400 м от заселката Касапско (Върбинска община), където някога е имало черквище, а сега — купчина камъни; Турчовото — стръмна нива северно на 1,5 км от заселката Равнища (Маданска община); Турчин мост (звукови варианти Турчи мост и Турчил мост) — малко мостче западно на няколко километра от гр. Неделино. Има още

Село на високо – Палици (общ. Елена)

Етикети

, , , , , , ,

  1. Физикогеографски и исторически бележки

Село Палици отстои на 13 километра източно от гр. Елена и северно от Елено-Tвърдишкия дял на планинската верига Стара планина и главната планинска верига на Предбалкана в Еленската хълмиста котловина. Тя е разсечена от притоците на Бебровската и Златаришката реки, а терена и се определя от две топографски нива-долно ниво до 400-500 м надморска височина и горно 650-750 м надморска височина. Палици се намира на Палишкия рът – на широко плато с дължина около 4000 метра и широчина 2000 м и надморска височина от 411 метра, което го определя в долното ниво на Еленската планинска котловина. То е разположено на смесето на Горнопалишката и Тумбевска реки, основни водоизточници на Брезовска река. Има още

Топонимията на село Голица, Варненско

Етикети

, , , , , , , , ,

Старо село, разположено в Голишкия Балкан, само с българско население, което се родее с това на Еркеч и също като него счита себе си за потомци на „хан-Крумовите българи“. Името му се обяснява с голите върхове Голешите, които се извисяват край него. В някои ранни писмени документи от османския период то се споменава като Суджулук и Суджилар, но това име не е било използвано в говоримия език на българското население. С това си име то е­ отбелязано u в дневника на Джорджич през 1595 г. Има още

Названия на местности край с. Рудозем, Смоленско

Етикети

, , , , , ,

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 171-2. Слушани от Иванъ (Асанъ) Зеровъ отъ с. Рудоземъ. Има още

Названия на местности край с. Исьорен, Ксантийско

Етикети

, , , , , ,

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 170-1. Слушани отъ  Ахмедъ Исенов отъ село Исьоренъ

Има още