Имена на местности край село Мустафчево, Ксантийско

Етикети

, , , ,

Топонимите са извлечени от Сб. Родина, книга 4 (1941-1942), издадена в Пловдив 1944 г., с. 168-9. Казани отъ Ясанъ М. Зюмбюлевъ отъ с. Мустафчево. Има още

Реклами

Названия на места от с. Кремене, Смоленско и околността

Етикети

,

Статията „Названия на мѣста отъ с. Кремене, Смоленско и околностьта“ е извлечена от книга 3 (1939-1940) на Сборник „Родина“, издание 1941 г., с. 171. Материалът е подписан от Асанъ Ис. Тинчовски, имамъ в с. Кремене, Смоленско. Правописът е запазен според извора. Акценти и диакритични знаци – там където са дадени. Има още

Названия на места в околността на с. Елховец, Смоленско

Етикети

, , , , , , , , ,

Извор на кратката статия „Названия на места въ околността на с. Елховецъ, Смоленско“ е Сборник „Родина“. кн. 3 (1939-1940), издаден в Пловдив през 1941 г., с. 171. Материалът е събран и записан от Рашид Асанлийски. Правописът от ония времена е запазен. Има още

Названия на местности около село Абланица, Неврокопско

Етикети

, , , , ,

Извор на кратката статия „Названия на местности около село Абланица, Неврокопско“ е Сборник „Родина“. кн. 3 (1939-1940), издаден  в Пловдив през 1941 г., с. 170. Материалът е оставен без име на събирач. Правописът от ония времена е запазен. Има още

Названия на дялове и поделенията им в гр. Смолян

Етикети

, , , , ,

Представяме ви списък имена (топоними) на дялове от днешния град Смолян. Извлечени са от Сборник Родина, книга 1 (1937-1939), издание 1939 г. в гр. Пловдив, с. 136. Източникът се ползва благодарение на сайта „Книги от Македония“. Анализ на градските дялове не може да открият в специализирания справочник с етимологичен речник „Местните имена в Смолянско“, 1976 г., чиито автор е Анастас Саламбашев – тук, затова и се поместват. Има още

Названия на местности около гр. Смолян

Етикети

, , , , ,

Представяме ви списък с местни имена (топоними) от землището на град Смолян. Извлечени са от Сборник Родина, книга 1 (1937-1939), издание 1939 г. в гр. Пловдив, с. 137. Източникът се ползва благодарение на сайта „Книги от Македония“. Анализ на топонимите и тяхното значение може да откриете в специализирания справочник с етимологичен речник „Местните имена в Смолянско“, 1976 г., чиито автор е Анастас Саламбашев – тук. Има още

Фамилни и прякорни имена в гр. Смолян

Етикети

, , , ,

Имената са извлечени от Сборник Родина, книга 1 (1937-1939), издание 1939 г. в Пловдив, с. 138. Поради това, че част от имената не са отразени в монографията „Местните имена в Смолянско“ ги добавяме, благодарение на сайта „Книги за Македония„. „МИ в Смолянско“, с автор Ан. Саламбашев, 1976 г. може да откриете на това място. Има още

Спрежовски кайряк – из топонимията на Варненско (5)

Етикети

, , , , , , , , , ,

Спрежовски кайряк представлява горист склон, 9,6 ЮЮИ от с. Цонево, общ. Дългопол, в землището на Дебелец. Според Куцаров спреж е название на билка, употребявана за лекуване на овцете в говора на село Еркеч (2009: 232). Спреж е друго название за билката кукуряк, Helleborus Odorus L. (МБотР: 179). Има още

Кратки исторически бележки за село Търън, Смолянско

Етикети

, , , , ,

Търън (у населението Тарън, Тарон) е общински център на 12 махали. Пръснат тип селище, разположено на слънчев склон край шосето Смолян – Средногорци – Мадан по течението на Черна река. От север се загражда с почти голи ридове, в течение на времето прорязани от пороища, обрасли тук там с шубраци и келяви широколистни гори. През последните 15-20 години голяма част от тези площи са засадени с борчета и обликът на терена постепенно се променя. На юг, отвъд реката, се издига един рид, обрасъл с висока гора. Има още

Произход на местното име Врапово

Етикети

, , , , , , , ,

Врапово е име на разрушена крепост, намираща се на конусообразен връх, който е разположен на левия бряг на река Малка Арда между селата Оряховец и Малка Арда, а на един-два километра северно от него е село Кръстатица. Възвишението е естествено укрепено от три страни със стръмно спускащи се склонове и е сравнително достъпно само от западна посока. Самият връх представлява равно място с площ от няколкостотин квадратни метра и точно тук в миналото е било построено градището Врапово, което по всяка вероятност е пазело стария друм, който от Беломорието през Света Неделя, Давидково и Гордьова чука (Каракулас) е водел за Пловдив. От тази крепост днес почти нищо не е останало с изключение на незначителни останки от крепостната стена в северната й част. Крепостните стени са доразрушени от водените през Балканската война (1912-1913 г.) боеве и от пакостната дейност на иманярите. Всички тези твърде полезни сведения за Врапово черпим от една кратка статия на Георги Дамянов, печатана в сп. „Родопи“, и от книгата на д-р Георги Ташев за село Петково (вж. Г. Дамянов, Крепостта Врапово, сп. Родопи, год. V, кн. 4, София, 1970, стр. 22, Г. Ташев, Село Петково, София, 1966, стр. 134). Същите сведения е използувала и Недялка Петрова в една своя статия за някои тракийски крепости в Смолянски окръг (вж. Н. Петрова. За проучването на тракийските крепости в Смолянски окръг. Известия на музеите от Южна България, т. I, Пловдив, 1975, стр. 96). Има още

Проникване на тюркската топонимия в Средните Родопи

Етикети

, , , , , , ,

Географските названия на местности, планини, реки, гори, езера, селища и др. възникват в различни епохи и се изменят с времето по форма и съдържание в зависимост oт редица исторически явления – като миграция на населението, войни, културно-икономическо и езиково общуване с други народи. Затова днес топонимияга на която и да е област представлява пъстър букет от разнородна лексика. В нея са фиксирани миналите епохи и съдържанието й с в процес на постоянно развитие, съобразно историческата действителност. Има още