Зa името на село ДОБРАЛЪК, Асеновградско

Етикети

, , , , , ,

Село Добралък с съградено в един дол в северните поли на Белочерковския рид на Чернатица, на 15 км югозападно от с. Яврово. За основаването на селището и за потеклото на името му битува местно обяснение, което научаваме от Иван Панайотов в неговия пътеводител за Чернатица: „Според преданието селището възникнало на сегашното си място след разселването на старото с. Герово, чиито жители се разбягали при чумна епидемия. Част от тях начело с говедаря Добри се отправило нагоре по малката рекичка да търсят удобно място за заселване. Добитъкът „пладнисал“ в малка лъка, която харесала на бежанците. Селището си те нарекли „Добрьова лъка“ (Ив. Панайотов, Чернатица. Пътеводител, С., 1981, с. 151-152). Има още

Advertisements

ТЪРНОВО – истинското име на село Търън, Смолянско

Етикети

, , , , , , ,

Село Търън е разположено край Черна река на 11 км източно от Устово по пътя за гр. Мадан. Не е известно кога е основано, но според местното предание първите жители отседнали в местността, наричана сега Селското, край извор, над който растял голям трън, който засенчвал водата. Този трън и дал името на селото. Това предание научаваме от едно кратко, но съдържателно описание на миналото на селището, чийто автор е Светослав Духовников, родом от Търън (Нашето село Търън, сп. Родопа, год. XVIII, 1939, кн. 1, с. 1-3; същото и в сб. Родина, кн. II, 1940, с. 148-153). Има още

Старото българско име на село ХВОСТЯНЕ, Гоцеделчевско

Етикети

, , , , , ,

Село Хвостяне се намира на 11 км югоизточно от гр. Гоце Делчев, вляво от река Места и недалече от полите на Югозападна Родопа. Най-близките селища по този бряг на реката са Блатска и Дъбница. Сегашното си име Хвостяне селото носи от 1934 г., докогато то официално се нарича Фустаня. Така то е записано и при първото преброяване на населението, извършено след освобождението в края на 1912 г. През 1920 г. селото е наброявало 396 души в 65 домакинства (Списък на населените места в царство България според преброяването на 31 декември 1920 год., С., 1924, с. 35), а при последното преброяване вече е имало 830 жители. Има още

АБЛАНИЦА – старото българско име на с. Славци, Гоцеделчевско

Етикети

, , , , , , , ,

Село Славци се намира югоизточно от гр. Гоце Делчев в разклоненията на рида Дъбраш. Допреди повече от две години това родопско селище носеше старинното име Абланица, заменено по неизвестни причини със сегашното Славци. Има още

Зa истинското име на връх ТУРЛУКА край Смолян

Етикети

, , , , , ,

Ридът Соколица, издигащ се северно от град Смолян, завършва на юг, досами града с импозантен риолитов връх, който е висок 1520 м. Той представя пресечен конус и всъщност е скала, която се издига на повече от 20 м над околната местност. Този връх, наричан днес Турлука, се вижда от всички краища на смолянската котловина. Определено може да се каже, че Турлука е символ на гр. Смолян. Има още

Местното име ЮНКЕЛЕ при с. Аламовци — Смолянско

Етикети

, , , , , , ,

Юнкеле е име на местност, която представлява „горист връх с поля­на и студен извор“, южно над с. Аламовци, Златоградско. Това сведение черпим от проучването на местните имена в бившата Маданска околия, извършено от Георги Христов, който дава и следното обяснение на по­теклото на местното име: „Възможно от тур. yun „вълна, козина“ и kelle „глава; предмет, подобен на глава (?)“ (вж. Г. Христов, Местните имена в Маданско, БАН, София, 1964, стр. 338). Неубедителността на това обя­снение е очевидна и за автора му, който го снабдява накрая с въпроси­телен знак. Има още

Местните имена в Западна (Беломорска) Тракия – рецензия

Етикети

, , ,

Книгата на покойната ни колега гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева представлява най-пълното проучване на една почти непозната в ономастичен план област – земята между долните течения на реките Места и Марица (Ксантийско, Гюмюрджинско, Софлийско, Дедеагачко и Тимошко). Това е по-голямата част от Западна или Беломорска Тракия, граничеща на запад с река Места, на изток – с река Марица, на юг достигаща до Бяло море, а на север – до билото на Югоизточните Родопи. Има още

Из ономастиката на Поморавие – Перкенда

Етикети

, , , , , , ,

Югозападно от село Боляре, намиращо се в сръбската община Власотинце, покрай река Власина, десен приток на Българска (Южна) Морава, се издига гористо възвишение, наречено Перкендa (със записи от ТК25 и ГИССр: Prkenda, Пркенда). Ориентирано е в посока югоизток-североизток, по темето му има ниви. От изток се от мие потока Раставница, а Кошутин дол е от запад. И двата дола, които ограничават възвишението Перкенда, са леви притоци на Власина. От юг Перкенда граничи със землището на Брезовица. Има още

Произход и значение на селищното име Чокманово

Етикети

, , , , , ,

В книгата на А. Саламбашев „Местните имена в Смолянско“ е дадена накратко народната етимология, т. е. народното обяснение за произхода и значението на селищното име Чокманово (с. 31-32 и 173). Според това обяснение селищното име водело началото си от времето на насилствените опити на завоевателите да помохамеданчат родопските българи. Тогава именно жителите на селото били наречени от турците „хора с чок иман“, т. е. „хора с много вяра“. Така от чокиман се получило селищното име Чокиманово, Чокманово. Тази примамлива, патриотична и лека за разбиране теза не е нова (П. Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, II, 1953, с. 329). Има още

Добиването на благороден метал дало името на комплекса „Златни пясъци“?

Етикети

, , ,

Името на комплекса „Златни пясъци“ край Варна идва от обстоятелството, че при промиване на пясъка от района са добивани златни частици. Това твърдение на варненец, който е историк и поет, споделя в своя доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси в община Варна Светослав Аджемлерски. Той работи от дълги години в провадийския музей, а вече две десетилетия изучава имената на населените места в областта. Има още

Как Кестрич стана Виница?

Етикети

, , , , ,

Виница получава името си през 1947 година. Близо 30 години по-късно със същото наименование тогавашното село е слято с Варна и става квартал на големия град. Това разказа Светослав Аджемлерски от провадийския музей, който вече 20 години изучава имената на населените места в областта. Той представи доклад за старите имена на някои квартали и курортни комплекси и Община Варна по време на научната конференция „Културното наследство на Варна“. Има още