Българене – откъс от миналото

Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Село Българене е едно от 12-те населени места в Община Левски, разположено в Среднодунавската хълмиста равнина по средното течение на р. Осъм. Кръстопътно селище с много добра инфраструктура, създаваща условия за бърз достъп до всички градове и села в България. Българене е северозападната врата на Левченска община, със запазени паметници от Възраждането и Руско-турските войни. Има още

Advertisements

Из ономастиката на Поморавие – Мърковица

Етикети

, , , , , , , , , , ,

Село Мърковица се намира на 30 км по пряка линия югоизточно от общинския център Лесковец, на 20 км южно от Власотинци, на 11 км северно от Сурдулица и на 13 км североизточно от Владишки хан. Към 2002 г. има 14 жители, а към 1991 – 27. През 1963 г. са отбелязани 36 семейства. Има още

Имената на петте столици на цар Самуиловата държава

Етикети

, , , ,

През 971 година Източна България, в чиито предели влизат: географската област Мизия със столица Велики Преслав, Северна Тракия с център Пловдив и Черноморското крайбрежие, е присъединена към Византийската империя. Българите, които населяват непокорените и незавоювани земи, се обединяват и създават своя собствена държава под името Западнобългарско царство (Дринов 1871: 388-438; Иванов 1986:75). В него влезли вътрешните части на Балканския полуостров: областта Македония, Албания, Северен Епир, Северна Тесалия, Моравската долина, околностите на Видин и София (Иречек 1886: 244). Има още

Старинни селищни имена в община Роман

Етикети

, , , , , , , , , ,

До издаването на МЗ № 3779 на 01.12.1934 г. село Кирилово, общ. Роман е носело името Мушат. По-късно по идеологически подбуди името на това село отново е сменено на Стояново (1947). Какви са били мотивите това име да се включи в списъка за преименуване на 32,6% от всички селищни имена в България през 1934 г. не е съвсем ясно. Основната причина все пак ще да е замяна на турско-арабско-персийски имена в царство България с български такива (Михайлов 2012: 154). Дали обаче Мушат е чуждо име? Определено не е, като следват нашите доводи, които към онова време изглежда не са били известни. Има още

Историческа справка за Подуяне

Етикети

, , , , , , ,

Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището с съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато бе открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 г. Има още

Бележки върху агронимите в село Кутово (Видинско)

Етикети

, , , , , , , , , , ,

В статията се описват и се прави рабор на имената на местности като част от топонимията на с. Кутово, Видинско. Изследваната топонимната система има общи елементи както с двуезичната система на местните имена в крайния български Северозапад и по поречието на р. Дунав, така и с едноезичната във Видинско. Има още

Топонимични сведения за Ново Паничàрево, Бургаско

Етикети

, , , , , , , , ,

Статията съдържа кратки исторически и географски сведения за село Ново Паничàрево, Бургаско, след което следва списък с географските имена (топоними) от землището. Списъкът е изготвен само по налични електронни материали (топографски карти и регистри), поради което е вероятно непълен. Повечето имена са без ударение, малка част от тях са с такова, поради щото са взети от топографска карта, издание 1933 г. (ТК33). Най-точен списък може да се открие в „Местните имена в Грудовско (Средецко)“ (1998) с автор Ничка Бечева. Има още

Книга: Местните имена в Пирдопско

Етикети

, , , , , , , , , ,

Точно 58 години след първото издание на монографичното изследване на именития наш учен-ономаст проф. Йордан Заимов за местните названия (топоними) в Пирдопско, то бе преиздадено фототипно през 2017 г. Инициативата е на г-жа Вера Бойчева, зам. кмет на общ. Пирдоп и филолог по образование, със съдействието на академично издателство „Проф Марин Дринов“ и позволение от наследниците на проф. Заимов. Има още

Книга: Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент

Етикети

, ,

В монографията Фамилни имена в Северозападна България. Влашки елемент Л. Селимски анализира по фонетичен състав, етимологичен произход и словообразувателен строеж антропонимите с влашки семантичен или структурен компонент.

Повечето от разгледаните в работата фамилни имена (ФИ) и прозвища са получили ономастични решения в други трудове: Местните названия от Ломско (1951) от Ив. Дуриданов; Речник на личните и фамилните имена у българите (1969) от Ст. Илчев; Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия (1995) от Н. Ковачев и др. Тези решения не задоволяватавтора и той, използвайки многоброен илюстративен материал от широк кръг от източници, с помощта на сравнително-историческия метод предлага на читателя алтернативни тълкувания на ФИ, които са включени в българската антропонимична система. Има още

Именуването в средновековна Македония

Етикети

, , ,

Разглеждат се лични имена и прозвища от средновековна Македония, засвидетелствани във византийски и сръбски владетелски грамоти, данъчни описи и манастирски типици от XIII до XV в. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения:

В етимологически план средновековният антропонимикон на православните славяни в Македония и изобщо на Балканите е ясно доминиран от родното езиково градиво. Християнската номенклатура присъства ограничено, а албанските и влашките имена се използват само в съответните етнически групи. Последните се намират под силен славянски асимилационен натиск и затова често явление е комбинация на славянско лично име с албански или влашки патроним, докато обратното е изключение. Има още

За село Овчарци (Кюстендилско)

Етикети

, , , , , , ,

Село Овчарци се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат две реки – Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш мандра (каменна мандра), от няколко извора (Конски кладенец) и се влива в река Джерман. Има още