За топонимите на село Извор, Босилeградско

Етикети

, , , , ,

(Височина — 870 м при черквата).

Около 4 км на североизток от Босилиград, като се върви по пороището Изворшица, в подножието на планината Рудина се намира центъра на с. Извор, чиято голема черква, големо и красиво училище и около 30-40 белосани керемидни къщи до тех му придават изглед на големо заселище. Двеста метра на север от черквата, под един брег от варовита пръст, блика силен варовит извор – Извòро – който е и причина, за да се образува заселище на това место. Без него не би могло да съществува селото поне на това место, защото особеният характер на подпочвените пластове (синкави варовити и доломитни долнотриаски пластове) правят почти невъзможно изкопаването на бунари с пивка вода. „Извòро“ дава вода колко за една воденица и никога не намалява чувствително. Редко са години, кога селяните могат да забележат, че водата е понамалела. Зимно време водата му не замръзва; даже и най-долнята воденица, която отстои около 1,5 км под селото, свободно меле и при най-голем студ. Ето защо, когато зимата е тежка, т. е. много студена, и водениците по Драговищица замръзнат, селяните от Босилиград и Райчиловци носят мливо в изворските воденици. Те са на брой 11 и всички са на цифун[1]. Летно време температурата на водата не се увеличава, затова тя на пиене е доста студена. От всички карстови извори ивворският изглежда да има най-лека и най-пивка вода. Само жителите на централната махала взимат вода за пиене от този извор, а другите се ползуват от потоците и кладенците (само зиме и пролет), що ги има из долчинките, или пък от бунари. Добитъкът обаче почти на всички махали дохожда да пие от извора или от потока, който образува той. Има още

Реклами

Произход на семейното име ГЕРЗИЛОВ в Широколъшко

Етикети

, , , , ,

В Широколъшко (Солища и Широка лъка) е известно семейното име Герзилов, което буди интерес със странното си звучене. По сведение на Манол Манолов, уредник в Окръжния исторически музей в Смолян, всички Герзѝлови са наследници на преселник от Беломорието на име Герзѝл, който преди няколко века се заселил в с. Солища и основал рода Герзѝлци. Още преди Освобождението (1878 г.) част от тях започват да живеят и в Широка лъка, а след Балканската война се преселват в Девин. Има още

Произходът и името на село Говедарци, Софийско

Етикети

, , , , , ,

Село Говедарци се намира в северозападния дял на Рила планина, в котловина, разположена по течението на р. Черни Искър.

Много предания и .легенди, свързани с образуването и историята на селото, са живи в съзнанието на по-възрастните му жители[1].

Вероятно е траките да са открили тази долина и да са се заселили в нея[2]. Наоколо имало хубави пасища, планината изобилствувала с железни и златни руди, а „тракий­ските рудари странствували навсякъде, където имало руди и златен пясък по реките[3].“ Има още

За село Алтимир, Врачанско

Етикети

, , , , , , ,

Отстои на 28 км северно от Враца с надморска височина 80 м. Разположено е по двата склона на широк дол с няколко големи извори, които образуват Гала̀тинска бара — ляв приток на реката Рибиньъ̀. Землището му се простира на площ от 34 344 дка. Граничи на изток с Девене и Осен, на юг — с Чирен и Криводол, на запад — с Баурено и Ракьово, и на север — с Лесура и Три кладенци. Районът му е изключително богат на исторически паметници. На височината Чуката се намират останките на праисторическо селище, съществувало в края на медно — каменната епоха (Николов, Б., 1962, Археология, кн. 4, с. 69; Георгиева, П. Материали от преходния период между камено-медната и бронзовата епоха в Северна България. Археология, 1987, кн. 1, с. 1–15). В местността Широко орниче е намерен един бронзов меч — микенски тип и няколко кухи бронзови брадви (Николов, Б., Галатин, Враца, 1969, с. 12–15). От желязната епоха са известни две тракийски селища и могилни некрополи, в които е открито тракийско въоръжение от желязо. Намерени са също и римски републикански сребърни монети. В югоизточната част на селото са разкрити развалините и основите на интересна римска вила рустика, в която е частично запазена многоцветна подова мозайка от края на III в. (Николов, Б., Криводол. Древни култури, 1984, с. 78–79). Има още

За миналото на с. Гьоврен, Девинско

Етикети

, , , , , , , ,

Село Гьоврен, Девинско, е разположено в камениста местност на десния стръмен долинен склон на Триградската река[1], в Триградско-ягодинската карстова зона, която се характеризира с дълбоки проломи с отвесни стени, остри чукари, многобройни пещери (над 90), понори и ями[2]. Въпреки че в околността на селото не са правени археологически раз­копки, можем да твърдим, че Гьоврен е старо селище, основано преди османското нашествие. Основанията за това са следните. Има още

История на село Фотиново според данните на местните имена

Етикети

, , , , , ,

Във високите части на Северозападните Родопи сред стари борови гори се намира с. Фотиново, Пазарджишко. За неговата прежна история почти нищо не се знае. Местните жители твърдят, че са турци, от което би следвало и историята на селището да се свърже с турско население в Северозападните Родопи. Но какво говорят фактите? Има още

Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия

Етикети

, , , ,

Цялатата студия на Николай Ковачев „Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия“ не е налична в интернет. Ако желаете да прочетете цялата статия е необходимо да отворите Известия на Института за български език, книга XVI, 1969, с.  125-134. Тук се добавя отрязък от студията, както е намерена в мрежата. Има още

Уточнение към старите имена на селата Добрина и Припек, Варненско

Етикети

, , , , , , , , , ,

В своя статия Светослав Аджемлерски описва известните сведения за селата Припек и Добрина, Варненска област – и двете със стари имена Джиздаркьой, и изрежда вероятните етимологии (2012: 57, 168). Всички предложени значения обаче са оборени от мнението на Руфат Бейтулов, че диздар идва от арабското дъздаар ‘крепост‘. Има още

Местното име Чурика

Етикети

, , , , , , , ,

Чурика е име на високопланинска местност (2171 м), която се намира на билото на Широколъшкия Снежник. В същата местност южно на 1 км от хижа „Перелик“ има параклис, посветен на християнските мъченици Кирик и майка му Юлита, денят на които е 15 юли и които са пострадали през 288 г. от новата ера по времето на римския император Диоклетиан, известен в историята с големите гонения на християните. На същия ден (преди последната църковно-календарна промяна той е 28 юли) в неда­лечното минало е ставал традиционен събор, посещаван от жители на Широколъшко и Смолянско (вж. М. Григоров, Чурика, Прелестни родопски кътове, в. „Родопска правда“, София, бр. 13 от 14 юли 1959 г., стр. 2). Има още

Думите гвозд и прозор според географските имена

Етикети

, , , , ,

Образно топонимията може да бъде представена като огледало на човешката история, тъй като в нея се отразяват народностни названия, исторически събития, своеобразието на домашния бит и личните имена на хората – собственици на различни стопански обекти или основатели на селища. Най-старите топоними обозначават природните дадености на местността – източници на питейна вода, различни особености на релефа, разнообразието на животинския и растителен свят. Топонимите са пазител на езика – съхраняват старинни думи и регионални особености, служат като неоценим източник на сведения за миналото, за което може да липсват писмени паметници. Има още

За село Забел, Трънско

Етикети

, , , , , , , , ,

Забел е село от купов тип, разположено в южните поли на Руй планина, разположено на 8 км западно от гр. Трън.

Името на селото е старо, споменато в извори още в 1576 г. Според местното предание то е по името на царица Изабела, живяла някога тук. Други твърдят, че така се е наричала римската вила, която била тук. Над селото, на северозапад наистина имало римска вила с впечатляващ елементи – подово отопление, луксозна мозайка и облицовка. Там са намирани керамика, пръстени, монети и пр. Тя е известна на науката, изследвана от Д. Джонова. Некропол от римско време има североизточно на 1 км при оброка „Св. Спас”, датиран от II-IV в. Частично е проучен от В. Паунова. Богатството от находки се съхранява в музея в Перник. Има още