За историята и топонимията на село Искър (Вълчи дол)

Етикети

, , , , ,

ГЕОГРАФИЯ НА СЕЛОТО и МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Село Искър се намира в югоизточния край на Делиормана (Лудогорието) в общ. Вълчи дол, обл. Варненска. Отстои на 26 км северно от гр. Провадия, на 5 км източно от старата община Шадъкьой (Добротич), на 6,5 км югозападно от сегашния общински център Вълчи дол (Курт дере), на 56 км северозападно от областния град Варна. През центъра на селото минава асфалтирано шосе, което го свързва в едната посока с Вълчи дол, Варна и Добрич, а в другата – с Михалич, Провадия и Шумен. От всички страни на селото излизат черни пътища и го свързват с другите съседни села. Има още

За село Горни/Долни Окол

Етикети

, , , , ,

Селото е разположено на 1030 м. над морето, в средата на една кръгла котловина, 5 к. м. на с. запад от Калково. От това може да произлезло и името му. По-важни местностти в околността му са: Плочите, Геровица, Чучура Димо, Вилиарския рид, Блатински рид, Големия вир, Китката, р. Планщица или Софийската река, Вуко-тепе, Буная, Отсек. Оброчища: „Св. Пантелей”, „Св. Богородица”. Дедо Миладин Захов си спомва, че му разказвали стари селяни, какво на местността Мущел, която се намира на запад от селото, имало селище, от което се заселило с. Локорско, Софийско. Има още

Забавна топонимия

Етикети

, , , , , , ,

Смехът е здраве! Както повечето клишета, и това може да се окаже вярно. По случай международния ден на шегата – 1-ви април добавяме няколко картинки с шеговито съдържание, свързани с географски имена – селища по нашето Черноморие, списък с буквален превод на имена от България и разпределение на обръщения. Има още

Село Павел (Великотърновско)

Етикети

, , , , , ,

Представяме ви сборник „Село Павел, Великотърновско. Изследвания. Документи. Спомени“, със съставители Иван Димитров и Мария Ангелова-Атанасова, издаден на хартия през 2007 г. от ИК „Астарта“.

В четивото се описва подробно географското положение, историята и разбира се, топонимията на село Павел. Допълнителен интерес представлява и изследването на личните имена в селището, по документи на Османската администрация. Приятно четене! Има още

Занимателни топоними от село Черковна

Етикети

, , , , , , , ,

През 1972 г. Христо Чернев издава книгата си „Кратка история на село Черковна“, в която последователно описва наличните сведения за историята на селото в Провадийско. При описанието на селището и околностите му авторът изброява множество географски имена, които той самия знае, а немалка част е записал от свои съселяни, с които е беседвал. От цялото множество на тези имена в този ценен краеведски труд, извлякохме 2 наименования, които считаме за интересни. Настоящите бележки засягат произхода и значението на тези два топонима. Публикацията за историята и местните имена на Черковна може да намерите тук. Има още

Описание на селото Вишени (Костурско)

Етикети

, , , ,

Статията съдържа описание на село Вишени/Вишани (днес Висинеа=Βυσσινιά), публикувано във вестник „Новини“ през 1892 г. Автор на статията е Гоерги поп Кочов (Апостоловски) [1855-1922] – български просветен деец, дългогодишен учител и внук на българския духовник поп Кочо поп Алексиев.

„Вишани е старо село. То било основано от нѣкоя си жена на име Виша, отъ която носило и названието си. То се прѣмествало нѣколко пѫти. Най-напрѣдъ е било 1/2 часъ на югъ отъ сегашното село и прѣзъ него е минувалъ пѫтя отъ Костуръ за Битоля. Мѣстото му и до сега се знае отъ населението съ името Мѫчани. Втори пѫть селото се построило половина часъ на сѣверъ отъ сегашното село, подъ политѣ на Вичъ планина. Развалинитѣ му и до сега сѫществуватъ, а мѣстностьта му се казва Селища и се обработва за ниви, собственность на църквата ни…“

Има още

Топонимията на Чирпанско – рецензия

Етикети

, , , , , , ,

В монографията „Топонимията на Чир­панско“ Н. Павлова изследва местните, вод­ните и селищните имена, както и антропонимите в бившата Чирпанска околия. Осъществяването на такъв труд изисква многогодишна теренна работа, задача, с която тя се е справила успешно. С известни прекъсвания в продължение на 15 год. ав­торката е посетила и е успяла да обхване всичките селища в района. Изследването е структурирано по утвърдената вече тради­ция за подобни ономастични трудове, което е необходимата предпоставка за осъщест­вяване на бъдещите обобщения на езико­вите материали от различните региони след запълване на топонимната карта на Бъл­гария. Има още

Кратка история на село Черковна (Провадийско)

Етикети

, , , , , , , ,

НАЙ-СТАРИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЕЛО ЧЕРКОВНА

  1. Кратки сведения за Провадийското плато — Сърта

Провадийското плато Сърта се намира между Про­вадийската река и река Камчия. Долината ма Провадий­ската река е тясна и дълбока като гърло (по турски „боаз“). От тук наименованието на тая долина — Боаза. От изток и север Съртът е заобиколен с Боаза, който за­почва от гара В. Коларов (днес Солна мина – бел. моя), южно от гр. Провадия, и оти­ва до гр. Каспичан. По протежение на целия Боаз границата на Сърта е висока скала, която продължава на за­пад от Каспичан край с. Мадара и достига в южна по­сока край село Чобанкьой (Овчарово) до р. Камчия. После границата на Сърта завива на изток, северно от р.     Камчия и е. Дългопол до Провадийската долина при с. Кадъкьой (Бозвелийско). Има още

Любопитно за имената: какво не знаем и защо? – събеседване с доц. д-р Мария Ангелова

Етикети

, , , ,

Любопитно за имената: какво не знаем и защо?

Събеседване с доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова, дългогодишен преподавател по общо езикознание във Великотърновския университет и директор на Центъра по българска ономастика – ВТУ Има още

За етимологията на едно местно име в Източна Стара планина

Етикети

, , , , , , , , , ,

Настоящата статия засяга етимологията на топонима Ярамаз кая, скално образувание, част от гребен на Камчийска планина в Източна България. Отхвърлят се стари решения за смисъла на името и обосновано се предлага ново. Има още

Към етимологията на фамилното име Гьондеров

Етикети

, , , , , , , ,

Фамилното име (ФИ) Гьондеров, Гьондерски, което е срещано във Варна, Стефан Илчев извежда от тур. gönder ‘прът, остен‘ (Илчев 1969: 149). Йордан Заимов ни дава няколко други възможности за местното име Гьондèрска падѝна – дол, Ю от Блатино (общ. Дупница) – като прилагателно от нерегистирано местно име  *Гьондер, сравнимо с Гьондера – връх с кота 1538 м, разположен ЮИ от Сапарева баня (близо до курорта Паничище). Има още