Етикети

, , , , , , , , , , , , ,

Местността Швърлиг е част от възвишението, заключено между реките Рабровска и Бойнишка и Хайдук чешма в близост до село Градец. То се характеризира със стръмни скатове към клисурите на двете реки. Има останки от укрепления на високи и недостъпни места.
Едноименен средновековен град Свърлиг (днес в Сърбия) е разположен на подобно място – клисура, пробита от един от притоците на река Тимок между две възвишения – Богданица и Капилия, южно от град Княжевац. По името на град Свърлиг този приток на река Тимок се нарича Свърлишки Тимок. Според едно описание от 1876 г. на развалините на средновековния град Свърлиг той се намира „на левия бряг на така наречения Сврлишки Тимок, на най-стръмната ивица на онази твърде интересна клисура, през която е пробила тази рекичка, започвайки от село Нишевац до село Подвис.

Свърлижките листове (също и Свърлижко евангелие, Свърлижки откъси, на сръбски: Сврљишки одломци) са част от средновековно евангелие на старобългарски език, писано през 1279 година в град Свърлиг, днешна Сърбия. Те представляват част от евангелие, от което са запазени 11 пергаментови листа с размери 190х140 мм. В науката най-коментирана е приписката към евангелието, която представлява ценен домашен извор за българската средновековна история.

Аз, раб Божи Костадин чьтъц, а зовом Войсил Граматик писах книги сие перзвитеру Георгию, а зовом по Радосаву в граде Свърлизе в дни цара Иваила и при йепископе нишевцем Никодиме в лето 6747 индиктион стояху гръци под градом Тръновом.

Приписката към Свърлижкото евангелие е единственият извор, от който се установява истинското име на цар Ивайло, наричан от византийските автори с прякорите му Кордокувас и Лаханас. За пръв път идентификацията на Ивайло от Свърлижкото евангелие с Кордокувас и Лаханас от трудовете на византийските хронисти е направена от руския учен Измаил Срезневски през 1879 година и е потвърдена от по-късните изследователи.

От подножието на града надолу до водите на Тимок отсекът е много стръмен, а височината му е няколко десетини от сажена (1 сажен = 1896 м – бел. М. Н.). И от другата страна брегът е също така стръмен и каменист… От град Сврлиг стоят днес само две кули: една кръгла и една четвъртита. Градът е дълъг 100 и широк 43 крачки… Западно от града, на няколко сажена по-ниско, в долината под стената се различават остатъци от град. В по-ново време тук са седели турците… Сврлиг е на 4 часа път югозападно от Княжевац, а от него до Ниш са 5 часа път на юг“ (М. Миличевич, Кнежевина Cp6uja, кн. II, 1876, Београд).

02_bigСн. на Свърлишката клисура

За тази крепост – Свърлиг (Исфирлиг) става дума в двата описа на Видинския санджак от 1454/5 и 1560 г. -за тимарите на спахиите и тимарите на охранниците на крепостта Исфирлиг, която е влизала във Видинския санджак и заедно с раздадените като тимари села на турските спахии и охраната на крепостта, е оформяла нахия Исфирлиг, т.е. Свърлиг.

Двата описа не регистрират село с име Швърлиг или Свърлиг в землището на днешното село Градец.
Но името на града и името на местността до село Градец е едно и също – Свърлиг с вариант Швърлиг. Природните дадености и на двете местности – дефилета или клисури на реки със стръмни,почти отвесни и непристъпни високи брегове на възвишенията от двете страни на реката, са използвани за построяване на непристъпни крепости, какъвто е средновековният град-крепост Свърлиг (днес в Сърбия), така и крепостните съоръжения в местността Швърлиг (при село Градец, Видинско).

svyrligШвърлиг днес е защитена местност по Натура 2000

Името Свърлиг/Швърлиг е описателно и характеризира много точно природния обект – върло място. Върл -това е думата, която стои в основата на името Свърлиг/ Швърлиг, произнасяно в говорите на Нишко и Видинско със сонорно р и мек звук ль – Сврльиг/Шврльиг.
В Български етимологичен речник, т. I, думата върл е със значения „лют“ „стръмен“, „амбициозен“. Като примери са приведени местните имена Врлявище (при Леска, Кюстендилско), Върловица (при Неделище, Сливнишко), речните имена Върлешница (при Клисура, Карловско), Върлещица (при Мечкюр, Пловдивско). От корен вря „кипя“, начално значение „който кипи, буен“ със значение „лош, лют (за човек)“ и „стръмен (за място), т.е. лошо място“; заето в румънски virlu „буен, лют“.

Името Сврльиг е много старо. То е оформено с представка съ- и наставка -иг(ъ): старобългарски *СЪВРЛЬИГЪ. След изпадането на еровете в слаба позиция то се е произнасяло вече Сврльиг или Сврльик поради обеззвучаване на краесловните звучни съгласни. Но турската форма Исфирлиг от XV-XVI в. пази звука г по неизяснени за сега причини. След събирането на четирите съгласни Сврль- в началото на думата е настъпила промяната Шврль- за удобство на изговора в местния говор. Представката съ- е запазена в румънския глагол s a sfarlezit (сфърлезит), чиято основа е старобългарската дума ВРЪЛЪ- със значение „iutit; iute“ < старобългарски ЛЮТЪ (в румънски езикль преминава в й; Б. Цонев, История на българския език, т. 2, 1984), срв. по-горе българската заемка virl“буен, лют“ в арумънски. Като синоним на върл „стръмен“ думата лют също е използвана в топонимията за обозначаване на подобни обекти – например Люти брод, Люти дол и т.н.
Следователно името Свърлиг-Швърлиг означава „върло място“.


извор ⇐