Етикети

, , , , , , , , , , ,

1       Една от най-интересните страни на Пирин, обект на изучаване от науката, е геоморфоложка му история. Геоморфологията е наука, гранична между геологията и природната география. Тя изучава възникването и развитието на релефа на Земята – морфометрия, строеж, генезис, възраст и история на формиране.

Като фундаментално направление на геоморфологията се приема Общата геоморфология, която изучава общите закони за произхода и историята на развитие на релефа и процесите свързани с неговото съвременно изменение. Тя (Общата геоморфология) има няколко направления, едно от които е Локалната геоморфология, която изследва формите на релефа, намиращи се в пределите на ограничени по размер райони.* Един такъв2 район представлява Пирин. А сред най-привлекателните форми на релефа в тази планина, които грабват погледа на туриста и го привличат неудържимо към себе си, са нейните върхове и скални гребени. Те са толкова много и различни, че споменатите термини са недостатъчни да дадат истинска представа за тях. Но липсата на научни понятия през вековете е компенсирана от наблюдателността и въображението на местните хора.
Връх? След упорито търсене в специализираната литература интересуващият се ще открие, че зад този термин се крие кратко определение със следното съдържание: „Най-високата точка или част на положителна форма на релефа, откъдето местността се понижава във всички посоки“. Но ползващия карта на Пирин, освен връх, намира също и чукар, чука, чукла, тумба, чал, тепе, дорук! И всички те присъстват в имената на върховете. Каква е разликата между тях, защо ги има, думата връх не е ли достатъчна и обединяваща за всички? Очевидно отговорът е отрицателен. Много отдавна разликите във външния облик на върховете са забелязани от неизвестни нам народни геоморфолози и назовани по определен начин.
Чукар, чука, чукла. Специалистите твърдят, че тези думи имат праиндоевропейски корен, от kuk(-er) – каменист връх, нещо остро, издадено. Споменавайки ги, в съзнанието ми веднага изплуват високите, тесни 3и заострени маски по главите на гонещите зли духове през януари кукери. Пиринските чукари наистина са каменисти и заострени в теменната си част. Всеки, който отвори албумите си със снимки и обърне внимание на формата на Бъндеришки чукар, Мозговишки чукар, Василашки чукар, Влахинска чука, Муратова чукла и т.н. ще се убеди в това.
      Тумба. Думата е заемка от гръцки, (гръц. τύμβη) – могила, възвишение. Тумби са наречени слабо изразени в релефа, обли върхове. Склоновете им са сравнително полегати. В Пирин, която се отличава с алпийския си облик, те се срещат сравнително рядко – Безбожка тумба, Тумбата, Тумбите.
Чал. Думата има персийски (ирански) произход и означава заоблен, покрит с трева връх. Неслучайно множество върхове в планините на Иран съдържат в името си чал. От персийския думата е пренесена в тюркските езици (тюрк. çal), в които има множество значения – връх, камък, каменисто място, гол връх, бял, побелял, посивял, белоснежен.
       През 2004 г., в статията „Едно много старо сказание за Северен Пирин“, на страниците на сп. „Орбел“, 4Ил. Тантилов предлага едно по-различно виждане, според което в езика на древните българи „чал” означава нещо наведено или наклонено. В подкрепа на становището си той посочва, че пиринските чалове бележат отклонение от билото или рида, на който се намират, тоест имат асиметрична форма. Така той обяснява и думата чалнат, употребявана за хора с необичайно, извън приетите норми, поведение и мислене!
В Пирин множество върхови коти съдържат в името си думата чал – Каймакчал, Демирчал, Чала (над м. Попови ливади, на югоизток от в. Ореляк), Чала (над с. Брезница, на югоизток от Брезнишкия циркус), Чала (над с. Кремен, на изток от в. Човеко) и др.
      Тепе. Смята се, че тази дума е привнесена в българския език от персийски, (перс. täppe, täppä) – хълм, могила, връх, или турски, (тур. tepe) – връх, могила. Тепетата са отделно стърчащи върхове или хълмове. Те са сравнително отдалечени от околните си 5събратя, извисяват се импозантно над околността и приличат на самотни гиганти. В Пирин броят на върховете, съдържащи в името си думата тепе, непрекъснато намалява. Причините за това са две – естествена (названието постепенно се трансформира през годините) и изкуствена (отпада по административен път и се заменя с изцяло ново, което няма връзка със старото). Ще дам някои примери.
      На мястото, където се събират циркусите Десилишки, Безбожки и Поповоезерен, се издига красивият в. Безбог. Може би малцина знаят, а и това е засвидетелствано в сравнително малко източници, че в недалечното минало той е наричан също и Сиври тепе, название, впоследствие естествено изменено в Сиврия. С времето името Безбог надделява, но Сиври тепе и Сиврия не изчезват, а в началото на миналия век, неправилно са пренесени от туристите6 върху близкия в. Джангал, който стърчи на рида, разделящ циркусите Кременски и Поповоезерен. Самото название Джангал пък е производно от изначалното Чангал тепе,  с което върхът фигурира в картите от края на XIX и началото на XX век. По естествен път е променено и името на намиращия се на юг от м. Попина лъка в. Пилаф тепе, който понастоящем е по-известен като Пиляфа.
      Едни от най-известните пирински върхове – Вихрен и Полежан, също са тепета, чиито названия (Ел тепе и Магър тепе) са сменени по неестествен път. Това не означава, че в Пирин тепетата са само спомен от миналото. Напротив. Има ги и днес. Примери могат да се дадат с в. Сегментепе, който стърчи на север от Пешки връх или със слабо познатия в. Хамбар тепе – един от най-красивите на Кременски рид, чието чело се оглежда във водите на Кременските (Джангалските) и Каменишките езера.
      Дорук. Думата е заемка от турски, (тур. doruk) – планински гребен, връх, било. Така се наричат върхове, по чиито гърбища се редуват няколко коти или  група съседни такива. Имената на върховете в Пирин, в чието име присъства думата дорук, отдавна са променени по естествен път. Така например в. Св. Костадин, който се издига над гр. Гоце Делчев до 7недалечното минало е известен и като Юч дорук –Троен връх (от тур. üç – три).
      Скални гребени? Представляват редици (групи) от труднодостъпни чуки, които се нижат по билото на Пирин и отделящите се от него ридове. Те са следствие от действието на вътрешните и външните земни сили. Науката употребява за тях определения като зъбери и гребени, докато народният ум е доста по-оригинален. В зависимост от външния им вид местното население ги назовава с най-разнообразни имена – караули, кукли, ушици, стражи и др. Ще спомена най-известните от тях.
      Билото на Пирин, между седловината Бъндеришка порта и мястото откъдето се отделя Спанополския рид, представлява стеснение (ръб) с дължина около 500 м, преминаването на което в някои участъци е много опасно. На него се издигат 4 връхчета и още няколко каменни стърчилки, чиито стръмни склонове шеметно се спускат към циркусите8 Бъндеришки и Спано поле. Местното население нарича това интересно място Караулите, от караул – страж, стражев пост. В топонимията така се назовават обзорни, голи, куполообразни или конусовидни скали, или върхове. А тук случаят е аналогичен.
      Няколко са скалните гребена в алпийската част на Каменишкия рид. Един от най-красивите, с дължина 800-900 м, се проточва между върховете Зъбът и Голена. По него се редуват множество причудливи фигури, които хората наричат Куклите. Названието е производно от думата кукла – гол връх, чука, висок камък, скала.
      С най-голяма известност в Пирин се ползват скалните гребени, които се редуват по Полежанския рид. Те са едни от символите на Пирин. Ще спомена два от тях.
      Първият се намира на югозапад от в. Полежан. Представлява красив венец от връхчета и скали, които наподобяват огромен трион. По своето протежение той оформя дъга с дължина около 1 км, която огражда от изток едно северно отделение на Валявишкия циркус. Местното население го нарича Обидимски ушици (редуващите се по него стърчилки наподобяват уши), а в туристическите карти една от котите му се означава с имената Малък Мангър9 тепе или Малък Полежан. Названието Обидимски е във връзка с това, че по него минава границатамежду землищата на с. Обидим и гр. Банско.
      На североизток от Обидимските ушици, между върховете Полежан и Каймакчал, се намира гребенът Ушиците. По него в продължение на около 1,5 км се редуват поредица от над 15 скални зъбера, разделени от улеи, чиито склонове стръмно, на места отвесно, се спускат на запад към Газейския, а на изток и север към Десилишкия циркус. Две от скалите в северния му край се наричат Стражите, название, което неправилно се дава на целия гребен.
      Вижда се, че не само на гребените, а и на някои самостоятелни скални фигури, като споменатите Стражи, народа е дал интересни имена, но за тях може би ще стане въпрос някой следващ път.

10

Обидимски ушици

11

Гребенът Караулите

12

Куклите, наблюдавани от м. Солищетo

14

Гребенът Ушиците. Панорама от вр. Полежан


Снимки: Николай ДАУТОВ и Деян ВАСИЛЕВ
Автор: Николай ДАУТОВ, географ, гр. Г. Делчев, съставител на „Пирин – речник и пътеводител”  и „Пирин – географски и етимологичен речник“

Източник