Етикети

, , , , , , , , , , ,

Както повечето обикновени хора и ние не знаехме какво означава тази дума, когато я срещнахме като наименование за изчезнало село в Добричка област. Според тогавашното администратично деление село Прелог е било в община Стожер. До землището му – между Стожер и Батово, води черен път, насечен с дълбоки коловози, по който е възможно движение само с високопроходима техника. Единствените белези, че над Батовата гора до март 1969 г., когато административно е заличено от регистъра за населните места в България са живели хора, са стара чешма и тревясало гробище. Основано след 1878 г. от преселници от Странджа, днес Прелог вече го няма, липсват дори останки от 240-те му къщи! Останало е името му.

Такива топоними се срещат сравнително често в западна България, където се изговаря като Прелого, поради особеностите на западнобългарския говор. Съществува и град Прелог в северната част на Хърватска, на брега на река Драва. Предполага се, че името произхожда от словенската дума ‘vlak‘ дърпам, придърпвам. Обяснението е, че местността е привличала много хора. Градът е разположен край изкуствено езеро с име Дубрава, а южно от него е разположено селцето Струга. Така че, обяснението за произхода на това име за нас е несъстоятелно. Според нас то има древен български произход.

След упорито издирване в интернет попаднахме на сведение на страницата на Агенцията по геодезия и кадастър, където е записано ‘прелог (келеме)‘. Това вече ни помага много. За жалост турцизмът келеме е много по-познат и разпространен от чистата и красива българска дума прелог. Докато в западна България топонимите като прелог са запазени, то в източна България те са били заменени с келеме. В Македония думата прелог е със значение ‘угар‘ – незасята нива, оставена да се въстанови плодородието й.

Значение – прелог е със значение неорана, оставена да почива нива, запустяла/o нива/поле. Разбира се турския еквивелент има същото значение като топоним. В разговорния език има значение на прост, глупав човек.

Както посочихме по-горе келеме се среща също често, но в централна и източна България. Западната част на днешна България остава чиста от този привнесен термин.

  1. Дорачко келеме, с. Белово, общ. Пазарджик;
  2. Кусъ келеме, с. Абланица, общ. Ловеч’;
  3. Дюс келеме, с. Беброво, общ. Елена;
  4. Пунар келеме, с. Баниска, общ. Две могили;
  5. Коджакелеме, с. Жилино, общ. Нови пазар;Kodjakeleme_ Goliam_prelog

При едно бъдещо преименуване на турско-арабските топоними в България думата келеме следва да бъде заменена с народното й съответствие – прелог. А не както в началото на 2014г. във Варна, където преименуването бе частично и изкуствено, с думи нямащи общо с народната топонимия. Едно чисто административно преименуване, като краеведите бяха свършили работата си наполовина.