Етикети

, , , , , , , , , , , , , ,

В землището на с. Могила, което се намира в Сърта, т. е. на юг от Плиска и Каспичан, на изток от Шумен и Мадара, се простира равнинна местност с една по-голяма яма сред нея и носи интересното и странно название Цунгура. Селото е старо, а може би древнобългарско. Името му е регистрирано твърде рано в турски архивни данъчни документи — през 1573 г. Названието Цунгура се среща още с форма Сунгора, Сунгурла и Сунгур, които са вторични и явно възникнали под влиаяние на т. нар. „народна етимология“ , т. е.  поради избледняване на значението на Цунгура, са вторично осмислени чрез доближаване и осмислянето му до думи и названия, каквито са Сунгурла/р/ и Сунгур. Близки до това название безспорно са названията Сунгурларе, Карнобатско, свързано със Сунгур, Сунгурлале и пр. и Чонгора, Лозенградско.

TsungoraСн. приблизителни граници на местността

Формата Цунгура не е турска тъй като тя съдържа звука ц, който не е присъщ на турския език и неговите говори. По всяка вероятност турското съответствие е Чонгора. Значението обаче на турското название е неясно. Значението на обекта, означен с името Цунгура, е  ‘широка, плитка яма, която при дъжд се пълни с вода’, т. е. понор, локва, гьол и под. Тези понятия на турски се изразяват с чукур ‘яма’, сьонгюл ‘широка плитка яма, блато‘, гьол ‘локва’ и под. Дума цунгур/чунгур на турски не съществува, поради което се поставя под съмнение турският произход и на Чонгора.

Думите гьол и чукур са отразени многократно сред местните названия от цялата страна. Срв. Чукурово, село в Софийско, и Чукурлу, местност в Каспичанско, а гьол е дума и местно име навсякъде из страната. А названието Цунгура е уникално, другаде не се среща в нашата страна.

Думата сонгур/сунгур е общотюркска, среща се в почти всички тюркски езици и означава ‘сокол’. Тя също се среща в различни варианти — сунгур, сонгур, шонкар, шонхор. Регистрирано е и като местно и селищно название и у нас и в земите на тюркоезичните народи. Селищното име у нас Сунгурларе по-вероятно произлиза от сунгур/сунгурлар —’сокол, соколи, т. е. соколите’, станало и лично име. Названието Цунгура обаче не произлиза от сонгур /сонгюр ‘сокол’, а от общотюркската дума сонгур/сьонгур/сьонгьор/чьонгюл, срещана в много езици, която означава ‘голяма, широка и плитка яма, която само при дъжд се пълни с вода, т. е. малко блато, мочур.

Названието Цунгура безспорно произлиза от общотюркската дума за означение на подобна местност, но коя от тия форми е първична, изходна (Цунгура, Цунгур, Чунгур, Чьонгьол, Сьонгур, Сонгур и под.), трудно е да се каже, защото става дума за реду­ване на фонеми ч, ц, с, ш, които са основни делитбени черта.

Интересно е да се отбележи, че в балкарската топонимия в Северен Кавказ се сре­щат названията Чунгуртала, Чунгурла, Мамуку, Чунгур, а също така и Цурунгал, които означават подобни обекти и носят подобни значения. А, както е известно, балкарците са потомци на кубанските и братя на Аспаруховите българи.

Подобна местност в Башкирия, съседна република на Чувашия, е наименувана Сонгор, което има същото значение.

Следователно Цунгур/a/ е старо  название и е донесено у нас в предтурско време. Известни затруднения предизвиква само началният ц-звук, тъй като на­званието в другите тюркски езици с редки изключения се появява с ч-, с- звукове (Чунгур, Сонгур и пр.). Но фонемите ч, ц, с, ш са взаимно заменими, а, както съобщава М. Ресенен, преходът на ч в д е характерен преди всичко за балкарски, на ч в с — за чувашки. Н. А. Баскаков от своя страна сочи, че булгарските езици не били еднородни и имали значителни диалектни особености именно по отношение на ч, ц, с, ш фонемите. В тях са регистрирани думи и имена като Алцек, Пацинак, Акацир, Алтциагир, Тилмац, Цицакион и др.

Ето защо най-вероятният произход на името Цунгура или Цунгур (крайното –а е възникнало на   българска почва) е древнобългарски.

Автор: Борис Симеонов, със съкращения.