Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , ,

Топонимите са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на земи (фамилни имена, титли, прякори, звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа.

Османските завоеватели посегнали преди всичко на имената на голяма част от българските селища. Те им дали нови, османотурски имена. Но тъй като в тези селища продължавало да живее българско християнско население, което упорито се придържало към старите названия, наложила се практиката да се употребяват по две имена за едно и също селище. В османотурските регистри от XV и XVI в. твърде често се срещат названия като „село Хаджи Омур с друго име Бистрица”. Дори някогашната българска столица била записана като „Ески Стамбул с друго име Преслав”.

С налагането на туркския език и езиковата асимилация на част от ислямизираното население започнала подмяна на названията и на местностите в отделните селища. Този процес продължил десетилетия и столетия, развивал се крайно неравномерно в отделните селища поради което е оставил голямо разнообразие от форми.

Проучването на топонимията на отделните селища е огромна и трудоемка работа, тъй като става дума за стотици хиляди названия. Но тъй като процесите почти навсякъде са едни и същи, достатъчно е да се проследят и сравнят данните от два района — Малко Герлово и Родопите. При това, докато от Малко Герлово са обхванати само няколко села (Драгановец, Преселец, Копрец, Търновца, Черковна и Вардун), в Родопите са проучени около 500.

Едни от най-устойчивите са географските имена или имената, с които се представят различни географски форми. В родопската топонимия те заемат значително място. Най-употребявани от тях са бърчина, бара, блато, въпа, голина, гребен, дол, дупка, живак, извор, каменъ, кутел, лъка, падина, пазлак, пещера, поляна, превал, присойка, равнина, равнище, раскол, раздол, ряка, скала, стока, усип, тикла, средок, усойка, чука, чукар и мн. други. Срещат се навред из Родопите независимо от верската принадлежност или езиковите особености на населението. Така например в центъра на Бук (Крумовградско) има рекичка, която наричат Бара, а тя се дели на Ашакъ и Укаркъ бара (Долна и Горна бара), а по-надолу я наричат Бара дереси, т. е. към старото Бара е прибавено дере-си и се образува един своеобразен хибрид от две равнозначни, но разноезични думи. В Безводно пък Барище е станало Баристе, макар че българската наставка -ище се пази на много места, където населението е езиково асимилирано.

В с. Сливка (Ардинско) е регистрирано местното име Касъм барсъ (Касъмово бърце), а в Млечино (Ардинско) Юсейн барсъ (Юсеиново бърце). Гребенът (в Родопите Гребеня, Гребеньо) се е преобразувало в Гюрбеня в Мак (Ардинско), Гюбрен/Гюбрем в Старейшино (Крумовградско), явно преосмислено чрез гюбре (тор), Гарабенте (Гребените) в Безводно (Ардинско), при което началното гр е разкъсано с гласната а и е подчинено отчасти на вокалната хармония, но членната форма за множествено число -те все още е запазена. Изворът в Кукуряк (Крумовградско) е станал Избара, вероятно от акавата родопска форма, членът не е отпаднал. В Обичник (Момчилградско) е регистрирана формата Камаклъ дере (Камен дол), а в Момина сълза — Камалък (Каменак); Клисура в Мак (Ардинско) е оформено в Кусура/Гусула дереси (Клисурски дор); Краището в Безводно по сложен фонетичен път е развито в Укаришле чрез протетично у поради началното кр — Украище, впоследствие разкъсано чрез метатеза на ра в ар и с променено -ище в -ишле; В Ахрянско (Ардинско) има местност Кукале, произнасяно и Кукле, членувано от родопското куколь (остра камениста чукара), а от него е развито Кукле каясъ, вероятно каясъ е прибавено допълнително, както при Бара дереси; Лъкана (с родопски член -на) в Безводно е станало Лякъня, а в Бук (Крумовградско) Лъките (в някои родопски говори Лаките) е с променена форма на множествено число -лар — Лакалар; Пазлак се среща често в Крумовградско без промени, дори се знае като нарицателно за каменисти рътлини, прошарени с малко зеленина, и думата е старинна българска. В Ряка (Ардинско) е записано местно име Пещера с производни Ашаакъ Пещера и Окаакъ Пещера (Долна и Горна Пещера); във Вълчанка (Крумовградско) вместо Поляна има Пиляна, а в Бук (Крумовградско) Пиляна дюзю (Полянска равнина), като дюзю е прибавено допълнително, както при Бара дереси, и пак в Бук — Палеще от Поленище/Полянище, някъде Паленище. Присойка в Безводно (Ардинско) е променено в Пусойка и пак там Просек е станало Посек/Посеки, като в двата случая началното съчетание пр е опростено чрез изпускане на р, вместо очакваното пирисойка, поросек. В Контил (Джебелско) Средак е видоизменено в Съръдак, явно по пътя на преосмисляне чрез саръ (жълт) и даг (планина), но в Костурино (Момчилградско) Средакът е променено в Сордакът. Тикла (родопска дума за плочест камък) се среща много често като местно название, понякога във форма Тъкаля, както и Чука, независимо от говорните особености — на български или тюркски език.

Растителността в Родопите е дала отражение в топонимията. Като се изключат различните видове дъб и бук в по-ниските части, останалата растителност освен габъра е доста бедна. Най-разпространени са местните имена от габер. Срещат се без езикови промени, а някъде с несвойствени за българския език добавки, като Габер в Теменуга (Ардинско); Габер, Габер баир (Габров хълм, гора), Габер дюзю (Габрова равнище) в Контил (Джебелско); в Нане (Момчилградско) има местно име Горун бору от горун (вид дъб) и бору с изпаднало -н от борун (бърдо, хълм, носер/нозер/нусер), в Равен (Момчилградско) Гурун алтъ (Над горуна); в Търносливка (Ардинско) Дъбака е преобразувано в Дапка; в Кран (Крумовградско) Крушка е станало Круска/Куруска; в Контил (Джебелско) Садина (вид остра трева) е опростено в Садня и т. н.

Топонимията на Малко Герлово по същия начин разкрива физикогеографските особености на района. На растителността: Дъбрез от дъб в с. Преселец; Търница, Храсти, Драката — в с. Търновца, Дряница в с. Преселец и с. Драгановец; Байно гора, Ливади, Дъбрава в Черковна и други. Друга част са свързани с животинския свят: Мечкарица в с. Преселец и с. Драгановец, Зайко в с. Копрец, Зайчине в с. Търновца. Най-многобройни са названията, които разкриват физикогеографския характер: Пещерица, Мочур в с. Преселец; Чука, Плочница, Каменица в с. Черковна; Мочур в с. Драгановец и с. Копреч; Дрод, Долец, Чуката в с. Вардун и други.