Етикети

, , , , , , , ,

В Североизточна България и по-специално в Шуменско, Варненско и Толбухинско много често се срещат местни имена от тип Долай и Долая. На пръв поглед тия имена като че лн са български, славянски, тъй като биха могли с пълно основание да бъдат свър­зани със славянобългарската дума дол, долове. Точно така местното име Долая беше из­тълкувано преди повече от 15 години от автора на тия редове. Тази възможност за имената на някои географски обекти от другите райони на страната е напълно реална, тъй като от дол с помощта на топонимическата наставка -ай\ая ще се получи точно Долая. В посочения рaйон обаче обектите, които носят тия названия, не са долове и съвсем не наподобяват на долове. Те са обширни равни и голи места, без нито един дол в тях. Ето защо няма никакви oснования техните названия да бъдат свързвани с думите дол, долове, долища и подобни и поради това, че в посочения район думата дол е изместена от тюркската дума дере и не се употребява.

Може да се мисли и за турски произход на тия названия, тъй като в говора на мест­ното население съществуват заемки от турски или други тюркски езици dolay, dolayi. Смисловото съдържание на тия думи обаче далеч не подхожда за означения на топонимични, географски обекти. Първата дума dolay има два вида значения в говора на местното бъл­гарско и тюркоезично население — ‘тук, около, наоколо‘ и ‘окръжност, околност, кръг‘. Наречието тук, около, наоколо е напълно изключено да бъде използувано толкова начесто като топоним в този район. Второто значение обаче има по-абстрактен характер (окръжност околност), а абстрактните имена все още не са засвидетелствувани нито в една страна като неподходящи и неконкретни. Втората дума dolayi също има две значения. Първото от тях в местните говори има служебно, граматично значение ‘поради, по причина на, вследствие на и под.‘, поради което автоматически се изключва възможността то да бъде използувано като топоним. Второто значение, както сочи и К. Щойервалд, ‘кръг, окръжност, околност’, е аб­страктно по характер и също не подхожда за означение на топонимичен обект. Би могло по-скоро в случая да се твърди, че бливостта между местните имена Долай и Долая една страна, и тюркските думи dolay, dolayi, от друга страна, се дължи повече на народна етимология, т. е. на вторично сближаване и осмисляне, отколкото ва първично родство и произход. Явно е, че става дума за имена, чието значение вече не се разбира от местното население, а обектите, означени с тях, не дават никакво основание да бъдат разтълкувани чрез турските думи dolay, dolayi. Следователно може предварително да се изтъкне, че тук става дума за особени предтурски, нетурски и неславянски местни имена, което най-добре личи и от характера на самите обекти.

В землището на с. Студеница, Шуменско, една обширна и равна местност, заета от ниви и ливади, е наречена Долай. В местността няма долове, а освен това няма в горска растителност. Местното население, българско и турско, не разбира добре значението на названието Долай и го пояснява само с изразите ‘ето това там, наоколо’.

В землището на с. Крива река, Шуменско, една голяма, равна и открита местност, заеета от ниви и ливади, е наречена Долая. Местното население среща затруднения при обяснението на названието, но не го свързва нито с дол, нито с турската дума долай със значение ‘около, наоколо’.

В землището на с. Рилци, Добричко, една открита, равна и гола местност, заета от ниви и ливади, е наречена също Долая. В нея няма нито долове, нито гори. Местното население не е в състояние да обясни значението на названието.

В землището на с. Лозенец, Добричко, една голяма, равна и гола местност, заета от ниви и ливади, е назована Долай. В нея също няма никакви долове и гори. В по-далеч­ното минало тя е била пустеещо поле. Значението на името остава неясно за населението.

В Авренското плато, Варненско, две открити и равни, голи местности се наричат Долай. Местното население се мъчи да ги осмисли с българската дума дол, но в тия места няма долове. От допълнителните проучвания, които бяха направени по повод на имената на обектите, се оказа, че именуваните места Долай, Долая са наистина обширни, равни, голи и сухи, т. е. безводни полета, които наподобяват на степ. Явно е, че от посочените материали и проучванията върху тях може да се направи изводът, че обектите, които носят названията Долай, Долая, не са долове, не са окръжности и кръгове, а голи, сухи, безводни полета, незаети с трайни насаждения.

Местните имена Долай, Долая в Североизточна България се сближават не с българ­ското дол, не с турските думи долай и долайъ, макар и да са пълни омоними, а с башкирското долай. Тази дума днес в балкарския език е старинна и се среща само в народните песни т. е. тя е остатък от далечно минало състояние в историята на балкарския език.

Нейното значение, което почти се покрива с местните имена у нас — Долай, Долая, е ‘нещо безбрежно, открито, равно, степ, море, океан’. Балкарците не случайно се наричат така. Те са потомци на част от Кубратовите българи, чиито наследници са и Аспаруховите българи, т. е. те са наши братя по Аспарухова линия. Ето защо може да се твърди, че на­шите местни имена Долай, Долая и старинната дума в балкарски долай имат един и същ произход, който безспорно не е нито славянски, нито турски.

Този извод намира подкрепа в топонимията и лексиката на тюркските езици, говорени в средноазиатските републики на бившия СССР. В тях имена от типа Далай/ Талай и дала/ тала със значения на ‘открито равно поле, степ’ се срещат и употребяват, както твърди Е. М. Мурзаев, от почти всички тюркски народи в бившия СССР от Кавказ почти до Тихия океан. В казахски език, който в лексикално отношение стои близко до езика на Аспаруховите българи съществуват и думи далай/ дала и местни имена като Далай, Далакол, Далашък, Далакайнар и под. Срещат се думи далай/ талай и в източнохунските тюркски езици, напр. в якутски, който показва също по-голяма близост в лексикално отношение с езика на нашите древнобългари. Тия думи в якутски означават ‘степ, поле’. В киргизки думата тала означава ‘открито равно поле, степ’. В монголските езици (монголски, калмицки, могорски и др.) думата далай означава ‘обширен, необозрим’ като първо значение и ‘море, океан, без­брежно пространство’ като второ значение.

Думата далай/ талай има, както се посочи вече, широко и общотюркско разпростра­нение и е регистрирана и в старите писмени паметници на тюркските езици. Някои тюрколози и монголоведи обясняват произхода на думата като заемка от монголски език, а други — като стари ирански елементи в тюркските и монголските езици, тъй като тя се среща още в иранските, дори и в индийските езици със същата форма и значение, а освен това има близки паралели и в германските и славянските езици (в иран. и инд. talu\tara, в гот. dal, в нем. Tal, в стб. долъ). Ето защо далай / талай, дала/ тала може да се смятат за стари индоевропейски заемки (ирански или тохарски, а може би и от двата вида езика) в тюркските езици, където те безспорно получават развитие в звуково и семантично отношение. Следователно местните имена в Североизточна България Долай и Долая, които по смислово съдържание напълно се покриват с имената от средноазиатските републики на бившия СССР и най-вече с тия от Казахската ССР и Якутската АССР и означават ‘широко, равно, голо, сухо и безбрежно поле, степ’, а освен това се покриват и с балкарската ста­ринна дума долай със същото значение, са донесени у нас от език, близък в лексикално отношение до казахски, якутски и балкарски, т. е. те са донесени у нас от древнобългарите и са едно от свидетелствата за запазени думи и имена в този район от езика на Аспаруховите българи.

Автор: Борис Симеонов, със съкращения.