Етикети

, , , , , , , , ,

Aко обикаляте габровските села, със сигурност ще се шашнете от имената на някои – Торбалъжите, Сърбогъзи, Гъзурниците, Пръдлевци, Къртипъня, Пържиграх, Бърборци, Глутниците, Врабците….

Известно е, че по-голямата част от селата и махалите носят името на първите си заселници. А балканджиите – хора със силно развито чувство за хумор, не цепели басма никому, когато трябвало да лепнат в прякор за нечии странности или пороци. И от прякора на родоначалника се стигало до името на селището, което продължава и днес да предизвиква смях и закачки. Спомнете си за габровките шеги и техния музей на хумора.

Сред най-известните такива села е Торбалъжите. Не може да пропуснете 62-те му къщи са кацнали на припечно бърдо,  на средата на пътя между Габрово и Трявна. В него вече няма магазин, хляб се кара 2 пъти седмично, а постоянните му обитатели са петнайсетина души, главно пенсионери. През лятото обаче идват повече хора заради чистия въздух и гледката към Балкана. Пък и дватс града са само на 15 минути с кола от Торбалъжите – съответно на запад, и изток. До архитектурния резерват Боженци няма пряк асфалтов път, но си струва разходка през местността Сечен какъм по маркирана пътека през иглолистна, а след това през букова гора.

Твърди се, че селото е основано някъде към 15-ти век, след завладяването на старопрестолния Търновград от османските пълчища. Именно по това време са основани и много други селища в района, предимно от бежанци от тогавашната столица Търново. Обаче само на пръв поглед. Вече споменатата местностт Сечен камък, обикновено се свързва с паметника в стил „циментум социализмус“ край главното шосе. В страни от асфалта се намира древно каменно светилище на траките. Култовият обект представлява дълга скала, с посока изток-запад, на върха на изявено спрямо околния терен бърдо, известно под наименованието „Сечен камък“. Oтгоре върху скалната повърхност са изсечени каменни кръгове („слънца“), разположени верижно един до друг. Броят им е над една дузина. Наличето на светилище, означава, че районът е бил заселен още от ранножелязната епоха, когато е датирано светилището. Вероятно през 15-ти век районът е населен наново, поради чудесния климат и природни условия – наличие на сладки извори.

Четири са легендите за името на селото. Първата е свързана с основателя му – Дончо Торбалъжа. Сладкодумният козар знаел и разказвал много народни приказки, песни и смешки. Въображението му било голямо и хората слушали с интерес лакардиите му. „Дончо, хайде извади торбата с лъжите, че да стане весело!“, казвали му и той не чакал да го подканят. Оттам идва името на рода му – Торбалъжите – и на самото селище.

Според друга местна легенда в миналото пътят, който водел към с. Жълтеш и Габрово, бил много стръмен. Селяните пътували с волски каруци. За да теглят по-добре добичетата, им закачали по една празна торба на хомота отпред. В стремежа си да си пъхнат главата в торбата, за да хапнат, животните теглели здраво колата.

Третата е за някакъв турски разбойник, който бягал да се скрие от преследвачите си За главата му давали голяма и хората по махалите искали да вземат наградата. Минал през Торбалъжите, където всички излъгали, че са го хванали- от там името на селото Торбалажи, после продължил към Калпазаните, които не успели да го хванат, и преследвачите му им казали: „Уф, калпазани с калпазани…“, от там и името Калпазаните ( днешно Борики ), после стигнал до Живодерите, където селяните го хванали и одрали жив и селото получило името Живодери.

Последната също е свързана с робските години. Орач си забравил торбата, закачена на дърво. Гладни хайдути я намерили, отворили я с надежда отвътре да вземат нещо за ядене. Оказало се, че има само едно въже. И оттогава: къде ще се срещнат? При торбата, която ги излъгала.

Сърбогъзи е една от махалите на село Жълтеш – в посока Габрово. Жителите на Жълтеш имат своето обяснение откъде произлиза цветущото име, което разказват като истински последователи на Хитър Петър. Още през турско робство от дунавските села тръгнали бедни, но работливи българи да търсят препитание в сърцето на родината си. Открили необятна поляна край Трявна, която била изпъстрена с шипкови храсти. Хората се втурнали да берат шипките и от време на време се шегували: „Какво чешене пада, като пипнеш дупницата с ръка, след като си брал шипки!“ Голямото чешене идело от факта, че ръцете на шипкоберите били „наблъскани“ с невидими на пръв поглед иглички, с които плодовете били обвити. Тъй като тази била най-сполучливата смешка, която измислили, тя дала име на Сърбогъзи.

Въобще в Габровско не проявявали излишна свенливост при кръщаването на села. Например Дончо Търсигъзека създал няколко колиби, след това прехвърлил и прякора си върху тях. Махалата се нарекла Търсигъзи. През 1886 г. местното население все пак променило името на Търсиите, а през 1950 г. тя става кв. Андреево на град габрово. Част от днешния габровски квартал Любово пък са някогашните колиби Гъзурниците. Според непотвърдени източници името има връзка с данъка „гъзурнина“ – налог върху житото, събиран от някои от прадедите на основоположниците на първия род. Други изследователи предполагат пък това, което и вие си мислите… Каква е истината вероятно ще остане загадка.

Според легендата на младини дядо Цаньо от Гюровци, както наричали до средата на XX век село Престой, Тревненско се скарал с баща си, напуснал родния дом и вдигнал къща в съседната рътлина. Бил сърдит на родата, (и без друго имал пиперлив нрав), цял живот се държал дръпнато и недружелюбно с околните. По този край, когато някой е ядосан или сърдит, хората обобщават: „Сръбнал го гъзът“. Навремето често така казвали и за дядо Цаньо, после това станало име и на махалата. Така започнали да й викат Сърбогъзи. Според преданието свадата между баща и син е ъстанала преди около 200г. Селището официално е преименувано през февруари 1951г. на  колиби Шипково, находящо се в землището на Престой.  През 2011 г. селището е изведено от регистъра на населените места в България. Днес дотам няма път, а двете къщи са почти съборени. Последният жител е бившия офицер от Строителни войски Боньо Митев,  който след пенсионирането си през 1996г. се завръща в родната си къща и се занимавал с животновъдство до смърта си през 2006г.

Махала Пръдлевци допълва екзотичните наименования. За това пак е „виновен“ прякорът на първия й заселник Иван Пръдлето. В Тревненския балкан, сред бури и змии, се крие Дупини. Последното наименоване се родее с остарялата форма за дъб/дуп. откъдето и  името на град Дупница. Ето и историята спред местните: някога си в Балкана живеели две сестри. Били със силно изразени рубенсови форми, особено под кръста. Сестрите се омъжили и заживели в две съседни махали, които хората започнали да наричат Горни Дупини и Долни Дупини. Били дюлгерски селища. После западнали. Соцът ги прекръстил на Горни и Долни Еневец, а след това изгубили и население, и име.

На 7 км от Трявна, ниско в дола са се сгушили 2-3 къщи на Пържиграх. Навремето на това място имало воденица, а стопанинът бил много саможив, дума не продумвал. Колкото пъти отидел някой да мели брашно, той все пържел грах. Оттам идва и името. Повече от 25 г. там не живее никой. До селцето води единствено стар калдъръм. Дори и табела няма.

Дряновското с. Къртипъня получава името си заради дърводобива в горите наоколо. Сега обаче е безлюдно, а десетината му къщи една след друга рухват от старост. Навремето хората от Къртипъня се занимавали със земеделие, отглеждали и добитък. Но след като държавата им взела имотите за ТКЗС и горите, започнали да се изселват – нямало вече поминък. Повечето си построили къщи в голямото съседно с. Царева ливада. Към декември 2013г. селището е без постоянно население и е въпрос на време да бъде заличено от регистъра за населени места.

Дряновският край май има най-голям принос в екзотиката от имена на селища по картата на Габровска област. Махали, колиби и села и днес се наричат Бърборци, Балалея, Длъгня, Доча, Крачунка, Муця, Цинга, Шушня, Пърша, Ритя, Руня. В областта и животните са станали „кръстници“ на селата – Зая, Глутниците, Чакали, Вълковци, Врабците, Ловнидол, Лесичарка, Козирог. Севлиевско се включва в шарения списък с имена като Стоките, Столът, Шумата.

Освен дряновското с. Плачка, да не забравяме и град Плачковци в община Трявна. Заслужава да се отбележи, че съседно на Плачка е село Пейна и затова местни хора се шегували, , че докато едните плачат, другите пеят.