Етикети

, , , , , , , , ,

Благодарение на топонимите много изчазнали или на път да изчезнат дилектни думи биват запазени в езика ни. Тези чието значение сме изгубили в книжовния език се възстановяват според характера на местността. Често някои се обясняват с подобни думи от т. нар. „славянски“ езици.

Една от тези позабравени думи е ‘пресой/присой’. Означава припечно място,  слънчев склон с южна компонента. Среща се из цяла България, дори на остров Ливингстън, част от архипелага Южни Шетландски острови, като име на залив.

1. Присоя – селищно име в общ. Андриевица, Черна гора;

2. Присоето – бивше село, местност в земл. с. Батулци, общ. Ябланица;

3. Присойница – ойконим в общ. Маврово и Ростуша, Македония;

4. Присойна – ойконим в общ. Антоново;

Срещат се множество форми, според спецификите на говорите в разните краища на страната. Формите с колебаещо се е>и  се дължат на редукция.

5. Пресойка – мест. в земл. на с. Лик, общ. Мездра; Вельова пресойка – с. Мраченик, Карлово; Драгово присое – защитена местност с. Гложене, общ. Тетевен;

6. Пресойо – мест. в земл. на гр. Кресна;

7. Пресое – мест. в земл. на с. Гълъбово, общ. Белица

8. Присое – среща се десетки пъти, вкл. мах. на с. Дренок, общ. Старо Нагоричане; Големото присое – местн. в земл на с. Робово, община Пехчево; една от махалите на с. Вишевце, общ. Враня; Женско присое –  местност от около 47 дка, залесени с иглолистни видове в периода 1938-1943г., в земл. на с. Бобешино, общ. Кюстендил.

9. Просойка – мест. в земл. на с. Съединение, общ. Братя Даскалови;

kraev_prisoj

фиг. 1 – местн. Краев пресой

Антоним на присой е усое/усой.  Тоест сенчесто място, местност със северна компонента. Най-студоустойчивата змия, разпространена из цяла България е усойницата (Vipera berus). Като топоним се среща във форми: Усой – бивша махала, сега кв. на Елена; Усойка – земл. с. Буковлък, общ. Плевен; Усойна – с. Габаре, общ. Бяла Слатина; Усойто/Усоето – мест. в земл. на с. Крамолин, общ. Севлиево;  Усойца – мест. в земл. с. Къкрина, общ. Ловеч; Усойнината – мест. в земл. на с. Алеково, общ. Свищов.

Среща се и като хидроним ( име на воден обект) – река Усойна – десен приток на р. Доспат; Усойски дол – приток на р. Въча. Като и на няколко височини – вр. Усойка – на С от с. Райновци, общ. Елена; Усойката – връх в новозалесена иглолистна гора южно от с. Горно Черковище;

Поради особеностите на българския език преминаването на звука о в у и обратно е закономерно. Затова наблюдаваме и формите Осой – села в общините Кичево и Дебър, Македония; Осойната – мест. в земл. на с. Елшица, Панагюрище; Ворла осойна – мест. в земл. на с. Чепинци, общ. Рудозем; Осоица –  ойконим в общ. Горна Малина; мест. в земл. на с. Ярджиловци, общ. Перник.

prisoe

фиг. 2 –  зал. Присое