Етикети

, , , , , , , ,

Още от зората на своето съществуване човекът е осъзнал, че растенията могат да бъдат полезни за него и да го лекуват от различни заболявания. Преди появата на съвременната фармация (с развитието на петрохимията), лечението се е извършвало с мехлеми, отвари и др., приготвяни от билки събирани сред Природата в определено време. Багренето на текстил с материали от растителен произход е било познато на хората още в дълбока древност. И сега в наше време при археологически разкопки на обекти, които датират от преди Христа, се намират части от тъкани багрени с растения. Природните багрила са се ползвали навсякъде до към средата на ХІХв. След това навлизат синтетичните. Не малка част от билките имат приложение и като подправки в кулинарията.

1280px-Cotinus_coggygria33

Смрадликата (Cotinus coggygria) е билка, позната на нашия народ още като тетра, кукуч, горска дъбовинка, япракова шумка, русоксъл, руй, тетери, япрак. Притежава отличителна миризма, която веднъж усетили не бихте сбъркали никога. Смрадликата е храст или дребно дърво (до 4 метра), което може да откриете сред храсти и дъбови гори. Обитава сухи, слънчеви склонове с плитка, каменисто-песъчлива почва, райони с висока степен на ерозия, варовити терени или върху голи скални местообитания. Среща се из осветените дъбови гори, често с космат дъб (Quercus pubescens), благун (Quercus frainetto), по Черноморието, Източна Стара планина, Странджа, Пирин, Средна гора, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и долината на река Места. На територията на Малешевска планина обитава ниските и части, до към 500 м н.в.

Листата й съдържат галова киселина, флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и др. Листата се сушат на сянка или слънце за последващо приложение. Билката често присъства  и в състава на пасти за зъби. След орална употреба на смрадлика за лечение повече от седмица е възможно получаване на дъбене – удебеляване на лигавицата на фаринкса т.е. билката е токсична за вътрешно приложение. Смрадликата е едно от органичните вещества, използвани и за друг вид дъбене – физико-химичен процес в резултат на който обработената кожа добива нови свойства – повишава се химичния механизъм, хидротермичната устойчивост, както и устойчивоста на загниване под действието на окислители. Последното от чисто практична гледна точка прави този храст разпознаваем, търсен от населението. Че предците ни са отличавали добре смрадликата, говори един от споменатите синоними на тази билка – горска дъбовинка – отлично са познавали местообитанията й.

Като топоним срещаме местността Смрадликата, земл. с. Бърдарево, общ. Долни чифлик, във варианта Смрадликаш, в земл. на с. Градина, общ. Долни Дъбник; Смрадляка – в земл. на с. Държаница, общ. Димово; местн. в земл. на с. Бели брег, общ. Бойчиновци.

По-разпростени като топоним са Тетра баир (от диал. тур. tetre ‘смрадлика’) – в земл. на с. Мамарчево, общ. Болярово, Тетралика – гр. Белослав; местн. в земл. на с. Червен, общ. Иваново, Тетрата – в земл. на с. Богомилово, общ. Ст. Загора, Тетраджика – земл. с. Брягово, общ. Първомай, Тетери баир – в земл. на с. Слънчево, общ. Средец; Тетерликя – югоизточен склон с ниви в земл. на с. Иванча, общ. Попово; местн. в земл. на с. Асеново, Горнооряховско; Тетерикова къшла – в земл. на с. Младежко, общ. М. Търново.

teteri

Руй е планина в Западна България и югоизточна Сърбия в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица. Огражда от север Трънската котловина. Според Васил Миков името на планината идва от латинското наименование на растението смрадлика (Rhus cotinus), което тук е широко разпространено. От своя страна латинското название на рода (Rhus) има келтски корен и означава „червен“. Жълто-червена окраска придобиват листата на смрадликата през есента. Остава една крачка до нарицателното руйно вино.

Всъщност кукуч (Pistacia terebinthus L.) не е поредното име на смладликата, а дребно дърво е от сем. Смрадликови, род Шмак (Rhus). Известно е и като терпентиново дърво, който се добива от него. Различава се от смрадликата по плода – сферичен, 6-7 mm в диаметър, с късо шипче на върха, първоначално червен, а след узряване тъмнокафяв. Използва се за дъбене на кожи и добив на медицински танин. Не се среща в топонимията.

Друго народно име на смрадликата е япрак. Думата е заемка от тур. yaprak – лист, листник. Като топоним: местн. Япрак – в земл. с Чубрика, общ. Ардино, Япраклък – гр. Джебел (от тур. lik – наставка за място), хибридното Япрак могила – в земл. на с. Босна, общ. Ситово; Япраклък гюне – в земл. на с. Пет кладенци, общ. Бяла; Япрак кору – в земл. на с. Вардун, общ. Търговище.