Етикети

, , , , ,

Местността със загадъчното име Багачин е разположена между землищата на три села: Бранковци (ЮИ 2), Коста Перчево (ЮЗ 1) и Тошевци (СЗ 4). Не ни е известна нейната площ, разделена между трите села, но трябва да е значителна. Според информация на възрастни хора, записана от Н. Заяков, местността представлява „равнище и склон“ и в нея „били открити каменни саркофази с монети“. Вероятно в тази местност се е намирало изчезналото едноименно село Багачин, регистрирано в описите на Видинския санджак от 1454/5 г. и 1483 г. Стоянка Данчева прави следното описание на местността Багачин: „Тя се намира източно от селото. Това е хубава и плодородна земя с лек наклон на юг и север, в средата – малка гърбица.“ (Бранковци. Минало и настояще. 2007).

bagatinОт описанията се вижда, че местността Багачин представлява обширно възвишение със склонове на юг и север и извишение в средата.

 Местност с име Багачина е разделена и в землищата на селата Сталийска махала, Василовци и Аспарухово, Ломско (Дуриданов, Ив. Местните названия от Ломско, 1952). Намира се в самия край на хълмиста верига на десния бряг на р. Лом. Най-високата й част, наречена Калето, представлява хълм със стръмни склонове с територия около 5 дка. През 1981 г. са направени сондажни археологически разкопки само в северозападната му част на площ от 400 кв. м от археолозите Ал. Бонев и Г. Александров. Откритите материали (основи на жилища и керамика) са свързани с траките и са датирани VI-I в. пр. н. е. На повърхността й в останалата част са намерени материали и от новокаменната епоха до III в. от н. е., включително и от римската епоха (Разкопки в м. Багачина край с. Сталийска махала, Михайловградски окръг. – Археология, 1986, №3).
 Названието на най-високата част Калето говори, че върху този хълм е имало укрепление – укрепен военен обект, до чиито останки археолозите не са стигнали поради ограничения характер на сондажните разкопки.
 Двете местности – Багачин при с. Бранковци и Багачина при с. Сталийска махала, си приличат по своите природо-географски дадености: хълмове с по-висока централна част, която при Багачина (Стал. мах.) е била Кале, т. е. укрепление. Каменните саркофази и монетите, макар и неопределени, намерени в Багачин при с. Бранковци, показват, че и в тази местност през римската епоха вероятно също е имало укрепление – кастел или по-голям военен обект и селище.
 Когато българите се заселват на юг от р. Дунав в територията на Източната Римска империя (Византия) след разпадането на Хунската империя в средата на V в. голяма част от разбитите племена, между които и българи (вж. С. Плетньова. Древните българи в Източна Европа. – ИБИД, кн. XXXIII, 1980), отсядат на юг от р. Дунав при Кастра Мартис (района на дн. гр. Кула), Алмус (дн. р. Лом и гр. Лом), р. Утус (дн. р. Вит), Малка Скития (дн. Добруджа); в началото на VI в. по времето на император Анастасий (491-517 г.) българите преминават р. Дунав в частта на дн. гр. Видин и като се спускат на юг завземат „Долната земя Охридска“;  в края на VII в. (680-681 г.) водени от кан Аспарух.
„… те, българите, използват заварените римски укрепления по Дунавския лимес и в предпланините и планинските части на Стара планина“ (вж. „Боровица и Боров камък“, публ. във в. ВИДИН).
 Двете местности с еднакво име Багачин се локализират тъкмо в райони, посочени от историческите извори като места на заселване на племена на Хунския племенен съюз – р. Лом (Алмус) и Кулско (Кастра Мартис). Налага се изводът, че трябва да свържем името Багачин с древните българи и техния език.
 Името Багачин има ирански езиков произход. Първият компонент БАГА- е съставна част на (пра)българските военни титли БАГАТУР (тежковъоръжен конник), БАГАИН (войскови командир), БИРИ-БАГАИН (командир на лековъоръжени конници) (П. Добрев. Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. 1995). В. Бешевлиев добавя АЧАРГУ БАГАИН, ЮК БАГАИН, СЕТИТ БАГАИН. Според него багаините са били по-низшето знатно съсловие в българското общество в сравнение с боилите и са заемали по-малки военни постове (В. Бешевлиев. Първобългарите. 1981). Компонентът БАГА- в посочените титли се свързва с авестийското бага- „господар“, „бог“, староперсийски и персийски бага- „бог“, староиндийски бхага- „който раздава, господар, хранител“ (БЕР. 1971).
 Втората съставка на името -ЧИН също има ирански езиков произход и означава „стена“ (в езика на гиляките – ираноезично население в Кавказ).
 Следователно топонимът Багачин с голяма вероятност може да означава „укрепено със стени място за пребиваване на военни части“, т. е. кастел. Вероятно такъв военно-охранителен характер са имали заварените от (пра-)българите римски (византийски) военни съоръжения на посочените височини с добра видимост в Кулско и Ломско, контролиращи обширни територии и преминаващите през околността пътища. Отседналото (пра) българско население в околните на Багачин села в Кулско с неславянски имена, достигнали и до наши дни – Урбабинци (дн. Тошевци), Багачин (изчезнало), Чичил, селото със старото име Пседерци (дн. Костаперчево) (срв. ролята на кучето в клетвата на древните българи), е назовавало военното укрепление с подходящата за такова съоръжение дума в своя език – Багачин. Империята е приемала такова население при условие да изпълнява военни и охранителни функции.
 По същия начин са образувани селищните имена: Угърчин (чийто двойник Уйгарчен (Ал. Илиев, сп. „Осем“, 2012, бр. 6) се намира в района на Памир – Хиндукуш или Сев. Индия), може би Голям Турчин (дн. Цар-Петрово) и Малък Турчин (дн. Шишманово); Саръчин (дн. Волгоград) и Тухчин във Волжка България (Яруллина, Т. Волжка България и Европа. 2008), Парачин на р. Морава (Сърбия); Парачинар – град в Пакистан на границата с Афганистан в далечната прародина на българите. Сигурно има още български имена на селища и местности с този словообразувателен модел. Те чакат да бъдат открити.
 Името Багачин е много старо. Толкова старо, колкото е и нашата днешна държава България тук, на Балканския полуостров в Европа, от нейното създаване тук, а може би и по-рано.

извор