Етикети

, , , , ,

Топоним в чертите на днешния Севлиево. В тази местност е имало могила, сега част от нея е гробищен парк. Същото местно име е отбелязано в Момчилградско, като име на махала. В Кюстендилско е име на чешма.

В българската ономастика. конкретно в антропонимията е отбелязано лично име Фуньо, Фуне, изведено е като съкратена форма на Трифун. Функа би могла да бъде женска форма на това лично име. Има и фамилно име Фунев (Илчев 1969: 695). Това фамилно име се среша предимно в Западна България. В някои говори ф се заменя с в. Отбелязани са лични имена Вунка, Вунко (Илчев 1969: 153). Лично име Фунчо е отбелязано и при Заимов 1988: 238. Запазени са и много топоними, които са възникнали от родово име: Фуньовска воденица, Фуньовски кошари, Фуньовски яз във Врачанско (Николов 1997: 431), Фунелско кладенче в Монтанско (Михайлова 1984: 182). Местното название може да е възникнало и от родово име -Фуневи/Фуньовци, наст. -ка в случая ще означава принадлежност, т.е. това е място – нива, ливада, гора и т.н. на съответния род. Този тип образуване се среща често в топонимията. Местното име може да се изведе и от фун-ия с топонимична наставка -ка, метафорично название като географски термин, поради прилика по форма. Има запазени топоними: Фунията (планинска гънка) в Ботевградско (Михайлова 2008: 222), Фунията (камениста падина) в Берковско (Михайлова 1986: 141); Фуния (дълбок дол), Фуниите (Михайлова 1984: 182).

Поради географското положение – Северна България – могат да се направят и други предположения. Има румънска лексема fund ‘дъно’, но срв. и нем. Fund ‘находка‘. Струпването на три съгласни н-д-к при образуването на название с топ. нает. -ка затруднява изговора и е естествено съгласната в средата да отпадне. Съществуват и други думи в немския език, които формално съвпадат с разглежданата онимна форма – напр. Funke ‘искра’, но семантично по-трудно се доказва.

За готски поселения в съседни на Севлиево райони – по долината на р. Вит и конкретно в с. Садовец – имаме сведения от проведени разкопки още в началото на миналия век (Велков 1937: 481-495). Със същия корен се открива и дума в латински: funus ‘погребение; труп; сенки на мъртъвците; смърт; убийство’ (ЛРС 341). За заемкнте от латински се предполага, че са от римско време и са свързани е названията на многобройни географски обекти между Стара планина и Дунав и по Черноморското крайбрежие (Бешевлиев 1955: 279- 303; Цонев 1984: 328). 3а да бъдем по-категорични при избора на дадена етимология, трябва да разполагаме със стари записи на съответния топоним. В случай, че не разполагаме с такива, ние можем да правим само хипотези.

Срв. за онима успоредиците: речно име Фуница в обл. Г. Водогда (WRG V 16); селищни имена Фуники в област Г. Твер, Фуникова в областите Тула и Владимир (RGN IX 441).

Автор: Анна Чолева-Димитрова