Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Ретиже е река, минаваща през землищата на селата Кремен и Обидим – бързоструйна, пиринска река, която събира водите си от Попово езеро и Кременските езера и се влива в р. Места, като неин десен приток при село Места. Дължината й е 18,5 км, а площта на водосборният басейн на реката е 46 км2.

retizheТова име е турцизирана форма (турски изговор) на по-старото българско Ретица, с основа от стб. реть (рать) ‘бой, битка; разрушение, разруха; надпреварване’; глагол ретити ‘състезавам се’ (Старобългарски речник, 2009, т. II, 604, 608) и наставка -ица (най-разпространената наставка за образуване на речни имена). В руски език е запазено в ретивм, ретив ‘усърден, бърз, пъргав, буен’, в староруски реть ‘усърдие, спор, кавга’ (М. Ф а с м е р, Зтимологический словарь русского язнка, 1987, т. III, 475; К. П о п о в, Местните имена в Разложко, 1979, 147). Името е сравнимо с р. Рата, друго име на Доспатска река, от своя страна ляв приток на р. Места.

Без съмнение, хидронимът е възникнал като название, разкриващо характеристиката и свойствата на водите – буйни, бързи, пъргави; също и причиняващи пакости по течението. Запазени са и имена на реки в Русия и Полша, срв. речните имена от същия корен: Рета, Ретик, Ретичин (укр.), Ретишина, Ретка, Ретч-озерка, Ретшчин, Реть (Worterbuch der russischen Gewassernamen /WRG/, IV 47), също и имена на селища: Ретеж в обл. Новгород, Ретеша в обл. Тула и Новгород, Ретиха в обл. Владимир, Ретичино в обл. Псков, Retyce в обл. Витебск (Russisches geographisches Namenbuch/RGN /VII 575; Slownik geograficzny krolestwa polskiego i innich krajow slowianskich /SG/ XV 2, 544).

Многобройните успоредици от други езици доказват по безспорен начин ста­ринния български произход на това название. По принцип имената на реките са с отно­сително най-голяма старинност, възникнали са много преди попадането ни под турско господство.

Автор: Анна Чолева-Димитрова, с дребни изменения.