Флората в топонимията (ч. II) – За стѐжер

Етикети

българия, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, село, топоним, топоними

„Каквото е лъвът сред животните и орелът сред птиците, това е дъбът сред другите дървесни видове” – Жан Прийор

Село Стожер се намира на половината път от Варна за Добрич, в североизточна България. Не е установено кога и от кого е основано.[1] Най-рано се споменава в османски данъчен регистър от 1604г. като Буллуджа, а по-късно с формата Балъча. За периода 1732 до 1790 г. е посочено в официални документи на османската империя като Баладжа. През 1873 г. селището е в състава на кааза Хаджоглу пазар (днес Добрич).

Advertisements

Езиковите предизвикателства на топонима Крал баир

Етикети

враца, местни имена, местно име, местност, наименования, топоним, топоними

Топонимът „Крал баир” е едно от най-интересните езикови предизвикателства на Врачанския край. С това име наричат най-високата част на Врачанската планина, гледана откъм Враца. Внушителният й вид придава на Балкана онзи мистичен характер, който възхищава всеки доброжелателен гост на града.

За етимологията на името Босилеград

Етикети

местно име, ойконим, топоним

          Градчето Босилеград[1] някога е било малко село в състава на общинския център – село Извòр. В най-стария запазен документ от 1570 г. в ТИБИ[2] селището е посочено с форма Пусилград, пазеща най-стария автентичен изговор на името. Градът е разположен в областта Краище, част от Западните български покрайнини, на 44 км от Кюстендил, на 60 км от град Сурдулица и на 100 км от Враня. В момента (към 2001 г.) жителите му наброяват около 2200 души. Според сведенията на краеведа Йордан Захариев, дадени в изследването му „Кюстендилско краище“, Бусиловград е разположен в северния край на Бусиловско (Бусилково) поле, под връх Рисовица. През средата на това поле тече река Драговищица, десен приток на Струма. Местните жители изговарят името на града с у в начална сричка, подобно на записа у Захариев.

Новина

Етикети

българия, местно име, местност, топоним, топоними

Топосът Новина срещаме като име на нива, заобиколена отвсякъде с гора, на източил се в северозападно-югоизточно изложние лесист рид в землището на село Цацаровци, общ. Златоград. Във форма Новината се среща например в земл. на с. Аврамово, общ. Якоруда. Днес се намира насред борова гора. Преди години обаче това не е било така, защото гората е била изкуствено залесена преди 40-50г. В друг случай местното име предствлява бивши лозя. Равнинната местност Новините днес е прошарена от дребни дървета и храсти, западно от с. Памидово, общ. Пазарджик.

Ето как е обяснено названието в „Студеното отдалечаване“: „Горските бяха специални хора. Те бяха като държава, защото другата държава почти не се усещаше, Браяновеца, както и останалите колибари, имаха съвсем слаб досег с нея. Горските разрешаваха или забраняваха пашата, те даваха позволителни за дърва, за дървен материал, с тях се водеха несвършващи войни за кoнтрабандно сечене и коренеж, за да се добави някой и друг метър към нивата. На такова изкоренено, превзето от гората място му казваха новина.“[1]

[1] Из „Студеното отдалечаване“, авт. Дико Фучеджиев

Какъв е произходът на селищното име Ба̀тулци

Етикети

местно име, местност, ойконим, топоним, топоними

През 1975 г. във в. Заря на комунизма — гр. Ловеч, излезе статия на местен краевед, който твърдеше, „че името на Батулци е прабългарско, и ни отвежда към твърде далечна епоха – XII-XIV в., когато кумани и печенези сноват из нашите земи“. По предание на старите жители на селото се говори, че то е основано от овчари в начало на XIX в., „преди 150 години“, които дали и това му име, което произлиза от „батал, овен“. Това разбира се, не отговаря на историческите и езиковите факти. През 1900г. то е наброявало 414 жители: 370 българи, 28 българо-мохамедани и 16 цигани. Преди това, в 1880г., в официалните списъци за преброяване то името Батолци, а в 1887г. отново взема днешното си название.

Топонимията на ислямизираните българи

Етикети

местни имена, местно име, топоним, топоними

Топонимите са плод на народното творчество и отразяват преди всичко особеностите на географския район с неговите природни отличителни белези, особености на стопанския живот на населението му, названия на притежателите на. земи (фамилни имена, титли и звания) и др. Поради всичко това топонимите са нематериални източници, които отразяват нерадостни, социални, битови и духовни особености, т. е. те дават данни от исторически, езиковедски, географски и етнографски характер за населението на даден район. Със своя произход и устойчивост топонимите се явяват като неписани паметници на народното творчество, като историческа памет на народа.

Местни имена от Голо бърдо, Албания – ч.3

Етикети

албания, голо бърдо, местни имена, местно име, местност, микротопоним, топоним, топоними

Свързани публикации по темата:

Местни имена от Голо бърдо – ч. 1

Местни имена от Голо бърдо – ч. 2

81. Леништа (Кл) – юи, 9 км; ливади; 2) (Тр) – ю, 2 км; ливади, по името на някогашен собственик (ЛИ Лено), срв. Ленища, Ленищана, Ленищата, Ленище, Ленища

Местни имена от Голо бърдо, Албания – ч. 2

Етикети

албания, голо бърдо, местно име, местност, микротопоним, наименования, село, топоним, топоними

Предната публукация по темата – Местни имена от Голо бърдо – ч. 1

Списък на регистрираните местни имена

Местни имена от Голо бърдо, Албания – ч.1

Етикети

албания, голо бърдо, местни имена, местно име, наименования, ойконим, топоним, топоними

В планинската област Голо бърдо (алб. Gollobordhë), разположена в Североизточна Албания, се намират няколко села с компактно население, говорещо български. То се е установило по тези места през VII-VIII в. по време на славянското заселване на Балканския полуостров. През 60-те години на IX в., при българския княз Борис I, Голо бърдо заедно с други днешни албански земи е влизало в състава на българската държава.