Етикети

, , , , , , , ,

„Каквото е лъвът сред животните и орелът сред птиците, това е дъбът сред другите дървесни видове”Жан Прийор

Село Стожер се намира на половината път от Варна за Добрич, в североизточна България. Не е установено кога и от кого е основано.[1] Най-рано се споменава в османски данъчен регистър от 1604г. като Буллуджа, а по-късно с формата Балъча. За периода 1732 до 1790 г. е посочено в официални документи на османската империя като Баладжа. През 1873 г. селището е в състава на кааза Хаджоглу пазар (днес Добрич).

За ойконима (селищно име) Балъджа се носи следната легенда: Преди години в района имало голяма дъбова гора. В хралупите на дърветата имало пчелни роеве. Част от тях били заловени от живущите тук и настанени за отглеждане в дворовете им. Така се е зародило производството на пчелен мед в селището.

В основата на Балъджа стои съществителното име балъ, което на български означава ‘(пчелен) мед‘. То прераства в прилагателното меден. Преводът не е съвсем точен, защото в турската топонимия към прилагателните имена се прибавя наставката джа за прилагателно в умален вид. В случая Балъджа може да се преведе Меденчево или Меденково.

Според нас Г. Топалов се е подвел от праводоподобно звучащата легенда за произхода на името Баладжа. Всъщност баллъджа (ballica) на диалектен турски обозначава един вид на род Дъбови, известен като благун или сладун. Благунът (Quercus frainetto, син. Quercus conferta) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 м, чиито млади клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са дълбоко нарязани, дълги 10-18 см, събрани в розетка на върха на клонката. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка. Характерно само за този вид дъб е, че жълъдите му са сладки, за разлика от горчивите плодове на останалите дъбове и стават за храна на животни или хора.

Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: ”с. Балъджа да се преименува Стожер“. Какво означава понятието „стожер“ и защо му е дадено това име? Според литературните справочници стожер е съществително нарицателно име от мъжки род, с две предназначения. 1. При вършитба с коне, посред хармана се поставя побит дървен кол, около който се навива въжето с вързаните животни. То се навива и развива при движението им в двете посоки. Това е било в миналото. Днес вършитбата е механизирана. 2. на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб. Например: „Той е стожер на българистиката в Полша“.

От своя страна обаче стожер/стежер е остаряла дума със значение ‘летен дъб‘ (Quercus robur). Сред нашия народ са запазени още имената белика, бяло меше, бял дъб, лютак, бяла граница, груница, лъжник. Както и у нас в румънския език и днес летен дъб е stejar, а зимният е gorun. В сърбохърватския език е лужњак. Ние споделяме мнението, че е станало недоразумение при превода на тур. баладжа поради непълно познаване на видовете дъбове. Затова и при буквален превод името на селото би следвало да е Благун. Добруджанските дъбови гори са почти унищожени през последните 150-200г. и южно от с. Стожер е останал само малък зелен остров, дал името на селото. Днес в България има множество ойконими, бележещи местната флора. Такива с основа от различни видове дъб са например селищните имена Благун, Крумовградско, Горунака, Етрополско и Горун, Шабленско.

Hungarian_oak2

Група дървета от летен дъб в българската топонимия се назовава Стежерак (по модела на Дъбак, Мурак). Например: Лилов стежерак, земл. Голяма Желязна, общ. Троян; Сомски стежерак, земл. Троян, същата общ. Според тълкувание на Найден Геров, името на село Стежерово, общ. Левски е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб. Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898 г., а други след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви. Едно от тези дървета било толкова голямо, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си. Височина Стежераница намираме над Твърдица, в един от най-южните дялове на Стара планина. Единични дървета от този вид изглежда бележат местните имена като Стежара – земл. Обнова, общ. Левски; Стежеро – земл. Камен връх, общ. Болярово и др.

В далечното минало в местността Стражарака, земл. Левски, общ. Панагюрище е имало стройни, високи дървета и отделни грамадни дъбове, които наподобявали стража за охрана на близкото селище. От север то било оградено от няколко могили, нещо като некропол, а от юг било самото градище, вероятно малка средновековна крепост. Оттук според народната етимология името вероятно е преосмислено вместо Стежерака. Допълнително основание за последното е събирателната форма -ак за местни имена, като форма Страж+ак не откриваме.

Едно от имената на този дъб, чиито ареал на разпространение е в пояса до 1000м надморска височина е граница, граника или гърника (с метатеза – разместване на срички, звуци). Едно сполучливо название за дърво, което често бележи границите на селското землище. Такива случаи имаме при Границата – в земл. с. Косово, общ. Брегово, както и в земл. на с. Муселиево, общ. Никопол. Предполага се, че самата дума граница (предел, межда) произлиза от обичая да се бележи граница чрез врязване на знаци в кората на дърво (напр. забел, обел).

Лютак е мест. в земл. на с. Дъбовица, общ. Сунгурларе; Горния лютак е в земл. на съседното с. Градец, общ. Котел. Освен това се среща като хидроним (речно име) за приток на р. Места, изиращ от Пирин над Якоруда.

Формата Лъжников рът намираме за ороним (форма на терена, земна форма) и височина в земл. на с. Лява река, общ. Гурково.

При турцизма Баладжака, изграден с членуване на българска почва, имаме местни имена в земл. с. Пролом, общ. Карлово и Баладжака – местност в земл. Брестовица, общ. Борово и в дузина други селища. Особен интерес предизвиква Баладжа лъка – един хибриден топоним, изграден в двуезикова среда. Лъка произлиза от стб. лѫгъ ‘гора на влажно място, най-вече край река‘. Местни имена: Баладжалъка, в земл. с. Константиново; Баладжата – в земл. с. Сулица, общ. Стара Загора и др.

[1] „Речник на селищните имена в Добричка област“, Георги Топалов