Етикети

, , , , ,

Селото[1] е разположено в една разкошна планинска долина на около 1000м надморска височина, десният склон на която е обрасъл с гъста букова и дъбова гора, а левият е оголен на известни места, главно по припеците, дето са образувани ниви. Бъзовичката общоселска гора е най-добре отгледаната в Краище. По-рано е била държавна, но после селото успело да я вземе от държавата и сега я пази като очите си. Центърът на селото, дето сега има само две цигански колиби, е отдалечен от с. Лечевци с 1 1/2 километра. Тука протича Шипковичка река, същата тази, която при Лечевци носи име Лечевска. Изпод циганските колиби се виждат и неколко овощни градини; те изглеждат по-планински от лечевските, защото плодът на дърветата, спрямо този на лечевските, е по-дребен и по-зелен (9 август). От циганските колиби до махалата Говедарници (най-отдалечената) има около 4 км път. Тъй че землището на селото захваща по-голямо пространство от това на с. Лечевци. Докато при Лечевци десният склон на долината е по-нисък и заема много малко пространство, тука и десният и левият са еднакво високи. Селото с махалите си държи левия склон, а десният цел е обрасъл с гора.

Вода за пиене селяните взимат от извори; само в махалите Дънковци и Пищинци има по един бунар. Водата от изворите им не е толкоз вкусна, защото целата местност, дето са махалите и изворите, е мочурлива. Заради това всички махали без Говедарници носят общо име Барье (бара — мочурка). По-лични извори са: Врътин кладънъц, Дънков кладънъц, Гьоргьин кладънъц.

Селището има чисто планински климат. Поради мочурливата местност, гъстата гора и многото вода, климатът е изобщо влажен. Бъзовица е много повече открита на всички ветрове отколкото село Лечевци и е много по-студена от него, макар и да не са толкоз отдалечени едно от друго. Откъм с. Извор дохожда южниятъ ветър, а от с. Шипковица — горнякът (северният). Снег докарва северо-източният ветър, който наричат косовъц (дохожда откъм село Косово). Селските имоти са изложени доста много и на град; него докарва, западният — драгойчинският ветър.

Селото е заело изгодно место за земеделие и скотовъдство. Нивите, в сравнение с тия на съседните села Лечевци, Косово, Чепинци, са много по-добри и по-плодородни. И от тази страна то е добре поставено, макар и да се оплакват, че са бедни; обаче, не бива толкозъ много да им се верва. Ако би могло да се нареди, да могат да изнасятъ дървен материалъ за продан, тогава селото действително би било с добро благосъстояние. Откъм ливади селото е по-бедно. Всичката земя за обработване се намира около къщите за живение; тука са и гумната, и сградите за добитъка. Тая близост дава възможности да се торят по лесен начин нивите и често пъти, а това ги прави доста плодородни. Интересно е туй, че в това село порои още нема.

Нивите им се намират в следните места: Перша, Цръвенка, Метла, Врешт, Бойчина бара, Чевръле (среща се и като Чевърле – бел. моя) – височина (1270м), Смръдля, Зарог, Цръвуля, Голоша, Странье, У Калкъ, Гьиздава падина, Станци, Кочов рид, Пейно, Земница, Премузище, Црешня, Котлинье, Старо гумно, Пръшевина, Галинъ кладенец, Дубье, Струльин рид, Зъдине, Уморов камик, Локвища, Жукелин ридъ и др.; ливади: Врътина ливада, Геран, Барье, Дебело дръво, Старо бъзье, Куйкье, Борье, Премувище и др.; гори: Бридар, Ридар, Поятище, Рай странье, Нейн дол, Клинчарови пояти, Дъбино присое, Вучине гарине, Злон дол, Гулемо осое и др.

Селото има разбиен тип. Пръснато е на 7 махали, всички разположени на присоето — левия склон. Някога (преди 40—50 години) селото било събрано на едно место и било разположено доле, при реката, дето сега са циганските къщи. Тогава, както разправят стари хора, имало всичко 7 домакинства — къщи. Егреците им били по нивите, дето сега са се разположили махалите. Но тогаз нивите заемали съвсем малко пространство между гъстата дъбова гора. Когато им станало тесно доле, преселили се на „отрадию“ горе, на склона. Още се познават местата на старите къщи за живение, кошарите, плевниците и търлите. Стари хора от Лечевци мислят, че Бъзовица е било некога махала на техното село. Но това надали ще бъде верно, понеже тогава (в по-старото време) не е имало махали на селата. Като се почне откъм с. Шипковица и се върви към Лечевци, ще се види, че махалите са разположени така:

  1. Говедарници махала, 9 домакинства. Тука некога били сградите за говеда на селото, още когато било малко и в куп.
  2. На юг от Говедарници, 4 км далече, е разположена махалата Вретинци (Въртинци), 3 къщи, чийто основател дошъл тука от с. Топли дол. Некой си старец отъ тази махала получилъ прекоръ Връта, защото бил разсипник, развратен, та нищо не задържал у себе си.
  3. Георгьинци, 6 къщи.
  4. Босилкьинци, 5 къщи.
  5. Денковци, 7 къщи. Казват ги още Паликрушовци; дошли са от Трънско.
  6. Пищинци, 5 къщи.
  7. Циганьете, 2 къщи.

За основателя на селото никой не знае. По всичко изгледжа, че селото не е старо. Наверно, гъстите и непроходими гори са привлекли заселници и то не за изгодите, които природата не е толкоз дала, а от съображения да бъдат по-добре запазени от турците. Тук по-лесно е могло да се живее в по-трудни времена, когато турци „айдуци“ (качаци, бегълци войници) обикаляли и вселявали грозен страх на обитателите на Треклинската котловина. Дедо Гьоша от Лечевци уверява, че бъзовчанье били „бунтовници“ „слободници“, та не избегали от спахията, кога дошъл у Лечевци и Бъзовица да „притиска“ селата. Останали си, но пострадали: селото им станало кесимджийско. Турчинът Юсеин, когото знаят като последен господар, живел „у Баню“ (в Кюстендил). Той довел неколко фамилии от ближните села, поселил ги в Бъзовица, за да му не стои „айляк“ земята, а да има, кой да я работи, та и кесим[2] да му дава повече.

За името на селото всички почти мислят, че произхожда от името „бъз“ (Sambucus), дървесен бъз. Наистина, едно време целото онова место около циганските колиби, та и още по-надолу, било покрито с бъз. И сега, въпреки желанието на хората, които го изкореняват, понеже полза не принася, той пак расте и то доста буйно особено около старото поселище.

Както село Лечевци, тъй и Бъзовица е бедно откъм старини. При махала Говедарници има останки от черква. Местото носи име Цръквище. В местността Клън има дзидини, с червени тухли и хоросан. В некои ниви са намирали и остатъци от едри кюпове, а в други са изравяли и цели такива. В кюповете, около тех и в дзидините са намирали и монети, бакърни — „костадинкье су: с по две главе — мужко и женско“. Няма данни за възникването на селището. В околностите на селото, в местността Криви падини има следи от късноантично селище. Късноантична крепост е открита в местността Градище. Разположена е върху склон с южно изложение, в горната му част. Височината над нея се нарича Уморов (Умаров) камик. Има неправилна елипсовидна форма с размери 90х45 m. Следи от зид се забелязват откъм седловината. Теренът е залесен[3]. Във фонда на Историческия музей в гр. Кюстендил се съхранява каменна брадва-чук. Открита е в землището на селото, а е откупена през 1938 г. Датирана е към късния енеолит (постенеолит) или ранна бронзова епоха.

Schema_181

Поминъкът на селяните в Бъзовица, в сравнение с тоя на околните села, не е толкоз тежък. Главно занимание – земеделие и скотовъдство. Едно време били повече скотовъдци, а особено на кози, но откак се „дигнала“ (порасла) гората, да се отгдеждат кози станало по-мъчно. И наистина, от 395 кози през 1907 год. останали 186 през 1911. А преди 20 години селото е имало близу до 1000 кози. Мнозина селяни излизат по печалба в дюлгерлък. Бъдещето на селото е в гората: добър път до гара Земен и разумно експлоатиране на гората ще обезпечат завинаги, може би, поминъка на селяните.

Някои по-лични МИ: Белуци – горист склон, Бойчина бара, Бойчина падина, Валози, Велкова нива – гора, бивша нива, Вучкова нива, Върло присое, Въртина чука (1174,4м), Голема ливада – край река Бъзовица, Гноище, Големи дол, Голоша, Голяма нива, Горни валози, Горни корита, Горнин рид, Горно присое, Джукелов рид (Джукин рид), Джукино присое, Долен неин рид, Долна падина, Долни джуков рид, Др. път, Света вода – извор с оброк Намира се на около 800 метра северозападно от кметството, Страшна поляна (1135,1м), Смръдля – извор, Неински кладенец, Плашиков кладенец, Кални преслоп (1218,7м).

Година      1880   1900   1926   1934   1946   1956   1965   1975   1984  2008  2015

Население    175     334     238     343     296     192     104     84        57      32      26

[1] „Кюстендилско краище“, Йордан ЗАХАРИЕВ, 1918г.;

[2] кесим – определена част от натуралния добив на безимотни или малоимотни селяни, наели земя  в Османската империя;

[3] http://bulgariancastles.com/bg/node/2154