Етикети

, , , , ,

Известно е, че националният облик на културата на народите се определя главно от общността на битовите традиции,които характеризират историческото им развитие. Последните изследвания на бита и културата на родопското население още веднъж показва колко е единна народната култура в Родопите не само в областта на жилището,носията,тъканите,украсата на облеклото,но и в народните обичаи и поверия. Битът и битовата култура на Родопите освен това пазят и поддържат един особен традиционализъм,който още по-ярко подчертава старинността и богатството на българската народна култура.

Насилственото помохамеданчване на част от българското население в Родопите без съмнение внася известна чужда окраска на бита,дори създава някои специфични битови традиции. Но то не е било в състояние да преобрази характера на българската битова система,плод на многовековно историческо развитие. Тя пази и предава своите културно-битови традиции с помощта на езика и чрез влиянието на семейната и обществената среда.

Не може да се оспорва фактът, че етническият и националният облик на един народ се определя не от религиозните, а от културно-битовите традиции, както и от езика. Всеки, който цени и обича и иска да опознае богатството и многообразието на българската народна култура, може да намери много нови и непознати данни за нейната история, за трудния й път на развитие, за националната й жизненост в един български край, гдето те са съхранили цялото си богатство и самобитност. В това се състои и стойността на настоящата разработка, която представя скромно началото и приноса към основното изследване на народността и битовата общност на родопските българи в село Брезе.

Село Брезе е по-ново селище. Разположено е на 5 км северно от Беденските бани. Смята се, че жителите на Брезе са потомци на беденци. Двете малки била над Беден се казват Малката чорква и Голямата чорква – от черквите върху тях до помохамеданчването на селото. Между тия два рида имало и селище Брезово. То било в равнина с голяма бреза. Старите хора уверяват, че корените на това старо дърво и сега още съществуват и пущат издънки.

По бит и старинни български черти Брезе заедно с Беден е едно от най-запазените родопски селища. Говорът е също интересен – с рядко красиви и старинни езикови белези. Жителите му се отличават с благ и мек нрав.

Беденските бани се намират по шосето от Девин за Широка лъка и на пътя, който се отбива за с. Брезе. Предполага се, че топлата минерална вода е била известна от времето на римляните. До 1908 г. тя не е била използувана. Водата лекува ревматизъм, ишиас и кожни болести. Облекчава невралгични болки, помага за отделяне на пикочни камъни и регулира храносмилането. След Първата световна война около банята се създало и малко селище от няколко къщи, магазин и ресторант. При по-големи грижи и благоустройство Беденски бани ще се развият не само като минерално лековище, но и като хубаво планинско летовище край Брезе.

Така разположено на два километра североизточно от с. Беден е Брезе. Къщите му са разположени живописно край р. Брезка. Кога е възникнало селището е трудно да се каже. Според едно предание тук първи се заселили двама братя от мах. Брезово на съседното с. Беден.

Димитър Колчев пише: ”Брезе не ще да е много старо селище, щом Захари Стоянов го споменава по време на Априлското въстание като селце с около 40 къщи.” А археологът Стамен Михайлов сочи, че на един рит над селото личат следи от стари гробове, изградени от грамадни дялани плочи и съдържащи инвентар(фина керамика), типичен за II-III в. Независимо от това кога е възникнало селото, наименованието на местностите в землището му – Черковището, Св. Елена, Св. Никола и др., говорят, че тук от край време са живели и живеят българи.

В землището на селото бликат много извори, а край тях има хубави пасища и гори. На времето на тази се гледали до 12 000 овце и това бил главният поминък на брезовци.

По време на Сенклеровия метеж към това село се насочил най-напред капитан Петко войвода със своята набързо събрана дружина. Първата схватка станала в м. Пуризовските колиби. Известно е, че акцията не успяла, но това било началото. По време на Балканската война значителна част от населението било мобилизирано от турците, но при първите боеве брезовци избягали и се завърнали в родното си село. Това улеснило настъплението на нашите войски към Девин. Самото село било освободено на 06.10.1912 г. По време на буржоазната власт овцевъдството западнало и населението било принудено да търси друго препитание. По време на съпротивителното движение от Брезе излезли двама партизани, а на 23.08.1944 г. група партизани от бригада “Георги Димитров” на връщане от Гърция го блокирали.

Според други предания на старите хора преселници от Искърското дефиле от с. Брезе – Софийско, първо се заселват в Гоце Делчевско, подгонени от помохамеданчването. Те продължават и се заселват над с. Беден в подходящо място, което и до ден днешен се казва местността Брезовото. Липсата на вода и притеснението на местното население за своите земи (недостига на земя за обработване) поражда конфликт между заселниците и местното население. Това принуждава брезци да продължат своя път и се заселват под местността Петковица (Кисимдаровите колиби). Фамилията Кисимдарови съществува и до днес в селото. “Кисим ” на родопски означава хубав, красив. От където идва и първоначалната фамилия Кисимдарови, което пък означава хубави хора, т.е. брезци са хубави хора.

В обработването на земята те се простират до р. Брезка, но терена не предполагал сеитбата на жизнено важни култури като жито, царевица и т.н. (поради стръмнината). От другата страна на р. Брезка условията за живот са прекрасни, има вода, равни и големи терени за обработка.

За сведение в района на сегашното местонахождение на с. Брезе има 14 извора в самото село, което е предпоставка за всичко останало.

Но тази територия е обитавана от юруци, които са били главно скотовъдци. Те не позволяват на брезци да преминат реката, която е границата между юруци и брезци. Липсата на достатъчно вода и под местността Петковица ги принуждава да влезнат в диалог и да преговарят с юруците да им бъде отстъпено по възможност сегашното място, където се намира с. Брезе с оглед многото водоизточници. Постепенно се споразумяват и им е отстъпено мястото, но при строго определени граници, които се простират до местността Св. Павел по билото през местността Св. Никола, местността Ямите и до река Брезка. Като изрично били предупредени да не нарушават посочените граници. За сведение зад посочените граници имало огромни стада, пасища и ливади, на които се отглеждали огромни количества животни. С годините се пораждат взаимоотношение с тях и заселилите се в отстъпеното място дават името на сегашното с. Брезе.

С годините селото се разраства и започва да се появява необходимостта от нови земи, но според изричната уговорка, те не трябвало да нарушават границите и брезци стриктно спазвали уговореното.

Един инцидент нарушил изградените добри взаимоотношения. В местността Чорковина, един от юруците изнасилва брезко момиче, момичето казва на баща си. Легендата разказва, че бащата се скрива в стадото овце, за да не го усетят кучетата по време на пладнуване и убива човека, изнасилил дъщеря му. Традиционно добрите взаимоотношения са нарушени. Убитият човек е заровен в м. Чорковина. Ползвайки се с протекцията на висши чиновници, юруците решават да прогонят брезци от местностите, които им били отстъпени. Предизвикват проверка, с която да докажат и след това да накажат брезци и съответно да ги изгонят. Един ден преди да дойде проверката по констатация на убийството, брезци постъпват по един доста нетрадиционен начин – изваждат човека, който са убили и на негово място убиват и заравят куче. При проверката юруците твърдят, че е убит техен човек. Брезци твърдят, че са убили не човек, а лошо куче, което ги е хапало. Единственият начин да се докаже кой е прав е като се разрови мястото, където е бил заровен човека според юруците, но там при отварянето се вижда, че има куче, а не човек. Оказва се, че юруците лъжат, а брезци са прави. Това дава стимул и сили на брезци да прогонят юруците до сегашната хижа “Орфей”. Придобивайки тези терени брезци започват да развиват скотовъдство и земеделие. Необходимостта от работна ръка кара семействата да имат от 5 до 10 деца. Успоредно с всички житейски закони вярата във всевишния е била необходима за изграждането на ценностната система в тях и утвърждаване на добри взаимоотношения между тях. Имената на самите местности показват, че те са били православни и говорят за старинното българско минало. Съответно местностите са: Св. Елена (Албена), Св. Павел, Св. Никола, Чорковина, Гроба, Чорквището, Беденска барчина, Врачов дол, Валчо, Голямо Тодорово, Гуньву турище, Голямо нивище, Голата барчина, Гарваница, Говедарника, Гребенарца, Гурлийца, Димчовица, Джихановото, Кащищата, Кулибите, Катраница, Козилата, Купатите чуки, Капаклъ бунар, Лилеков камен, Лиуков гроб, Ляйкова падина, Малко Тодорово, Маленету, Нилчев мост, Поршалиев камък, Павлово (1359,7м), Падиня, Паржанска, Плаво, Первийца, Падините, Равнищата, Равното борце, Синура, Стари ниви, Стъпво, Сухата чешма, Старата ограда, Селище, Сторна, Станинчино, Тодорово, Черквите, Чернакови ливади, Чавдарски ливади, Черквата, Шамата, Шипката, Усойката, Ямите. Всички тези местности потвърждават това свидетелство, затова са и многото останки параклиси и черкви в района.

И до ден днешен има развалини – останки от дуварите в м. Св. Никола и днес се виждат купища камъни (червени), явно от опожарената черква. Преданията са такива, че там е имало храм Свети Никола, а и мястото предполага да е имало такъв. От тук идва и наименованието на м. Св. Никола.

С годините брезци се развиват като добри скотовъдци и населението нараства с бързи темпове. В момента жителите на с. Брезе наброяват ок. 410 души. През преходните години броят им бил много по-голям, но липсата на работни места накараха хората да напуснат красивото родопско кътче и да се ориентират към градовете, където възможностите за работа са повече. Дори голяма част от населението в настоящия момент се намира извън страната ни.

През периода след 1878 година, след като България била разделена на Източна Румелия и Княжество България, Брезе попада на самата граница. Тук са важели местни закони и правила, които били критерии за взаимоотношенията между тях.

Капитан Петко Войвода се опитал на няколко пъти да присъедини няколко села от района към Източна Румелия. Но срещнал отпор, те не признавали никаква власт, нито българска, нито турска.

На 06.10.1878 година става много голямо сражение между тъмръшка помашка чета и четата на Капитан Петко войвода, с цел установяване контрол над независимите села Беден и Брезе – в местността между с. Широка лъка и Мугла. Четата на Капитан Петко войвода попада в засада, дочаква нощта и се оттегля в посока с. Гела. В село Гела пристигат пратеници от с. Брезе, които заявяват, че не желаят да се противопоставят, а искат да живеят в мир и дружба с вековните си съседи от с. Върбово, с. Калявища, с. Широка лъка и с. Беден. Стига се до разбирателство и се разотиват, но няколко дена по–късно криминална шайка напада с. Върбово с цел провокация на примирието. Капитан Петко Войвода се намира в Чепеларе, научавайки той се връща и се опитва да наложи контрол над с. Брезе. Завързва се бой между брезци и четата на войводата. Поради факта, че брезци не знаят кои са нападателите и какви са техните намерения. След двучасов бой Петко Войвода се оттегля. Статута на самоуправление продължава до съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По време на Балканската война, Брезе било опожарено два или три пъти до основи, населението прогонвало принудително от родното му място. Но здравите родопски корени и настойчивите брезци възстановяват селото. В годините от 1912 до 1958 (учредяване на ТКЗС и национализацията), Брезе е най-голямото село в Девинскa околия – с 385 домакинства, 1960 жители и хиляди бройки едър и дребен рогат добитък.

В периода след 1958 г. Брезе изживява едно културно израстване, но и голям демографски срив. В момента населението е 652 човека, разрушено земеделие, липса на какъвто и да е поминък. Животновъдството е само добър спомен от миналото. Демографският срив е на лице и продължава.

На около три км. северно от село Брезе е разкрито старо християнско гробище, дълго 150 метра и широко 40 метра. При разкопките е установено, че тук хората са били погребвани по стар християнски обичай. Наблизо се намира местността Чорковина, където също личат стари гробища. На километър от тази местност има останки на параклис, който носи името “Света Елена”. Около село Брезе много местности са запазили своите звучни български имена – Свети Никола, Тодорово, Павлово и други изброени по горе.

Само силната духовност и здравата връзка с родното място все още задържа хората в Брезе. Не са забранени и старите традиционни празници, като Гергьовден, който е празник на селото. Официално той се чества от 1999 г. и до днес. Така на този ден се събират всички живеещи и живели някога в селото.

На 30.06.2005 г. беше открит и осветен новият параклис “Св. Св. Петър и Павел” в местността Чорквището.

За съжаление основно училище и детска гладина ни съществува от една-две години.

Красивата природа и местните забележителности на селото предполагат развитието на селския туризъм. Вече съществува и дори е публикувана в интернет селска къща “Билянов” – три звезди. Тя се намира в началото на селото и редовно се посещава от местни и чуждестранни туристи.

От селото може да се стигне до хижите “Чудните мостове”, “Изгрев” и “Персенк”, което е предпоставка за постоянното преминаване и посещаване от туристи.

Като част от Родопите смея да твърдя, че Брезе е село “крепост и песен родопска”.

Някои по-лични местности, които не са споменати в горното изложение: Караул дере – дол в посока север-юг, отделя земл. на Брезе от това на Върбово, Колиби, Черноочево, Падините, Синура, Горния каш, Спорното – в началото на Караул дере – вероятно е имало спор с върбенци за извор или пасище; Бъзо, Баталите, Кошчищата, Козила, Киляфа, Кашлите, Каменска присойка, Говедарника, Белоково бърце, Баталето, Алена – дол и река, извиращ в земл. на Брезе под вр. Кабата, но протича през Беденското землище, Имамова бърчина – 1472,8 м височина с кошари, западно от селото, Муткови ливади – източно от вр. Кабата (друго има на Кум гидик – 1674,3 м) – в тази местност се е завързало сражение между местните жители-мохамедани и четата на Капитан Петко войвода през 1878г, Самотворица (1308,3м), Бреста (1556,5 м), Курбанище (Курбаница) – досами строителните граници на селището, височина с извори, Морханица (Мурханица) – 1623,9м, източно от селото, Лъжецка присойка – припечен склон, Лъжето – ниви, Кьошка – друго име на споменатата по-горе м. Гроба, Кумальота – гора, Костовица-падала – досами селото, западно, бивши ниви, сега залесено, Кидика – м. по билото за Ченгене кьошк (стар римски път с навес, заслон, покрай пътя) и с. Забърдо, Караибраимова чука – бърдо северозападно от селището, ниви, Калявища – ниво, юг-югоизток, Кало – гора, югоизточно,  Димчовица – бивш имот на Димчо, сега рядка гора, Голямото – ниви на припечен склон, източно, Авлиите – ‘оградено място, нива, ливада’, в източния край на селото, Вълчо(вица?) – ниви, В селото – сега там са кошатите, северния край на селото, Бучето – в източния край на селото, Бодотина – дол и м. на припечен склон отвъд Алена река, неин приток, Могилата (1601,9м) – гранична бърчина със  земл. на с. Лясково, северно от селото, Баните (Беденски бани) – м. край Широколъшка р. с минерални извори, Алиеви доски – гора, южно, Азмака – ниви в северния край на селото, Каров мост – непроучена пещера в тази м.

Топонимията на село Брезе издава старинност, поради наличието на 10-ина местни имена с наставка -ица, която се счита за съзидателна до 15-16 в. Като изключим широкоразпространените из българското етнично землище заемки от турски произход (кьошк, къшла, авлия (заемка в тур. от гр. и др.) топонимията е изцяло българска. Наличието на много черкви или останки от тях също говори за странността на селището.

автор: Елисавета ЧАВДАРОВА