Етикети

, , , , ,

Село Косово е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. са регистрирани селата Косач и Кошево, чието местоположение съвпада с това на днешното Косово. първото е с 42 домакинства, 35 ергени, 4 бащини и 2 вдовици, а второто – с 62 домакинства, 53 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като Косова към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци.

Село Косово[1] е отдалечено от с. Трекляно на 4,5 км (до черквата). Двете села сa свързани с път, който, след като мине Драголевската река по дървен мост (още недовършен), извива право на север по течението на Косовска река и върви по алувиалните насипи, образувани от рушевния материал на околните шистиозноваровити баири. От източна страна на пътя се зеленеят разкошни ливади с трева за втора косидба (7. август 1910. год.), а от западната му страна се жълтеят стрънищата на ожънатите ниви. Реката, сега доста намалела от горещените, тече тихо между ливадите, сливовите градини и пасищата, и тука има почти полски характер. Колко много е била красива долината, когато преди години склоновете й били покрити с дъбова гора ни един порой не се е виждал! Сега картината е грозна. Колкото повече човек приближава до Косово, толкоз страничните пороища ставатъ по-гъсти — като че ли всичките баири ще се преобърнат на песък и ще покрият изцело останките от ливади и бахчи долу при реката. Отдето и да погледнеш на косовското землище, все те поразяват оголените и неприветни ридища, дълбоко набраздени от пороите. А инак местото е питомно и красиво. Само от черквата нагоре във реката гледката е малко по-приятна, защото и двата склона на долината са покрити с гора — нейде гъста, нейде редка; левият склон има повече дъбова гора, а десният (той е осойната) е покрит с букове, рядко дъб. Благодарение на обстоятелството, че селяните държат още много дребен добитък, кози и овци, запазили са част от гората си от изсичане; пазят я зарад шумата. Обаче това не пречи на пороищата да свличат пръстта и из гората, особено от присойната — левия бряг, защото добитъкът свободно пасе навсякъде и унищожава и тъпче тревата.

Селото е пръснато на махали от двете страни на Косовсва река и е изложено главно на северозападния вятър, който иде откам върха Кръвави камик; той е най-силният и неприятен вятър. Този вягър казват кривъц (кривец), защото, когато духа той продължително време, козите окривяват (разбира се зимно време). Западния вятър наричат студеняк, а южния жешкият.

Различните махали взимат вода за пиене главно от бунари; изворите им са засипани от пороищата, та затова са принудени да копаят бунари. Ето до какво може да докара безсмисленото изсичане на горите! По-добри бунари в селото се считат тия на дедо Сава и дядо Стоила. От многото едновремешни извори сега съществуват само няколко. По-лични са Влашиновски кладенец, с който си служат махалите Шакламанова и Пашина, Райо и Бръзан (до махалата Сировичинци). Водата на изворите е все „букова“, т. е. студена и пивка, защото се намират от десна страна на долината, в осоината. За пране махалците слизат в реката, дето имат постоянни корита. Реката кара 8 воденици с по един „витълъ“ (камък). Много от тех летно време „лежат“ (не работят) по недостиг на вода.

Ливадите, бахчите (овощните градини) и зеленчуковите градини са разположени до реката, а нивите и кориите — по склоновете на долината. Нивите се намират в места, които носят следните названия: Ш(е)арбанов дол, Шарбаница, Лисичково, Еличина кория, Стари пояти, Ребрънье, Явор, Медаш, Преорница. Дубица, Медан, Врълежица, Сировичиница, Умаров камик, Гарваница, Градище, Копаница, Аджиница, Себелица, Занога, Разбоище, Пантеле, Лечища, Стръмоль, Свиленица, Черемидар, Гладница, Шеин дол, Шопа, Божен и др.; ливади: Неслапица, Лукье, Брани дол, Врътоп, Шаварна, Селски дол, Гулеми дол, Турски гроб, Крива ливада, Лещарь, Воденица, Таратанци, Мацаница, Каменица и др.; гори: Прудишин дол, Язовски дупки, Средорид, Гладница, Плоча, Връла долчина, Горено присое, Срънечи рид, Градище, Баба Мара, Щръкляница, Орлово гнездо, Влашко осое, Сръбски дол, Уйно-Бранище и др.

Дето са по-широките места за ниви, тамо са разположени и махалите. Почвата на нивите е слабоплодородна и винаги се явява нужда да се купува жито. Отделно место за пасбище селото нема, и добитъкът пасе из непосетите през годината ниви. Голема част от ливадите са обърнати на овощни градини, засадени главно с „модрици“ сливи. По-старите бахчи имат „белвици“ или „тургунье“ сливи. Овощарството би могло да има добро бъдеще, ако може да се залесят баирите, та по тоя начин да се спре свличането на пясъка и чакъла върху бахчите.

Селото има разбиен тип — пръснато е на 15 махали. Като се ходи отдолу нагоре (по течението на реката), от левия брег са разположени следните махали:

  1. Качаревци. Махалата е голяма и се дели на две:

а) Долни Качаревци – 10 къщи и

б) Горни Качаревци — 12 къщи.

Тази махала е просто съсипана от пороищата. Не ще се минат и 10 години, когато и къщите им за живене ще бъдат затрупани.

  1. Дорниловци — 7 къщи. Разположена е около 120 м. над реката, под един стръмен бряг.
  2. Село — 8 къщи, от които две са цигански. Две от домакинствата се намиратъ на десния бряг, до черквата и училището.
  3. Попова махала — 11 къщи.
  4. Бошкова — 2 къщи.
  5. Лисичкова махала — 2 къщи.
  6. Шукюрина махала — 5 къщи.
  7. Струльина махала — 4 къщи.

Отъ десна страна, като се върви пак отдолу нагоре, са разположени следните махали:

  1. Широки дол махала — 2 къщи.
  2. Каменярци — 2 къщи.
  3. Сировичинци — 7 къщи.
  4. Пашинци — 9 къщи.
  5. Шакламановци — 2 къщи.
  6. Струльинци — 2 къщи.
  7. Воличинци — 3 къщи.

Преди около 50—60 години щялото село било в куп; кжщите му били разположени гъсто една до друга в днешната махала Село. Дядо Здравко Кръстов, 80-годишен старец, помни купното село, което „на рабуш“ броило 30 къщи. От освобождението насам вследствие честите неплодородни години, унищожаването на горите и засипването на по-добрите ниви и ливади, са избегали — преселили се в Тозлука повече от 30 домакинства. Селото се пръснало по махали за удобство — да бъдат по-близу до нивите, а освен това, и защото местото, дето били в куп, е тесно за по-голямо от 30—40 къщи заселище.

Всички други сгради, нужни за домакинството, като паяти, търли, плевници, са построени близу до къщите за живение. Никой ияма паяти далече от къщата си. Само летно време егрециге и заметините (огради с плет, прошки или тръне) често пъти биват отдалечени на голямо разстояние от къщата — според далечината на нивата, която ще се тори.

Името на основателя на селото никой не знае. Дедо Яким, 110 годишен старец, умрел преди 8 години, разказвал, че селото било основано от един бежанец из „Рамно Косово“ (Стара Сърбия). Там направил някаква пакост (убил човек) и, за да го не накажат, избегал чак в Краището. Установил се в днешната Косовска махала „Село“, а след това дошли при него и други заселници. Един турчин искал да присвои селото (тогава броило десетина къщи), но селяните избягали в Пирот и Цръна Трава (Сърбия), за да не дадат тапиите си. После не всички се повърнали.

Селото не е лишено от старини. В махалата Воличини, на един непристъпен баир, стоят развалините на старо латинско градище. Познават се зидовете от камък с хоросан; всред него се намират големи тухли, а също и монети.

В местността Явор също се намират тухли и хоросан. Почти из целата околност всредъ горите се виждат остатъци от слогове (синори на ниви); селяните мислят, че по-рано тука е имало ниви, а после се явили горите.

Селската църква „Свети Николай“ е построена през 1885 г. Намира се в мах. Село при надморска височина от ок. 800м. Оброк „Свети Спас„. Намира се на около 3 км северозападно от селската църква, при махала Воличинци, на около 100 метра югозападно от последните къщи на махалата, до стар дъб. Оброкът „Свети Пантелеймон„. Намира се на около 2,5 км югоизточно от селската църква, в местността Пантеле.

Слабото земеделие и нерационалното скотовъдство са причината за бедността на селяните, затова те търсят прехраната си и в занаяти. Преди 20 години, когато е имало до-добра дъбова гора, мнозина селяни работили каци – били кацари; а сега половината от селяните са дюлгери. Отиват „по работа“ най-много в Загорйе (Врачанско, Раховско и Ломско), а некои в Варна и Балчик. Преди освобождението и около 10 години след него дюлгерите са намирали работа най-много в Сърбия, отдето за една година са донасяли печалба от 20 — 30 минца (250 до 375 лири).

МИ: Аджина падина, Алексин рид – източно от мах. Качеревци, Атанасов дол – в източната част от земл., Арбанашки дол – в южната част на Качеревци, Арбанашки път, Баба Велика при водник, Бабина падина, Балиново орниче – бивши ниви, сега гора, Бамбаруша, Батулино присое, Батулица, Бачище, Бела вода – извор, Бобарник, Бождерица (1114,0 м), Бонкина падина, Брани дол, Бранище, Брег, Брезовица, Валога, Велкова нива, Бръзам (Бързам), Велкова нива, Вировска падина, Висока гарина, Влашиновско осое, Воденица, Врълещица, Врътоп, Вучкова ограня, Вучково орниче, Върталя, Въртоп, Габровска падина, Гайдин ридар, Гарина, Големи дол, Голи ридар, Голяма нива, Горен огореляк, Горен преслап, Горно стране, мах. Върбица (Върбишка махала) – източно от мах. Село, на около 1000 м надморска височина, 6 къщи, Косово бърдо (Косов рид, Мила могила – 1066,8м), Баба Мара – извор под височината Свиленица (1109,9м), Продишен рид, Перша[2] (1079,1м), Заяка – гори, Ю от мах. Качаревци, Кошаре – гора, бивши кошари, Вучарник, Здравкова долина – десен приток на Треклянска р., Прудишки дол, Селски дол – десен приток на Треклянска р., Смръдла – извор на границата със земл. на Бъзовица, Змеанец, Пашина долина, Пашин преслоп, Чукле, Гръцки дол, Николини пояти, Цуцуров рид, Трашевина, Копонишки рид, По овница, Китка (1003,7м), Шилек (1168, 9м) – гранична височина със земл. на Трекляно, Златовършец (1181,8 м).

[1] „Кюстендилско краище”, Йордан ЗАХАРИЕВ, 1918г.

[2] перша – вид круша