Етикети

, , , , , , ,

Перник е град в Югозападна България, административен център на област и община  Перник. Носи името Димитрово (в чест на починалия премиер Георги Димитров) от 1949 до януари 1962 г., когато отново е преименуван на Перник.

Най-ранната история на Пернишката котловина започва още преди цели 8000 години. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, просторни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов. Първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. пр. Хр. (ранен неолит). За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидит, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македоните през 429 г. пр. Хр. Други тракийски племена в областта били граеите и илеите. Техният основен град се наричал Адева (Adeβa), върху чийто развалини е построен Перник. Тези земи били крайните в неговата държавна организация. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей. Там се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

За името на Перник има различни тълкувания и догатки. За безспорно се смята становището на археолога Васил Миков. Според него названието на селището е дошло от името на върховното славянско езическо божество Перун, към което е прибавена типичната старобългарска наставка -ик. Това е най-масовото обяснение, което и децата в Перник възприемат като най-достоверно. Има и едно народно предание, че името е дошло заради многото сини перуники (цветето ибис), покривали хълма на крепостта. Според изследователите първият писмен документ, в който се споменава селището с името “ Перник“ е „Безименната легенда за Св. Иван Рилски“ от 9 век. От новото време известни и по-популярни са две статии, които се отнасят до произхода и значението на името на град Перник. Едната е на проф. Иван Дуйчев – „Средновековно сведение за въглищата в Перник“ и е публикувана във в-к Отечествен фронт – бр. 8889 от 14 май 1973г. Другата е на известния български езиковед проф. Борис Симеонов, специалист по ономастика. Тя беше публикувана и в празничния брой на в-к Пернишки радетел от 22 септември 2007г. Проф. Дуйчев смята, че тъкмо от името Перник – засведетелствано в Безименото народно житие на св. Йоан Рилски, може да се направят изводи за най-древното минало на Перник, от което време няма изрични писмени свидетелства. Той споделя мнението, че името Перник е представлявало само едно българо-славянско изменение на първична гръцка форма Петърник, което трябва да означава приблизително „каменисто място“. Но и според него много по-правдоподобно, ако не и напълно доказано, е предположението че това селищно име произхожда от името на славянското божество Перун. Тълкуванията на името „Перник“ на проф. Борис Симеонов са значително по-обширни и различни. Според него хипотезата за „Петърник“ е по-слаба, защото от това по-трудно ще произлезе Перник. Той обаче подлага на сериозно съмнение и хипотезата селищното название да произлиза от Перун, като прилага чисто езиковедски доводи. Името Перун е било твърде познато и употребявано от народа и до наши дни, сочи той като обяснява, че са известни стотици названия от типа Перун, Перуна, Перуню, Перинград. Според него не е било нужно от добре познато по структура и значение име да се получава друго с не съвсем ясен смисъл – от Перунник да стане Перуник и Перник. „Коренът „пер може да се свърже с глагола пера и тогава Перник ще означава: а) място където се пере,  б) съд, в който се пере“, пише проф. Симеонов. Думата „перник“ е название на кръгъл съд, в който обикновено се пере току-що остригана вълна. Този съд се е използвал в миналото и като мярка за добито жито (крина) и тогава получава и названието „мерник“. Така се е наричал и съд, в който са били събирани перата и пухът от закланите птици.Той посочва и друго значение на корена „пер“ – круша, ябълка, като припомня, че думата пер е запазена само в производната перша. Езиковедът обяснява, че наставката -ник се добавя към имена, за да означи местонахождението на даден предмет или растение. Примерите, които посочва са повече от показателни – Брезник, Сливник, Дъбник, Расник и др. Така че, мнението на проф. Борис Симеонов е че Перник е старо славянско или славянско-тракийско название и означава „място при скалите, използвано за пране“, „съд за пране и за пера“ или „място, където е имало много круши“. Според проф. Симеонов докато не се открият нови доказателства, цитираните тези ще бъдат еднакво възможни и вероятни, тъй като те имат еднакви доказателства и паралели сред думите и имената в нашия език.