Етикети

, , , ,

Село Трекляно е старо средновековно уседнало селище. В турски данъчен регистър от 1570–1572 г. е посочено под името Предошница (или Преглино) като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак със 70 домакинства, 45 ергени, 7 бащини и 2 вдовици. Тук с голяма доза сигурност може да се твърди, че Преглино е лош прочит или неправилен запис на съществувалото тогава име на селището.

То е второ по големина село в Краище (по-големо от него е с. Божица). Разположено е главно от двете страни на Треклинската река, но има махали и по долината на Косовската и Драголевската реки. Последните две реки се събират в местността Село и образуват Треклинската река, която от това место надолу тече вече по-тихо и така достига до с. Раянци (Радомирско). Реката е наричана в горното течение Еленка, в по-долните села, например в КалотинциКорито, а по географските пособия — Треклянска река. В нея се въдят мряна, клен, пъстърва. Оттук надолу, обаче, почти до устието си в Струма, тя става пак бърза и луда планинска река. Коритото на Треклинската река, додето държи землището на селото, не е постоянно; и често пъти пролетно време, при разтопяването на снеговете или при силни дъждове, реката се разлива нашироко и прави големи пакости на бахчите и ливадите. Гледана от Езерото — малка равнина над черквата Св. Богородица — Треклинската долина е много красива, а самото село, макар и разпръснато, но с белите си и покрити с керемиди угледни къщи, напомнюва, че и посред бедното, раздърпано и неприветно инак Краище има някакъв културен живот. Да не бяха оголени така двата склона на долината, много по-красива щеше да бъде гледката. Големи пороища още нема, но, ако не се вземат мерки да се залесят изсечените гори и ако не се запазят сегашните, не ще се минат и десет години, и Треклинската долина ще стане пясъчна пустиня, на която може да конкурира само Горно-Уйненската. Косовската и Драголевската река в треклинско землище са стегнати от двете страни с изкуствени насаждения от върби и елешки, затова мъчно излизат из коритата си; само при извънредно силни поройни дъждове тия две реки заливат ливадите и овощните градини. А Треклинската река разваля изкуствените прегради и мъчно може да се урегулира. Повече от половината вода на Драголевската река е отбита в голяма воденична вада, която кара в селото няколко воденици, валявици и дараци, които само през силно мразовита зима не работят. Тук донасят да мелят житото си от околните села главно Уши и Горни Коритен. Има няколко воденици и по течението на Треклинска река. Като планински, и трите поменати реки имат бистра вода. Мътният цвят на водата се запазва за по-дълго време само в Треклинската река, защото тя е много по-тиха от другите две.

Село Треклина има доста много и добра вода за пиене. Има на няколко места извори, чешми и бунари. Някои от махалите взимат вода за пиене от реките или доловете. По-лични извори са следните Врело: той е буен карстов извор, който извира над черквата; има вода колко за две воденици. Най-студен извор е тъй нареченият Кюнци, намира се до Стойковци. Над Оплатова махала се намира изворът Стубел. Предполага се, че от него е взимана водата и е карана по оловени тръби в местността Булино бунище. В махалата Караджинци се намира изворът Сингур. Оттук най-лесно би се закарала вода за училището. В Цалайкина махала се намира изворътъ Пантеле и Сливье. Има две слаби изворчета, които минават като лековити. Те са: Света̀ во̀да при поп Христо и Света̀ во̀да в Златареви рупи. Когато децата имат рани, осип по лицето или очебол, завеждат ги на тия свети води пред изгрев слънце и ги омиват по заболелото место; после откъсват нещо от дрехите им — най-често конец от пояса — и завързват откъснатото на надвесената над водата шипка или леска. На тръгване хвърлят във водата некаква монета, за да се хване лек. По-лични чешми са: Чавдаровата, При поп Христо, При Милоша Бакъмин. Домакинствата, чиито къщи са разположени покрай шосето Босилиград — Радомир и които сега образуват центъра на селото, взимат вода за пиене от бунари. Тя е доста пивка, студена и чиста, защото добре се филтрира от подпочвените песъчливи и чакълести пластове. По-бележити бунари са: Костевио, Самарджйинио, Никовио, Балабановио. Бунарите не са много дълбоки — най-много до 5-6 м. — понеже са изкопани върху наносен конус, чиято дебелина е малка. Селото е известно и с още няколко  извори: Риджаново, Длибоки дол, Корѝтата, Еремия.

Селището е открито главно на северно и южно течение. Студен вятър, който тука наричат цреният, духа из Косовска и Драголевска река, а топъл, жежкият, дохожда откъм с. Габрешевци (малко с югоизточна посока). Може би тая откритост на местото за северните ветрове прави климата на с. Треклина малко по-суров отколкото тоя на с. Босилиград, при все че разницата въ надморската им височина да е незначителна: Треклина средно 760 м, а Босилиград 740 м. Тука цъвтенето на овощията закъснява с две седмици спрямо Босилиград.

Работната земя на селото се намира близу до къщите в махалите или пък по съседните баири, нарочно оголени и обезлесени за ниви. Почвата на повечето от тях е песъчлива и слабо плодородна. Благодарение само на наторяването и то главно чрез егреци, нивите в дъждовни години дават добро жито. Суха година винаги е неплодородна. Сеят ги главно с ръж, ечмик и овес, а по-малко с пшеница, царевица и просо. Ония ниви, които могат да бъдатъ напоявани от реките, винаги сеят с царевица, а между нея хвърлятъ боб, тикви и картофи. Нивите се намират в места, които имат следните имена: Локва, Сребра, Крънчевица, Гьебово, Обрътинье, Ушинска Дръма, Глибаница, Разпутина, Златареви рупи, Дрен глава, Асанова сечина, Здравец, Слатина, Градище, Вуча падина, Муртина чука, Дънъл, Кьосина ньива, Млекце, Берновица, Пуй падина, Суркьица, Крушье, Росуля, Цацаница, Братуница, Поятище, Берко, Крътено полье, Камено полье, Радивойски кръс и др.

Ливадите са разположени от двете страни на реките Драголевска, Косовска и Треклинска. До преди 20—25 години селото е имало много повече ливади, а сега половината от техъ са обърнати в овощни градини, посадени главно с черни сливи. Напоследък селяните обръщат особено внимание и на другите овощия — главно круши и ябълки. Новопосадените по нов начин овощни градини на неколко души по-богатички селяни обръщат вниманието на всеки проходещ. След време селото ще изнася всекакъв вид круши и ябълки, даже и от най-новите сортове. Могли би да виреят с успех и черници, но никой се не залавя с копринарство. Ливадите и овощните градини се намират в места, които носят следните имена: Демирица, Градинище, Припор, Гумнище, Чавдарина, Гьебово, Требек, Ровечки дол, Гюрашица, Ярумица, Чавдарица, Райкина тръница, Манастир, При Шопчето, Киселица, Габрешевка и др.

Бедно е селото откъм гора. Голема част е изсечена, а колкото я има, не се охранява добре. Имат обща гора, охранителна, но е недоходна, понеже се състои от дребен бук и габер. Горите им (частните кории) се намират в следните места: Люти дол, Конски връх, Висилъц, Лайковица, Мир дол, Слъбечки дол, Бранище, Язовски дупки, Мацул, Чачков ридар, Гроб, Урдино осое, Витанова кория, Гарина и др.

Днес село Треклина има разбиен тип, а по-рано то е било купно. Къщите за живение били на едно место — в днешната Долня Балабанова махала, а паятите (кошари, търли и плевници) били разположени по тия места, дето сега са отделните махали. Несгодно им било да живет у селото по много причини: „Друм га бие, та за наши деди живот немало от турците“, говорят сега селяните. По-старите добавят: „Тъгай (тогава) секо кьеляво куче (турчин) тука че преспи, и без баница и кокошка не си идеше“! Освен това, като се поумножило селото, явила се нужда да се орат по-голгеми пространства за ниви и то далече от домакинствата, по-близу до паятите. И полека-лека почнали да строят и къщи за живение при паятите. Не дълго време, обаче, селяните се радвали на тази свобода — да се заселяват, дето искат. Кога един спахия го завладял и то станало кесимджийско, селяните били насилени да се завърнат пак на старите места, за да бъдат лесно надзиравани. И тъй Треклина втори път става купно село. След няколко години, кога отношенията между турчина-спахия и раята се поурегулирали, и интересът на турчина изисквал да има повече домакинства, за да може да взима по-голям кесим, свобода за разселваше била дадена, и за втори път селото се пръснало по махали така, както го виждаме днес. Освен свидетелството на живи хора, че селото било купно и разположено в ъгъла, който образува Косовска и Драголевска реки — днешната Долня Балабанова махала — има и остатъци от къщите на това купно село: много правоъгълни трапье и низки, сравнени почти със земята зидини, още дълго време няма да бъдатъ заличени. Едната част от старото селище е покрита с пясък от долината, която слиза откъм махалата Антовци, а около другата са насадени овощни градини, и то сега е най-красивото место в цялото треклинско землище.

Твърде интересна е историята на селото за обръщането му от свободно в кесимджийско. Точно преди колко години е станало това, сега почти никой не знае. Знае се само, че тогава през тия места минавали от Кюстендил и Дупница войски за към Сърбия, но дали да воюват със Сърбия или Австрия, това също не се знае. По това преме през Треклина минал яекой си Едип паша, родом от Кюстендил, и много харесал селото. На връщане той нарочно пренощувал тука и дал заповед да се съберат селяните, че щел да ги разпита за хала им от тогавашните кръджалии и башибозуци. Далъ им да разберат, че ги много съжалява и че иска да им помогне срещу малки задължения от техна страна. На първо време се съгласили, да остави той да пасат в техен синор докараните като плячка от Сърбия негови 400 овци: яловината и овните на паша, а музините да вземат на „кеседже“ (като дават по няколко оки масло и малко вълна от овца). Обещалъ им, че ще вземе царския спайлък на селото: той ще го плаща на държавата, а после ще го събира от селяните, без да им взема нищо повече, и по тоя начин ще ги отърве от тогавашните прекупчии-спахии, които били истински кожодери за селото. А на всичко отгоре дал вера и клетва, че ще ги закриля от всекакви беди и ще ги пази като свои деца. „Който ви направи некакво зло, бил турчин, българин или какъвто и да е, ще го преследвам до Сърбия, Цариград и Бело море и ще го погубя — така да знаете“! Простите, измъчени и недосетливи селяни се съгласили на всичко. След неколко години, като задължнели почти всички домакинства (40 на брой) от неплатен навреме спайлък и кесимджийско масло, Едип паша им предложил срещу дълговете да му дадат земята си, а той ще им доплати по нещо и ще ги остави пак да я работят наизполу или под кесим, отсек. С изключение на четирима, които избегали на друго место, всички други се съгласили и дали тапиите си на турчина. При това ново положение последният се ангажирал още повече да ги закриля и, наистина, на първо време животът им станал сравнително по-спокоен. Едип паша, макар че имал неколко сина, държал като управител на имотите си и касиер на парите си един сърбин, доведен от него като роб. Той бил много доверено лице на пашата, но все търсил случай да се отърве от него. Когато Едип умрел в Кюстендил, сърбинът при един сгоден случай задигнал много пари, а освен това и много документи, из между които били и тапиите на с. Треклина. Унищожил всички тия книжа и избегал в Сърбия. От тамо съобщил на тревлинчани, че Едиповите наследници немат документи за техната земя и нека селото чрез съд обяви земята си за собствена. Селяните го послушали и завели дело противъ Едиповия насленикъ, Бетула бег. За пълномощници на селото, които щели да водят делото в Цариград, били избрани Стефан Чолякът, Поп Лазар, Атанас Сука (Сукин), Милен Караджин и Таско Валявичарски. В Цариград се бавили повече от две години и в края спечелили делото; но на тръгване не спазили некаква съдебна формалност, а освен това предявили иск за разноски, тъй че сега изгубили делото и се върнали в Треклина с празни ржце. След това Бетула бег, който бил крайно добродушенъ турчин, събрал селяните и се обърнал къмъ тех със следните думи: „Кузум! След всичко онова що стана между нас— да се влачиме по съдищата — нито аз вече мога да бъда ваш господари, нито вие моя рая. Затова дойдете в Кюстендил да ви продамъ земята, та да не проклетисват децата костите ви“. Селяните веднага изпратили пълномощници, които спазарили селото за 280 кесии — 140.000 гроша, изплащани на 8 „таксита“ — срока. Зарадвани от успеха си, пълномощниците отишли в с. Ловно, купили 12 агнета, от които 11 раздали на своя бег и на всички ония, които съдействували на пазарлъка, а едното изели те в Паунов хан (до Голем мост в Кюстендил). Върнали се след това в Треклина, съобщили радостната вест, че „на сметка“ купили селото и почнали да разпределят сумата съразмерно, на 40 бащинии (всичко били 44, но 4, като бегалци в Едипово време, имали земята си раецка — свободна). За първия внос събрали малко пари и ги занели на бега, но после, като се опитали да досъберат делата сума за тоя и втория внос, некои от селяните, а най-вече Китан Бакъмин, почнали да агитират да се не плаща, а да се развали пазарлъка „Защо, казвали те, да плащаме! Старото си беше по-добре: дай на агата за отсека най-лошото жито, от заднината; ще му поработиш 3-4 дена на полето (в кюстендилските чифлици) и работата свършена! А сега — продавай воловете си и всичко що имаш по къщи, та плащай! Ами кой ще ни е ага? Кой ще ни брани?“ Лека-полека тази агитация сполучила; селяните не събрали нищо за изплащнето, сроковете минали, и пазарлъкът се развалил. На мнозина пропаднали дадените за първия внос пари, а само на некои било прихванато за борча. След това Бетула бег и син му Таир бег продали селото за 138 000 гроша на известния богаташ кюстендилец Мехмед бег, който бил собственик на още 40 села. Новият господар изпратил веднага 17 азаджии (писари) да получат „официално“ селото, да опишат подробно имота на всяка бащиния и да определят новия отсек. Сега чак селяните разбрали грешката си, но било късно. Новият отсекъ бил почти двоен: от 30 до 100 кутли на бащиния и още сума други дребни задължения. Отпосле бегът построил при Булино бунище кула, хамбари, яхъри и други сгради, като оставил свои хора — турци — да управляват чифлика му. Мехмедов наследник останалъ зет му Зейнел бег — той е последен господар на селото. Бегът имал неограничени права върху своя чифлик. Почти всека година увеличавал отсека, а като редовна давнина турилъ още на всека бащиния определено количество колци, прътье, яйца, масло, сирене и 5—20 дни „ангария работа“ по другите чифлици. Държавният данък бил отделно. Подир Освобождението селяните съборили кулата и всичкп други бегови сгради, за да нема веществено доказателство, че Треклина било турски чифлик, но не могли, разбира се, да се отърват от изплащане. Били принудени да се пазарят със Зейнел бег и купили селото за 44 хиляди лева, като прехвърлили задълженията си на земеделската банка.

Селото сега има 16 големи махали, които от своя страна се делят на по-малки. Най-далече една от друга отстоятъ махалите Видимска и Тодорова (Манастир), около 5,5 км. Махалите са следните:

  1. Тодорова — Манастир с 24 къщи. Намира се от десна страна на реката, близу до черквата Св. Богородица . Дели се на 6 по-малки: Качарци, Велковци, Танголини, Илинкини, Трънярци и Таскови. Тасе Трънярът, сирак от съседното село Кортен, е основател на махала Трънярци. Той е бил монах в Света Гора, учил е в Одеса, имал е връзки с революционния комитет в Букурещ, като е познавал лично неговите членове и, разбира се, самия Васил Левски. 
  2. Кьосина — 25 къщи, също на десния брег. Дели се на 10 по-малки: Маджовци, Кръстници, Чолякoвци, Тупаровци, Язарци, Корубинци, Дрондовци, Филановци, Горни Гебовци и Сульинци.
  3. Сукьина махала, 9 къщи — тя е близу до шосето.
  4. Също от десна страна се намира и махалата Маривина, с 16 къщи. Тя се дели па 8 по-малки: Миянковци, Караджинци, Табаковци, Тошевци, Дръжкинци, Буковичинци, Врътинци и Бръзинци.
  5. При ’ановете махала – 10 къщи. Дели се на 5 по-малки: Фрътинци, Лиловци, Долни Гебовци, Бекяровци и Милачковци,
  6. Село (центъра, при училището) с 20 къщи. Състои се от по-малките махали: Стойновци, Самарджиините, Стаменови, Гръкови.
  7. По-близу до Драголевсва река, от десна страна на шосето, се намира Оплатова махала съ З3 къщи. Тя се дели на 10 по-малки; крайните отстоят една от друга на 1 км. По-малките са: Поп Радевци, Мангьевци, Шавудинцци, Валявичаре, Митошинци, Прътинци, Попшинци, Бойкинци, Щрокльинци и Златанови.
  8. От десна страна на Косовска река се намира махалата Балабанова — 15 къщи; дели се на Горни Балабановци и Долни Балабановци.
  9. Още по на север от Балабанова махала се намира Бакъмина махала, 9 къщи. Дели се на Горни и Долни Бакъминци н на Чачковци.
  10. При самата Косовска река, от десния й брег, се намира махалата Видимска, която носи и име Цалайкина, с 18 къщи. Дели се на Горни и Долни Цалайкини, Трътевци и Сульинци.
  11. На същата страна се намира и махалата Чавдарова, 5 къщи.
  12. По-надолу, към Треклинска река, е разположена махалата Антовци, 9 къщи.
  13. Близу до Антовци е Бумбарова махала, 4 къщи.
  14. До нея е Стойкова махала, 5 къщи.
  15. От лева страна на Треклинска река е разположена Гъжина махала с 15 къщи. Дели се на Горни и Долни Гъжинци и Вирковци.
  16. Циганска махала – 8 къщи, най-голямата циганска колония в Краище.

Всичко в селото има 225 къщи. Самото название на махалите показва, че повечето носят имената на старите им основатели, а някои и на прякорите, които са имали тия основатели. Почти всички семейства във всяка махала произхождат от едно потекло, с изключение на 2-3 махали, където семействата са от различни родове. Всички фамилии в селото се смятат за староседелци. Къщите за живение и всички други сгради, нужни на домакинството (кошари, плевници, търли, кочини и пр.) са на едно место. Само няколко домакинства имат търлите си далече от другите сгради.

Кой пръв е дошъл тука и забил колец, та да се счита сега за основател на селото, това никой не знае. Също и пришелци тука няма: условия за това липсват. Главната пречка е, че земята е кесимджийска. Напротив, по чисто икономически съображения, доста много семейства са се изселили в Дели Балтиния чифлик (край гр. Радомир), в с. Козлодуй (Раховско), Тозлука и Кюстендил. Като една от главните причини на това изселяване е и обстоятелството, че земите се считат още чужди (на земл. банка), и селяните са изгубили вера, че ще могат некога да ги изплатят.

Същинското име на селото, е Треклина, както що го произнасят всички от селото и околността. Името му Трекляно, Треклино се установило подир освобождението и то в официални отношения и писма. Никакво сигурно тълкувание на името му нема. Некои мислят така: дето било първото му поселище, имало три големи кленови дървета (Асег Сатреstra, Lin) и затова било наречено Триклена. Второ предположение е, че името му произхожда от вида на местността — дeто било купното село, се събират двете реки Драголевска и Косовска и с продължението си (Треклинската река) разделят сушата на три рyкава, „три клина“. От тия три клина уж станало Треклина.

Околността му е богата с старини. В Широки дол при кошарите на Филянете (от Кьосина махала), има местност, с име Градище. Днес ясно личат основите на твърдината, правена с тухли и хорозан. Намират се и много медни монети. Тук постоянно копаят иманяри. Такъво също „градище“ има и над Гъжинска махала. Личат остатъци от сгради. Най-големо и интересно е градището Маркови кошари; намира се на запад от училището, в полите на Ушинската планина. Има форма на правоъгълник, със страни приблизително 100 на 50 м, градени с камък, тухли и хорозан. Темелите му навсекъде са запазени. През 1885. г., по време на сръбско-българската война, при изкопване тук на един боеви окоп, извадени били разни медни, пиринчени и железни домашни потреби, но сега не са запазени. Наблизу около крепостта има много следи от други постройки, градени от същия материял. Никакво предание не е запазено за туй градище. Напълно заслужава да бъде разкопано.

На запад от местностьта Булино бунище, като се минат 200 крачки от моста, който носи име Поп Радев мост, в бахчите, са били изкопани преди 7 години оловени водопроводни тръби. Първоначално ги открила Драголевската река. Възползували се неколко души и извадили повече от 200 кг от тех и ги продали на тенекиджиите евреи в Босилиград и Кюстендил. Съобщено било своевременно от общин. управление на Директора на Народния музей, като бил изпратенъ и един „кюнец“. От тамо запретили да се копае повече и нищо друго. Пък и надали би се решил сега некой да търси тръби, защото те са покрити с много дебел пласт наносна земя, а и скъпо требва да се плати на притежателя на бахчите, през които минават тия тръби.

В местността Конярник, малко на изтокъ от Златареви рупи, има също така остатъци от стари градежи. Добре са запазени основите на една черквица, а зад нея се виждат основи от тухли, камъни и хорозан и на други сгради. На запад от същого место, не повече от 100 крачки, се започватъ Златареви рупи, грамадни купища от прехвърляна пръст и камъни. Това место сега е обрасло тук-таме с лещак. Нарича се още и Шавини рупи, може би спомен от шахта. Преданието казва, че водата за премиването на златото дохождала чак от Прекоп при Божица. Това надали ще е верно, защото и от Метохийска, па дори и от Драголевска река може да бъде докарана вода. Рудата е била или златна, както верва населението, или сребърна, или оловна, защото, ако беше железна, щеше да има макар и по-далече от това место сгория, както що е това на други места из Краище. Па и самото име на местността иде да потвърди мнението, какво, тук е била извършена грамадна работа за търсене на злато. Никой до сега не е правил опит да види, дали и днес песъкът от купищата не съдържа злато или друг метал.

Сега не се търсят или разработват в треклинско землище никакви руди. В неотдавнашното минало не е било тава. Целата планина Млекце, югозападно от центъра на селото, е разровена, за което свидетелствуват многото ями, могили и купове камъни. През средата на тази планина има следи от големи вади, по които водата е водена към с. Габрешевци, дето скоро преди освобождението бил унищожен „самоковът“ за железни прътове и плочи.

Поминъкът на селяните излиза от земеделие, по-малко от скотовъдство и овощарство. Скотовъдството не е в добро положение поради липса на свободни места за паша. Като занаят, от който имат добра печала, е дюлгерството. Треклинските дюлгери отиват навсевжде из северна и югозападна България и заедно с божичките дюлгери се ползуват, като майстори, с най-добро име.

MИ: Анастасова кория, Арбанашки дол, Антова чукла, Гергинова нива, Баба Доста, Бабар, Баджин дол, Бакалина, Балабанова воденица, Балабанови градини, Джурин рид, Сурина падина, Зеленище, Скъров кепец, Чуклата, Плашевица, Бакъмино равнище, Пършевица, Златин дъб, Кънчевица, Дулни камък, Букалуне, Ренкова падина, Въртище, Антов лук, Бакъмци, Балабанов рид, Балабанова орница, Барелина падина (Бареина, Барейна, Барелска падина), Муртин чукар, Поляна, Соборище, Вучанда (извор), Гроот (извор), Кумачица, Куса падина, Прекоп, Говедарник, Краймерова бара, Караджина падина, Стражки дол, Радовитски кръст, Братошица, Родушинов камък, Бакански ниви, Огран дол, Цръвени брегове, Бели камък –гранична височина на юг със землището на Горни Коритен. Най-високата точка на Конявска планина.

Към периода преди началото на миграцията през 1950-те, в Трекляно съществуват следните махали: Видимска (Цалакина) с 8 рода; Трътевци; Чавдаровци; Връшинци; Антовци; Балабановци; Бакъмци — горни и долни; Язарци; Сукинци; Гъжинци — горни и долни (преселници от с. Загъжене в Искърския пролом или Загужане в днешна Сърбия); Тодоровци (предишно име „Манастир“), с по-малки вътрешни махали: Митревци, Качарци, Велковци — и родове: Тасевите, Садковци, Танголиници, Кучкете, Комперци, Гелевите; Вирянци (Виланци); Кьосинци; Божуринци; Кръстинци; Трънярци; Врътинци; Табаци; Марикинци; Караджинци; Гръците; Шумановци; Бумбаровци; Стойковци; Циганьете; Щроклинци; Попрадевци; Мангевци; Шавудинци; Гебовци; Тошинци; Тугановци; Оплатовци (наследници на преселници след потушаването на Чипровското въстание)и др.

По-интересни забележителности и събития: Около 1855–1856 г. на мястото на разрушената преди това черква на манастира „Св. Пантелеймон“ започва строежът на нова черква — с труда и средствата на местното население. Наименувана е Успение Богородично. Разрешението за строежа от „Високата порта“ в Цариград е взел поп Йове. Според надписа на външната източна стена на черквата главният майстор е „Янакия с его братъ Петъръ“ от с. Пещера, а годината на завършване на строежа е 1860 г. И днес се говори, че при забъркването на варта (хоросана) жителите от околността са хвърляли кокоши яйца — да е по-здрав. Вековно дъбово дърво — Кръстато дърво в махала Тодоровци — място, на което са се извършвали езически и религиозни обреди. Всяка година се провежда среща-събор „Богородица“. Това е главното не само селско, но и за цялото Краище обществено-културно събитие. Прави се на църковния празник Успение Богородично, на ливадата Соборище пред черквата в махалата Тодоровци, местността Врело̀. Пещери Училището, Цръквето и Ямата в южната част на селото — махала Тодоровци и пещера в махала Стойковци. Трябва да се отбележи, че в пещерите Училището и Цръквето имало скални рисунки и надписи с религиозно-християнски характер, сега вече унищожени. Със сигурност може да се твърди, че арменски учени са посетили тези пещери и са заснели и запазили надеждно тези скални рисунки и надписи.

Село Трекляно е регистрирано в едни Трнод от първата половина XV в. като село Триклино (Опис IV 19). Този най-стар запис на ойконима ни насочва към различно от досега възприетото стимологнзуванс. Умлснски отбелязва като диалектна, употребяваща се от стари хора. формата Треклина (Умленски 1985:47). Тази форма била заменена официално от Трекляно през 1910 г., по аналогия на съседните села Соволяно, Смоличано и др. Народната етимология определя названието като: “три клена“ (дърво клен) или “три клина“, тъй като мястото е известно със сливането на две реки в една. така че се получават три клина (Умлснски, пак там). Тази особеност във физикогеографската харктеристика на селището, както и неговият най-стар запис, ми дават основание да предположа, че би могло названието да е възникнало ог гр. ’с три легла’, ‘легло‘. Като термин за речно корито или воден път в географската терминология на сърбохърватски се използва назв. 1оg, в словен., също и в рус. лог ’долина’, за етимологията на лог вж. Фасмер. В български е запазено във валог, полог, слог, срхр. лог ‘лежане, място за лежане’ (БЕР III 451). Семантично срв. СелИ Log, Logarska dolina, Logje с в Словения, ВИ Лог, РечИ Третий Лог, -пр на Йедовля. в басейна на р. Дон. В Кюстендилско има и други ойконими от гръцки произход. По всяка вероятност след избледняване на значението, името е видоизменено на българска почва.[1]

[1] Чолева-Димитрова, Анна М. — Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.

Литература:  Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.491-499;

Асенов, Стойо. — Треклянско Краище. 1987 г., 308 с., Ръкопис. Архив на РИМ — Кюстендил;