Етикети

, , , , , , , , , ,

Днешният град Разло̀г е известен до преименуването си през 1925г. с името Мехомия. Градът е разположен в едноименната котловина, която се простира в горното поречие на река Места между планините Рила от север, Пирин на югозапад и юг и Родопите на изток. В североизточната ѝ част между Рила и Родопите е разположено Белишкото поле, което е част от нея. В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 4 града — Банско, Белица, Добринище и Разло̀г и 8 села — Баня, Бачево, Годлево, Горно Краище, Горно и Долно Драглище, Елешница и Краище.

За първи път името Разло̀г се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия. В Рилската грамота от 1378 г. на цар Иван Шишман (1371 – 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза “разложките попове”.

4602-razlog-1950s

Разло̀г през 1950-те години. Снимка: lostbulgaria.com

Мехомия е старо тракийско селище. По предание в далечното минало на това място тракийски пълководец е извоювал победа над противника си. В чест на тази победа, образуваното тук селище той нарекъл „Мео мия“, което на тракийски език значело „Моя победа“. С течение на времето, постепенно в произношението на името „Мео мия“ за по благозвучно и по-лесно произносимо хората, поставят буквата „х“ в средата станало „Мехомия“.

Към така създаденото населено място, в не много далечно минало, според почвените и растителните условия, постепенно се образуват отделни махалици, като всяка е имала своята малка църква и гробища.

Градът се мие от три реки: Църна река, Бела река и Язо. Те събират водите си от южния склон на Рила планина и източните поли на Пирин. В скоро време южните и югоизточните покрайнини на града ще допрат и до река Изток. Няма друг град в България, който да се мие от четири реки.

През първата половина на IX век, по времето на българския владетел Пресиян, войските му под водачеството на кавкан Исбул, се спуснали по долината на река Места към Разложко, Неврокопско и Кавала и по долината на река Кричим – Бук до Бяло море. От тогава Разложко е присъединено към българската държава. Надписът върху камъка, намерен при село Филипи, североизточно от град Правища, потвърждава това. От 1382 година до октомври 1912 година, Разложко е под турска власт.

Стари турски документи сочат, че цялата разложка котловина е била обрасла с гора и я наричали Чам бахчеси (борова градина). В местността Катарино (на около 7 км западно от Разло̀г) се намира църквата Света Катерина, строена в началните години на осм. период, по-късно разрушена (реставрирана и днес е паметник на културата). Вероятно местността е била култово място на траки и славяни. В дола Скоко, е имало чарк за бичене на дъски. А по предание, така наречената Леската (северният склон на ГолакТепси тепе) е била обрасла с борова гора и жителите на града са насичали греди за построяване на къщите си от нея. На около 2 км източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени железен меч и 2 ножа, 6 торкви, пръстен, гривна и фибула. На около 10 км западно от Разлог, в близост до местността Предел, има останки от антично селище (паметник на културата). На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V-VI в., известна под името Свети Илия, с полукръгла апсида; запазени са части от олтарната стена, колонка с листовидна украса, корнизи и др. От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местността Калята, на около 19 км югозападно от Разло̀г) и селището в подножието на тези склонове (местността Круше, на около 8 км югозападно от Разлог) – паметници на културата. В този район е намерена находка от тетрадрахми от Филип II Македонски (359-336 г. пр. н. е.). През средновековието животът в Круше продължава – открити са останки от селища, плосък некропол и от малка еднокорабна едноапсидна църква, наречена “Писаната”, вероятно заради стенописите, които е имала (пaмeтник на културата). От същото време са останките oт църквата “Св. Троица”, на около 2 км южно от града (паметник на културата); по своя план се причислява към един ранен стадий от развитието на кръстокуполните църкви в България. В близост до Писаната църква личат основите на късносредновековна църква, наречена Бялата църква (паметник на културата). Светилище в местността Столоватец са развалини, отстоящи на около 5 км западно от гр. Разлог, датирани от края на бронзовата и началото на желязната епоха. Все още се различават следите от зидове, градени от ломени камъни. На мястото са намерени и две големи мраморни стели с релефна украса, свързани със светилището, посветено на слънцето.

В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. за пръв път се споменава под името Мехомия като село, прилежащо към Разложка каза; в селото живеят 23 джелепкешански домакинства. В редица османски документи от XVII – XIX век се среща и с имената Мехомия, Мехом и Михомия. По данни от османския регистър от 1643 – 1644 год. в селото са регистрирани 62 християнски домакинства, които до средата на века намаляват на 55, защото част от населението е помохамеданчено. Градът Мехомия като околийски център, заедно със селата, са съставлявали така наречената Разложка околия. През 1925 година градът е преименуван на името на околията – Разло̀г.

Центърът на града в миналото, а и до сега се нарича Пазаре. Там са били конакът, пощата, военният клуб, джамията, турските училища, аптеката и магазините. В средата на пазаре е била и кулата с часовника. Около кулата са били прилепени малки дюкянчета, които беледието (общината) е давала под наем. От пазаре, лъчеобразно в страни, са наредени махалите. С постепенното си увеличаване на жителите на махалите, последните, с вътрешните си краища се съединяват с центъра. Градът е образуван от седем махали.

Първата от махалите е Вароше, което значи пазарен град или градска част извън крепостната стена. Това говори, че махалата е главната улица на града. Тя е най-голямата и нагъсто населена, разпростряла се на широко и на дълго в южните поли на Голак. Вароше – тази малка българска твърдина, е направлявала живота на българите в града. Жителите от другите махали наричали Вароше „България“. Махала Вароше я наричали още Гърнева махала поради факта, че доста фамилии са били грънчари и им казвали „В гърне им е (х)амбаре“.

Крапа махала започва от чешмата Маракатец на запад. Същата чешма сега е в двора на новата църква. Паракатец (така е в оригинала) е дума от гръцки произход, с типична българска наствка –ец, считана за запазена за хидроними (водни имена) и на български означава „по-долу“. Махалата се простира на запад по двата бряга на река Язо. За разлика от Долната махала, намираща се източно от пазаре, махалата я нарекли най-напред Горна. Но понеже тя е къса, получила в последствие името Крапа махала. Тя е отделена от Сръбската махала с ливади (наричани тук торации).

Махала Сръбо е разположена е по двата бряга на Бела река. В най-старо време на това място не е имало къщи. Мястото се наричало Напорой – от нанос на пясък при преижданията на Бела и Цръна реки. Преданието говори, че когато махалата не съществувала, турски бей е извикал от с. Сърбиново един българин занаятчия. Заселил го в местността Напорой и покрай неговата къща се образувала махалата. Заради основоположника, дошъл от с. Сърбиново, тя била наречена махала Сръбо.

Двете махали Вароше и Сръбо са били отделени една от друга от Църна река и ливадите (тораците), наречени Голема ливада.

По прякор Кошоюва махала се нарича и Бишико (люлка, затънтено място). Простира се от казармите в северните поли на Серовица в западна посока до Дългата махала. Отделена е от последната пак с ливади и градини. По предание името си носи от първияя заселник, някой си Кошою. Размножила се фамилията му, съградили си и други къщурки и така се образувала махалата. Основоположникът Кошою, за да увековечи името си, предложил на съседите си да нарекът махалата Кошоюва, като за целта дал едно буре вино. Изпили виното и при добро настроение кръстили махалата Кошоюва.

Дълга махала – самото и име показва каква е тя. Двете махали – Крапата и Дългата, са били отделени от Ленищата. Това са били ливади (торации) и градини, които през пролетта са засявани с лен и затова носят такова име. Платно хората не са купували от пазара. От лена жените по примитивен начин изработвали платно за домашна употреба. След изскубване на лена мястото е засаждано със зеле (кажали) за направа на туршия (разсол) за зимата.

Илицка махала – простира се от пазаре в южна посока до бившите турските казарми, строени след Руско-турската война. По предание най-напред тук се заселил някой си Илия. Отначало махалата се казвала Илиова, след това Илицка и най-после останало народното име Илицка махала. Илицката махала е отделена от Дългата махала с ливади.

По-интересна е етимологията на селищното име (ойконима) Мехомия. Приведеното по-горе предание за името Мехомия е, разбира се, една твърде опростена версия, дължаща се на т.нар. народна етимология. Накратко тя се явява опит за осмисляне и тълкуване на неясно наименование, наследено от предците. В западните български диалекти е характерно изпускане на съгласни, вместо добавянето им (хляб става леп, харамияарамия и др.; виж и примера по-горе с (х)амбар). Точно поради тази причина преди преименуването на Мехомия в Разлог през 1925 г. местните хора следва да са го изговаряли Меомия вместо Мехомия. Последното се явява книжовна форма на името.

Съществува още една народна версия за името Мехомия – то свързва с мех, тъй като с мехове са пренасяли добивания тук боров катран. Все пак странно е, че относно произхода и значението на това название досега не сме срещнали разработени материали.

Олга Иванова в монографията си „Двуименни топоними в областта на сливот на река Брегалница“, издадена в Македония, споменава едно неясно речно име (хидроним) Меомия или Моймия, в землището на село Блатец, общ. Виница. Късноантичното селище (4-6 в. сл. Хр.), разположено край рекичката носи същото име. Има вероятност двата топонима да са с общ произход, но засега по-задълбочени проучвания не са правени. Георги Баласчев поддържа версията, че името Мехомия е тракийско, като късноантично селище може да оказва точно такава връзка. В края на 19-и век с. Блатец е смесено село на българи (960  към 1900 г.) и турци (3000), разположено в Кочанска кааза на Османската империя.

Съществува и топонима Мио рамниште (с. Капиново, областта Азот в Македония).

В случая е важно фонетичното съответствие, което служи за потвърждение, че съществуват успоредни названия. Да добавим и факта, че чрез топонимията е засвидетелствувано мъжко лично име Мео<Ме(х)о, което е кратка форма например на Мехмед, според Попов 1979: 130, като неговите примери са от помашки села в Разлога. Възможно и от Михаил = Мишо/Михо>Ми(х)о. Засега обаче най-старите записи от 1576 г. показват съществуване на значително скотовъдско селище, след като регистрира 23 джелепкешани.

Три хиляди турци (всъщност помаци, тъй като името е създадено на българска езикова почва) в Блатец, Македония все пак трябва да се има предвид. В другата Мехомия към 1873 г. е селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци. Че Мехомия е име, създадено в бълг. езикова среда показва окончанието -ия, подобно на областните имена Боймия, Тиквешия, както и селищните Батулия, Вълковия, Турия и др. При това положение коренът ще да е Мехом и суфикс -ия, т.е връзка с лично име Ме(х)о е невъзможна. Едно от записаните имена в турските регистри е именно Мехом, което подрепя разчленяването на топонима по този начин. В южните части на географската област Македония (днес северна Гърция) е имало селище с името Блазомища. Проф. Заимов, изтъкнат езиковед и ономаст мисли, че в основата на името на това селище стои лично име Блазом. Ако Й. Заимов е прав то имената с това особено окончание стават повечко. Иван Дуриданов е на друго мнение – името е изкривено и всъщност тук се крие лично име *Блажим, съкратено от Блажимир.

Старобългарската дума разло̀г, която е изчезнала от днешния език, запазена благодарение на топонимията е със значение ‘местност, обточена нашироко‘ (Попов 1979: 145), което отговаря на географските дадености на котловината. За географските имена (топонимите) на Разложко е издадена една монография през 1979 г. с автор Константин Попов. За топонимите на с. Горно Драглище е писано тук.

Относно извора Паракатец (Маракатец) в Крапа махала и тълкуванието му като название с произход от гръцки език в значение „по-долу“ – невероятно е воден обект да има такова име. Има МИ от вида Под чешмата, Над извора, но втория компонент не е достигнал до нас. Прочее – тази етимология е невероятна по още две причини – поради сплавяването на гръцка основа с -ец – т.е хибридно гръцко-българско име и въобще малкия брой топоними от гръцки произход в околността. Всъщност παρά от гръцки е ‘около, край, покрай‘. К. Попов го тълкува от *Порекатец ‘извор покрай, близо до реката’ (Попов 1979: 137). Името е получено чрез т.нар. акане, твърде типично за родопските говори. Не ни дава успоредици. Ние открихме само Дере бою, тълкувано като ‘дължината на дола‘, т.е. ‘място по протежение на дола’ (тук).

Списък на някои по-лични местности: Бойков рид, Предел, Долни ливади, Кьошката (извор), 5-ти килиметър (неологизъм), Абазица, Арнаутска върба, Пресечен камък, Кулата, Голак, Цървено бърдо, Върбовец, Долния яловарник, Сухото дере, Армането, Църквището, Андреевото (Пресвета), Садих (Сардини) връх, Кушев чарк, Григоров чукар, Столоватец, Голяма джинджирица, Круше, Голям чурулец, Острево бърдо, Хайково гърло (извор), Цигански ключ (извор), Градището, Кацуновото блато, Калугерица, Бетоловото, Темнишка чешма, Райковица, Гладно поле, Големия камък, Църнако, Мразеница, Средорек, Бяла река, Валявишка река, Градевска река, река Изток, Раблево (река).


Извори:

Попов 1979 – Попов, Констатин. Местните имена в Разложко, Сф., 1979.