Етикети

, , , ,

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. Село Добри дол е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Добридол като тимар с 29 домакинства и 3 вдовици. В данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Добри дол като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 40 домакинства, 23 ергени и 5 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Добри дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър на бащините от 1606 г. под името Добре дол с 9 бащини, както и в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.

Година          1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008

Население   556  688    852    933   891   649   416   282    188     49

В долините, които се спускат на запад от върха Тичик (1297м), от седловината Св. Петър (1110 м) и от върха Гламен (1215м) се гушат отдалечените една от друга на доста големо разстояние махали на село Добри дол. Целото землище на селото лежи върху долнотриаски варовници, на много места съвършено оголени от поройните дъждове. Долът, който води началото си от седловината Св. Петър и минава през центъра на селото, е много опасен като пороище. Освен в най-горнята част на склоновете му, дето има гъста букова гора и то само от лево, всички второстепенни долини, които образуват водосборния му басейн, са обезлесени и оголени, и постоянно дъждът руши напуканата варовита скала, свлича отломените късове и ги трупа върху зеленчуковите градини в селото или върху нивите под него. Такъв опасен е и долът, който слиза откъм върха Клабочец и влиза в селото от южна страна. Къщите от центъра на селото (дето преди 50 години е било купното село) лежат от двете страни на най-широката част на първия дол, който се казва изобщо Добродолски дол, и то върху наноса, образуван преди много години от него. Ето защо подпочвената вода е на плитко, та лесно се копаят бунари; от тех много къщи взимат вода за пиене. Махалите, що са откъм Сушичка долина, Треклинска река и с. Раянци взимат вода за пиене от извори и кладенци. Най-добър е изворътъ Кладенец, близу до местността Шумйе, а по-добри бунари са Пачаджийският и Бабанският.

Селското землище в по-големата си част е изложено на северния и североизточния ветрове. Последния наричат цръноморецът. Центърът на селото е запазен за северните ветрове, но е открит на югозападния (долняко, жежкио).

Работната земя е пръсната навсекъде из синора, дето е могло да се изсече гората и дето пороите не са още успели да смъкнат орницата земя. Нивите се намират главно в места, които носят следните имена: Шайнец, Навой, Войчовица, Клавец, Тома, Лопатец, Гламен, Башур, Шаруля, Кръльовица, Мечка, Миленец, Рудина, Завала, Езеро, Градище, Ленище, Злорач, Язовечки дупки, Тупавица, Осанец, Енова падина, Лозиче, Голуша, Сугреби, Козлодер, Лупурица, Цръвен брег, Блага круша и др. Ливадите се намират покрай доловете, обаче са съвсем недостатъчни. Зарад това пазят и не изсичат голяма часть от дъбовата гора: кастрят вейки с шумата за храна на дребния добитък. Имат обща (селска) букова гора откъм с. Раянци, но, освен за горивен материал, друго ги не ползува. Отделно место само за пасбище немат. За такова им служат неораните ниви и непристъпните за оран урви. Ливади имат в следните места: У село, Десни дол, Киовец, Росулята, Дубрава, Стубел, Тичак, Джаверица, Липово, Левиница, Блага круша, Крагуец, Горчуля и др.; гори: Голоребра, Поди пашкье, Орашье, Водици, Загранище, Преслъп, Дупката, Лещар, Яничаро, Габеро, Искровица, Тресье, Церова падина, Ягнилище, Левеница и др.

Селото има разбиен тип. Пръснато е на 17 махали, от които крайните са далеч една от друга със 7-8 км. В местността Шумье — тя се намира срещу село Габрешевци — са разположени следний 4 махали:

  1. Мутева — 5 къщи.
  2. Вуина — 4 къщи
  3. Макарина — 6 къщи и
  4. Петрева — 7 къщи.
  5. Близу до тех се намира Пращеина махала с 5 къщи.
  6. Гересиина махала 4 къщи. Пращеината и Гересиината махали се намират в местността Вирове.
  7. В местностьта Турчинов дол се намират махалите Чомакова и Щагарева – близу една до друга. И двете броят 6 къщи.
  1. Близу до центъра на селото, на десно от Добродолски дол, се намира Горчова махала, 5 къщи.

В центъра на селото, който изобщо носи име Село, се намират следните 4 махали, близку една до друга:

  1. Пачаджийска махала, 2 къщи (до черквата).
  2. Чорбаджийска, 4 къщи.
  3. Юрукова, 4 къщи и
  4. Дупинова махала, 3 кжщи.
  5. В местността Ливагье се намира Ашкова махла, 4 къщи.
  6. До нея близу е втората Юрукова махала с 4 кжщи. Тази махала произхожда от едно колено с първата Юрукова махала.
  7. Като се върви по пътя за с. Сушица, от лево, в местността Дабйе, се намира Галабова махала с 9 къщи. Тави махала поси още 2 имена: Ковачева и Срубинова. Близу до нея се намират:
  8. Богданова махала с 4 къщи и
  9. Дръндева с 5 къщи.

Освен изброените махали, в синора на селото има още 3 отделни къщи самички. Те ще образуватъ след няколко години махали: Филиповци, Деяновци (Деян Ашков) и Вучковци (Спасе Вучков).

В всички почти махали домакинствата произхождатъ от единъ род.

Преди около 60 години селото броило 45—50 къщи, построени на едно место — У село, отдето се пръснали по махали. Дедо Стамен Мишов, 86-годишен старец, помни купното село. Днес половината место от старото селище е обърнато в овощни и зеленчукови градини. А пръснали се по махалите за удобство; дето сега са махалите, тогава били кошарите (пантите) и около тех (както що си е и днес) нивите.

И в това село никой не знае, кой е първият основател, отде и защо е дошъл тука.

Защо селището носи това име, пакъ никой не знае и добре не може да го изтълкува. По всека вероятност, кога Добродолската долина била още неизровена, раждали са се в нея сравнително добри земеделчески произведения (и днес има много добри овощия) и за отлика от съседните неплодородни долища са го нарекли Добри дол.

На неколко места в селското землище има остатъци от старини. В местността Кръс(т) (близу до с. Злогош) има развалини от стари сгради (тухлени и „орозанлии“). Тука преди години са изкопали неколко големи кюпове, всеки от които можал да събере до 300 оки жито.

В местността Осенец (южно и на лево от седловината Св. Петър) се намират парчета от тухли и хорозан, а също и медни монети.

За оброчището Св. Петър говорят да е било монастир. Днес, обаче, нема остатъци ни от черква, ни от други постройки.

Преди 30—40 години селяните на това село са имали много по-лесен поминък. „Сега се намножииме, па и ровините отнесоа земята, та лошо стана!“ говорят по-стари хора. Ето защо днес търсят поминъка си и в други занаяти, главно дюлгерлък, който упражняватъ из Загорйе, Дупнишко и Кюстендилско. Преди Освобождението на България мнозина селяни са отивали като аргати по монастирите в Света гора.

Тук добавяме някои сведения за селището, които не са отразени в изследването на Й. Захариев, издадено през 1918г: Селската църква „Свети Никола“ е построена през 1885 г. Намира се в източния край на махала Село. Оброк „Свети Петър“ се намира се на около 2,4 км. югоизточно от църквата в местността Свети Петър. Мястото е заобиколено от стари дъбове. Друг оброк се намира на около 400 метра източно от църквата, в местността Света вода. Оброк „Свети Илия“се намира на около 700 метра югозападно от църквата, в местността Дабйе, при махала Накова, в близост до вековни дъбове.

Корията е вековна дъбова гора северно от Село. Тя е обявена за природна забележителност през 1987 година с площ 30 ха.

Списък на някои по-лични местности из землището: Аликовата, Аначковото, Баба назино, Бабейското, Бабино присое, Башур, Башчата, Брадуница (Брадоница), Бунаро, Ватолица (Ватошца), Водите, Войчевица (Войчовица), Волни дол, Гарина, Гладница, Големи ниви, Горни вирове, Горни зролач, Горчъля, Градина, Градище, Гумното, Гълъбовото, Гьоло, Два дъба, Зли дол, Добродолски воденици, Долни вирове, Долни зролач, Доло, Долчине, Дома, Дълбоки дол, Дългото, Киселица, Киявец (Киавец), Киявечка падина, Клено, Ковачева кория, Краището, Кращец, Лесевото, Локва, Макарин рид, Манастир, Милна гумна, Милнец, Над къщи, Нивчето, Огрането, Орниче, Осойната, Падината, Песоко, Петкова леска, Плоча (извор), Силни връх (1244,6м), Плоча (извор), Ямата, Падине, Кърловички рид, Янева могила, Русо бърдо, Локвите, Пребойница, Смиьово присое, Рудината, Цера, Гъркина дупка, Стругалница (десен приток на Струма).