Етикети

, , , , , ,

Село Сушица е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Шушица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 21 ергени, 2 бащини и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните (животновъдите) от 1576-77 г. е записано под името Сушиче към кааза Радомир с 3 данъкоплатци. В регистър на войнуците от средата на XVI век фигурира с името Сушиче с 1 данъкоплатец.

Като се мине седловината при долно-коритенските кръчми — ханове, пътят почва да слиза на изток из един отначало не дотам дълбок дол, чиито склонове правят впечатление на пътника със своята абсолютна оголеност. Това е началото на Сушичката долина, дълга около 7-8 км. Пороят, който тече в дъното на долината, е изкъртил едри балвани варовници и ги е натрупал на много места от двете й страни. По склоновете на тая долиня е пръснато село Сушица. Цялото землище на селото е съставено от сyщите варовници, които му придават особено тъжен изглед. Човек се просто чуди и мае, каква ли храна намират пасегщите овци из тия пустини и как ли живеят хората между напечените като пещ лете от слънцето бели камъни! Като се върви на изток по пътя за с. Раянци, само на едно место — надъ сушичките ханчета — картината се малко поизменява: от десна страна се зеленеят миниатурни ливадки и овощни градини, а от лева — буйни жита: пшеница и ръж. Под ханчетата само левата страна е равна, наричат я „полето“; то не е по-широко от 500 крачки! Оттук надолу долът се стеснява, и пътьт се губи под камъните и песъка на пороището. С този си вид долината продължава до Треклинска река.

От двете страни на Сушичкия дол са разположени махалите на с. Сушица. Къщите в тия махали не са на таково далечно разстояние една от друга, както що е това в други краишки села, а са на куп. Некои от тех изглеждат на малки селца.

Селото е щетно за хубава изворна вода. Има на неколко места чешми и кладенци, но водата на повечето от тех летно време значително намалява или даже пресъхва, па и на вкус не е добра: варовита и тежка. Ето защо повече от махалците копаят бунари. В некои махали в тия бунари водата излиза на 1 до 2 метра (махала Раздолци) и често пъти така буйна, че не могат да направят вътрешния зид. Общо — селяните взимат вода за пиене от 1 „стублица“, 3 кладенци, 3 чешми и 9 бунари.

Селището е открито твърде много на ветровете. Спроти местото, което завземат махалите, и разни ветрове повече или по-малко духат в тех. Махалата Село, напр., е запазена от източните ветрове, но е открита на североизточния — козодеро. Раздолска, Варнидолска и Каменарска махали са открити на южния ветър и донейде закрити на северния и североизточния. В всички махали, обаче, северозападният ветър духа с еднаква сила.

Селото Сушица нема почти никаква гора — в това отношение то прилича на с. Киселица. Нивите, които лежат покрай пътя над и под хановете, са доста плодородни, но онези по ридищата често не плащат дори и хвърленото семе. Та може ли да дават плод камъните! И откъм ливади селото е много бедно. Колкото ги има, пръснати са на малки групи ниско покрай дъното на долината и само некои могат да се напояват, кога има вода. На много места, дето има изворчета са направени и зеленчукови градини. Ниви и ливади се намират в следните места: Дабьето, Живодерина, На чеперко, Яловарник, Кавгалия, Баста, Циганка, Дукяно, Еротница, Връба, Муставин кладенец, Петров дол, Маслотище, Ширината, Осоината, Дзидините, Белярище, Връчвище, Чепарките, Здравковица, Джурковица, Сръбиница, При Лочка, Врътоп, Негровица, Боро, Трълевица, Бресйето и др.; ливади: Дудулица, Дупките, Шаваро, Требего, Страгата, Под Ано, Врълото, Лаката, Калдръмо и др.

През средата на селищото минава прекият път от Босилиград за Радомирско: Босилиград, Белут, Долни Коритен, Сушица, Добри дол, местността Турско осое и слиза в радомирското село Пещера. Друг път – оня от Трън за Кюстендил — пресича първия при хановете. Преди 15 години и двата пътя много добре са работили; тогава са построени и хановете, 3 на брой. Днес съществува само един, но стои затворен през по-голямата част на годината.

И това село е пръснато на махали, които се редятъ отъ двете страни на дола. От левата страна са:

  1. Шербанци (Камберци) — 3 къщи от един род. Наричат ги още Дедо Петровци.
  2. Якимовци — 8 къщи от един род.
  3. Дръндевци, 6 къщи. От тех 4 се наричат Златанови. Другите две са от друг род и се казват Стояновци. Двете махали — Якимовци и Дръндевци — носят общо име „Чивлико“. Тук е бил чифликът — сградите за добитък и гумното за връшене на житото на турчина, господар на селото. Под Дръндевци, в една овощна градина тече „Чивлишкио“ кладенец, от който по-рано махалата е взимала вода за пиене, но сега си „извадили“ бунар, защото кладенецът им дохожда много далече. От водата на този кладенец сега поливат няколко зеленчукови градини на махалците.
  4. Раздолци. Тази махала е отдалечена около 0,5 км на североизток от хановете и се състои от 14 къщи, разделени на 7 родове: Игнятовци 2 къщи, Янчовци — 4, Петковци — 2, Стойовци—1, Станковци — 2. Шаварци — 2, Ангеловци — 1. Отдалече махалата изглежда като малко купно село.
  5. Варни дол. Тази махала се намира на около 2х/2 клм. на североизток от Раздолци и се дели на две: Горни и Долни Варни Дол. Горниятъ брои 7 къщи от две колана: 4 Станковци и 3 Стефановци, а Долният — 6, всички от едно колено — Богославовци.
  6. Каменярци (дедо Цветкови), 3 къщи, един род.

От десна страна на дола се намират следните махали:

  1. Лещарци, 5 къщи, едно колено — Кръстевци. Дедо Кръсто, основателят на махалата, е дошъл тук от с. Треклина.
  2. Село, 17 къщи, всички на едно место. В тази махала по-рано било цялото село. Старци помнят, кога то броило само 3 къщи. Повечето от местата на днешните махали били кошари на купното село. По-после (около 20 години преди освобождението) некои от селяните почнали да остават и зиме; и лете по кошарите, па най-после съвсем преместили покъщината и завинаги се установили по кошарите.

Никой не знае нещо за основателя на селото. Името му — Сушица — произхожда от вида на землището: целият почти синор е покрит с варовници — нийде не се вижда зеленина освен в дола.

Многото остатъци от старини показват, че тук никога е цъвтяло голямо заселище. Навсекъде из нивите изорават тухли с хорозан и намират в голямо количество медни монети от императорската римска епоха. Сигурно тука е минавал старият път от Знеполе за Кюстендил. Остатъци, обаче, от друм нема. Там, дето днес се намира малката охранителна горица (югозападно от хановете), местността се казва Дзидини. На много места тук се намиратъ зидове от стари постройки от камък, хорозан и тухли. Под махалата Село, в местността Кленье[1] (сега там е оброчището св. Георги), също се изкопават тухли и монети. Около 100 крачки на запад от най-долните къщи на Раздолска махала, в местността Циганка или Боро (и сега тук расте един величествен бор), изорават тухли и монети, особено монети. Същите неща се намират и на Рамна ливада (току до хановете). Друг селски оброк е посветен на Свети Илия. Намира се на около 500 метра североизточно от кметството, в местността Равна нива.

Селото е бедно, защото по-големата част от орната му земя е камениста — „пезуляк“. Заради това мнозина отиват „у работа“ по Загорйе, Софийско, Дупнишко и другаде, дето се занимават изключително с дюлгерство и зидарство.

Тук вместваме някои местни имена, неупоменати у Й. Захариев: Барата, Боро, Бресето, Бахчите, Баста бахча, Белата земя, Богойница, Боков дол, Ястребица (1119,2м), Долни Воловичар (1219,6м), Модри камен (Равнище) – 954,9 м, Буката – гориста местност източно от селото, Ридо, Шумнатица (1107,3м), Сушички камен, Граша, Кленето, Вучката дол, Чивлико, Живодарци, Кадин рид, Витело, Марков камък – висока ок. 5 метра самостоятелна скала, югозападно от Шумнатица, на голия склон, Кокошниво, Станкова чука – височина източно от мах. Село, Клабучец (1128м) – гранична височина със землището на Злогош, Петкова леска, Елена, Попов дол.

[1] Оброк „Свети Георги“ се намира се на около 1 км североизточно от кметството в местността „Спасовица“ или „Кленье“.