Етикети

, , ,

Посесивните структури в славянската топонимия се образуват с наставките -ов, -ин, -ск, т.е. това са обикновено притежателни прилагателни в съчетание със съществителни. Те са продуктивни до най-ново време. Наред с тях обаче се е съхранила наставката jь (-ја, -је), способна да образува също притежателни прилагателни, и то с онимична функция. Така например прилагателните овчи, овча, овче, образувани с последната наставка, в съчетание със съответно съществително, се преобразуват в собствени имена, по-точно в топоними: Овчи кладенец, Овча могила, Овче поле. Те стават в такъв случай предмет на топонимията или на отделни топонимични монографии. За пример можем да посочим книгата на Йордан Заимов “Български географски имена с ь (Принос към славянския ономастичен атлас)”, София, 1973). Авторът е събрал и анализирал материал от цялата българска говорна област.

Тук се поставя въпросът: доколко представените имена съдържат притежателни прилагателни с наставката –jь, респ. -ја или -је, за да имаме основание да отнесем съответните структури към топонимите. Прегледът на материала в книгата на Заимов показва немалък брой имена, които можем да определим без колебание като топонимични: Врани дол, Бани дол, Бача могила, Биволь бродь, Богдан град, Боян дол, Вила могила, Вильо коло, Влъча вода, Врабча падина, Вране бърце, Враня река, Вуча гора, Вълчи бунар, Говежда река, Драган кладенец, Елена (-ја) скала, Жаби дол, Кнежа (стбълг. вьсь), Криви дол, Лисичи дупки и мн. др.

Внимателният анализ показва, че авторът в редица случаи погрешно е сметнал дателни форми на (ед.ч.) за форми с наставката jь (данните са по книгата на Заимов):

Бабуни валог (72) – дат. п. от ЛИ женско Бабуна. Според Заимов изч ЛИ Бабен, Бабуна, но без обяснение на формата.

Богдани чукари (76) – дат. п. от ЛИ (ж.) Богдана. Според Заимов “Едва ли от дат. пад. от ж. ЛИ Богдана, а от *Богданја от ЛИ Богдан” (Невярно).

Бори дол (76) – дат. п. от ж. ЛИ Бора. У Заимов без обяснение.

Цумани камък (105) – дат. п. от ж. ЛИ Цумяня. Според Заимов по ЛИ Цуман.

Елени валог (106) – дат. п. от ЛИ Елена. Същата форма Елени се среща още в МИ Елени връх, Елени дол, Елени рид. Заимов се позовава на Еленград, което тълкува от Еленјв градъ. Впрочем прил. Елещъ от еленъ е възможно.

Йони дол (111) – дат.п. от ЛИ Йона. У Заимов без обяснение на формата.

Мири дол (130) – дат. п. от ж. ЛИ Мира. У Заимов от Мирјьи долъ от ЛИ Миро, Мире, но допуска също дат. п. от ЛИ Мира.

По структура посочените имена си приличат с имената от типа Вълку равнище (в Родопите, Маданско), при което формата Вълку е дат.п. от ЛИ м. Върку. Имената от този тип са особено разпространени в микротопонимията.[1]

В речника на имената (с. 90 и сл.) са включени множество местни имена от м.р. без никаква следа от наставката -jь: Бранил, Братан, Будимир, Белчин, Гостун, Витомир, Владимир, Краймир, Роман, Срацимир, Стрезимир, Татомир, Тихомир и др. Срещат се също така родително- винителни форми, които Заимов реконструира с наставката jь, -ја или -је също без основание: Горча, Драгостина от Драгостин (род.-вин.), а според Заимов “вероятно от Црагостинја, Раданя от (род.-вин.) от Раданъ/Радила – (род-вин.) от Радил, според Заимов “вероятно от Радилја от ЛИ Радил, Радомира (род.-вин. от Радомир), според Заимов “вероятно от Радомирја, прил. от ЛИ Радомирь; Радуша (род.-вин. от ЛИ Радуш), според Заимов прил. с jа от ЛИ Радуш, но фрикативното ш не се свързва с /; Босилча (род.-вин. от ЛИ Босилчо), според Заимов образувано с наставка -jа от ЛИ Босилко или Босилчо; Станча (род.-вин. от ЛИ Станчо), според Заимов от Станчја по ЛИ Станко или Станчо и др.

Други местни имена в книгата на Заимов, тълкувани погрешно с наставката jь (- jь, -је)

Вълкосел (88) – от Вълкуселъ, дат.п. от ЛИ Вълко, но без jь.

Забрал (109) – префиксално образувание от за “зад” и брало, но тук също липсва наставката jь респ. – је.

Зареч (109) – от първоначално Заречье – префиксно-суфиксално образувание, което не може да се причисли към имената с e.

Заселье (109)- Според Заимов прил. от МИ За село с jь, префиксно- суфиксално образувание (вж. предходното име).

Злостен (111) – според Заимов прил. от МИ Зла стена ( ‘скала‘). Името не съдържа наставката jь.

Огражден (136)- планина между Малашевска планина и Беласица. От мин. страд. прич. от глагола огрлднтн. Според Заимов прил. от ограда, доразвито с -ен, което е погрешно.

Турия (169). Това речно и местностно име е образувано със суфикса -ија, следователно не се отнася към разглеждания от автора тип имена и следва да бъде изключено.

[1] Вж. И. Дуриданов, Падежни форми в българската микротопония, 1983, с. 53

автор: Иван ДУРИДАНОВ