Етикети

, , , , ,

Село Злогош е старо средновековно селище. В турски данъчни документи от 1570-1572 г. са регистрирани две села с името Злогуште като зиамети към нахия Сирищник и Горно Краище на Кюстендилския санджак. В едното са отбелязани 22 домакинства, 14 ергени, 1 бащина и 1 вдовица, а в другото – 35 домакинства, 16 ергени, 3 бащини и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано село Излогош и Излогуш към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В регистър от XVII век село Злогош е посочено като рударско селище с 27 християнски семейства.

Произходът на ойконимът е от *злогоштъ, прилагателно от личното име (ЛИ) Злогостъ с наставка –jь т.е Злогостов. Паралели са руското име Злъiгостев и бълг. ЛИ Зломир (засвидетелствано през 16в. в Търновско).[1]

Центърът на селото е разположен в една котловинна, заградена с върховете Черенец (1168 м.) от юг, Костенец от изток и бърдото Дел от север. От тука води зачалото си Злогошката долина, чийто поток лете губи водата си из варовитото й дъно. Двете страни на долината сa покрити с редка дyбова гора, единствена почти в селото и съвсем недостатъчна за нуждите на селяните. На северозапад от селото, около 2 км далече, се намира широкото и разлато место Зеленило, изорано тук-там за ниви, покрито на 2—3 места с млада, току-що дигнала се дъбова горица, а по-големата му част е оставено за пасбище и .ливади. Всека година в петъка след Трой-ценден тук става голем събор, който е произлезъл поради следната причина: на ливадите на тая местност расте една трева, която боядисва жълто; наричатъ я „сръпец“. Всеки петък (а в петък и срещу петък селяните из Краище не работят) през месецъ май и в началото на юни преди години момите от околните села дохождали на тайфи да я берат, за да „бледат“ (слабо-жълто боядисване) „маанье“ (вълнена прежда), а после го и „зеленили“. Като си свършвали работата, събирали се в едина край на местността, под един дъб, до билото, що дели Злогошкия синор от тоя на с. Брест, за да играят хоро. В добри петъци хорото ставало доста големо. После го обърнали на събор, който става, както е сега, по един път в годината.

Селяните взимат вода за пиене от кладенци, чешми и бунари.

От двацесет години насам са направени много бунари в селото. Ето имената на по-добрите изворчета: Ваджец, Гастилица, Лагатор, Каменита падина, Силин дол, Гръдовица, Радина локва, Стублица и др.

Въ селото има и „света“ вода, с която, ако се омие страдащ от очебол, ще оздравее. Но и здрав човек да пие, ще му е добре – тъй верват селяните.

Целият почти злогошки синор е изложен на ветрове. Особено често духа тука северният — гориняко — откъм Милевска планина. На североизточния ветър казват совиянино (дохожда с посока откъм София) или свиняро (почне ли да духа той, свинете захващат да събират и носят шума, слама, гранки в кочините си — усещат настанащия студ).

Северните склонове на планината Черенец, южните на Клабочец, целото бърдо Дел, па и на запад отъ него до Зеленило — всичко е покрито с ниви, пръстта на които е чернозем или черна иловица. Нивите в местността Странье са песъкливи и по-слабо плодородни. В целото Краище Злогош изкарва най-много и най-добрата пшеница. Ливадите им се намират повече покрай центъра на селото, на изток от Зеленило и покрай Злогошвия поток, но изобщо са недостатъчни. Не достига също и гора. Нивите им се намират в следните места: Лагатор, Черенец, Камена падина, Гридовица, Киселица, Бунаро, Селище, Лалина падина, Причел, Пейкье, Гьиздава дабица, Варница, Циганка, Чипилица, Джурка, Цръвенка, Язинье, Езеро, Лешье, Стублица, Караучов дол, Белуток, Прогон, Ладина шума, Междинье, Орлово гнездо, Клабурчец, Врътоп, Кукудиница, Дудур, Портарица, Дрaганов мост, Бродница, Попадия и др.; ливади: Требек, Бойков дол, Зеленило, Живодерка, Магурица, Кадиинци, Присое, Киселица, Цръквище, Гробо, Симоново пладнище и др.; гори: Попова чука, Стриголо, Смилин рид, Мрътвица, Ридар, Елешки дол, Огорельовица, Тесна падина, Стръмол, Ивата и др.

Село Злогош е разбиен тип селище; пръснато е на 15 махали, от които едни са разделени на по-малки.

  1. Най-голема махала, но пръсната на отделни и доста отдалечени една от друга групи по родове, е махалата Горно Странье; тя брои 31 къщи. По-малките махали са следните: Андон Попов – 1 къща, Нако Костанинов – 1 къща, Букарци – 3 къщи един род, Джуриновци – 2 къщи от един род, Гоне Благоев – 1 къща, Гоне Стойков – 1 къща, Спасевци – 2 къщи един род, Стоимен Кръстов – 1 къща, Мушикаре – 2 къщи, Стоилковци – 1 къща, Бонинци – 1 къща, Гергьиновци – 4 къщи един род, Ваклйновци – 3 къщи един род, Маргьитинци – 4 къщи един род, Лазина махала – 4 къщи един род.
  2. Долно Странье – 15 къщи; разделена е на 6 по-малки махали според родовете: Дедо Станоини – 4 къщи, Лазарови – 3, Никови – 3, Динови – 2, Гогьеви – 2 и Стаменови – 1.
  3. Дедовица (близу до Черенец) — 2 къщи от един род.
  4. Шушняре — 4 къщи, един род.
  5. Шарено дабье — 1 къща.
  6. Пейкье — 5 къщи, един род.
  7. Лалина падина — 5 къщи, един род.
  8. Гастилица — 1 къща.
  9. Гурунечка падина —1 къща (близу до с. Полетинци).
  10. Ано (Друмо) — 1 къща.
  11. Кориарци (Циганско расье) – 12 къщи. Дели се на 4 по-малки махали: Макаринци – 2 къщи, Мановци – 6, Голосеровци – 1 и Колевци — 4 къщи.
  12. Живодерка махала — 7 къщи. По-рано била турски чифлик.
  13. Кадиинци (в центъра на селото), 9 къщи.
  14. Муинци (в центъра на селото), 9 къщи.
  15. Ридо махала (в центъра на селото): или тъй наречената Долня махала, брои 28 къщи, от които 2 са на циганите-християни, преселени от с. Долни Коритен. В тази махала, която също се дели на по-малки, най-голяма е Ладина шума — 7 къщи.

Близу до къщата за живение на всеко домакинство са построени и други сгради, нужни на това домакинство: плевни, кошари, яхъри и други, повечето от които са заградени с общ двор заедно с къщата. Гумната (харманите) също така на повечето домакинства, се намиратъ в тия дворове.

Знае се, кога селото е имало само 7 къщи; баща на дедо Нако Богославов ги знае 12. Дедо Георги Лазаров, 97-годишен старец, жив и сега, знае, кога селото имало 27 къщи, и всички били на едно место — дето е сега центърът на селото, малко на югозапад от черквата. Всякой домакин е имал кошари в сегашната голяма махала Странье. Лете всички живели в Село, а зимно време некои членове от домакинството, па и цели домакинства отивали на кошарите, за да отгледват добитъка. Щом дохождала пролет, те се пренасяли пак в Село. На мнозина, обаче, това постоянно пренасяне дотегнало, та нежои останали завинаги по кошарите, т. е. напуснали селото, а други пък напуснали кошарите, като си направили такива у Село. Днес, поради намаление на добитъка, има само 5-6 къщи с кошари, отдалечени от домакинството.

Никой не знае за първия основател на селото. Защо селото носи това име. пак никой добре не знае или пък задоволително да го тълкува. Говори се, че крепостта Земен, която сега е в Злогошко землище, се държала още 3 години, следъ като я напуснали защитниците й. А то станало така: турците я нападали няколко пъти, но все несполучливо, като изгубвали при всеко нападение по много души убити. Защитниците, като видели, че все един ден ще паднат, защото от нийде помощ не пристигала, тайно излезли една нощ, като уж поставили на една от кулите тъпан, чиято тъпанарка турялъ в действие ветърът. Цели 3 години биел тъпанът, а турците все мислели, че българите са в крепостта, та не смеели да припарят, а само отдалече я държали „у мансаре“. Една баба им обадила мистификацията: „Тупан ви плаши, аго, они одавна си ойдоа“. Тогава турците наново нападнали крепостта и я разтурили. Защото я зели, населението уж от това време почнало да я нарича Земен. Земльн — с това име селяните не знаят крепостта. Местото, дето сега са злогошките махали, тогава било наречено Зло место, а от това уж произлезло име Злогош — тълкование досущ произволно, но все интересно за психиката па краишчане изобщо: нищо не приемат, без да си го уяснят, та макар и най-наивно.

Селото е богато откъм старини:

В местността Гръдовица се намират монети (с римски надписи), тухли, хорозан и връчви. Говори се да е било некога укрепено место, на което цръквата се намирала в близката местност Цръквище. Подобни находки има и в местността Благоина чука. Сега тия места са обърнати на ниви.

В местността Лозището, откъде върха Черенец, се намират връчви, тухли, хорозан и монети и то на много места. А това показва, че тука некога е било селище. Последното, под име Черенец, запазено сега като име на върха, се споменува в грамотата, която дал Иван Александър на 1 декемврий 1347г. на Ореховския монастир (намира се около 2 км. на североизток от радомирското село Пещера, а около 3 часа ход от с. Злогош).

В местността Мачуковец се, намира една връчва, но още не се е потрудил никой да я, извади из земята.

Като се имат предвид старините, които се намират в злогошко землище и в съседното село Долни Коритен и на север Горни Коритен, Славчето, Метохия и т.н., ще требва да се предположи, че през тия места е минавалъ в отдавнашно време голем друм, толкоз повече, че местата по посочената посока са пригодни за тая цел, пак и спомени, ако и не толкоз пълни и сигурни, са запазени за тоя път. Посонватъ се ежщо и остатъци отъ стара вада, която води откъмъ село Горно Кобилье, през Рудината (източно от с. Извор), Горни Коритен, Долни Коритен, Черенец, за „мадано“ на полското село Стенско. В последното село се виждат и днес големи купища от прехвърляна пръст и грамади от камъни.

В околността на селото има следните оброчища: 1. Св. Илия (колят курбан на Илинден), 2. Св. Петър (близу до черквата[2]), 3. Атанасчица[3] — служат на 2 май и 4-и, при Кръсто — служат на Гергьовден (Джурджовден)[4]. Около местата до оброчищата има стари дъбове, които дължат своето съществуване благодареше на суеверието. „Оти че оградише, оти уста че му се изкриват, ако посмее да отсече клон от них“. Ако селото реши да се сече некой от тия дъбове, той ще се употреби пак за обща селска работа.

Главното занятие на селяните е земеделие и скотовъдство. Земята, сравнително другите села, е по-плодородна. Ражда се шпеница, (най-много) ръж, ечмик, овес и царевица.

Кой и как е „повел нога“, та преди години, па даже и сега селяни от Злогош да ходят на печалба у Света гора, това не е известно. Най-много (по число) са отивали преди 45 години — около 50-60 души от селото, почти по човек от къща. Повечето от тех са работили на менгеметата, с които се изваждало дървеното масло от маслините; други били копачи, трети карали дърва. Изобщо, не са били доволни от печалбата — едва по 60 лева спестявали за 1/2 година. Повечето от тия, що са ходили у Света гора, днес свободно говорят гръцки език. Напоследък вече са престанали да ходят. Там сега (1910г.) има само един човек от Злогош, „колку за мая“, както говори чичо Димитър Потурата, добър и весел човек и знаменит винопиец злогошчанин, вечна му слава!

Още местни имена от Злогошкото землище: Рудината, Мечит – височина 1137,4 м над махалицата Лазини, Мачукова глава – височина 1111 м, Ястребица – гранична височина (1119,2м), Широко присое, Пенева кория, Орловица, Бойков дол, Султан тепе, Мачуков дол, Горунец, Бресница – река, извира южно от централната махала (у Захариев – Злогошки поток), Строня (??), Бял камък, Рашка, Плава круша – ново име на махала, непосочено от Захариев, Болюбашка махала, Иванов камък – височина 1207,9 м.

[1] БЕР I, с. 646

[2] Църквата „Свети Димитър“ е построена е през 1876 г. Намира се в югоизточния край на Село.

[3] Оброк е посветен на „Свети Атанас Летни“. Намира се на около 1250 метра северозападно от църквата, в местността Атанасчица.

[4] Оброк “Свети Георги“се намира се на ок. 900 метра северозападно от църквата в местността Кръста. Мястото е отбелязано с кръст от бигор, в близост до група вековни дъбове. Две от дърветата са цер на над 270 години и летен дъб на 170 години.