Етикети

, , , , ,

Авторът на тези редове е студент на тогавашния асистент Боян Байчев (1967-1971). Един от честите и най-актуални съвети на учителя беше: „Записвай фактологията на фишове. Всичко на фишове”.

Подчиних се на тази методология, която и компютърът днес не може да замени, и събрах огромен ономастичен архив, на основата на чието научно четене създадох моите повече от 20 монографии.

Исках в този юбилеен сборник в чест на проф. Байчев да коментирам близко до биографията му селищно име. За съжаление в названието на родния му Сухиндол не присъства ономастичната енигма. По тази причина взех две от най-неясните имена в българската ойконимия, описвани от ономастите на Великотърновския университет – извадих от архива фишовете за Керека и Кереците, първото – название на село в Дряновско, второто – на колибак в Севлиевско. Етимологичната им форма свидетелствува за един исторически етимон, чието дирене е предмет на бележките по-долу.

Опитът на Н. Ковачев да осветли двата ойконима изглежда повече от успешен:

– в труда му “Местните имена от Севлиевско” (1961:204), името на колибака Кереците към с. Стола е обяснено по т. нар. прякорни имена наек*, които станаха известни още от Сборника на Миладиновци (Български 1861:529), където присъствува копривщенското име (Стаматоски 1990:107 и сл.) Керек. Това копривщенско родово име е дадено с народната етимология Керек от “керека” за македонски преселници от Ст. Васев (1934: 158). Опит за научна етимология представя Йордан Заимов (1959:184), за когото копривщенското Керек : Кереци е образувание с наставка –ек от женско лично име Кера : Керек. Тази етимология приема проф. Ковачев за всички случаи с регистрация на името в българската топонимия, напр. така обяснява селищното име Керека в Дряновско (Ковачев, под печат);

– напълно същото е обяснението на топонима Керека в Габровско (Ковачев 1965:59,113) и за производните от родовото име в Троян Кереците (Ковачев 1969 :1, 50).

Същата версия Н. Ковачев поддържа и в статията “Панагюрските и копривщенските прякори на -ек в светлината на топонимичния материал от Габровско, Севлиевско и Троянско”, в: Бълг. език XII, кн. 3, 1962, с. 217-220.

Версията на “Заимов-Ковачев”, че имената на -ек се образуват по бащините и майчините имена, е приета за убедителна и от Тр. Стаматоски, (1990:110). В устен разговар с Мария Атанасова от Великотър­новския университет се убедих, че тази теза има и други привърженици. Действително, до имена от фитоними като враб, осел, скокъл (стърчи­опашка) с производни и прякорни като Врабек, ослек, скоклек стоят и имена от патроними и матроними като Стефлек, Нацек, Друмек от Стефо, Наца, Друма и под. По тази версия могат да се подведат само имената на колибака Кереците в Севлиевско по РИ Кереците, срещано, освен в Стола, още в Троян и в Копривщица. За селищното име Керека в Дряновско обаче производството от прякорното, родовопрозвищното име Керек-а е нереално. Образуването поне трябваше да бъде по типа Кереци-те, описан в хиляди аналози при Й.Заимов (1967). Ойконимите обичайно имат за етимон етноним, етнографоним или групоним по някакъв производствен признак. Това предпоставя съществуването на случайната омонимия в производните и в етимоните, засвидетелствана и сред самите копривщенски имена на -ек от С. Васев(1934:157), който посочва наличието на оним Сейрек, който точно се обяснява от тур. seyreк ‘рядък’.

За случайна омонимия между копривщенското Кер-ек и етимона керек- в ойконима Керека свидетелстват:

– липсата на посочения тип с родово Кереци < Керек;

– наличието на реален етнонимен етимон керек за ойконима Керека;

– старият османски запис на селищното име Кеrуак също насочва към етнонимен произход (Андреев 2002:81).

Отсъствието на друго подобно име в българската езикова терито­рия изключва възможността за производство от туркменския етноним керрек. Туркмените керрек, които сега имат племенна територия в Керкински район на Туркмения, явно не са идвали в нашите земи по пастир­ските си пътища (Атаниязов 1988:78). Името без съмнение е предтурско с куманско или булгарско етнонимно потекло. То отсъства в сравнително познатата куманска етнонимия. Няма го и в куманските етнонимни про­изводни, особено чести във Влахия и Молдова. Това означава, че трябва да се търси в следите от булгарската онимия, които, почти неизменени, са запазени в унгарската ономия на Банат и Трансилвания – земя, завзета от българите с гъсто присъствие на булгарски племенни и родово-племенни гарнизони. Търсенето потвърждава наличие на такава онимия: ойконимия, срв.:

Керекю е село в района Маргита до Орадя в Трансилвания с ранни регистрации в унгарските документи като: villa Kerequi: 1220г., Кеrеку: 1262, Nagh Кеrеку и Кis Кеrку : Голямо и Малко Кереки: 1587.

Керек : Кеrек е унгарското име на днешното румънско село в Трансилвания, район Криш, с име Сароrаl Аlеха. Първите му регистрации в унгарските документи са Кеrек ton: 1334г., Кеrек toи: 1335 г., Кеrеку: 1484 г. (Сучу 1967:138, 120).

Ойконимното значение на тези имена не може да се свърже с унгарски етимон кеrек ‘кръгъл’ (за число, година) или с кеrек ‘колело’. Ранното датиране от времето на Българския Банат е от преди заселването на куманите в Унгария след 1338г. и предполага булгаризма на името.

Етимологията на булгарския етноним *керек е сравнително облекчена от познаването на булгарската и тюркската етнонимия.

Опитът на Атаниязов (цит.съч.) да обясни явно булгарското сред туркмените име керрек с туркменската народна етимология керрек ‘глуховат‘е явно неетнонимен. Тук е мястото да се каже, че без съмнение клон от старите булгари ще да е уседнал далеч на север сред якутите, при които днес има племе керек (и).

Името кер-ек е с типично етнонимно образуване с -ек (варианти ак, ък, ук, някъде и само к) в значение народ ‘племе’, срв. бедженек, печенек, булгарите ес-ег-ел, кипч-ак, ким-ак и под. Чистият етноним кер– : кер безспорно е монголското кер ‘съюз от племена’, което във вариант гур се среща при булгарите оногур (Атаниязов 1988:80). Такъв (булгарски) ще да е прочитът на селищното име Керека в Дряновско. Булгаризмът на името е ясно изразен с булгарския ротацизъм : лабдаизъм в името керек, срещу което стоят етимологическите дублети (за тях при Парашкевов 1987) в огузката етнонимия кесек при киргизите (Лезина и Суперанская 1994:234); срв. булг. шаран, огузкото сазан. Явно етнонимът кер в огузиран по-късно вариант е запазен в името на булгаро-мадярското племе кесе, чийто наследник е днешното племе на башкирите кесе : кесе табън (Кузеев 1974:2951. огузаиията на волжките булгаои е настъпила в състава на Златната орда и на Казанското ханство.

Наличието на едно и също племе : род с имена етимологически дублети кер-ек: кес-ек при огузи и булгари изключва всяка друга куманска или тюркска етимология на селищното име Керека.

авт. Тодор БАЛКАНСКИ

ИЗТОЧНИК – „Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев“, 2006, УИ Св. Климент Охридски