Етикети

, , , , , ,

При всяко монографично изследване върху топонимията на дадена околия (район, край) от хилядите обяснени имена остават неетимологизувани няколко десетки имена. Обикновено те биват давани със заглавия като „неясни имена“ или „имена с несигурна етимология“. Тук предлагаме обяснения на част от местните имена, включени в параграф 98 „Неясни имена“ (стр. 92) на труда на Атанас Саламбашев върху местните названия в Смолянско (С., 1976).  Тълкуваните неясни местни имена следват по реда на местните имена на речника- показалец към труда. След обяснението на автора с означаване на съответната страница се дава предложеното от нас тълкуване — допълващо или ново.

Алалугово — нива, Смолян. По изчезнало РИ Алалугов с неясна основа (стр. 97). РИ Алалуг може да се свърже с тюрк. алалук, алалък „болен от проказа; прокажен“1 — значе­ние, подходящо за прякор като качество на човек. При разчленяване на възможната на­чална турска форма alalug, alaluk като сложна дума ala-luk или al-aluk всеки един от компонентите е самостойна дума в турски със съответни значения, подходящи за прякорни названия. Например al „хитрост, капан“, aluk „необуздан човек, върши каквото си ще“, ala „пъстър, шарен“ и пр. (стр. 165, 233). Това подсказва несъмнения турски произход на тази неясна основа.

Алами дере — Старото име на с. Полк. Серафимово; Аламидерска дерьо – горното течение на р. Аламушница; Аламушница— ляв приток на р. Арда, долно течение на р. Аламидерска дерьо. Изказани са две възможности за произход – а) Алами дере — от тур. almali dere „ябълково дере“; Аламушница — от начално alma „ябълка“ с а поради склонност към пълногласие и наставки — уш-ниц-а; б) of тур. jalam „пасище=ласищен дол“ (стр. 97). Няма основание да се допусне първата възможност поради твърде многото фонетични промени, които не биха могли да станат на практика — поява на пълногласие, отпадане на морфемата –li, замяна на крайното а с у. В ареално отношение ябълката не е характерно дърво за пълно обрасване на дере или река, за да се наложи като характе­рен ареал за цялата им дължина и да се превърне в хидроним. Преименуването на селото Алами дере в село Ябълка (сега Полк. Серафимово), дало повод за предложеното тълкуване, е направено на народноетимологична основа. Второто обяснение е трудно допус­тимо поради семантични мъчнотии (трябва да се възприеме и неспоменатата дейотация) – yalami dere > Алами дере „пасищен дол, пасищно дере“„изобщо название на дерето, реката“.

Според нас въз основа на МИ Аламоско (Аламовско) — ливади (стр. 97) може да се обясни Алами дере като посесивно водно название на турска основа. Сравни при „Посесивни водни имена“ (стр. 88) десетки примери — Адемската дерьо, Алиевска река (ча българска основа) и др. Това налага възприетите от А. Саламбашев обяснения за МИ Аламоско (Аламовско) на други автори да се отнесат и към Алами дере: а) Заимов извежда СИ Аламовци от ЛИ Алам, начално Ялъм, от турски, срв. jalim „пламък, почит, сериозност“ с дейотация на българска почва; б) Г. Христов отнася Аламовци към тур. yaglam „лятно пасище, летовище“. Да се има предвид и обяснението на М. Ковачев на ми Яламовска ограда, Яламовска локва, Яламовци — и трите по РИ Яламов, свързано с тур. jalama „изтъркана бурма“. Ясно и в четирите топонимични труда е зарегистриран един и същ по произход топоним от турски произход, който е пряко свързан с посесивното водно название Алами дере. За нас най-вероятно остава обяснението на Заимов за начално ЛИ Аламов > СИ Аламовци (на българска основа) и съответно ЛИ Алам > Алами дере (на турска основа).

Бабел — ниви и ливади — Арда; Баблон — махала към Смилян, борова гора до същата махала (стр. 99) са дадени като имена с несигурна етимология (стр. 91). Възможноото обяснение — тур. Babil „Вавилон“ Бабил > Бабел — допуска две фонетични промени: смяна на ударението от крайната върху началната сричка и преход е > и, които остават недоказани поради липса на паралели. В културно-историческо отношение трудно може да се приеме, че един термин от книжовния стил (Babil „Вавилон“) може да бъде използуван в просторечния стил с преносното си значение за означаване на смесицата от хора с различна националност, идвали в околностите на с. Арда като летовище на край­морските жители. Всъщност Бабел може да бъде лично име, образувано със суфикс -ел от ЛИ и Пр Бабо > Бабьо (ФИ Бабов, Бабев). Срв. десетки лични имена в същото съотношение – БаделБадо, Бадел, Бади; БаделГадо, Гадьо, Гади; РаделРадо, Радьо Ради; Иванел, Кънчел, Стоенел спрямо Иван, Кънчо, Стоян. МИ Баблон може да бъде вторично производно име от Бабел със суфикс -он, срв. РадонРадо, Ради, Милкон Милко, Митон Мито, ПетронПетър и др. Срв. и други топоними по произход лични имена със суфикс –он на българска и общославянска основа, посочени от Й. Заимов.

Барганско – пасище до Могилица – като посесивно име само е изведено от РИ Баргански (стр. 100). Самото родово име е образувано от СИ Барган, срв. с. Барган (Барганлий) в община Крушево, Бургаски окръг. По-старото название Барганлий е от турски произход — образувано от изходна форма bargan с турски топономичен суфикс. Тази форма има съответствие в гагаузки – фамилно име и прякор Барган, Баарган, представляващо съществителното баарган „креслив, креельо, с гърлест глас“ от глагола баармаа „крещя, викам, рева“. Значението като качество на човек е използвано за прякор. Записването на ФИ Баргански в с. Шабла, Балчишко (т.е. в Добруджа със съответните села с население от гагаузки произход) е в подкрепа на предложеното тълкуване. Срв. и топонима Деве Барган, споменат в статия: „. . .Керамиката от Деве Барган при гр. Марица, датирана към най-старата енеолитна култура. . .“ (сп. Археология, 1969г., кн. 1, стр. 52).

Варлера в т. 9. Имена според вида и свойствата на почвата“ — е изведено от тур. varli yer „богато място“, т.е. има се пред вид място с богата, плодородна почва (стр. 69). Но на стр. 92 и 107 Варлера „обширен гребен, пресечен от долчинки, борови гори, ниви, ливади“ е отбелязано като неясно (?). Всъщност първото обяснение на автора може да се уточни и произходът да бъде приет за сигурен. Тур. varli освен „богат“ означава и „за­можен, изобилен“, срв. и varlik „богатство, състояние, имане, имот“. Тези допълнителни значения, свързани с географския ареал, дават възможност да се обясни като „гребен, т е. място, богато с гори, ниви, ливади“, „място с изобилие от много гори, ниви, ливади“, „място с имот — гори, ниви, ливади“. Следователно названието на този обширен гребен не е дадено във връзка с почвата.

Газмарете —старо име на. Сърнино до Сивино. Неясно (стр. 110). В раздел „Поселищна история“ се казва. „Към Сивино спада и отдалечената на около 2 км махаличка Сърнино (старо име Газмарете със 17 къщи, населена също с мохамедани“) (стр. 14). От тези данни може да се заключи, че МИ Газмарете (мн. ч., членувано) е родово име от лично име или прякор Газмар. Към произхода на това име ни насочва новото название на махаличката — Сърнино — образувано от съществителното сърна (срв. СИ Сламино от слама). Преименуването е станало през 1934 г. – Сърнино – Гарзмарет – явно печатна грешка вместо Газмарете. Самото преименуване е направено въз основа на превода на близката по корен турска дума от арабски произход gazal „еленче, млада сърна“. Възниква въпросът – дали комисията по преименуването е направила сближаването на двете думи по свое усмотрение на народноетимологична основа или е имала данни от самите жители на махаличката, че Газмар означава „сърна, елен“. При първата възможност трябва да се търси друго обяснение, при втората трябва да се разгледат газал и газмар в морфемно отношение на арабска езикова основа. Но всеизвестно е, че -mar е старинен общотюркски суфикс и не би могъл да бъде прибавен към арабски корен.

Думата gazmar има типичен тюркски облик. Суфиксът -mar е старинен. Всъщ­ност формата *gazmar трябва да се свърже с *kazmar от kazmak „копая, дълбая с уред; гравирам“, kazma „уред за копаене; лопата“, kazman „гравьор, резбар“. Следователно *gazmar следва също да означава „копач, дълбаещ, гравьор, резбар“ — значение подходящо за професия и съответно за прякор. Различието в началните консонанти (к: g) и по-точно появата на g вместо к в турските диалекти в България (напр. koyun: goyun „овца“) е диа­лектно явление, описано от Г. Хазаи и М. Моллова. За непродуктивните суфикси -mar, man и за образуването с тях на думи от един и същ корен с еднакво или близко значение срв. тур. fokmar, fokman, вж. по-подробно М. Москов.

Голятско — борова гора, Сивино. По РИ Голятци от Пр Голият; Гулятско гора и ниви, Сивино; Гулятска дерьо — Сивинска река (стр. 112, 114). Няма основаняе РИ Голятци да се извежда от Пр Голият (дори при наличие на МИ Голят ворх, т. е. Голият върх) поради различието в ударението — Голят — членувано прилагателно -РИ Голят, Гулят. Сравни със същия завършек -ят и с ударение МИ Котубят – махала в Смилян, Чеплят – ливади (с. 171), Котубятско – ливади (с. 132). Произходът остава неясен.

Дангулево – ливади. По РИ Дангулев от Пр Дангул от дангуль „дълът (стр. 115), За бълг. дангул „висок, но сух човек; дълъг и възглупав човек; глупак, простак; бедняк, голтак“ и ФИ Дангулов, РИ Дангулци са думи от турски произход.

Дюрмете — старо име на махалата Липец, Смилянска община, се смята за неясно (стр. 120). Но по фонетично-морфологичен облик то е типично турско. В него се крие тур. diirme „зеле; вид ястие от изсушено на слънце сурово месо във вид на кайма; вид пастърма от овче месо с подправки; вид банички от тесто; чорба с тестени топчета; ливада с изкосена трева на купни върху каменни поставки за запазване от вятъра“. Основният семантичен признак в тези значения е „навит, свит, увит в кръгла форма“ от durmek „свивам, увивам, навивам (нещо в кръгла форма)“ – „зеле – т.е. растение с увити листа; изсушена кайма, пастърма, банички във вид на руло“. В последното значение също се крие този признак – купните са с увита, овална, кръгла форма. Махалата може да е получила името си поради: а) подобни ливади край нея или тя е построена върху тях; б) по РИ от прякор Дюрме, даден на човек с подобно качество — „свит, извит, объл, кръгъл“. Известни са десетки прякори (превърнали се в родови имена), дадени въз основа на определени физически качества.

Елеханово — пасище под Остри Пазлак. Вероятно от РИ *Ениханов (стр. 120). Пре­водът еле> ени е твърде свободно допуснат. В същност в РИ Елеханов може да се крие турско лично име от арабски произход — Елхан — с вмъкнато е за пълногласие. Срв. (араб.) еlhan „музикални звукове, мелодии, припеви“ – арабската дума е в ми. ч.употребявана наред със същата дума в ед. ч. — lahn „музикален звук, мелодия. Появата на пълногласие не е изолиран случай – сравни посочените от автора таран (трън) гapамада (гармада <грамада), хоромелят (хромел) (стр. 58).          Жайгаровото — ниви, с. Тикале. По РИ Жайгаров; в говора — жейгаре „кръгчета, сплетени от дебела връв, които се прикрепят към краката за ходене по сняг“ (стр. 121). / и Жайгеров— може би от пер.-тур. caygir aimak „съществувам, заемам място“. Всъщност в РИ Жайгаров се крие прякор Джайгър> Джайгар, който представлява турската сложна дума сaу-gir „място за задържане, място за заселване, за въдворяване, за установяввне; продължителен, траен (т. е. държащ дълго време); ревностен, старателен, усърден, настойчив“ (т. е. „държащ да постигне нещо“). Прякорът е даден по качеството на човек — „ревностен, старателен, усърден, настойчив“, т. е. със скрито начално зна­чение „държащ на своето, инат“. В значението на бъл. диал. (мн. ч) жейгаре (начална форма джайгар) (вж. по-горе) се крие същият семантичен признак „задържам“ — плете­ните кръгчета, прикрепени към краката, „задържат“ от потъване при ходене по сняг. Следователно и ФИ Жайгаров, Жейгаров, Жайгеров не произлизат от думата жейгаре, но са родствени с нея, т. е. по начало една и съща дума е развила (на турска или българска основа) различни значения въз основа на начален семантичен признак „държа, за­държам“. Самата турска сложна дума сaу-gir е заемка от персийски — джай-гир, джагир „заемащ място, обосноваващ се; запечатващ се, произвеждащ впечатление, запомнящ се, врязващ се в паметта“ (т. е. „държащ място, задържащ се в паметта“) джагир (ист.) „феодално държане на земя с право на налагане данъци на населението“.

автор – Моско МОСКОВ

извор – сп. Български език, 1978 г., кн. 3, с. 336-344

Следва…