Етикети

, , , , , ,

Карамуш — ливада, стража. Неясно (стр. 126). Възможни са няколко обяснения: а) да означава прякор или пряко назована местност чрез тур. *каrатиs от тур kara „черен“ и тур. перс. тиs „мишка“. Значението „черна мишка“ е подходящо за прякор и за пред­ставител на фауната от местността. Срв. същия словообразователен модел karagоz „черноок“, karakas „черни вежди“, karakus „черна птица“ и фамилни имена от него Кара­гьозов, Каракашев, Каракушев; б) да означава пряко назоваване на местността чрез тур. *karamus от тур. kara „черен“ и тиs „ъгъл, уединено място, забутано място; кьоше“; в) да бъде същата сложна дума като прякор от тур. kara „черен“ и тиs „чайне, челюст, бърборко, дърдорко,“ т. е. „черен дърдорко“; г) дa бъде изменена форма — карамуш вм. карамъш от тур. karamis „дърво с черен плод“ като название на местността по природния ареал. Най-вероятни са първите две обяснения.

Качемак — островче дървета сред пасища, Смолян. В овчарската терминология качемак — отделен овчарски ятак при зимуване на овце в Беломорието (стр. 127), без да е посочен произходът на тази диалектна дума. Това по начало правилно обяснение мо­же да бъде допълнено: качемак като МИ и съществително е заемка от начална форма качалак, заета от тур. kacamak „място за бягащи, убежище, заслон, подслон, навес, малка кошара и др. зн.“. Думата е производна от глагола kacamak „бягам“ и във всички тези значения се крие семантичният признак „бягане“. С оглед на географския ареал остров­чето дървета сред пасището е наречено качемак < kacamak с буквален смисъл „заслон, убежище“, т. е. място за бягащи, например от дъжд.

Качелъка — пасище до Могилица. Срв. тур. kaciklik „лудост“ (стр. 127). Няма основание за подобно сравнение. В същност въз основа на фонетичния преход а>е (срв. по- горе качамаку> качемак от тур. kacamak „убежище“) може Качелък да се изведе от начална форма кaчaлък <качълък от тур. kacilik, kagilkr производно от глагола kacilmak „бягство бива направено“ (Забележка. За преход а срв. МИ Касамйе от ЛИ Касъм, Касамово и Касъмово; кашло „кошара“ спрямо къшла от тур. kisla) (стр. 127). В такъв случай в Качелък също ще се крие начално значение „убежище>подслон, скривалище и пр.“

Кишкеч— връх с борова гора. Неясно (стр. 129). Очевидно думата е сложна. Може да се даде следното вероятно обяснение: 1) първият компонент киш- се среща в този вид в турски, но с неподходящи за ареала значения. Доколкото на­чалната форма би могла да бъде: а) кис-кеч срв. тур. kis „слой от камъни, пясък, глина“; ,б) кеш-кеч, срв. тур. kes „твърда, корава почва, земя“, kesen „сива на цвят, сбита почва, земя“; 2) за втория елемент кеч срв. а) тур. кеc „влажно място“; пресято жито, отделено от сламата; за да се държи един стълб, трябва да има „кеч“ ( семантичен признак при пресяването житото се натрупва накуп, купчина; около стълба се натрупва куп­чина пръст; следователно купчина >възвишение>връх; б) кеc torak „много варовита земя“. Въз основа на значенията на двата компонента може да се допусне значението: а) връх с пластове от камъни, глина“, б) връх с твърда, корава, камениста земя“.

Куркутьово — ливади до махалата Средок — по РИ Куркутьов, прякор от неясна основа (стр. 134). В същност прякорът е тур. kurkut „скъперник, скръндза; долен, низък човек“ — значение доста точно подходящо за прякор. Срв. като семантичен паралел ФИ Пинтиев, Пинтийски, Пинтов, Пинтаков, Пинташки от пинтия, пинта, пинтьо пинтак, произлизащи от тур. pinti „скъперник“.

Лукманско — ливади, Райково, По ПР Лукман от Лукмата, срв. в говора лукма, лукмо „мекица, пържено тесто“ от тур. lokma „баничка, хапка“ (стр. 138). Това обяснение може да бъде доуточнено: ПР Лукман е от тур. (араб.) lokman „ислямски митологичен лечител (лекар, доктор) и мъдрец (философ); и др. зн.“. Тази дума е първи компонент в тур.(араб.) lokmanruhu „балсам, етер“ (т.е. буквално лекарство за душата) заето като бълг. локма руху „вид лекарство от спирт и етер против стомашни болки“. Сродна е с тур. (араб.) lokma -„на един път погълнато нещо за ядене; част, парче, малко количество; вид тестени сладки“.

Мазалокат — борова гора край Соколовци. От мазалък „изба“, от тур.-араб. таgаza „магазин“, у нас „зимник, изба, мазе с наставка -lik. Вероятно в гората (под ня­коя скала или в пещера) е било укривано нещо; срв. Маза дере в Пирдопско (стр. 138). Авторът се е подвел по тълкуването на Й. Заимов за Маза дере. Обяснението му е погрешно. Всъщност мазалък произлиза От тур. mazalak, *mazalik „вид дъбов желъд; неузряла диня – за плод, недорасъл – за животно; малкото на свиня“ събирателно от тур. mazl ,,плод на дъб; дъбова шикалка; дребен лук; малки камъчета; и др. зн.“ Разглежданият топоним с ареал „борова гора“ семантично се свързва — или гората е била дъбова, или се има предвид боровата гора като място за шишарки – плод на бор“. Срв. и mazak „борова кора, неузрял – за плод, останал малък, неразвит — за човек, животно“. В крайна сметка в МИ Мазалък се крие семантичният признак „малък, дребен, недоразвит, недорасъл“, отнесен към „дре­бни, недорасли дървета бор или дъб“ >„дъбова или борова гора от недорасли, дребни дървета“.

Мугла — ливади. От Могила > Мугила > Мугла — чрез контракция и отмет на уда­рението (стр. 142). Тълкуването във фонетичен план е неубедително. Срв. 27 местни на­звания, производни от могила в Смолянско и всички със запазено ударение (стр. 142, 143). Отметьт на ударението засяга само членувани двусрични думи от ж. р. МИ Водата, Го­рата, Реката (стр. 60). Всъщност МИ Мугла — ливади — следва да се свърже с МИ Мугльовото — ниви, ливади — по РИ Муглев (стр. 143) и по същество трябва да бъде името на собственика на ливадите. В самата дума Мугла като родово име и прякор може да се крие тур. mugla „шило на подковач“. muglaк „човек, който говори неясно, неразби­раемо; затворен, заключен“.

Мусаята — дол; борова гора; – вероятно съкращение от тур. musalla „открито място, за извършване на молебен“ (стр. 143). „Вероятното съкращение“ може да бъде обя­снена във фонетичен план само на румънска основа — сравни известните примери pоllata> pojata, poljana> pojana, но в случая е изключено да има румънски изговор на „мусалата“ от тур. musalla. Всъщност тук явно се касае за тур. МИ Musa от тур. ЛИ Musa в дателен падеж — Misaya и след това като МИ преминало в български и членувало. Много по-сигурно от възможността за падеж е да се търси обяснение чрез известното правило за адаптиране на турски заемки в български чрез прибавяне на я към крайната гласна: oda> одая, kutu> кутия и др.

Омурка — 1. ливади; 2. връх, борова гора. Вероятно от ЛИ Омур и топоннмична наставка -ка , срв. Умурковото в Маданско (стр. 145). За първично може да се приеме с начално У – от ЛИ Умур > Умурко ог тур. (араб.) ЛИ Umur от итиr „господари, главатари, началници; важна длъжност, важна служба“; (в арабски еmr (ед. ч.) „господар“, заето в турски като, emir „господар, главатар, мн. ч.- итиr). Сравни обаче и втора възможност за обяснение — тур, отиr „гръбначен прешлен“, омурка <omurga „гръбначен стълб, гръбнак“ – като лично име или значението „гръбнак“ за географски ареал.

Пехлиево — борова гора край Чокманово. По РИ Пехлиев с неясна основа (стр. 148). В това родово име може да се крие тур. pehli „страна, слабина, хълбок; вретено; кожа от хълбока на лисица; страничен камък на.гроб“.

Терженете — северна част на Сивино. Основа неясна (стр. 163). В това МИ се крие тур. tercen „изхабено равно място (част от поле) с цел да. бъде отделено за пшеница“. Срв. от същия, корен ter-: tere „място със свежа изобилна трева“, terek „полица, етажерка (т.е. равно място между преградки), terce, terece „полица, преградка, долапче над огни­щето в стара селска къща за поставяне на прибор за кафе“. Следователно с МИ Терженете е назовано „равно място (по начало празно, незастроено)“ във или край селото.

Тутманско – ниви и ливади. По РИ Тутмански, срв. в говора тутманик „не­сръчен, непохватен“, другаде „вид пита със сирене“ (стр. 166). Към това правилно срав­нение може да се добави, че РИ Тутман е от тур. РИ (ЛИ, Пр) Тutmanf производно от глагола tutmak „държа, хващам“ със същото значение за качество на човек „държащ, за­държащ, хващащ“. За връзката с тутманик и още десетина заемки от производни от същия турски глагол вж. М. Москов.

Хунгя – проход между Устово и Соколовци, където през 1878г. са били убити от кърджалийските помаци Щоло X. Чонев от Устово и един опълченец. Неясно (стр. 170). Описаната случка за убийство потвърждава следното тълкуване: в МИ Хунгя се крие сложната.турска дума от персийски произход hun-gah със значение „кърваво място, кървава местност“ (т. е място, местносг, кьдето е станало убийство). Първият компо­нент е тур. (перс.) hun „кръв“, вторият – тур. (перс.) gah „място, местност“. Срв. подобни сложни думи: hun-abe „кървава вода“, ordu-gah „място на орда; военен лагер“; namaz- gah „място за обредна молитва на открито“, seher-gah „място, където настъпва зазоряване, съмване“. Следователно от Хунгах с изпадане на крайното х и смекчаване се е получило Xунга (Хунгя). Проходът не би могъл да носи това име във връзка с описаното убийст­во — съставните думи липсват в местните говори. Назоваваното му е станало в много по-старо време — вероятно при убиването на отказалите се да се помохамеданчат родоп­ски българи. Сравни и други местности в Родопите с подобни названия: Канлъ дере „кървав дол“, Канлъ ери „кърваво място“ поради същата причина.

Фазлъка — ливади до село Кутела. Неясно (стр. 166). По своя фонетично-морфо­логичен облик тази дума подсказва несъмнен арабско-турски произход: – арабска основа fazl, fasl— и турски суфикс -ik, -lik. Връзка може да се направи с три групи турски думи от арабски произход: а) Фазлък — производно от лично име фазлъ (срв. Фазлъ.паша) fazl, fazlt, fazil „достойнство, добродетел, благодеяние, щедрост, великодушие, съвършенство, умение, майсторство“. Арабски думи с подобни абстрактни значения се използва за лични имена: Kеmal (Кемал Ататюрк) kemal „зрелост, съвършенство“, Faysal (крал Фейсал), faysal „власт, постоянство, твърдост, достойнство“. Следователно МИ Фазлъка е свързано с ливадите като събирателно и посесивно име; б) fazla, fazlalik „излишък, остатък от нещо, изобилие, прибавка, добавка“, т.е. нещо от означения географски ареал да бъде в повече; в) fasli, fasil „дял, част, дял при спорни въпроси, отдел“, fasl, fasil „разделителен, отделящ“, fasila „разстояние, междина“, fastak „място за заделяне на вода — водохранилище, резервоар; и др. зн.“. Преходът sl>zl се дължи на асимилация по звучност. Значенията могат да се свържат пряко с географския ареал, напр. ливадите в техните части, притежавани от собственици; по разделителни междини; по воден обект в ливадите.

Ферферово — гора и нива, с. Търън. По РИ Ферферов, прякор от тур. (перс.) fer „разкош, блясък, величие“, с удвояване ферфер (стр. 168). Но удвояване би могло да се допусне и за тур. (араб.) fer „бягство, отстъпление назад“. Много по-сигурно е извеж­дането от цялостни думи от арабски произход: тур. ferfere „общо събиране при празник на младите с ядене на заклана и печена овца; вид ястие за сватба; ястие от булгур; вид пи­лаф; и др. зн.“; ferfere „шило, уред за пробиване“; ferfere „кражба, крадене“. Но най-под­ходящо за обяснение поради възможността да послужи за прякор е ferfere: farfarа (араб. ferfer) „замаян, леко побъркан човек; лековат по поведение човек, който не заслужава внимание, уважение; който много говори, устат човек, самохвалко“.

Чарпоковска махало част от Момчиловци; Чарпоковата колиба ниви. По РИ Чарпоков (стр. 171) — без обяснение. Възможно е да бъде от начална форма Чарпък от тур. carpik „извит, превит, изкривен, крив, прегърбен, наведен; умопобъркан, не на се­бе си човек; опък човек“.

Чекека — гора в поречието на Сърненска река, с. Сивино, Ардинска община. Не­ясно (стр. 171). Това МИ произлиза от тур. cekek „място (залив) в река за изтегляне на каик, сал, лодка“ производно от глагола cekmek „тегля, влача, дърпам, притеглям, из­теглям“. Географският ареал на МИ е тясно свързан със значението на турската дума.

Чеплетен — махала към Сми лян. Неясно (стр. 171). Това МИ може да бъде сложна дума от турски произход — cepli eten. Първият компонент е тур. cepli „каменни отломки; натрошени камъни – чрез чукане, удряне, биене, трошляк от дребни, ситни камъни“ производно от cepmek „удрям, бия, чукам, хлопам“. Вторият компонент е тур. eten пла­цента на човек, животно, месеста част на плод, на зеленчук, напр. патладжан, домати“; (ново значение — „вещество, материя“), etene „плацента от раждане на животно; сок (на ядене, от плод), утайка, остатък“. Този втори компонент може да се свърже и с общотюркската дума etek „плацента при раждане на животни; пола на дреха — като крайна долна част; подножие на планина, място на започване на планината; и др.“ В такъв слу­чай и eten може да има значение „подножие на планина“, следователно чеплетен (ceplieten) би означавало „свлачище от каменни отломки в подножие на планина“. Трябва да се предполага, че махалата е назована по географски ареал във вид на натрошени или съществуващи каменни отломки — естествени (свлачище), изкуствени (кариера), исто­рически – сравни сведенията за богатото историческо минало на Смолян и съставните му махали и селца — останки от крепостни стени, калета и пр. (стр. 27—28).

Чипилов гроб — ниви. По РИ Чипилов (стр. 173) — без обяснение. Според Ст. Илчев ФИ Чипилов, Чипилски са разновидност (с И вм. Е) от ФИ Чепилев, Чепилов — от диал. *чепило „който се чепи, кълчи“ Всъщност РИ и ФИ Чипилов, Чипилски произлизат от прякор Чипил, представляващ тур. cipil „гурелив и с окапали косми по клепачите; мръсен, нечист, окалян“ с фонетичен вариант cepel (cipil) със същите значения, от който А. Саламбашев правилно извежда МИ Чепелско, Чепелжика (стр. 171), в Ст. Илчев — ФИ Чепелов, Чепеловски.

Чокманово, Чокманското – според местното предание от cok iman „много вяра“. Това обяснение е на народноетимологична основа. Всъщност Чокман е родово име от тур. cokman.

Чонгарово — пасище в Горно Райково. По РИ Чонгаров (стр. 173). Това родово име се среща и на други места: ФИ Чонгар — Бостина, Смолянско; РИ Чонгарье Проглед, Асеновградско, Бобораци, Радомирско. За неговия тюркски произход, за възможността да бъде от печенежко-кумански произход, за засвидетелствуването му в чувашки и заемането му в унгарски.

Шампора – ниви над Чилингирската махала. Неясно (стр. 174). При приемане на думата за сложна може да се даде следното възможно обяснение: а) за първия компонент — тур. samm „приел воня, мирис, станал вонящ, смърдящ“; б) за втория компонент — тур. por „нивя. земя, почва, която не дава нищо при суша; чакълеста и камениста почва, земя; ронлив камък; плесен“. Вторият компонент с начален звучен консонант има подобни зна­чения: bor „солен бял пласт върху почвата, земята след дъжд; камениста, необработена твърда почва; бяла варовита почва, земя; и др. зн.“ Приведените значения могат да се свържат с географския ареал — нивите да имат подобна почва, земя — миризлива, ка­мениста, солена, варовикова почва, земя и поради това безплодна.

Шапартиново — горист връх, горист хълм. По РИ Шапартинов (стр. 174) – без обяснение. Може да бъде изведено като прякор, даден по качеството „мляскащ“, от тур. sapirti „мляскане при ядене“.

Шахманско — ниви. По РИ Шахманов. (стр. 174) – без обяснение; Шехменов дол. По РИ Шехменов от Шехаминов (стр, 175). Родовите имена Шахман, Шехмен произлизат от съответните турски сложни думи sah-man, seh-men първи компонент тур. (перс.) sah, seh „собственик, стопанин; владелец, притежател; монарх, владетел, шах“; втори — man, men „човек от род, от потекло; oт джинс, от сой“, т.е. „човек от род на собственик; човек от знатен род“. От първия елемент seh произлиза и РИ Шехов в МИ Шехово „гора н ниви“, Шехово равнище гора (стр. 175) Само МИ Шехминкoво — ливади (стр. 175) би могло да произхожда чрез елизия на а от РИ Шехаминков от Шехаминско (с умал. су­фикс) от Шехамин (в Шехаминов) от тур. seh-amin с втори компонент тур. (араб.) amin „Така да бъде, боже мой, приеми“ — религиозен израз, използуван и като лично име.

Ючура — старо име на махала Чучура към с. Полк. Серафимово. От тур ösür десе­тък, стр. 176) В това обяснение име две трудности: а) преходът ш>ч на българска почва в турски заемки не може да бъде доказан. Съответните турски думи със или s се заемат със съответните фонеми. Срв. юшур „десятък“, а не „ючур“. Самата дума ösür е арабска заемка и не може да се очаква на турска почва вариант с ç; б) в семантично отношение названието на вид данък трудно може да се свърже със селишния ареал или да се отнесе към човек като прякор и оттам да се достигне до местното име.

Всъщност МИ Ючура е сложна дума (словосъчетание) от турски произход; а) üçur от üç „три“ и иr „издутина, подутина, оток; малък връх, могила“ — сравни съчетаниието agaç uru „връхче обрасло с дървета“. Следователно Ючур ще означава „трите връхчета, трите могилки“. В този случай МИ Ючура е членувано — Ючур-а; 6) üçura (üçür) от üç „три“ и иrа (ürа) „знак (нишан) на межда, слог, синор, граница; отбелязване на межда, синор чрез издигане на връхче, на могилка“. Следователно Ючура ще означава „трите връхчета (могилки), издигнати изкуствено като знак на межда, граница“. В този слуачай МИ Ючура не е членувано. Тези значения подхождат достатъчно за селищен ареал; ur и иrа са два варианта на една лексема. Срв. известното подобно словообразуване: а) във ФИ Ючормански по СИ Ючорман се крие също словосъчетанието üç оrтап, т.е. „три го­ри; три горички“, б) Ючбунар — известен топоним на турски със значение „три кладенеца; в) Юч тепе — т.е. „три върха“, селище в Асеновградско.

Яманско — старо име на с. Орешец, махала на Орешец. Вероятно от Яманци „които живеят край яма“; Ямарско — ниви (стр 176). Допуснатата вероятност „яманци“ да бъде от яма е изградена на народноетимологична основа. В същност МИ Яманско, Ямарско като посесивни имена следва да бъдат образувани от РИ Яман, Ямар. По своя строеж тези имена са явно турски и съществуват следните възможности за тяхното обяснение: а) yaman „упорит, дързък, буен, строг, свиреп, жесток“; *уатаr със същото значение или пък да има друг произход. Тези значения като качество на човек са подходящи за прякор.

Разтълкуваните неясни и с несигурна етимология местни названия (около 40) са от турски произход (с изключение на две). Повечето от тях са родови имена по прякори във основа на физически и душевни качества, друга част са лични имена от ислямската номенклатура, трета част се отнасят за географския ареал на съответните местни обекти, По своя краен произход повечето от половината местни имена са от тюркски произход, останалите от арабски и няколко от персийски. Редица от тюркските, арабските и персийските по произход имена са старинни или диалектни думи, липсващи в речниците на книжовния турски език. Изясняването на тези имена като турски не изменя крайните изводи на д-р А. Саламбашев: „От записаните 4894 имена само 74 са специфично турски, а около 360 са образувани от турски заемки“ — общи за почти всички български диалекги. И за нас обаче редица от обявените от автора имена с несигурна етимология Харлагон, Шачгобар, Шенгавелово и др. — остават пак неясни.

автор – Моско МОСКОВ

извор – сп. Български език, 1978 г., кн. 3, с. 336-344