Топонимите на с. Мало Конаре

Етикети

българия, местни имена, местно име, местност, наименования, ойконим, село, топоним, топоними

Разположено е на 8 км от град Пазарджик и на 28 км от град Пловдив. Най-близки села до Мало Конаре са Добровница, Пищигово, Огняново и Цалапица. Като население наброява около 5000 души. На запад землището на селото опира до река Луда Яна, като само в северозападния си край се прехвърля на запад от реката, а на север, изток и юг неговата ширина не е по-малко от 4 км. Старото име на селото е Доганово Конаре, защото в селото е имало 2 махали – едната отглеждаща соколи, а другата коне. Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от река Луда Яна. В землището на селото са пръснати 25 тракийски могили около и в селото. В тях са намерени монети от император Гордиан I и се вадят тухлени плочи. В южния край на селото до днешния път Пазарджик – Пловдив се намират основи на градище — крепостна станция на римския път за Пловдив. Тази крепост е солидно строена с червен хоросан. Според Гаврил Кацаров около селото трябва да се търси светилище на тракийския конник, а според Г. Михайлов в околностите е намерен релеф на Зевс, Хера и трите нимфи.

Из топонимията на с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш

Етикети

местни имена, местно име, наименования, топоним, топоними

Ако пътувате е влак от Горна Оряховица за Русе, след около половин час път ще стигнете спирка Полски Сеновец, разположена вля­во от железопътната линия. Самото село се намира на 3 км западно от спирката.

На пътника, който за пръв път влиза в село Полски Сеновец, силно впечатление ще направи правата широ­ка улица, която е част от асфалтирания шосеен път Полски Тръмбеш — Ресен — Велико Търново. Улица­та е с тротоар от плочки, озеленена е с рози и дръв­чета. Тя отвежда до красиво оформения център на се­лото.

Особености на венецианската топонимия

Етикети

дромоними, италия, любознателен, местни имена, местно име, топоним, топоними

Във Венеция всички имена на мостове, безистени, пешаходни пасажи и тротоари край каналите са запазили традиционните си названия. Почти няма улици с имена на прочути хора, изключенията се броят на пръстите на едната ръка – via Garibaldi в Кастело (собствено единствената улица във Венеция, наречена с италианската дума за улица via), fondamenta Maria Callas при оперния театър „Ла Фениче“, ponte Goldoni в централния сестире Сан Марко, rio terrà Francesco Foscarini в Дорсодуро при Академията и calle larga G. Gallina в източния част на Канареджо.

Неизвестната история на До̀лни Лом

Етикети

долни лом, местни имена, местно име, местност, топоним, топоними

Село До̀лни Лом се намира община Чупрене, Северозападна България. Разположено е на живописна долина на река Лом,  на около 20 км от границата със Сърбия, на 25 км от град Белоградчик, 65 км от Видин и 140 км от София. Най-древното исторически локализирано население в района е било на трибалите, които през IV в.пр.н.е са населявали и долината на река Лом. През I в. римляните установили контрол по тези земи и започнали да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато. Районът е силно охраняван, защото е представлявал и част от Балканската отбранителна система на Римската империя. Следи от тогавашна крепост (кастел) могат да се видят на хълма Мала глама. След множество войни и сражения, в това число между Рим и Дакия. През VI-VII в. проникват славяните. Те променят името на реката от Алмус на Лом (ломя, разсичам). Следи от тези времена има в местността Джебръчки трап. Знае се, че там живяло славянско племе наричано „ри(д)ци“ (рицани).