Етикети

, , , , , , , ,

Разположено е на 8 км от град Пазарджик и на 28 км от град Пловдив. Най-близки села до Мало Конаре са Добровница, Пищигово, Огняново и Цалапица. Като население наброява около 5000 души. На запад землището на селото опира до река Луда Яна, като само в северозападния си край се прехвърля на запад от реката, а на север, изток и юг неговата ширина не е по-малко от 4 км. Старото име на селото е Доганово Конаре, защото в селото е имало 2 махали – едната отглеждаща соколи, а другата коне. Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от река Луда Яна. В землището на селото са пръснати 25 тракийски могили около и в селото. В тях са намерени монети от император Гордиан I и се вадят тухлени плочи. В южния край на селото до днешния път Пазарджик – Пловдив се намират основи на градище — крепостна станция на римския път за Пловдив. Тази крепост е солидно строена с червен хоросан. Според Гаврил Кацаров около селото трябва да се търси светилище на тракийския конник, а според Г. Михайлов в околностите е намерен релеф на Зевс, Хера и трите нимфи.

Утвърждаващата се с годините картина на местностите според Лазарина Дъбова-Петкова в изследването й “Местностите в землището на Мало Конаре” се състояла от 94 основни местности, а по наши проучвания заедно с производните към главните местности – към 180.
Във връзка с връщането на земеделските земи на техните собственици в края на ХХ век е утвърден нов план, според който местностите в землището на Мало Конаре са редуцирани до 60, отразени в номера от 101 до 160.
В последния земеустройствен план на Малоконарското землище местностите са подредени, както следва:
101. Доганово – Намира се в северозападната част на землището. Граничи на запад с р. Луда Яна, на север със землището на с. Пищигово, на изток с пътя за с. Пищигово и на юг с автомагистрала Тракия. Носи името на с. Доганово (Соколово), жителите на което са се преселили след Освобождението в 1878 г. в Конаре (откогато селото според някои източници се нарича Доганово Конаре). Тук били старите местности по Вадата: Малка Ада, Ясаците, Корсемовото брестче, Коруджа, Вадицата, Бързьовото кланче; водениците Гръцката (Палешниковата) и Марковата (Чекорската). Западно от р. Луда Яна в Добровнишкото землище са Голямата Ада, Махмудица Кисарър и Гелеменица, в които имало много малоконарски ниви. На север в Пищиговското землище имало също много малоконарски ниви – Угриновата и Цървуланската могила, Моловата ада.
102. Коруджа – местност, която някои по-стари хора свързват с думата сухо. На запад граничи с местността Доганово, на север – с Пищиговското землище, на изток – с Потока, на юг – с автомагистралата. В югозападната част се намирал Турският камък (който според легендата се ползвал за баене). Някои историци смятат, че това е граничен знак, което е приемливо, тъй като има предание, че Доганово преди османското робство се е казвало Вардак (от вардя – пазя).
103. Потока – граничи на запад с Коруджа, на север – с Пищиговското землище, на изток – с Минеков клаанц, на юг – с централния път за оризището и местността Бял камък. Всъщност това е западната част на местността Минеков клаанц[1]. От северозапад започвал акациев пояс.
104. Минеков кладенец – наименованието подсказва, че се касае за родов кладенец (такъв е случаят с много местности с фамилни имена).
105. Чолашката вис – граничи на запад с местността Минеков кладенец, на север – с Пищигово, на изток – с Гърбеша, на юг – с централния път за оризището (Голямоконарския път). Тук били старите местности: Мечкарската могила, Симитчийският клаанц и Гърбеша
106. Гърбеша – се намира на изток от Чолашка вис, на север от Плоската могила и система от напоителни и отводнителни канали, на запад от Русенския кладенец, на юг от Голямоконарския път.
107. Русенски кладенец – граничи на север с Акациевия пояс, със система от канали, със землището на с. Пищигово, в най-източната си част – със землището на Голямо Конаре (днес гр. Съединение), на – изток с Акациевия пояс и система от канали, на юг – със землището на с. Цалапица и голямоконарския път, а на запад – с Гърбеша.
108. Винарски път – граничи на изток със система от канали и Акациевия пояс (засаден от ТКЗС в с. Мало Конаре, но след това преминал към землището на с. Цалапица), на запад – с местността Турничовица и Три могили. При прокарване на автомагистрала Тракия в трасето й попаднала една от тях. На север граничи със стария път за Съединение, на юг – с магистрала Тракия.
109. Турничовица – Името й произлиза от турнъ (жерав). Според стари хора тук са кацали жерави. Това е една от най-големите местности в землището на Мало Конаре.
110. Плоска (Плоската) могила – граничи на изток с Турничовица, на юг – с магистралата, на запад – с Натов кладенец, на север – с голямоконарския път.
111. Натов кладенец – на изток граничи с Плоската могила, на юг – с магистралата, на запад – с Бял камък и Потока, на север – с централния път за оризището.
112. Белият камък – се намира западно от Натовия кладенец, северно от магистралата до пътя от надлеза за оризището. За разлика от посочените по-горе местности се полива от сондажни кладенци и елпомпи.
113. Кофов кривул – намира се на изток от р. Луда Яна, южно от магистралата, западно от шосето за с. Пищигово, северно от Дъбов кладенец. На това място река Луда Яна прави завой (кривул), а нивата в кривула била на рода Кофови според цитираното изследване на Лазарина Дъбова-Петкова.
114. Юрията – е мера западно от селото, северно от караезлийския друм и ракетната площадка и югоизточно от Кофовия кривул. Според цитираното изследване на Лазарина Дъбова-Петкова етимологията на името – Юрията, произлиза от турската дума “юруш” (борба) – през пролетта на тази мера изкарвали добитъка, който се съпротивлявал, т. е. “се борел”.
115. Догановски гробища – местността се намира южно от магистралата, източно от пътя за с. Пищигово, северно от мерата зад селото и от източния край на стари гробища.
116. Хаджийска (Аджийска) могила – намира се източно от Догановските гробища, южно от магистралата до мерата, северно от селото, и на изток до пътя за надлеза.
117. Три могили – Местността е североизточно от селото до Потока.
118. Летището – някога било обширна мера. Намира се източно от селото с източна граница Потока, на север са Три могили, на юг – Беглишки ливади. По време на Втората световна война било ползвано от немската и от нашата армия, а след войната – от самолети на търговската, санитарната и най-вече на селскостопанската авиация за торене с изкуствени торове и за растителнозащитни мероприятия.
119. Читарлъка – Граничи на запад с местността Летище (по Потока), на изток – с Налбантски клаанц, на юг – с Малски кладенец, на изток – с Налбантски кладенец, на север – с Магистралата. Носи името си от Читарлъшки път.
120. Моньов гьол – на изток граничи с Летището, на запад – със селото, на север – с двора на бившия източен клон на ТКЗС, на юг – с Беглишки ливади и Юрушкия път.
121. Налбантски кладенец – Граничи на запад е Читарлъка, на изток – с Цървуланска могила и Смиленски клаанц, на юг – с Малски кладенец.
122. Цървуланска могила – граничи на север с магистралата, на изток – със землището на с. Цалапица, на юг – със Смиленски кладенец и на запад – с Налбантски кладенец.
123. Смиленски кладенец (малски) – Носи името си от намиращия се там кладенец, втори по дълбочина след Русенския. Геренилото му бил стар бряст. Граничи на изток с цалапишкото землище, на запад – с Налбантски кладенец, на север – с Цървуланска могила, на юг – с местностите Коруджийска могила и Цалапишки път.
124. Коруджийска могила – граничи на изток с цалапишко землище, на юг – с Цъклева слива, на запад – с Цалапишки път, на север – със Смилинския кладенец.
125. Цалапишки път – на север граничи със Смиленски кладенец, на изток – с Коруджийска могила, на юг – с Пецова вис, на запад – с Малски кладенец.
126. Малски кладенец – Повечето от кладенците в землището на Мало Конаре са малски (т. е. правени от отделен род, фамилия или квартал – махала, маала според малоконарския диалект), но единствено тази местност се нарича така.
127. Беглишки ливади – на изток граничи с отводнителен канал и Малски кладенец, на юг – с канала Пашаарк, на запад – с Юрушки път и Комсалски кладенец, на север – с Летището и Моньов гьол. В северозападната част имало мелница, а в североизточната – Щъркелски клаанц (малски).
128. Юрушки път – Наименованието се свързва с турската дума юруш (борба) и с конските надбягвания на Тодоровден.
129. Комсалски кладенец (малски) – Граничи на юг с Пашаарк, на запад – с Пътеката, на изток – с Беглишки ливади, на север – с Юрушки път.
130. Пътеката – Името й се свързва с преброяването на овцете при изкарването на стадата през пролетта на паша.
131. Баталите – На изток граничи с Пътеката, на запад и север – със селото, на юг – с шосето Пазарджик – Пловдив, на югозапад – с Градището
132. Градището – Намира се на запад от Баталите, източно – от главния път за селото, северно – от Цариградското шосе, южно до селото (до стопанския двор). Било крепостна крайпътна станция на Траянов друм. В приложение към учебник за висше учебно заведение е отбелязано като първа станция западно от Пловдив (Алузора при Цалапица, Зормис при Мало Конаре и още една станция преди Ветрен). В местността съществуват останки от крепостни стени и са намирани статуетки на божества. Около 1960 г. Благо Дончев намерил игла от кост. Тук имало и асклепион (място за водолечение). На мястото на оранжериите някога имало голямо здание, което е разрушено отдавна. От това място е взет камъкът на Св. Никола.
133. Дъбов кладенец (малски) – На запад граничи с р. Луда Яна, на север – с Караезлийския друм и Кофовия кривул, на изток – с Джонгови ливади, на юг – с Бунаралчак.
134. Джонгови ливади – Граничат на север със стопанския двор и Караезлийския друм, на запад – с Дъбов кладенец, на изток – с Корията, на юг – с Кабурски кладенец.
135. Корията – Граничи на запад с Джонгови ливади и Кабурски кладенец, на север и на изток – с мера до селото, а на юг – с Капаница. Някога това било гора с вековни дъбови и брястови дървета, която свързвала Средногорския и Родопския горски масиви.
136. Бунаралчак – (според наши проучвания означава низинки на кладенците, а според Лазарина Дъбова-Петкова – низко място с извор).
137. Кабурски кладенец – на север граничи с Джонгови ливади, на изток – с Корията и Капаница, на юг – с шосето, на запад – с Бунаралчак.
138. Капаница – намира се на запад от стадиона и кантона, на север от шосето за Пазарджик, на юг от Корията. В югозападната част съществуват останки от селище.
139. Азмака – намира се западно от р. Луда Яна, южно от шосето за Пазарджик, източно от Кривата вада и северно от Пашаарк.
140. Татар орман – (според Лазарина Дъбова-Петкова означава Татарска гора)
141. Дервишки гьол – (според изследването на Лазарина Дъбова-Петкова това било блатисто място, в което се удавил един дервиш).
142. Инира – на запад е р. Луда Яна, на север – Пашаарк, на изток – Татарите, на юг – Огняновското землище. На около 200 метра северно от границата с Огняновското землище бил старият римски път (Траянов друм), който пресичал реката и през Татарорман продължавал на запад.
143. Татарето – се намира източно от Инира, южно от Пашаарк, западно от Дългъните, северно от Огняновското землище местността Орума. Съществува предание, че било поселише на татари, откъдето дошло името на местността. Според изследването на Лазаринка Дъбова-Петкова в ранния период на османското робство тук идвали татари, за да отглеждат добитък всред тучните пасища
144. Полнука – е южно от шосето за Пазарджик, източно от Дервишгьол, западно от Мишови каваци, северно от Пашаарк. Тук на границата с Дервишгьол, около т. нар. Сифон, има “погребани” (според приетото определение) почви.
145. Мишови каваци – са южно от шосето и Капаница, източно от Полнука, западно от Широкия път, северно от Пашаарк.
146. Широкият път – граничи на изток с Каймака, на запад – с Мишови каваци, на север – с шосето за Пазарджик, на юг – с Пашаарк.
147. Дългъне – е южно от Пашаарк, западно от шосето за Огняново, източно от Татарето, северно от огняновската местност Годжука.
148. Каимака – граничи на изток и на юг с канала Пашаарк, на запад – е шосето за Огняново, на север – с шосето за Пловдив и Градището. В южната част на местността минавал старият друм, останал тук като малък полски път. Според преданията някога бил широк 100 метра.
149. Дечов гьол – е южно от канала и Конопената фабрика, източно от шосето за Огняново, западно от Солтарийски кладенец и Хаджиевски ливади.
150. Жилкова могила – Граничи на изток със Селимица, на запад – с Канала, на север – също с Канала, на юг – с шосето за Пловдив. Говедарчани я наричат Кицан тепе.
151. Хана – граничи на север с шосето за Пловдив, на запад – с Каймака, на юг – с Дечов гьол, на изток – със Солтарийски кладенец. Ханът, близко до Солтарийския кладенец на Стария друм, бил изгорен през турското робство.
152. Солтарийски кладенец – граничи на север с шосето за Пловдив, на изток – с Парата, на юг – с Хаджийски ливади, на запад – с Хана и Дечов гьол.
153. Хаджийски ливади – Граничат на запад с хана, на юг – с хаджиевското землище, на изток – с Дивите гирове, на север – със Солтарийския кладенец.
154. Селимица – Граничи на север е Пашаарк, на изток – с Каратопрак, на юг – с шосето за Пловдив, на запад – с Жилкова могила.
155. Парата – Според изследване на Лазарина Дъбова-Петкова на това място турчин посял ориз, родила се богата реколта и той казал: “Пари е тази земя!”
156. Дивите тирове – Тук оризът не станал и турчинът отсякъл: “Диви тирове!”
157. Долна пара – граничи на юг и изток с говедарски местности, на север с шосето за Пловдив, на запад – с Парата.
158. Каратапрака – Граничи на запад със Селимица, на изток – с Пецова вис, на север – с Пашаарк, на юг – с шосето и землището на с. Говедаре.
159. Пецова вис – Граничи на запад с Каратопрака, на север – с Пашаарк, на изток – с Цъкльова слива, на юг – със землището на с. Говедаре. През 1980 г. от Пецова вис били прекарани около 80 см земни маси за попълване на падина в западната част на Цъкльова слива.
160. Цъкльова слива – е извесено обезлесено място, така че една слива в цъкльовата нива е увековечила местността. Граничи на север с Пашаарк, на запад – с Пецова вис, на юг – със землището на Говедаре, и на изток – със землището на Цалапица. В северната част е Старо село. Тук в лозята на ТКЗС кооператорки намерили монети на император Гордиан, част от които били предадени на Окръжния музей в Пазарджик.
Емблематични за селото главно в исторически аспект са някои местности, чиито имена са отпаднали в новия земеустройствен план, като:
Стария друм – това е всъщност древният Траяндрум, пресичащ землището на Мало Конаре по протежение 5–6 км от запад на изток южно от селото. Полосата на Стария друм заедно с прилежащите от двете му страни 100 м зелени площи в миналото била получена от селото като земеделски имот, за да се грижи за поддържането на главния път от Европа за Азия в своя район. Имоти от полосата на Стария друм били раздавани на стопани и през първите десетилетия на ХХ век.
Пашаарка – това е друга местност, наложила се като култова, тъй като била извънредно важен фактор за поминъка на населението: водата винаги е била на особена почит в едно земеделско село. Тя се намирала около коритото на канала Пашаарк, чийто южен ръкав се вливал на 500 м източно от шосето за Огняново в Трънливото пере – старо корито на р. Луда Яна. Географските характеристики на района в съчетание с относително благоприятните метеорологични явления и процеси, са главни фактори за формиране на неговия климат.

[1] В наименованието на старите местности са запазени формите на малоконарския диалект, с които те са се утвърдили през годините: орейче (орехче), клаанц (кладенец), малски (махленски – от махала) и др.

ИЗТОЧНИК