Етикети

, , , , , , ,

Село Киселица е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Киселица като тимар с 54 домакинства и 5 вдовици. Вписано е в регистър на доганджиите от началото на последната четвърт на XV век с името Киселиче като тимар към нахия Ълъджа )Кюстендил). В данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Киселица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 26 ергени и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Киселче дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.

Селото държи двете страни на Киселичкия поток, който взема водите си от няколко студени извори в местността Шишатовец на Милевската планина и се събира с Метохийската река на североизток от Долно Кобилската махала Мало Долье. Долината, из която тече този поток, не е много дълбока; склоновете й са съвършено обез­лесени; нийде в Киселичкия синор нема да срещнете горица. Зарад туй пък киселичанье имат големо пространство за ливади.

Вода за пиене селяните взимат от кладенци и чешми. По-лични кладенци са тия в Кожина падина, Дороманов дол, Долината.

Селището е открито твърде много на всички ветрове, от които северният носи име козодер (донася студове и козите измират от него), западният — горняк, източният — морскио и южният — жежкио.

Работната земя е около домакинствата, но много от нея се на­мира и далече от тех. Изобщо, нема в селото закръгленъ имот, т. е. ниви, ливади и гори, принадлежещи на едно домакинство, да еж едно до друго и между тех да нема чужд имот. Ливадите са раз­положени близу до къщите, а зеленчуковите градини (твърде миниатурни) и бахчите — в долината, по-близу до потока. Нивите им се намиратъ в места, които носят следните названия: Барйе, Яловарник, Мало селище, Примочище, Конярник, Алилови шилегарници, Гробища, Бреянов кръст, Бело камене, Пченичище, Власинска падина, Връглевица, Огоретина, Гьоргьовица, Неден, Мечид, Царски дол, Шишатовец, Длъго бранище, Калинов дел, Раздолци и др.; ливади: Огоретина, Богданова ливада, Радоино селище, Гарчина, Маричево, Дзукарище, Смлака, Блато, Службище, Рид, Раздолци и др.

Селото има разбиенъ тип и се състои от следните махали:

Вучкова махала, разположена на десната страна на Киселичка долина; брои 4 къщи. Дедо Вучко, основателят на махалата, дошъл в Краище из Пиянечкото село Лукье. Най-напред се заселил в с. Бранковци, после минал в Млекоминци, после Райчиловци, Груинци и най-после дошъл в Киселица. Днес махалата, макар че носи име на първия основател, е от две фамилии: две къщи са ис­тински Вучковци, а две са дошли от Богданова махала (същото село).

Малко на запад от нея (около 150 м.) се намира махалата Дедилинска. Брои 3 къщи. Основателът й, дедо Илия, произхожда от рода на Матеинци из с. Метохия.

Буцаловска махала. Тя също е на десна страна на дола, има 5 къщи. Основательт на махалата се преселил тука от с. Буцалево. Всички домакинства са от един род.

Дороманска махала, 4 къщи. Име носи от името на до­лината, дето е разположена — Дороманска долина. Махалата е образу­вана от пришелци из другите махали; само домакинството на Стоимен Црънио произхожда от с. Треклина.

На лева страна на долината са разположени:

Кодина махала, брои 4 къщи от един род. Основательт се преселил тук от с. Божица, от тамошната Кодина махала.

Богдановци, брои 5 къщи, един род. Произхождат от некоя си баба Богдана. Считат се за най староседелци в селото.

Тръничка махала — 5 къщи. Името й произхожда от това на местността.

Мирчин дол — 2 къщи; отъ Кодина махала са се пре­местили тука. Носят име и дедо Мицови.

Кой пръв заселил селото и откъде е дошъл, това никой не знае.

Името на селото произхожда от име на дива, неприсадена ябълка, наричана в цело Краище „киселица“. Изобщо и сега из синора на селото има много неприсадени ябълкови дървета.

И селото Киселица, както по-многото от краишките села, било преди 60-70 години купно поселище. Това знае добре дедо Георги Киселички, 95-годишен старец. Там, дето било купното село, местото сега се нарича Село, Селище и служи за зеленчукови градини. Добре личат развалините от къщните зидове. Излезли на постоянен „поседок“ по днешните махали за удобство.

Когато селото било купно и синорът му твърде пространен за толкоз малко поселници (7—8 домакинства), дошъл тук некой турчин — Алил — и докарал свой добитък на паша. Тогава било размирно време и оттук минавали много войски и турци башибозуци: отивали или се връщали към и от Сърбия за „яма“ (плячка). Тогава именно Алил ага с измама и със сила притиснал селото. Най-напред позволил на едного от селяните да изоре местото, дето Алиловият добикък нощувал и го бил наторил. Турчинът взел за това „гюбре“, макар че местото принадлежало на същия селянин, два кутла ечмик (48 оки). След това почнал да взима кутли жито и от другите селяни, за да ги пази от минаващите войски и баши­бозуци. При неплодородни години селяните не могли да му се изплатят, и за борч селото минало в негови ръце. Наследникът на Алила, Джавер бег, подарил Кодина махала на друг турчин (името му не можах да науча), и сега тази махала се изплаща на земеделческата банка, а другите махали сами се откупили за 300 наполеона, които пари взели от Тоше Райчиловски (богаташ — лихвар от с. Извор) и сега нему са задължени.

Поминъкът на селото е тежък; около 15 домакинства още не са успели да изплатят задълженията си за заема. За това мнозина търсят да добият нещо и с работа вън от селото — дюлгерство и надничарство.

Добавяме местни имена, които сме добили чрез други източници: Банкова падина, Барата, Биволски дол, Блато, Бранище, Валог, Гайтанов слог, Гелчина махала, Глог, Голема нива, Горни рид, Груенски мечит, Груенско равнище, Гушевец, Густа кория, Димови крушчета, Зад къщи, Кодина ливада, Средни рид, Царица, Вирове, Шибак, Милевец /Милевска бандера/ – гранична височина с т. нар. БЮРМ.

ИЗТОЧНИК  – „Кюстендилското краище“. 653 с., Сборник народни умотворения, том 32, 1918г.

Advertisements