Етикети

, , , , , ,

Село Уши е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Уш като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 4 мюсюлмански домакинства и 52 християнски домакинства, 5 бащини и 4 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано село Уши към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 9 данъкоплатци – 8 българи и 1 турчин. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски регистър от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците.

20130619_0081

Махалите на с. Уши сa пръснати по западните, югозападните и южните ребра на Ушинската планина; тя в това место се състои от червени и сиви конгломерати, червени песъчници и мергели (до Знеполска махала) и долнотриаски варовници (до училището и на изток от него). По-големата част от землището на селото е плешиво. „От век оно си е пашалия“, думат селяните. Не малка част, обаче, е била покрита с дъбова гора, но от Освобождението насам големи участъци от дъбовата му гора са изсечени за строителен и горивен материял. Поради това изсичане, днес на много места пороищата са смъкнали пръстта и са оголили подпочвените пластове от варовници и конгло­мерати. Сега само малка част от селския синор е покрита с дъ­бова, букова и габрова гора.

Селото е бедно откъм изворна вода. Знеполската, Велковата и Стояновата махали взимат вода за пиене от чешмите при Село (тъй се казва изобщо местото, дето е разположена Знеполската махала). В Стоянова махала има и два бунара, единият дълбок около 10 м. Той не пресъхва никога, защото е на мочурливо место. Златановата, Калеината, Самарджиинската и Николината махали взимат от един кладенец, с име Смръдлян, дълбок около 2-3 м. Зиме и пролет во­дата му оттича, а лете и есен чувствително намалява. Кошарската махала взима вода от чешмата Криви вирове, най-студена и вкусна вода.

В ушинско землище духат главно от 3 места ветрове: северозападен — горняк, западен — кривец и южен — жешкио. Често пъти бие и град. „Откуде и да ее зададе облак, он у наше село че млати“, думат селяните. Докарва го най-често западният ветър.

Работната земя на селото е неплодородна. Само Знеполци, Калеинци и Кошарци имат по-добра земя. Нивите са пръснати навсекъде из синора — изобщо, дето могло орало да бъде изкарано, всичко е обър­нато на ниви. Ливадите им са главно на две места: по-големият дел се намира между с. Горни Коритен и махалите Кошарци и Николинци, а по-малкият — на изток от местността Славче. В дъж­довни години косят и некои делове от планината — ридните ливади. Зеленчукови градини имат съвсем малко — главно в Знеполска ма­хала, на същото место, дето некога било купното село.

Местата, дето има ниви, носят следните имена: Цръвило, Стар гроб, Ястреб, Кочини, Шилегарник, Гологуза, Су‘а чешма, Бели брегове, Ребър, Лиска, Комарица, Заедница, Конярник, Суичарник, Ребрънье, Врело, Букар, Пералище, Езеро, Вурньище, Гласувачки, Станци, Раздолци, Маринковица, Боровски дол, Отбой, Голка, Богатица, Копотина и др.; ливади: Ридар, Дабйе, Стари вир, Вучарник, Орница, Ясикаре, Свети Илия, Чардак, Юручко, Смръдлян, Сеняци, Бръдуновица, Преод, Чешма, Бачията, Криви вирове, Овеище, Класубачка, Ечмище, Цер, Селище, Шильок и др.; гори: Габер, Осойна, Глок, Ситняк, Папрад, Црешня, Плоча, Рамно присое, Елдище, Рамна шума, Селище, Сировина и др.

Село Уши има разбиен тип. То е по-ново заселище и е произлезло от „момците“ (слугите), които тук пасли конете и другия добитък на кюстендилския турчин Алит ага, владетел до това време на Ушинсвата планина. Основаването на селото станало нещо около преди 180—135 години. Дедо Джоне и брат му Илия, родом от с. Рибaрци, били първите момци на Алит ага. Пасели му добитъка и в обширното тогава пасбище. Местото, дето пладнували конете (90 на брой), днес се казва Конярници, дето пладнували шилетата — Шилегарник, а дето взимали млекото от „музните“ — Бачиище. Дедо Джоне си бил направилъ колиба „бусеница“ в местността, която днес носи име Джонини кошари, близу до сегашната Самарджийска махала.

От дедо Джоне не са останали наследници. Такива има от брата му Илия; те образуват сега Самарджийска махала, която брои 3 домакинства. Изпърво турчинът не позволявалъ на братята да разорават ниви, но, като дошли в Уши и други заселници, позволил им, и те изорали по-добрите места.

Наскоро дошъл некой си дедо Петко от с. Драголевци, дето пък бил преселен от трънското село Паля. Той бил „угляр“, въглищар. От него е Стоянова махала, която има 4 къщи. От тая махала преди 14 години се преселили в Загорйе (Козлодуй) две къщи.

Едновременно с дедо Петко дошъл тук и се заселил и дедо Станоя из с. Извор. От него е Калеината махала — 6 къщи. Отъ същия род има 2 къщи в Николина махала. Дедо Станоин баща, дедо Станко, дошъл в Краище от с. Неманинци (Македония) и най-напред се бил заселил в с. Извор. От тук дедо Станко със сина си Станоя и друг един от синовете му, Никола, дошли в Уши, а в Извор останал брат му (на Станоя). От него са из­ворските Калеинци.

След горните се заселил дедо Стоица от с. Гинчевци, Трънско. Той бил „единак“ (един на баща), но със 7 синове. Само един от синовете му, Янко, се завърнал в Гинчевци, а другите останали в Уши. От дедо Стоица е Знеполска махала – 11 къщи. От тази махала преди 20 години са се изселили неколко фамилии в Шуменско (в село Дере) и сега тамо са 12 домакинства. Други две къщи са се изселили в Радомир, 4 — в Кюстендил, 1 в София, 1 в с. Новоселка (Шуменско), по едно в селата Драголевци, Кобилье, Горни Коритен, Враня Стена и Райчиловци. Две къщи във Велкова махала са също от Знеполци. Изобщо наследници по мъжки пол (домовладици) от дедо Стоицините днес има около 40-50 къщи с 250—300 души човека. (Тия сведения даде дедо Мано Цветков, правнук на дедо Стоица).

От тази фамилия е и Николината махала — 7 къщи, от които 2 са от Калеин род.

Пети по ред е дошъл в с. Уши дедо Златан от Горни Коритен и основал Златановата махала, която сега брои 6 къщи. От нея преди 20 години са се изселили две къщи.

С дедо Златана е дошъл и чичовият му брат, Велко, от когото е Велковата махала — 8 къщи (2 са от Знеполците).

Шести е дошъл дедо Ристо от с. Треклина. От него е и останала Костадиновата махала — 3 къщи.

Има още 6 къщи, които са от една фамилия. Дедо Никола, брат на дедо Станоя Калеята, се „поженил“ (втори път оженил) и довел син, на име Павле. Поменатите 6 къщи произхождат този дедо Павле.

С дедо Ристо от Треклина дошъл и некой си Тодор. Днес от него са Тошкините — 3 къщи. Костадиновци, Павлевци и Тошкинци образуват 12-те къщи на Кошарската махала.

Тъй че село Уши се е образувало от 10 фамилии. Преди около 100 години то броило 7 къщи, а после станали 9. Две били „айлакчии“, безимотни. На Мехмед бега, по-последен владетель на селото, данък плащали 9 къщи.

Най-рано всички къщи били на едно место — „у Село“, при чешмите, гдето е Знеполска махала. Кошарите им били на местата, дето са днешните махали. По-късно се разселили за удобство. Инак не е било възможно: требвало да се орат много ниви, когато се увеличили домакинствата, а пък местата за тех — нивите — са далечни и непристъпни за кола. Тогава при кошарите за добитъка, с който наторявали нивите построили и жилища за себе си, и тъй селото се пръснало.

Основател на селото е дедо Джоне от с. Рибарци. Той, обаче, останал без наследници, та основател се счита брат му Илия, който бил приведен, а не „иста“ (същи) брат на дедо Джоне.

Село Уши носи това си име от вида на гребена, който Ушинската планина образува в посока към селата Горни Коритен и Треклина: неколко седловини му придават форма на ухо. Най-лична и дълбока е седловината Вучарник, през която минава път от с. Уши и Горни Коритен за Треклина. По-рано тук е било проектирано шосето Радомир—Босилиград. Вучарник дели Ушинската планина на две: Чардак на запад и Езерото на изток. Кога селището било „балталък“ (преди 140 години), горнокоритенчани казвали, че отивали за дърва при „Ушите“ минавали при „Ушите“ (седловината Вучарник). Същото говорили и изворчани. По тоя начин е произлезло после името на селото.

С остатъци от старини селото не е богато. В местността Селище (при ливадите до горнокоритенски синор), под чешмите откъм с. Горни Коритен, са се намирали кюнци (водопроводни земяни тръби) и основи на стари сгради (тухли с хорозан). Разказват стари хора, че това место било некога поселище, разрушено от турците които дошли откъм Вучарник. При Криви вирове сега се намират едри водопроводни земяни тръби, много по-здрави от днешните. В местността Рид, до Велкова махала, има оброчище. По-рано тук имало зидини от некаква сграда. Друг оброк, посветен на Свети Прокопий се намира се на около 1 км североизточно от кметството при махала Кошарска. Службата е на 21 юли по стар стил. Няма оброчен знак.

Поминъкът на селяните е много тежък. Това ги е накарало да търсят прехрана и в занаяти — главно дюлгерство и зидарство, които занаяти упражняват навред из България. От никое друго село из Краище не излизат толкоз много мъже „по печалба“, както от с. Уши. Много трудолюбиви хора са ушинчани.

Допълнително открихме следните местни имена: Бара, Бела вода, Бойков камък, Друма, Кобилски камъни – височина, Гологуза, Голема кория, Радаева падина, Площе, Маркова кория, Магурките, Брез, Самарджийски камък, Трелище, Долен сенец, Ясенови падини, Зелени каяюн, Станипка падина, Криви орници, Славчето. Последната е по-широко известна, заради ежегодния събор, който се провежда там. Събирането на роднини от двете страни на граничната бразда, се прави от десетилетия през месец юни, а според спомени на възрастните жители на Трекляно, празникът датира още от времето, когато България е била под турска власт. Събират се роднини, останали разделени от държавна граница след 1918г, когато според унищожителния Ньойски договор на победена България е наложено отново да граничи със себе си.

ИЗТОЧНИК  – „Кюстендилското краище“. 653 с., Сборник народни умотворения, том 32, 1918г.

Advertisements