Етикети

, , , , , ,

Във връзка с написаното в подстраницата „За «Топонимио»”: „Интерес към местните имена са имали и  И. Д. Шишманов, А. Илиев, А. Иширков, проф. С. Младенов, проф. Д. Дечев, Ж. Чанков и др.”, Пело Михайлов, доцент по география в Аграрния университет в Пловдив, ни изпрати за публикуване студията си, посветена на топонимичните приноси на професора по география Анастас Иширков (1868, Ловеч – 1937, София). Тя е част от книгата на Михайлов „Страници за професор Анастас Иширков”, Пловдив, Интелексперт-94, 2008, с. 20–39. Статията е обобщена публикация на други два материала: Михайлов, Пело. Топонимията в научното наследство на Анастас Иширков [Част 1]. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. В. Търново, ИВИС, 2009, с. 319–330; Михайлов, Пело. Топонимията в научното наследство на проф. Анастас Иширков [Част 2]. – География’21, ІІІ, 2008, № 4, с. 42–47. Първото заглавие е доклад на конференция, проведена през 2006 г., но отпечатан чак през 2009 г., т.е. след втората част и след обобщената публикация, която предлагаме на вниманието на нашите читатели:

ТОПОНИМИЯТА В НАУЧНОТО

НАСЛЕДСТВО НА АНАСТАС ИШИРКОВ

Пело Михайлов

 

За работата на първия български географ Анастас Иширков в областта на топонимията е писано малко. Нещо повече – за него дори няма нарочна статия в сборника „Ономасти и ономастични изследвания в България”[1], въпреки обстойните му занимания в тази област. Настоящото изследване има за цел да компенсира този пропуск, като осветли онази част от научното наследство, оставено от проф. Иширков, която третира въпроси на топонимията.

Научното наследство на проф. Анастас Иширков включва повече от 280 статии и книги, отпечатани на 11 езика[2]. В настоящата публикация са разгледани всички негови статии, на брой 14, от чиито заглавия става ясно, че третират въпроси на топонимията[3]. В останалите 24 книги, студии, статии и рецензии, включени в обзора, наред с географските приноси, има и значителни постижения в областта на топонимията.

Наскоро бе открит най-ранния текст от Иширков, свързан с топонимията (ако не се брои статията „Долината на река Осъм”[4], където по темата има едно изречение, вж. по-долу). Това е неголяма критична рецензия[5] за географско „речниче” на Ив. Друмев, публикувана в списание „Български преглед” (1897). В нея младият, но високообразован изследовател, критикува слабостите на изданието и показва нуждата от изясняване смисъла на географските имена: „На чуждите имена трябваше да се постави ударение и да се поясни смисълът им, ако означават те нещо. Смисълът на географическите имена ни дава често пъти по-добра характеристика на предмета, отколкото дългите описания. Напр. Судан, араб. дума = земя на черните; Нумидия, гръцка дума = земя на овчарите; Спорадски острови, гр. дума = разпръснати острови; Ливан, семитска дума = бяла планина, поради белите си варовити камъни; Тифлис = горещи извори и др.”[6]. Въпреки обстойните си занимания с топонимия Иширков единствено в тази рецензия обръща внимание на различията при изговора на чуждите географски имена на местния език и превода им на български: „Хубаво би било, ако се напишеха в скоби и имената, които местното население произнася по-другояче, отколкото ние. Напр. Флоренция (Фиренце), Неапол (Наполи), Портсмут (Портсмъс), Гринвич (Гринич), Аделаида (Аделед) и др.”[7]. Като горещ патриот и радетел на българщината, Иширков завършва рецензията с препоръка в речничето да влязат повече български хидроними: „На географическите имена от Балканския полуостров трябваше да се даде по-голямо място и имена като р. Осъм, р. Сазлийка, р. Росица и др. не трябваше да липсват в речничето”[8]. Важно е да се уточни, че по времето, когато е публикувана рецензията, Анастас Иширков все още е учител по география в Софийската мъжка гимназия и до избора му за доцент във Висшето училище остава повече от половин година. Което е индикация за вече формирания у него критичен поглед и за широтата на знанията му.

Проф. Анастас Иширков има изследвания в четири от дяловете на топонимията: ойконимия, хоронимия, хидронимия и урбанонимия.

ОЙКОНИМИЯ

Повече от половината от публикациите на Иширков, свързани с топонимията (20 от 38), са посветени на селищните имена (ойконимите) и в частност на имената на градовете (астионимите).

Петата от деветте части на „Упътване за изучаване селищата в българските земи”[9] е онасловена „Името на селището”[10]. Според Иширков „описвачите” трябва да отбележат ударението на селищното име и да отговорят на следните въпроси: „Има ли селището повече от едно име? Наричало ли се е селището по-рано с друго име? От кога датира новото име? Защо са го прекръстили? Как се обяснява името на селището? Има ли предание за това? Какви са имената на махалите в селището? Как се тълкуват те?”. Наред с това той прави и класификация на имената на селищата според произхода им. Иширков посочва възможностите селището „да носи името на мястото, дето е разположено, напр. Клисура, Понор, Мост, Червен бряг и др.; според старото или сегашното занятие на населението, напр. Златарица, Ковачевци и др.; според почвата, напр. Каменица, Кара-топрак и др.; според дърветата, напр. Борово, Брезник; според името на основателя, напр. Велчовско, Стойковци и др., или според преселенците, напр. Арнаутлари, Араплии, Татари и др.”.

На два пъти Иширков се занимава с името на столицата ни. В книгата си „Град София през ХVІІ век”[11] отделя глава „Името на град София”[12]. В нея той проследява развитието на имената на града през вековете – Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София, както се спира и върху формите, използвани от хронистите: Straliz, Атрâлиса, Середокея. Иширков припомня, че формата София е засвидетелствана в грамота на цар Иван Шишман и в дубровнишки запис от 1376 г. Турското господство помогнало за популяризирането на названието София, но в писмените паметници продължили да се срещат и вариантите Средец и Сардакия, детайлизира проучванията си авторът.

Относно етимологията на името София Иширков е убеден, че то е „във връзка с името на хубавата голяма черква „Св. София”, чиито развалини стоят и до днешен ден”. Той оборва мнението на Грюнвалд, „че градът София получил името си от прякора на някой си печенежки крал (!) Софи, който дохождал в 1456 г. да се бие с турците”[13]. Авторът изразява несъгласие и с Богдан (Диодат)[14], тълкуващ „името Триядица като сложна дума от трия (гръцко числително три) и дере (турска дума река), сир[еч] три реки”[15]. Иширков акцентира и върху нещо, което сам препоръчва в своето „Упътване…”[16], а именно „да се отбележи ударението на селищното име”. По този повод той пише, че „не се е още установило литературното му ударение и се изговаря ту СОфия, ту СофИя”[17].

Името на град София се разглежда и в едноименния параграф[18] от статията „София по време на Освобождението”. В него Иширков потвърждава схващанията си от 1912 г. Ново тук е само уточнението, във връзка с неустановеното литературно ударение, че вторият изговор СофИя се употребява от местното население[19]. От това следва, че авторът незримо застъпва като по-правилно произнасянето СОфия.

В параграфа „Името на града”[20] от студията си „Град Копривщица. (Поселищногеографски чертици)” Иширков полага доста усилия при обяснението на произхода и значението на наименованието Копривщица. Той познава версията на Стоян Пранчов, според която селищното име идва от „куп-речици”, тъй като при града в р. Тополка се вливат Поповска, Петрешка и Крива река. Авторът припомня и други вече изказани хипотези: 1. Коренът на селищното име е коприв (корен на думата коприва), заради копривата, която растяла много в тоя град; 2. Иречек отбелязва, че окончанието ’-ица’ е присъщо на реките и името на града произлиза навярно от копривище; 3. Ако старото име е Коприщица (както отбелязва Пранчов и както твърдят възрастните хора) и се тълкува като българско, то по-лесно се свързва с растението копър. Сближавайки веднъж името Коприщица с копър, Иширков достига до правилното, според него, тълкуване на името на града от гръцката дума κόπρος, която значи ’тор, торище’ и ’обор, оборище’. Името на селището са дали каракачаните, гърцизирани траки[21]. Той допълнително мотивира тезата си, като посочва гръцкия произход и на имената на град Панагюрище (от ή πανήγυρις, което значи ’народно сборище, пазар’) и средногорската височина Климаш (от κλίμαξ, което значи ’стълба’). По-нататък авторът признава, че с много „мъчнотия” е изтълкувал и турското име на града Аврат-алан. Пояснява, че аврат (лит. аврет) означава женска, а за алан предлага значенията красота, поляна, щетина (полянка, заградена от три страни с гора), поле, пътека и дори крадци. За него най-точен превод е щетина.

Внимание на родното си място Иширков засвидетелства в статията „Имената на град Ловеч”. Той разглежда две от старите имена на града – Мелта и Президиум. Споменатият в Tabula Peutingeriana и Ravennatis Anonymi Cosmographia град Мелта е идентифициран с днешния Ловеч от Катанчич, Каниц, Иречек, Томашек и В. Аврамов. Иширков припомня, че Томашек пръв се опитва да тълкува името Мелта, като го сближава с литовската дума meletà = picus viridis (лат.) = дятель зелéный (руски) = зелен кълвач на български. Г. Кацаров и Д. Дечев приемат, че името е тракийско, като последният го свързва с гръцката дума μήλα = дребно животно, коза, овен и староирландската mil = звяр. Така Иширков прави извода, че с оглед към значението на Ловеч като град за лов, би могло Мелта да означава ’място пълно с диви животни, с животни за лов’[22].

Името Президиум у Птолемей, отъждествено с Мелта първо от Иречек, е латинско и по отношение на град значи ’крепост за защита, град, ограден със стени’[23], обобщава авторът.

В статията „Град Шумен. Поселищно-географски чертици”[24] Иширков формулира параграф „Името на града”[25]. В резултат на много примери от стари източници, достига до мнението, че името на града произлиза от прилагателното ’шумен’ в смисъл на ’залесен, горист, зашумен’.

В статията „Град Елена. Поселищно-географски чертици”[26] географът не изяснява етимологията на селищното име, но прави важен извод: „За… именуването на град Елена има предания…, те задоволяват със своята поетическа форма любопитството на народа, но в повечето случаи нямат нищо общо с действителността. Напр. хубавата приказка за капиновската[27] младоженка Елена и твърдишкия[28] младоженец Самуил, които загинали трагично близо до днешния град Елена, в местността Самуилец, ни дава идея за тясната връзка между населението от двете страни на Стара планина, но не ни пояснява произхода на името на града”[29].

През 1925 г. Иширков публикува своето мнение по повод решението на общинския съвет на град Месемврия за преименуването му на Цар Аспарух[30]. „Колкото се отнася до прекръщаването на гр. Месемврия, то не бива да стане, поради много причини. Името Месемврия е много познато у нас и в чужбина… Като стар град с много археологически паметници и като град с най-добра морска баня в ново време Месемврия е добра позната навсякъде. Името на града звучи хубаво, то не буди дори и спомен за гърците, които може би са омразни на новите преселенци, защото името Месемврия не е гръцко, то има тракийски произход”[31], контрира Иширков гласуваното решение за преименуване на града. „Българите в средните векове побългарили името Месемврия с малки фонетични промени, като го наричали Несебр и Месебр. И до днешен ден в близките на Месемврия български старопланински села Еркеч[32], Голица[33] и други, се именува град Месемврия с името Несебър. И ако дойде ред да се преименува Месемврия, то на първо място има право името Несебър, което е изговарял така българинът много столетия наред”[34], заключава авторът. От изтъкнатото лесно би могло да се направи извод кой е „кръстник” на града и чие мнение новото име да е Несебър[35] е надделяло през 1934 г., когато с министерски заповеди са променени 1875 селищни имена в България.

За името на Видин Иширков пише: „Град Видин е наследил старата римска крепост Bononia… Според някои, от Bononia станало – Bodonia, от което име пък произлязло средновековното българско име Бъден и Бдин, а от последната форма – гръцкото наименование Видин, което е сега в употреба”[36]. Преходът между отделните имена не изглежда съвсем безупречен и може би затова авторът добавя: „Не е изключено и друго тълкувание на Бъдум = крепост”[37].

В статия, посветена на името на град Карлово, Иширков представя мнението на германския турколог Ф. Бабингер, че то произлиза от името на наследниците на деспота Карло ІІ Токко (1429–1448), владял днешния гръцки град Енина. Иширков завършва с погрешния извод, че „Бабингер с право приема, че Карлово е получили името си от сина или потомъка на Карли”[38]. Съвсем скоро след това този извод аргументирано е оспорен от Димитър Страшимиров[39].

Завършен вид на изследванията на Анастас Иширков за астионимите придава статията му „Имената на някои наши градове”. В нея той разкрива, че много стари градове са изчезнали, но имената им са се запазили в: 1. Литературни източници или паметници[40]Дебелтус край Мандренското езеро, Нове при Свищов; 2. Имената на новите селища – Рациария с наследник Арчар, НикополНикюп; 3. Титлите на епископите – определението Доростоло-Червенски митрополит, като съхранена памет за средновековния град Червен, разположен край р. Русенски Лом; 4. Името на реката или планината, край която са лежали – преминаване на името Германея в р. Джерман[41].

Авторът извежда и причините, довели до промените в имената на градовете, дори и когато селищата са с непрекъснато съществуване. Те са следните: 1. Когато се разпространило християнството по българските земи, езическите имена били променени – Аполония в Созопол, Дионисополис в Круни; 2. Новодошлите народи променяли наследените имена изцяло или ги осмисляли и променяли изговора им на своя език – Одесос във Варна, Доростол в Дръстър, Пауталия във Велбъжд; 3. Когато някой знатен владетел поправял стените на разрушен град, го кръщавали на името на благодетеля, което не винаги го преживявало – Берое в Augusta Traiana и Иренополис[42].

На базата на 67 астионима, които разпределя в 12 категории, Иширков изработва и първата значима класификация на имената на градовете в България. Според него те могат да бъдат във връзка с: 1. Вида на земната повърхнина – Клисура, Дупница, Котел; 2. Името на река – Лом, Ниш; 3. Почвата – Бяла Слатина, Мелник (сипеи); 4. Растителността – Дряново, Крушево, Брезник; 5. Животни – Айтос (от аетос – орел), Провадия (от проватон – овца), Велбъжд (камила); 6. Минерални богатства – Златица, Берое или Караферия (от желязо); 7. Градеж – Кула, Бургас (от пиргос – кула); 8. Занятие и търговия – Самоков, Нови пазар, Харманли; 9. Имена на лица или черкви и манастири – Радомир, Елена, Добрич, Фердинанд[43], Борисовград[44], Монастир (Битоля); 10. Боя, цвят – Бяла, Червен; 11. Известни качества на града – Преслав, Воден, Черна вода; 12. Разни предмети – Сопот (дървена водопроводна тръба)[45]. Същата класификация Иширков излага и в студията си „Характерни черти на градовете в България”[46].

В серия от статии, отпечатани по време на Първата световна война, Анастас Иширков разглежда имената на четири града, които днес са в пределите на Румъния.

За името Констанца той пише: „Сегашното име Кюстенджа и Констанца произтичат от името Konstantiana… От името Константия турците са създали името Кюстенджа, ромъните и до днешен ден пишат Констанца, същото име се употребява и в западноевропейската литература”[47].

За името Исакча Иширков привежда данни и от историческата география: „На такова благоприятно място възникнал градът Noviodunum, което на български ще рече Нов град; името му е келтско. Градът Новиодунум… се споменува за първи път от Птолемея (150 г. след Хр.)”[48]. Обясненията на името не са особено убедителни, защото повече място е отделено на народната етимология: „Разправят, че името Исакча произлиза от името на турския светец Исак-баба, чието тюлбе (гроб) се намирало в града; старото българско име било Обрущица”[49].

Името на близкия град Мачин е разгледано в паралел с това на Исакча: „На мястото на днешния Мачин е имало град още в римско време, той се е наричал Arubium (Арубиум). Подобно на Новиодунум (Исакча) и Арубиум е келтско име, но това не показва, че тези два стари града са възникнали още във времето на келтското нашествие в Балканския полуостров, а е възможно, както предполагат някои историци, да са възникнали като твърдини, в които са стоели римски галски помощни войски”[50].

Последният от румънските градове, чиито имена са разгледани от Иширков, е Черна вода, „който турците с право са наричали Богас-кьой, което ще рече проходно село”[51]. А самото име Черна вода е превод от турски на името на река Кара су, при чието вливане в Дунав е разположен градът.

Обект на разглеждане от Иширков са имената на още два града, попадащи днес в границите съответно на Гърция и Македония.

В книгата си „Град Солун. Политикогеографски и народостопански бележки”[52] Иширков пише: „Около 315 година преди Христа Касандър, зет на Филипа Македонски, основал град на мястото на сегашния Солун и го нарекъл по името на жена си, сестра на Александър Велики, Тесалонике, име, което в тази форма се запази и до ден днешен в гръцки език, а ние за краткост го именуваме Солун, турците Селаник, а западноевропейците най-вече Салоник, Салоники, Салонико”[53]. Същият текст е повторен и в по-сетнешната му статия „Град Солун. Географски чертици”[54].

За старото име на Охрид Лихнида, у гърците Λιχνιδός, у римляните Lignidus, Иширков счита, че се е променило в Ахрида у гърците и Охрид у българите след заселването на славяните в областта на Охридското езеро, когато се променил и етнографският състав на населението[55]. По-нататък Иширков продължава разсъжденията си, привеждайки и цитати от различни хронисти, пътешественици и историци: „Старото име продължавало да се споменува до късно време по традиция в писмеността и в свръзка с титула на охридския епископ, resp. архиепископ. Пръв път срещаме името Ахрида в 877 или 879 година. Пукевил смята, че град Лихнида е получил името си по името на езерото, което той тълкува от думата Lichnis, що значи прозрачно, transparent, също и Анна Комнена в своята „Алексиада” (кн. VІІІ) пише, че името Лихнида на езерото прекръстили в Ахрида варварите. Фалмерайер и Хан, наопаки, поставят името на града в свръзка с топографията му: О хрид, О рид”[56]. След споменаванията на българско село с името Охрид в Западна България и фактът, че в стари български паметници Охридското езеро е наречено Бяло езеро, но без да дава други разяснения, Иширков завършва: „Българската форма Охрид отговаря правилно на гръцката Ахрида, както Одрин на Адрианопол, Августа на Огоста, Асемус на Осма и други”[57].

В книгата „Враня и Вранско”[58] няма разкрита етимологията на конкретен ойконим, но личат задълбочените познания на Иширков в областта на геополитиката, етнографията и езикознанието. „Когато сърбите завладяха Вранско, заловиха се да посърбяват имената. Типично отличие за моравските говори е замяната на старобългарските ъ и ь с ъ, когато у сърбите се явява а. Имената на селата Старъц, Станчевъц, Раковъц и други, сърбите ги преобразуваха на Старац, Станчевац, Раковац. Те измениха окончанието и в е: Вишевци – Вишевце, Русци – Русце, Стайковци – Стайковце и др.; от Раистовци направиха Раистоваца – Ристовац. Измениха на някъде дял в део, дол в до, но все пак в картите се срещат още и верните произношения, напр.: Шамин дол, Равни дел, срещат се още и чисто българските имена Бели брег, вм. Бео брег, Големо село, вм. Велико село. Езиковедите могат да намерят тъкмо във вранската топонимия много свойщини на българския език”[59] пише той със самочувствието на добър познавач на историческите процеси.

Единственото име на село (комоним), чиято етимология Иширков разкрива, е от Тетевенско. В статията „Село Галáта. Име и население” авторът първо излага пред читателя съхранена местна легенда. Според нея, когато жителите на Пещера, както уж се наричало по-рано с. Галáта, се потурчили, ходжата поръчал да изпъдят в гората свинете, които отглеждали. Те го послушали и ги прогонили. Вечерта по навик животните се завърнали. Селяните обсъдили какво да правят, решили да ги заколят и изядат, и чак след това да почнат да пазят Мохамедовата вяра, забраняваща яденето на свинско месо. И така жителите се изгалатили или, както те казвали, „изганадили”. За тази си постъпка пещерци били наречени галати и селото им Галата[60]. Иширков уточнява, че думата ’галатя, изгалатвам’ е много разпространена у нас и привежда тълкуването на Найден Геров за ’галатя = развалям, омърсявам’ и ’галатеніе = разваляне, хайтене’.

Нататък авторът пише, че името Галата се среща у нас като име на село до Варна[61] и на махали в градовете Карнобат и Котел, врачанското село Галатин също е производно от него. В Цариград голям квартал с висока кула носи същото име, а румънският град Галац е наричан и Галата. Тълкуванията на Иречек и Милетич, че тези имена стоят във връзка с името на цариградската Галата, не задоволяват Иширков. Затова той цитира твърденията на Д. Дечев, че Калата означава крепост и лесно се превръща от Калата в Галата, както и че Галата означава най-вече кула, която пази пазарище. Цитира и мнението на Ст. Младенов, че коренът на името може да бъде келтски и означава крепост[62]. Проучвайки селищата и махалите с името Галата, Иширков установява, че те или са били крепости, или в тях е имало кули за отбрана и пазене на пазарища. При посещението му в тетевенското село Галáта първоначално селяните отричали да е имало там кула. Авторът обаче открива в близката околност топоним Кулата и прави извода, че „името на с. Галáта стои във връзка с думата Галáта в смисъл на укрепено място”[63].

Имената на нашите селища

Изключително интересна е новооткритата статия, озаглавена „Имената на нашите селища”. Тя не е описана в най-често използваната библиография на проф. Анастас Иширков[64] и затова е останала до този момент непозната на изследователите на българската топонимия.

Иширков започва статията с дълго, но ценно определение за селищните названия: „Имената на селищата във всяка страна имат научно и практично значение, защото с тях се изразяват физикогеографски и петрографски, почвени, етнографски, исторически и политически особености на мястото, дето те са възникнали. Истинското име на едно селище не е нещо случайно, то крие в себе си известен повод за наименуване; то отговаря или на известни свойщини на земята, дето е възникнало, или напомня някоя паметна случка, която се е извършила там; то е свързано често с главния занаят на жителите му, с името на основателя му, на народността и най-разнообразни предмети, събития и явления; то бива често прякорно, подигравателно име”[65].

Следва разглеждане на въпроса за преименуването на селищата, като авторът споделя личния си опит от участия в различни форуми: „В международните географски конгреси се е вземало винаги решение против промяната на географските имена, особено в колониалните страни, защото с това се внася хаос в географската литература, забравят се имена, пълни със значение, и се пакости на научното изследване. У нас имената на голяма част от селищата са още чуждоезични, най-вече турски. Много чисто български села носят още турски имена, които мъчно се изговарят и запомнят и дразнят народностното чувство на жителите им. Би било пресилено, ако решенията на географските конгреси приложим напълно и към турските имена на чисто българските села”[66]. Тези негови съждения са своеобразна препоръка да се променят турските имена на селищата в България.

Анастас Иширков показва и начините, по които следва да стане това: „Имена, които се поддават на превод, да се преведат, както има вече много такива случаи. Когато се превеждат еднакви чуждоезични селищни имена, може да се отстъпи от буквалния превод, за да се не повтарят много новопреименуваните имена. Чужди имена, които са още в употребление у народа и са на всички понятни, да останат засега”[67].

Иширков прави изключително важен извод, който обаче остава нечут: „Имена на селища, които означават народност, не би трябвало да се променят, макар и да се е променило вече населението… Такива имена имат важно етнографско значение и ни дават указания за преселническото движение на населението в Балканския полуостров”[68]. Като примери Иширков посочва Татарето[69], Гаджалово[70], Караманли[71], Уруците[72] и Торлак-махле[73].

В заключение Иширков завършва статията си: „Препоръчвам най-горещо на бъдещите комисии и учреждения, които ще променят селищните имена, да мотивират добре своето предложение за промяната. Това е потребно не само за бъдещия изследовател на селищните имена, но и за успеха на самата работа по прекръстването на имената. Когато се изискват мотиви, няма съвсем лекомислено и случайно да се прекръщават имена, които имат своето значение и история”[74].

ХОРОНИМИЯ

В няколко свои работи Иширков изследва и редица имена на земни територии, области и райони (хороними).

Интересът на Иширков към хоронима Добруджа датира от 1898 година. В първата му публикация[75] обаче Добруджа е изписана като Доброжа. В нея авторът изрежда хипотезите на Енгел, Саси, Каниц, Убицини и Назаретян и уточнява, че „името Доброжа стана популярно едва от Кримската война насам”[76]. През 1916 година Иширков публикува статия, в която важно е разяснението, че „към средата на 15. век последният гръцки историописец Халкокондилас нарекъл с името „земя на Добротича” областта на Варна и Калиакра, в която крал Владислав навлязъл в 1444 г. В най-стария латински превод на Халкокондиловата история „земята на Добротича” е означена с името Добруджа”[77]. В статията „Името Добруджа” той проследява хипотезите на: Енгел, който прави връзка с името на полунезависимия управител на източна крайморска България Добротич; Алард за извеждането му от думата добро, отнасяща се до местните благоприятни условия; Nazaratean, че името Добруджа произлиза от славянската дума добро и татарската ’буджак – място неизследвано’ или ’оджак – място, където живее хорда’, оттам ’добро-оджак – добра страна, където живеят татарите’[78]. Иширков подкрепя първото твърдение, излагайки следните доводи: 1. Добротич е владеел във втората половина на ХІV в. земите край Черно море от устието на Дунав до Стара планина. 2. Тази земя и след смъртта му продължава да се нарича „земя на Добротич”. 3. В най-стария латински превод на Историята на Халкондил „земя на Добротич” се превежда с Добруджа. 4. Хаджи Калфа пръв се опитва (в средата на ХVІ в.) да определи границите на Добруджа и посочва с това име земята, която по-рано се означавала като „земя на Добротич”. 5. А. Т. Илиев, говорейки за промяната на българския суфикс ица на турски в ча и джа[79], тълкува много добре как от Доброта, Добротица, Добрица се образуват имената Добрич, Доброча и Добруджа[80].

Най-синтезираното писание на Иширков върху името на Добруджа[81] е от 1918 година. След важното въведение, че „името на Добруджа се споменава писмено за първи път в латинския превод на Л. Халкокондиловото съчинение върху Турция (от 15. в.), дето изразът „земята на Добротич” в гръцкия текст е преведен с името Добруджа в латинския”[82], авторът привежда различни мнения за произхода на името. „Най-приемливото е, че то стои в свръзка с името на Добрица (Доброта, Добрич, Добротич), който владял във втората половина на 14. век полуостровната земя от устието на Дунава до Източна Стара планина”[83] и е изказано от Енгел, Саси, Дринов, Каниц, Иречек, Сирку, А. Т. Илиев и др. Според друго мнение, което поддържат Убицини, Буе, д-р Аллард, Брун, Назаретян, Питард и др., в името Добруджа се съдържа славянската дума добро. Иширков завършва с доводите, че „земята, която владял Добрица, дълго време подир смъртта му се наричала „земя на Добротича” и тъкмо тоя израз е преведен на латински с името Добруджа; Хаджи Калфа, който първи се опитва в средата на 16. век да опише Добруджа, отбелязва с това име тъкмо земята, която по-рано се е означавала като „земя на Добротича”; А. Т. Илиев посочи, че българският суфикс –ица в местните имена се замества от турците с –ча и –джа. От Доброта – Добротица – Добрица се образували имената Добрич, Доброча и Добруджа”[84], от което става ясно поддръжник на коя хипотеза е той.

Последната статия е преведена и на френски[85] и немски език[86].

В други статии, посветени на хоронимите, Иширков отделя само редове на етимологията на имената, а по-пространно описва каква територия заема съответната област и кой автор по какъв начин я нарича през вековете. В „Областното име Загорье или Загора в миналото и сега” авторът пише, че „Загорье или Загора означава земя отвъд планина. Както в името на Средна гора, така и в Загорье се запазило старото славяно-българско наименование на планина – гора”[87]. В „Македония. Име и граници” той не тълкува името, но отхвърля като грешно мнението на Страбон, че „то произлиза от името на стария главатар на македонската държава Македон”. Иширков правилно обръща внимание, че в „името Македония последните слогове -ония са приставка и не влизат в предполагаемия корен Македон”[88]. В „Имена и граници на Тракия” Иширков уточнява, че „областното име Тракия стои във връзка с народностното име на траките или тракийците” [89].

Дискутиран и до днес е въпросът за етимологията на името българин. В статията „Името България” авторът цитира различни изследователи. Посочва, че според Иван Шишманов произходът е свързан с Болга = Волга + ар (äр), което значи човек от Волга или волжанин. Не конкретизира хипотезите, според които българин се извежда от името на река Буг или от келтския цар Болг. По-подробно се спира на схващанията, че наименованието идва от тюркския глаголен корен булг, което значи ’размесвам, меся’. Това схващане е защитено от Томашек, който приема, че булгар означава ’смесен’ или ’размесвач, разбърквач’, и от Вамбери, даващ значението ’човек, който разбърква, размирява’. Иширков изтъква, че Ст. Младенов обобщава двете тюркски етимологии и тълкува: „смесено и неспокойно, скитнишко племе” или пó накъсо „смесени скитници”[90]. Статията има и по-ранна публикация – на български език в чешки сборник[91], която обаче авторът не харесва защото е „с много печатни грешки” и „остава непозната на българските четци”[92].

Иширков не взема страна в своеобразната дискусия за етимологията на името българи. Той обаче продължава темата в студията си „Царство България: имена на България и на нейните главни области, положение, географски дележ, граници и големина”. „В последно време като най-правдоподобно се приема, че името българи е първобългарско, тюркско и означава „смесено и неспокойно, скитническо племе”, „смесени скитници” или още по-късо „смесени”[93] пише авторът. С това показва коя от изложените хипотези приема за вярна. В студията Иширков припомня, че първи византийците нарекли основаната от Аспарух държава Βουλγαρια. В ХVІ в. под влияние на италианците българските католици започват да употребяват името Булгария, а през ХVІІІ в. вследствие на руското влияние се изговаря Болгария. От ХІХ в. е в обръщение името България и неговите говорни форми Блъгария, Бугария и др. Разглеждайки имената на главните области на българската земя, Иширков пише, че Мизия е наречена по името на мизите – най-многобройното тракийско племе, живеещо в Южната Долнодунавска равнина[94]; Тракия е получила названието си от многобройните тракийски племена, които я населявали[95]; името Македония е тясно свързано с името на племето македонци[96].

УРБАНОНИМИЯ

Проф. Анастас Иширков описва и класифицира и някои имена на вътрешноградски обекти (урбаноними), в частност на улици (ходоними) и на части от града – квартали, махали и др. (градски хороними[97]).

В книгата си „Град София през ХVІІ век” той дава подробни сведения за улиците на София, като класифицира имената им в 6 категории[98]. Имената обаче са още с турското окончание от ХVІІ в. -сокаги. Затова като по-добра (още повече, че съдържа с една категория повече) класификация на имената на улиците се приема публикуваната 13 години по-късно в студията „Характерни черти на градовете в България”. В нея имената на улиците в градовете се групират в зависимост от: 1. Посока на пътя, който води в тях – „Цариградска”, „Витошка”; 2. Характера на градската част – „Чаршийска”, „Войничанска”; 3. Името на някоя главна сграда – ул. „Баня-баши”, „Черковна”; 4. Името на някой виден за времето човек – „Владишка”, „Миралайска”[99]; 5. Името на някой важен предмет на улицата – ул. „Шадраванска”; 6. Народността на населението, което живеело по нея – „Арменска”, „Гръцка”; 7. Чаршийските улици носели имената на занаята, който се работел там, или на стоката, която се продавала по дюкяните – „Златарска”, „Памукчийска”[100]. Иширков заключава, че „сега с планирането на градовете се изоставиха старите имена на улиците и се кръстиха на имената на царе, светии, революционери, общественици, предводители в Освободителната война, на имената на чужденци, принесли заслуга на народа и други. Сегашните имена малко връзка имат с характера на улицата и историята на града”[101]. Предложената класификация на имена на улици е изградена изцяло на примери от столицата, тъй като представлява подобрен вариант на вече публикуваните в книгата му „Град София през ХVІІ век” проучвания и бележки.

В статията си „Махалите на град Ловеч”[102] Иширков отбелязва, че в родния Ловеч „по-рано улиците са носили имената на по-видните лица, които са живеели на тях, а сега повечето са преименувани, като са предпочетени имената на заслужени ловчане и българи от други места, а също и на чужденци, най-вече руси”[103]. По онова време Иширков едва ли е предполагал, че четири години по-късно самият той приживе ще стане патрон на една от улиците в града. На 15 януари 1934 г. Общинският съвет в Ловеч наименува улица „Софийска” на негово име[104].

Отново в книгата си „Град София през ХVІІ век” Иширков описва и махалите на София, които носят имена във връзка с известни сгради (Имарет-махлеси), видни личности (Поп-Милушова махала), известни пазари (Бал-пазар-махлеси – Меден пазар) или стари укрепления (Кара-хисар-махала)[105]. Той цитира седем махали, споменати от пътешественика Евлия Челеби и добавя имената на още 38 махали, събрани от страниците на турски документи.

Иширков успешно обяснява и произхода на названието на една от махалите в Ловеч. Според него името Дръстени „стои във връзка с издръстването на черги във воденичната вада, която тече покрай Друма”[106]. При справка с излезлия 41 години по-късно „Български етимологичен речник” става ясно, че глагола ’дрЪстя’ в Ловешко се употребява в смисъл на ’тръскам платно, черга във вода, за да се изпере’[107].

ХИДРОНИМИЯ

От имената на водни обекти (хидроними) Иширков изследва целенасочено единствено реката на неговото детство – Осъм. Най-старата публикация, в която само с едно изречение се засяга топонимията, е статията му „Долината на река Осъм” от 1897 година. В нея Иширков отделя внимание единствено на народната етимология за името, пишейки как „народът вярва, че Осъм е получил името си от осемте си притока”[108]. Изследванията си за тази река, Иширков продължава вече в залеза на своя живот. Той отново отделя внимание на народната етимология, изразявайки се образно как „простият народ осмисля името Осъм с числото осем (8) и го тълкува, че то произлиза от осемте притока на реката”[109] или по-краткото, че „народът свързва името на р. Осъм с осемте притока на реката”[110].

Нататък твърденията и разсъжденията на Иширков са добре мотивирани. Първо споменава старото име на реката Асамус (Asamus), а след това и три различни версии за тълкуването му. Те са на: В. Томашек – като неуморим, на Стефан Младенов като река, а в свръзка с Αςάμινδος като вана, и на Димитър Дечев – като змийска река. „Най-вероятното е, че Асамус значи река, както е случай с имената на много други реки. И днес за ловчанци името Осъм значи река. Наместо речни камъни, речен пясък, речна риба те казват осъмски камък, осъмски пясък, осъмска риба. Те наричат и други реки, на които не знаят имената, Осъм и често питат познати, дали имат в техния град или село Осъм”[111] пише Иширков, с което показва кое от трите тълкувания поддържа.

Професор Иширков демонстрира и познания по езикознание, обяснявайки образуването на Осъм от Асамус. Според него „индоевропейското а дава на славянска почва о : латинското mare е в нашия език море, лат. sal, salis = сол. Още у Кедрин (1043 г.) се среща вече формата Όσμος (Осмос) и от нея Осъм… Турците наричаха Осъма – Осма, което се явява съвсем естествено по свойщините на турския език”[112].

Хипотезите за значението на името Осъм Иширков повтаря в съкратен вид и в статия, посветена на с. Орешак и Троянския манастир: „Старото име Асамус е тракийско и, според тълкуването на проф. Томашек, значи неуморим, според проф. Д. Дечев – змийска река, а според проф. Ст. Младенов – река, което е доста правдоподобно, защото такъв случай имаме с името на много реки”[113].

Прилагателните бял и черен

Интересна е статията „Прилагателните бял и черен в нашата топонимия”. В нея Иширков изяснява значението, което народът влага при използването на двете прилагателни във водни имена (хидроними). Той обяснява бял и черен в имената на Бяло и Черно море, и на реките Бели и Черни Тимок, Бели и Черни Вит, Бели и Черни Осъм, Бели и Черни Лом, в смисъла на ’благоприятен’ и ’неблагоприятен’. „По долините на реките с прилагателно име бял са прокарани добри пътища, по тях става главното съобщение, в тях се намира главното селище в горната част на поречието. Долините на реките с имена Черна или с прилагателно черно са крайно неблагоприятни за съобщение и селища”[114], обобщава авторът.

Подобни коментари Иширков прави в друга своя статия и за притоците на Осъм. „Прилагателните Бели и Черни отговарят на проходността на осъмските долини и означават благоприятни или неблагоприятни долини”[115], пояснява той. В трета статия първо срещаме народната етимология, в случая на името Черни Осъм, и след това научните доводи: „Името на Черни Осъм… народът свързва с черните камъни, по които тече водата на Черни Осъм и затова тя изглеждала черна. Всъщност тук имаме еднакъв случай с Черни Вит, Черни Лом, Черна Места, Черно море и други прилагателни Черен-а-о, които в топонимията на България, пък и другаде, означават неблагоприятен”[116]. Той привежда и доказателството, че „по долината на Черни Осъм не води важен презпланински път, нито се намира в нея голямо селище, също тъй както е по долините на Черни Вит, Черни Лом, Черна Места и други”[117].

В четвърта своя статия Иширков дава още един пример по тезата си за ’бял’ и ’черен’ – този път за река Дунав. „Българският народ е схванал благодатното значение на Дунава и затова го възпява като бял Дунав, благоприятна река”[118] пояснява той.

В доскоро непознатата статия „Имената на нашите селища” бе открито и най-ранното (от 1922 г.) тълкуване на Иширков на прилагателното черен: „дълбоката вода на езера и кладенци се означава също с прилагателното кара. Селото Кара-бунар, което бе прекръстено в Сладък кладенец[119], не означава толкоз Черен кладенец (буквален превод), колкото дълбок кладенец. С името Кара гьол се означават обикновено дълбоките планински езера”[120]. Но той или се отказва от него или просто го забравя, защото не го споменава в по-късните си статии.

МАТЕРИАЛИ ОТ ЛИЧНИЯ АРХИВЕН ФОНД

Интересни текстове, свързани с топонимията, открих в личния архивен фонд на Анастас Иширков, съхраняван в Научния архив на БАН[121]. Студенти, останали анонимни, са стенографирали, разчели и преписали стенограмите и тиражирали чрез литографиране няколко лекционни курса на проф. Иширков. Един такъв курс е „География на селищата и пътищата за съобщение”[122], който професорът е чел в Софийския университет през зимния семестър на учебната 1905/1906 година.

В пасаж от тези лекции Иширков разяснява как са възникнали и са били наименувани едни от селищните образувания в българските земи – колибите. „Много от колибите носят лични имена на някой основател на отделен двор, а това показва как се те развиват. Първоначално е имало къща от някой си Марко или Стоян, който е управлявал самостойно. После фамилията се увеличава, синовете му градят къщи наблизо. И така селището се увеличава и носи името на основателя си: Марковци и др.”[123] е казал в своя лекция Иширков.

На друго място той акцентира върху въпроса за ударението на имената на селата. „Трябва да се отбелязва ударението на името на селището. Най-голяма грешка правят с ударението на имената, четем името написано, но не знаем как да го произнесем… На селата ще видим, че ударението много важи: едни казват КовАчевци, други – КовачЕвци. Така че за всяко село трябва точно да се отбелязва ударението, както се произнася от населението”[124] препоръчва професорът.

В лекциите му открих и точно тълкувание на топонима Падало. „Тази дума е изгубила сега значение. Това означава конак, място, където на път преспиват хора. Това място е служело за пренощуване, значи имало е път някога. В Бояна под крепостта е имало Падало, и сега селяните не знаят какво значи това и създават легенда, че някой си отскочил от крепостта и паднал долу. Същото Падало имаше и при Габрово”[125] демонстрира Иширков завидно познаване на местните имена в различни краища на България.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Анастас Иширков се занимава с въпроси от топонимията в свои публикации още от 1897 година, когато е учител в Софийската мъжка гимназия. Значителна активност в тази област на познанието проявява и в годините на Първата световна война (1915–1918), като третира тематиката в девет книги и статии. Най-активен е към края на своя живот, когато е настъпила и творческата му зрелост. Между 1925 и 1935 година той публикува годишно от 1 до 4 статии – общо 21, в които разглежда различни аспекти на топонимията.

Голяма част от научното творчество на Анастас Иширков е посветено на антропогеографията. По тази причина публикациите му в областта на топонимията обхващат преди всичко имена на селища, улици и области, а в по-малка степен са засегнати водни имена. Сред постиженията на Иширков са успешните тълкувания на имената на гр. Копривщица, с. Галáта, Добруджа, р. Осъм и др. Безспорният му принос в науката обаче са първите класификации на имената на селищата[126], на градовете[127] и на улиците в градовете[128].

От новооткритите материали, разгледани тук, най-интересна и с най-голямо значение е неизвестната до този момент статия „Имената на нашите селища”. Тя обхваща различни въпроси за селищните имена в научен и в практически план, подкрепени с много действителни примери. От останалите публикации ценни са изследванията на Анастас Иширков за прилагателните бял и черен в хидронимията[129].

Към въпросите за произхода на географските имена Иширков се е отнесъл отговорно и сериозно. Отговаря на действителността и оценката, дадена му от Иван Велчев: „В повечето случаи [Иширков – б. м. П. М.] намира, че местните предания за произхода на имената са неверни, понякога твърде наивни или плод на народната фантазия. Начинът, по който А. Иширков търси произхода на географските имена, може да се използва като пример за подражание”[130].

[1] Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 3. Ономасти и ономастични изследвания в България. В. Търново, УИ Кирил и Методий, 1996.

[2] Научни трудове на проф. Анастас Иширков. – В: Сборник в чест на проф. Анастас Иширков по случай 35-годишната му професорска дейност. (Известия на Българското географско дружество, кн. І.). С., Държ. печ., 1933, ІХ–ХХ.

[3] Иширков, А. Името Добруджа. – Отечество, ІV, 1917, № 1, с. 11; Имената на някои наши градове. – Известия на Народния етнографски музей, ІІ, 1922, № 1–2, 1–10; Имената на нашите селища. – Слово, І, № 83, 22 юли 1922; Областното име Загорье или Загора в миналото и сега. – Известия на Народния етнографски музей, V, 1925, № 1–4, 80–88; Прекръщаването на град Месемврия. – Слово, ІV, № 1067, 22 дек. 1925; Името България. – In: Sbornik zemĕpisných praci venovaných prof. Václavu Švamberovi. Praha, Průmyslová tiskárna, 1926, 66–71; Името България. – Известия на Народния етнографски музей, VІ, 1926, № 1–4, 1–6; Македония. Име и граници. – Македонски преглед, ІІІ, 1927, № 1, 1–22; Прилагателните бял и черен в нашата топонимия. – Родна реч (Казанлък), ІІ, 1928/9, № 2 (септ. 1928), 85–87; Имената на град Ловеч. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание. Кн. 1. С., печ. Книпеграф, 1929, 88–89; Имена и граници на Тракия. – В: Тракийски сборник. Кн. 2. С., Тракийски върховен изпълнителен комитет, 1930, 3–14; Село Галáта. Име и население. – В: Ловеч и Ловчанско. Кн. 4. С., печ. П. Глушков, 1932, 201–208; Името на град Карлово. – Мир, ХХХІХ, № 9884, 24 юни 1933; Царство България: имена на България и на нейните главни области, положение, географски дележ, граници и големина. – Известия на Българското географско дружество, кн. ІІ, 1934, 18–37.

[4] Иширков, А. Долината на река Осъм. – Български преглед, ІV, 1897/8, № 2 (май 1897), 52–64.

[5] Иширков, А. Географическо речниче от Ив. Друмев. Сливен, печатница „Българско знаме”, 1897, стр. 88, 16°, цена 50 стотинки. (Рецензии и книгопис). – Български преглед, ІV, 1897/8, № 3 (юни 1897), 113–114. Подпис: А. И.

[6] Пак там, с. 114.

[7] Пак там.

[8] Пак там.

[9] Иширков, А. Упътване за изучаване селищата в българските земи. – Училищен преглед, ХІ, 1906, № 2, Неофиц. дял, 217–226.

[10] Пак там, с. 224.

[11] Иширков, А. Град София през ХVІІ век. С., Царска придворна печ., 1912.

[12] Пак там, 10–12.

[13] Пак там, с. 11.

[14] Петър Богдан Бакшич.

[15] Пак там, с. 12.

[16] Иширков, А. Упътване за изучаване селищата…, 217–226.

[17] Иширков, А. Град София през ХVІІ век…, с. 12.

[18] Иширков, А. София по време на Освобождението. – В: Юбилейна книга на град София (1878–1928). С., печ. Книпеграф, 1928, 63–64.

[19] Пак там, с. 64.

[20] Иширков, А. Град Копривщица. (Поселищногеографски чертици). – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (20 април 1876–20 април 1926). [Т. 1.]. С., Държ. печ., 1926, 239–241.

[21] Пак там, с. 240.

[22] Иширков, А. Имената на град Ловеч…, с. 88.

[23] Пак там, с. 89.

[24] Иширков, А. Град Шумен. Поселищно-географски чертици. – В: Климент Търновски – Васил Друмев. За 25-годишнината от смъртта му. Изследвания, спомени и документи. С., печ. Художник, 1927, 5–28.

[25] Пак там, 7–10.

[26] Иширков, А. Град Елена. Поселищно-географски чертици. – В: Иларион Макариополски – Митрополит Търновски. 1812–1875. Биография, спомени и статии за петдесетгодишнината от смъртта му. С., печ. Художник, 1925, [Дял 2.], 101–112.

[27] Прилагателно от името на с. Къпиново (до 1992 г. Капиново), общ. В. Търново.

[28] Прилагателно от името на град (до 1964 г. село) Твърдица, обл. Сливен.

[29] Иширков, А. Град Елена. Поселищно-географски чертици…, с. 103.

[30] Иширков, А. Прекръщаването на град Месемврия…

[31] Пак там.

[32] Преименувано през 1934 г. на Козичино, дн. в общ. Поморие.

[33] Дн. в общ. Долни чифлик.

[34] Пак там.

[35] Град Месемврия е преименуван на Несебър със Заповед № 2820 от 9 авг. 1934 на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, публикувана в „Държ. вестник”, № 109, 14 авг. 1934, 1747–1759.

[36] Иширков, А. Дунав и нашите дунавски градове. – Известия на Българското географско дружество, кн. ІІІ, 1935, 7–8.

[37] Пак там, с. 8.

[38] Иширков, А. Името на град Карлово…

[39] Страшимиров, Д. Т. Името на Карлово. – Мир, ХХХІХ, № 9890, 1 юли 1933.

[40] Каменни надписи.

[41] Иширков, А. Имената на някои наши градове…, с. 2.

[42] Пак там, 3–5.

[43] Преименуван през 1945 г. на Михайловград, през 1993 г. – на Монтана.

[44] Преименуван през 1946 г. на Първомай.

[45] Пак там, 7–8.

[46] Иширков, А. Характерни черти на градовете в България. – Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, кн. ХХІ, 7, 1925, 1–26.

[47] Иширков, А. Кюстенджа. – Военни известия, ХХV, № 234, 25 окт. 1916.

[48] Иширков, А. Исакча. – Военни известия, ХХV, № 285, 26 дек. 1916.

[49] Пак там.

[50] Иширков, А. Мачин. – Военни известия, ХХV, № 289, 30 дек. 1916, с. 6.

[51] Иширков, А. Черна вода. – Военни известия, ХХV, № 236, 27 окт. 1916.

[52] Иширков, А. Град Солун. Политикогеографски и народостопански бележки. С., Изд. на Хр. Олчев, 1911.

[53] Пак там, с. 12.

[54] Иширков, А. Град Солун. Географски чертици. – В: Сборник Солун. Издание на възпитателите и възпитаниците от солунските български гимназии. С., печ. Художник, 1934, 7–8.

[55] Иширков, А. Охридското езеро и град Охрид. С., Държ. печ., 1915, 15–16; Същото и в: Летопис на Българската академия на науките, кн. ІІІ, (за 1914), 1916, 67–98.

[56] Пак там, с. 16.

[57] Пак там.

[58] Иширков, А. Град Враня и Вранско. Културно-географски и исторически бележки. С., Държ. печ., 1918.

[59] Пак там, с. 23.

[60] Иширков, А. Село Галáта. Име и население…, с. 203.

[61] От 1975 г. квартал на Варна.

[62] Пак там, с. 205.

[63] Пак там, с. 206.

[64] Научни трудове на проф. Анастас Иширков…, ІХ–ХХ.

[65] Иширков, А. Имената на нашите селища…

[66] Пак там.

[67] Пак там.

[68] Пак там.

[69] Преименувано през 1882 г. на Казачево, дн. в общ. Ловеч

[70] Преименувано през 1906 г. на Венец, дн. в общ. Опан, обл. Ст. Загора

[71] Преименувано през 1906 г. на Великово, дн. в общ. Гълъбово.

[72] Преименувано през 1884 г. на Гурково, дн. в общ. Ботевград

[73] Преименувано през 1906 г. на Загорци, дн. в общ. Нова Загора.

[74] Иширков, А. Имената на нашите селища…

[75] Иширков, А. Ромънска Доброжа. – Български преглед, V, 1898/9, № 3 (ноем. 1898), 69–91.

[76] Пак там, с. 70.

[77] Иширков, А. Граници на Добруджа. – Военни известия, ХХV, № 284, 25 дек. 1916.

[78] Иширков, А. Името Добруджа…, с. 11.

[79] В текста съюзът и е заменен с а и текстът се чете: и ц а на турски в ч а а д ж а.

[80] Иширков, А. Името Добруджа…, с. 11.

[81] Иширков, А. Физическа география. – В: Добруджа. География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение. Издава Съюзът на българските учени, писатели и художници. С., Царска придворна печ., 1918, 1–42.

[82] Пак там, с. 2.

[83] Пак там, с. 3.

[84] Пак там.

[85] Ichirkoff, A. Geographie physique de la Dobroudja. – In: La Dobroudja. Geographie, histoire, ethnographie, importance economique et politique. S., Imprimerie de la cour, 1918, 1–42.

[86] Ichirkov, A. Phisische Geographie. – In: Die Dobrudscha. Geographie, Geschichte, Ethnographie, wirtschaftliche und politische Bedeutung. S., Druck der Deutschen Balkan-Zeitung, 1918, 1–32.

[87] Иширков, А. Областното име Загорье…, с. 80.

[88] Иширков, А. Македония. Име и граници.., с. 3.

[89] Иширков, А. Имена и граници на Тракия…, с. 3.

[90] Иширков, А. Името България. – ИзвНЕМ, 1926, с. 4.

[91] Иширков, А. Името България. – In: Sbornik… prof. Václavu Švamberovi, 1926, 66–71.

[92] Иширков, А. Името България. – ИзвНЕМ, 1926, с. 1, бел.

[93] Иширков, А. Царство България: имена…, с. 19.

[94] Пак там.

[95] Пак там, с. 20.

[96] Пак там, с. 21.

[97] Вж. Подольская, Н. В. Словарь русской ономастической терминологии. 2. изд. М., Наука, 1988, с. 146.

[98] Иширков, А. Град София през ХVІІ век…, 16–18.

[99] От миралай ’полковник в турската армия’.

[100] Иширков, А. Характерни черти на градовете…, с. 25–26.

[101] Пак там, с. 26.

[102] Иширков, А. Махалите на град Ловеч. – В: Ловеч и Ловчанско. Кн. 2. С., Придворна печ., 1930, 120–123.

[103] Пак там, с. 122.

[104] Стремление (Ловеч), ХХІV, № 21, 27 ян. 1934.

[105] Иширков, А. Град София през ХVІІ век…, с. 15.

[106] Иширков, А. Махалите на град Ловеч…, с. 120.

[107] Български етимологичен речник. Т. 1. А–З. С., изд. на БАН, 1971, с. 439.

[108] Иширков, А. Долината на река Осъм…, с. 52.

[109] Иширков, А. Река Осъм. – В: Ловеч и Ловчанско. Кн. 1. С., печ. Книпеграф, 1929, с. 20.

[110] Иширков, А. Орешакът и монастирът Успение на Пресвета Богородица. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим. С., 1931, с. 61.

[111] Иширков, А. Река Осъм…, с. 21.

[112] Пак там.

[113] Иширков, А. Орешакът и монастирът…, с. 61.

[114] Иширков, А. Прилагателните бял и черен в нашата топонимия…, с. 86–87.

[115] Иширков, А. Река Осъм…, с. 19.

[116] Иширков, А. Орешакът и монастирът…, с. 61.

[117] Пак там.

[118] Иширков, А. Дунав и нашите дунавски градове…, с. 4.

[119] Преименувано от Кара бунар на Сладък кладенец през 1906 г., днес гр. Гълъбово, Старозагорско.

[120] Иширков, А. Имената на нашите селища…

[121] НА БАН, фонд 79к (Анастас Иширков).

[122] НА БАН, ф. 79к, а.е. 4.

[123] Пак там, л. 28а.

[124] Пак там, л. 44а.

[125] Пак там, л. 45б.

[126] Иширков, А. Упътване за изучаване селищата…, 217–226.

[127] Иширков, А. Имената на някои наши градове…, 1–10; Характерни черти на градовете…, 1–26.

[128] Иширков, А. Град София през ХVІІ век…, 96 с.; Характерни черти на градовете…, 1–26.

[129] Иширков, А. Имената на нашите селища…; Прилагателните бял и черен в нашата топонимия…, 85–87; Река Осъм…, 19–22, 149; Орешакът и монастирът…, 61–72; Дунав и нашите дунавски градове…, 3–15.

[130] Велчев, Ив. По въпроса за развитието на икономическата география у нас. І. Опит за критична преценка на научното наследство на А. Иширков с оглед на икономическата география. – Годишник на Софийския университет, Биолого-геолого-географски факултет, т. 48, (за 1952/53–1953/1954), 1954, кн. 3 – География, 91–92.