Етикети

, , , , ,

Село Долно Кобиле е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Долна Кобила (Долне Кубле) като зиамет към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак с 30 домакинства, 26 ергени и 1 бащина. В стари турски регистри е записвано като Кобиле зир. Зир означава „долно“. Съседното Горно Кобиле е изписвано като Кобиле баля. Баля означава „горно“.    

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2008
Население 214 260 334 339 291 214 177 89 58 41

Махалите на това село са разположени от двете страни на Кобилска река. Само Аврамчина махала е по-далече и на друга страна. Тя е разположена близу до Ушинската махала Знеполе, на десния склон на Ушинската долина. Из тази долина слиза вода само пролетно време, а лете се губи из варовитите свали. Десната страна на долината има чисто карстов характер. От Аврамчина махала надолу землището на тази долина принадлежи на с. Долно Кобилье. Левият склон е плешив и по разлат, а по десния тукъ-там са уцелели неколко дъбови окастрени корийки, които изглеждат като опожарени над оголените от пороищата варовници и червеникави конгломерати. Киселичкият дол, който в най-долнята си част принадлежи на това село, е съвсем оголен — двата му склона са обърнати на ниви. По-надолу потоците от Киселичкия и Ушинския долове се събирате с Метохийския (Горно Кобилския), а още 1 км надолу от десна страна блика кобилският карстов иввор, който може да кара една воденица.

Водата, която селяните употребяват за пиене, е варовита „тежка“. Почти всички изворчета имат такава вода. По-добри извори (некои от тех лете пресъхват) са Топлик, Стубел (зад Ковачева махала –бел. моя), Добрил (Козарска махала – бел. моя), Граовище, Тодоров кладенец. На две места има и света вода. Едната се намира близу до местото на старото селище (сега е затрупана от порой), а другата — в местността Плоча. Първата лекува рани, а втората — очибол.

Селището е открито на всички ветрове. В това отношение му съперничи само село Киселица. Тук духат: козодерът — североизточен, осойничарът (северен), наричат го още шипковичанин, защото иде откъм трънското село Шипковица, горнякът (северозападен), милевчанинът (западен) — дохожда откъмъ с. Милевци и жешкио (юг).

Селяните имат доста широко место за ниви; ливадите им са малко и слаби — не са под вода. Голяма част от земята за обработване се намира близу до махалите, но има и ниви, доста отдалечевя от домакинствата. Това, обаче, не е неудобно, защото местността е „сложна“, та навсекъде може да върви кола. Плодородието на работната земя не е толкоз слабо, както що е на съседните села, папр. Метохия; даже в суха година се получава добра реколта. Нивите им са разположени в места, които носят следните названия: Су’а Киселица, Кремици, Славче, Блато, Рамнище, Стубел, Рай дол, Гробища, Козарник, Воденици, Турско гумно, Добрила, Строилица, Мало полье, Тръница, Рупйе, Смиляна, Навой, Строилище, Кочине, Пладнище, Беневречко, Даутов гроб и др.; ливади: Турската, Заеднички ридъ, Вист, Топлик, Киселичка река, Крушке, Борски дол, Пособа, Гулема ливада и др.; гори: Срегньо осое, Говедарник, Пролетняк, Зелен клюн, Рупйе, Щетине. Градище, Густине, Връла орница, Цръквище, Мрътва орница, Ников гроб, Боровски преслъп.

Селото има разбиен тип: пръснато е на 6 махали:

  1. Аврамци. Тази махала брои 8 къщи, всички от един род, потомци на некой-си дедо Аврам, дошъл тука неизвестно отде. Деда Аврама сочат като пръв заселник на селото Долно Кобилье.
  2. На същата — дясната страна на долината — е разположена и махалата Козарник с 4 къщи. Носи това си име от обстоятелството, че имало около нея дребна дъбова гора, та лесно тука се отглеждали кози.
  3. Валявица — 2 къщи, разположена срещу Козарник, на левия склон на долината.
  4. Ралинци, брои 8 къщи от един род. Дедо Ралин, прадедото на родата, дошъл тук из некое трънско село.
  5. Мaло полье. Махалата брои 10 домакинства. Носи име на местността, дето е разположена — малка равнинка. Дели се на два рода: Ковачевци 6 и Давуляновци 4 кжщи.
  6. На запад от махалата Мало полье е разположена махалата Момчиловци или Цръцкини — брои 4 къщи. Разположена е в близост до днешните селски гробища, наблизо е и чешма Момчиловски кладенъц.

По-рано, преди 50 години, селото било на едно место — там детo днес са селските гробища. Ясно личат зидините и местата на старите къщи. Понеже това место е на „друм“, постоянно минавали турци, които не давали мира на селяните. А и удобството — да бъдат малко по-близо до нивите си — ги накарало да се разселят по махали. Дедо Таско Божилов помни купното село и знае, че то имало около 10 —15 къщи.

Тука, преди да дойде дедо Аврам, живел един турчин в своя чифлик. Сградите му били в дола, срещу местото, дето са гробищата. Държал кобили за разплод, които свободно пасели из синорите на днешните села Горно и Долно Кобилье. И двата дола, дето са селата, били наричани Кобилска река. Тъй ги знаели околните села. Та кога дошъл дедо Аврам, заселил се близу до сградите на турчина (на­пуснати и запустели вече) и заварил името Кобилска река. После поселището било наречено „У Кобилска река“, а най-после Кобилье.

Единствената старина в селото е Градище (бел. моя – 1091,0м), разположено на височината над валявицата. Личат хорозан, тухли, а нейде и остатъци от зид. Намирали са големи връчви[1] и плочи с надписи. Сега всичко е унищожено. Също се намират и монети и то доста много. Една златна притежава Тоше Райчиловсви от с. Извор. Над градището — около 200 м далече — има много дълбоки и големи ями, явни следи от грамадна рударска работа.

Земеделие и скотовъдство е главният поминив на селяните. Тук се раждат доста много круши „изворки“, които се поставят в туршия (в каци с вода) за през зимата. От тия круши продават доста много по околните села.[2]

Землището на Долно Кобиле обхваща 6,387 км2. Ето някои други местни имена: Бачевище, Богданина нива, Бъзина търла, Велинова нива, Горни ливади, Горни прогон, Горно рупе, Грамада, Груински рид, Долина, Долно рупе, Соколовска орница, Оресите. Днес имената махалите са: Ковачева, Динева, Момчилова, Станчова, Аврамска и Козарска. Което означава, че Валявица, Ралинци и Мало польо са изоставени или имената – сменени. Останки от средновековна църква има в местността Св. Петка, в района на местностите Блато и Кремици, в близост до м. Славчето. На ок. 800 м североизточно от селските гробища се намира оброк Св Троица, както и останки от средновековна църква в местността Цръквище (под крепостта Градище). От незапомнени времена селският празник (собор) е на „Св. Дух“. Провеждал се е в местността Котлене под Градище, между извора Топлик и сливането на Кобилска река с Киселичка река.

[1] връчва – делва; БЕР т. 1, стр. 191

[2] „Кюстендилското краище“, Йордан Захариев, 653 с., Сборник народни умотворения, том 32, 1918г.