Етикети

, , , , , ,

Топонимични изследвания на България по околии начеват някъде към края на 40-те год. на миналия век. През 1952 г. е отпечатана първата монография на околия „Местните имена в Ломско“ с автор Иван Дуриданов.

В настоящия принос към популярната топонимия ще представим малкото налични сведения от световната мрежа за част от бишата Еленска околия (днес общините Елена и Златарица), и по-специално селището Я̀ковци, разположено в нейната западна част.

Голяма част от ойконимите (селищните имена) в община Елена са от патронимичен произход – по бащини имена[1]. Според изследователите на тази проблематика, патронимичните имена на селищата винаги се образуват от лично мъжко име и окончанието –евци или –овци. Първоначално те възникват от разрастването на едно домакинство. В последствие се оформя самостоятелно родово селище, което започва да носи името на главата на семейството – първозаселник (първоосновател). Такива са например Буйновци, Пърчовци, Мирчовци, Гърдевци и разглежданото от нас Я̀ковци.

41438398_10156181107748702_4044115238541328384_n

Язовир Йовковци, 2018 г. (Снимка: Васил Светулков)

Grn-Boljarci

Фрагмент от Австро-Унгарска  генералщабна карта, 1910 г.

Днешното село Я̀ковци разполага със значително собствено землище от 29,763 км² и се намира на 5 км западно от град Елена. На север граничи с община Златарица, на запад със земл. на с. Шилковци и чашата на яз. Йовковци; на изток със землището на с. Блъсковци и град Елена. В неговото землище са разположение няколко селища, днес със статут на села, но това не е било така преди. Днешните Вълчовци, Балуци, Мартинковци, Махалници, Бръчковци, Стойчевци, Донковци, Драганосковци и Садина са възникнали като колиби. Според типа на застрояване селищата биват събрани (купни) и пръснати. Към първите се отнасят градовете, селата, гаровите, минните и промишлените селища, а към вторите махалите, колибите и отделните дворове. След 1995 г. всички махали и колиби получават статут на села[2]. Счита се, че към ХVІІІ в. се появяват първите колиби, махали и паланки[3]. Колибарските селища възникват във връзка с развитието на скотовъдството в Стара планина, Огражден, Средна гора и Родопите. Появата на махалите се дължи на разпадането на семейните задруги. Махалите и колибарските селища обхващат около 10-20 отделни дворове и обработваемата земя около тях[4].

Един от първите писали за този край след Освобождението е известният географ  проф. Анастас Иширков (1925 г.):

При разбиването и превземането на гр. В. Търново от турците в 1393 год. и преследването и избиването на търновските боляри, вероятно, някои са избягали из горите и се заселили из поляните. Около град Елена има много селища: Горни и Долни Болерци, поп Бобчевци и други. Предполага се, че са заселени от търновските боляри от тогавашно време. Следователно, заселването на махаличките, посочени по-горе, е предшествало заселването на селището Елена. Това е станало около 1393-1400 г.[5]

Мнението на проф. Иширков е въз основа на легендите на населените места, които носят имената на своите основатели – някогашни първенци от българското царство, които се заселвали заедно със своите семейства в долините и по чукарите, далеч от поробителя, и живеели там, създавайки свои родови общности.

Сигурността, която осигурявали непроходимите гори, довежда и други преселници. Те започнали да изкореняват дървета, да обработват земята, да строят къщи. Така постепенно от една фамилия селището се разраствало. Името на една местност в землището на Я̀ковци говори за това – Големия требеш. В землището на съседното селище Гърдевци за този процес свидетелстват няколко топонима – Трабежа, Байчин трабеж, Дядо Яков трабеж, Петров трабеж. Тр(а)ебèж/требèш/ е изчезнала дума, запазена благодарение на топонимите (местните названия), със значение ‘изтребена, изкоренена гора, за да се създаде ливада или нива‘. Произходът й се свързва със старобългарското трѣбнтн ‘требя‘.

Yovkovtsi_1977_before_flooding

Село Йовковци през 1977 г. преди завиряване на язовира (източник Панорамио)

Вероятно именно болярин е бил и основателят на Го̀рни Болѐрци –една от махаличките на Я̀ковци, прекръстена по неизвестни нам причини през 1951 г. на Билково. Махалата е строена на по-високо и непристъпно място над днешния язовир. Край брега на водоема като топоним е запазено и името Писараци – на изчезнала вече махала (изселена и потопена под водите на язовира). Край изчезналото селище има древни останки на римска вила и стражева кула. В близост до развалините е имало манастир, строен по времето на цар Иван Асен II. Обителта дори и през турско време е била просветен център. Тук от столетия са живеели начетени хора, които са обслужвали манастира, а оттам идва и името на махалата – Писараци[6]. Преди построяването на яз. Йовковци най-прекият път през между Търново и Твърдица, отвъд Балкана, е минавал през Капиновския боаз (от тур. boğaz – проход) край днешното Я̀ковци и околните му махалици – Го̀рни Болѐрци, Писараци, Витевци (Витювци), Караджовци[7], Йовковци. По името на последната e именувано и изкуственото езеро на река Веселина. От краеведи знаем, че околните села са били освободени от някои данъци, но когато империята имала нужда, хората предоставяли добитък, провизии и др.[8]. Тоест тези селища са имали дервентджийски или подобен статут.

Я̀ковци е купно селище и следва да е по-ново от околните махали. То вероятно е образувано от слезли в ниските места наследници на горноболерци, търсещи по-плодородни ниви и добри пасища за добитъка си. Произходът на ойконима (селищно име) Я̀ковци се свързва с първия заселник на име Я̀ко или Я̀ков. Църквата „Свети Никола“ в Елена е изографисана от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Го̀рни Болѐрци, които завършили работата си през 1817-18 година. Оттук и предположението кой е основателят на днешното село Я̀ковци.

Селцето Бръчковци носи името на основателя си – Иван Бръчков, роден през 1755 година в днешна Хърватия. Там и до днес, един от най-важните острови носи идентичното име Брач. Иван Бръчков доживява до 110-годишна възраст. Умира в град Свищов и успява да отгледа и възпита голям и достоен български род. Неговите потомци в знак на уважение и дълбока признателност съграждат един от най-впечатляващите надгробни паметници в гробищния парк на град Свищов.

Мартинковци е друга махала в землището на Я̀ковци, закрита като населено място с Указ 57 на Президиума на Народното събрание от 28.01.1965 г. Там днес природата бавно връща върховенството си.

Махала Садина е закрита с Указ 1885 на Държавния съвет на НРБ от 31.08.1974 г.

Махала Попбобчевци се присъединява с Указ 92 на Президиум на Народното събрание от 28.02.1951 г. към селцето Драганосковци.

Една от по-значимите старини в землището на Я̀ковци е античната и средновековната крепост Градището, разположена върху местност във форма на подкова, образувана от река Веселина, точно там, където приема левия си приток Топля, в най-южната част на землището си. От всички страни височината е обградена от реката с изключение от изток и представлява естествено недостъпно място, удобно за укрепление. Формата на крепостта е елипсовидна с направление изток-запад. Отстои от нивото на реката на около 50 м височина. Зидовете й са разрушени до земята, на места дори личат под насип. Дебелината им е над 2 м. Главният вход е бил от изток, като пред него е бил издълбан изкуствен ров[9].

През Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. град Елена и околностите му имали стратегическо значение поради връзките с Южна България. Така Елена станала една от целите на войските на Сюлейман паша. Неговата задача била да премине през града, да достигне Търново и оттам да удари в гръб руските войски при Плевен. Решителната битка се състояла на 22.XI (5.XII.) 1877 г. Тогава превъзхождащите турски войски настъпват и принуждават русите да напуснат града. Улиците на Елена били затрупани с убити хора и животни, задръстени от коли и бягащи жители. Йовковската отбранителна позиция била разположена на височината над р. Веселина – между Яковци, Шишковци и Кръстевци. От там имало отлична видимост към настъпващите от изток турци. Руските войски спрели тук армията на Сюлейман паша. Английски кореспондент на вестник „Таймс” писал, че ако турците бяха стигнали до В. Търново, Плевен е само на 120 км. Сюлейман паша бил осъден на 16 г. затвор за капитулацията на войската му, защото точно край Елена е спряно настъплението му.[10]

МИ: Сечената могила – височина, Ръта, Сечения камък – връх, Средния рът, Куцаров дол, Събашкия кладенец, Китката (Горичката), Растова кория (кория – стопанисвана гора; (х)растова – съсипана от прекомерна сеч гора), Мартинковско дере, Дългото, Тънкия дол, Големия требèш (вж. по-горе), Дюлите, Оскруша (скоруша, плодно дърво Sorbus domestica), Извора, Харманчето, Поляната, Грамадата (Садината) – връх, Горния рът, Кръста, Инчев рът, Махалнишка кория (З от Писараци, жител на Махалници е имал гора тук), Иванчовото – горист склон, Лъката, Мокр. кория, Корията, Дядо Станева кория, Юрта, Яза, Шишковска лъка, Шишковци (изчезнала махала, сега комплекс на новобогаташ в санитарната зона на язовира), Чашката, Донешкото – ниви, Чавдарска – ниви, Стубиля, Марафелка – равнина, ниви, Стублица (извор, хванат в издълбан дънер), Стубиле, Суката, Йончовото, Кръста (височина над Яковци, вероятно оброчище), Стублата, Чучура, Садината (белизма, белезина (Andropogon ischaemum) – вид трева), Райкин дол, Везьовец (от вез ‘(бял) бряст‘. Успоредици Везовец, Везовица, Везището, (БЕР I: 128), Катрафилския трап (от ЛИ Катрафил), Храстова кория, Поляници – равнина, ниви, Гагов трап, Малнишка поляна, Дянковската кория, Гробовите ниви, Писковското дере, Садината, Новаковото – ниви, На сливите – равнина, ниви, Стойкови поляни, Локвата, Усойната, Вълчовската усойна (гора на северен склон), Богатила (богата, продородна почва, или от антропоним Богатин, Богатил(?), Чукара – връх, В селото, Скока, Недковец – ниви, В махалата, Гладника (слаба, неплодородна почва), Балушка локва, Горбана, Гърдев листак, Гърдина лъка, Мутевото, Крушето, Високата кория, Донковски рът, Донковска кория, Гредата, Грамадата, Поленица, Пенювото, Голямата поляна, Голямата поляна, Говедаря, Бадев кладенец, Градището.

[1] Иванова, М. Патронимичното название на балканското село и неговото значение за социалното му устройство. / / В: Народна култура на балканджиите. т. I, 1996, Габрово, с. 5–18.

[2] http://www1.znam.bg/zmonres/edu/geografia%2010/EUK/UNIT4/unit3.htm

[3] От итал. palanca (оградено селище). Градски тип селище, без административни функции.

[4] http://geografia.kabinata.com/15.htm

[5] http://history.elena.bg/doc_vaznikvaneto_na_elena.htm

[6] Мнение на краеведа Петър Христов от Вълчовци, http://www2.borbabg.com/?action=news&news=19726

[7] Заличено под водите на яз. Йовковци, било е в земл. на село Шилковци.

[8] Христов, П. http://www2.borbabg.com/?action=news&news=19726

[9] http://bulgariancastles.com/bg/node/1099

[10] http://www2.borbabg.com/?action=news&news=19726


БЕР = Български етимологичен речник, т. I, 1971.