Етикети

, , , ,

Няма земен кът или епоха от човешката история без топонимично творчество. Наименованието на един природен обект става не случайно, не по хрумване. То може да бъде предизвика­но от някакъв признак на обекта, но винаги съдържа и оценка на признака и ще се запази и употребява само ако е сполучливо, т.е. ако е характерно.

Имената на местата, където растат или са растели гори, у нас са десетина хиляди и още не са изследвани. Настоящият опит за научно-популярно изследване на такива имена се отнася само за Софийско.

По подобие на термините хидронимия /водни имена/, оронимия /имена на елементите на релефа/, ойконимия /имена на се­лища/ въвеждаме за краткост и яснота термина силвонимия /от silva гора/. Той означава съвкупността от наименованията на места, където растат или са растели гори.[1]

В тези бележки под Софийско ще разбираме територията на Софийски окръг и София-град. По площ тя се равнява на 8384 квадратни километра и обхваща, както се знае, части от Стара планина, Витоша, Люлин, Вискяр, Верила, Рила, Средна гора, Плана и Лозенска планина и котловините Софийска, Годечка, Самоковска, Ихтиманска, Ботевградска, Златишко-Пирдопска.

Изследването засяга землищата на 146 населени места. Наименованията са записани при служебни и екскурзионни пътувания или взети от документи и карти /географски, горски, геоложки и др./.

За означение на местата, обрасли с дървета и храсти, освен общия термин гора се употребяват и някои други думи – диалектни, старинни или думи от чужди езици:

БРАНИЩЕ – гора, която се пази от сеч или от паша на добитък.

ВЪРЛЯК – гора, от която може да се добият върлини /дълги пръти/.

ГАРИЩЕ – клада, горилище, място, където се натрупват дървата и пъните за горене на въглища.

ГЪСТАК – мъчно проходима млада гора.

ДРЪМА – от прастар корен „дръм“. Първоначалното му значение е било „дърво“, по-късно започва да значи „стара, първична, дива гора“. От говоримия език е почти изчезнала, запазила се е умалителната форма „дръмка“ със значение „храсталак, шубрак“.

ЖИЖНИЦА – трап за горене на дървени въглища.

КОРИЯ – от турската дума coru. Означава „стопанисвана гора“, т.е. гора, която има собственик. Твърде често наименование. Обикновено се придружава от прилагателно, произлязло от личното или родовото /фамилното/ име на притежателя. Тая дума е възприета в нашия език с въвеждане на турското законодателство в началото на XV век. ЛЪГ – старинна дума за гора на влажно място, старобългарско л^гъ. В Софийско се произнася и „лък“, „лаг“, „лак“.

МЪРТВИНА – гора на усойно място, на склон със северно изложение.

СЕЧИНА – сечище, място, където гората е изсечена до голо, т.е. парцел, в който са повалени всички дървета.

ТРЕБЕЖ – изтребена, унищожена гора, за да се отвори място за ливада или нива. Произнася се и „требеш“.

ТЪРША – от тършувам, засичам пръстеновидно дърветата в дънера, за да изсъхнат. По такъв начин незабележимо се разширяват ливади и ниви в гората.

ШУМА – твърде стара дума; според унгарския езиковед Юхас тя се среща във всички тюркски езици с изключение на якутския и е от дреенотюркски, прабългарски произход. Изглежда, че е влязла в старобългарския език заедно с малкото на брой прабългарски думи, а след това е преминала и в сърбохърватския език. Първоначално, в езика на Асларуховите българи, тя е значела храна, кърма за добитъка. Днес в народния говор тя значи листник, листников фураж, т.е. отсечени клони с листата; освен това – и широколистна гора, в която се добиват листници. Една от многобройните й производни „шумак“ означава девастирана издънкова гора, храсталак.

ЩЕТИНА – трап, в който се горят въглища, почти същото, каквото е „жижница“.

От какви думи са образувани софийските силвоними?

На първо място по брой, както и трябваше да се очаква, са наименованията, произлезли от имена на дървета, храсти и горски треви; на второ място – от думи, които изразяват особеностите и предназначението на горите; на трето място – от имена на горски животни. Има малко на брой наименования по събития и случки в живота на край горските селища, няколко наименования – по климатични и атмосферни условия на местата, където растат горите. Има и думи с неясно значение. Една част от тях са диалектни чужди думи, непоказани в речници, а други са наши, славянски, станали неразбираеми, защото вече не се употребяват.

Топонимизирането, т.е. превръщането на нарицателните имена в собствени имена на места, е подчинено на езиковите закони. Словообразуването в различните езици е различно. Например в индоевропейските езици, към които спада и нашият език, по-голямата част от топонимите са произлезли от съществителни имена, от прилагателни, от съчетание на съществително с прилагателно или с предлог и много рядко – от съчетание на съществително и глагол. Подробното разглеждане на словообразуването на представените софийски силвоними би било интересно, но би отнело повече страници, отколкото са ни предоставени. Ще се спрем накратко на някои теоретични въпроси, подкрепени с примери.

В нашата топонимия, както във всички славянски топонимии, абсолютно господствува т. нар. афиксация, т.е. образуването на местни имена с помощта на прикрепени към думите граматически частици /форманти/, които видоизменят значението им. Когато формантите се намират пред корена на думите, те се наричат представки /префикси/, а когато се намират след корена, се наричат наставки /суфикси/.

В софийската силвонимия се откриват само четири представки: „в“ – ВРЕЧКА, „на“ – НАДАРИЦА, „о“ – ОВЕДЕНА, „раз“-РАЗВЕНИК.

Около три четвърти от силвонимите са образувани чрез наставки. Употребените в разглежданите силвоними са: -ица, -ец, -ище, -ак, -ик, -ар, -аш, -ье, -ски, -ин, -ов, -ав, -ат, -еш, -ив, -ит, -лък, -джа.

Наставката -ица е не само една от най-разпространените, но и една от най-старите – от XI век. С нейна помощ са образувани наименования от имена на растения: БЛАСТУГОВИЦА – гора, където расте билката бластувиче; БЕЛЧАНИЦА – гора от бял бор; БРЕЗОВИЦА – гора от бреза; ГЪБОВИЦА – място /гора/, в която растат гъби; ДЬБКОВИЦА – гора от дъб; ЕЛОВИЦА -гора от ела, и т. н. От имена на животни: ЗАЙКОВИЦА – гора, където има зайци; КОШУТИЦА – гора, в която се въдят кошути; МЕЧКАРИЦА – гора, където има мечки; РОГАЧЕВИЦА – гора, в която обитават рогачи, и т.н. Притежателни /посесивни/ наименования от личните и родовите /семейните/ имена и прякорите на собствениците на горите: АДЖАНИЦА – гората на аджата; ВОЙВОДЕНИЦА – гората на войводата; ДИВЧОВИЦА – гората на рода Дивчови; ДРАГОСЛАВИЦА – гората на Драгослав; ИГНАТИЦА – гората на Игнат; ТЪПАНКОВИЦА – гората на рода Тъпънковци; ЧАВДАРИЦА – гората на Чавдар.

Вече споменахме, че синтактично съчетание от съществително и глаголна форма е рядко явление в нашата топонимия. В софийската силвонимия се откриха четири такива съчетания: ГРОМИ ДЕЛ, ДЕБИБЕЛИЦА, РАЗДЕРИ КАПА и ЧУЙ ПЕТЕЛ. Това откритие е донякъде изненадващо, защото в цялата страна са записани досега не повече от 40 подобни съчетания. Още по-интригуващ е фактът, че две от наименованията /Дебибелица и Раздери капа/ са на гори, намиращи се в едно и също землище – Батулия. Едно подробно изследване на батулийската топонимия би могло да доведе до интересни заключения.

Няколко думи за възрастта на събраните силвоними. Наименованията имат точно определена възраст само когато са създадени с правителствено решение. Във всички други случаи може да се говори за приблизителната им възраст, т.е. да се причислят не към някаква дата, а към определена историческа епоха. Историята, археологията и езикознанието помагат да се установят последователните топонимични „пластове“ за даден район. А в много случаи по наличието на определен пласт пък може да се датират приблизително и да се разяснят събития, археологически находки и езикови проблеми.

РЕЧНИК НА ИМЕНАТА

Имената на местата, където растат или са расли гори в Софийско, са подредени по азбучен ред според както се произнасят от местните жители. След имената са означени землищата, където се намират или са ре намирали горите, понякога и други ориентири – планини, върхове, реки, потоци. Накратко се обясняват произходът и значението на думите, от които са съставени наименованията. На последно място са посочени страниците, на които се изясняват формата и особеностите на думите.

Употребени са следните съкращения:

с. – село

СемИ – семейно име

стб. – старобългарски

стр.- страница

тур. – турско

широкол. – широколистна

АДЖАНИЦА. В земл. гр. Пирдоп. Някогашна букова гора. Наименованието произхожда от старинна персийска дума а$а, дошла у нас чрез тур. Имала е различно значение, между другото и падар, пазач. В случая – имота, гората на пазача.

АЛУЛИЦА /УЛУЛИЦА/. В земл. с. Говедарци. Наименованието произлиза от името на горската птица улулица от рода на бухалите.

АНТОВА КОРИЯ. В земл. с. Чурек. Някогашна училищна гора, вероятно подарена от местен жител Анто /от Антон/.

АРАМЛИЕЦ. В земл. с. Долен Пасарел. Наименование по прякора на някогашния собственик на гората Арамлията, от тур. aranri – спокоен.

АСАНОВА КОРИЯ. В земл. с. Мърчаево на Витоша. Някогашна малка гора, стопанисвана от местен мохамеданин Асан.

БАБИН ЛАК. В земл. с. Реброво, в Искърския пролом. Лак от стб. Лѫгъ.

БАЛАБАНСКА МЪРТВИНА. В земл. с. Стъргел. Букова гора на северен склон. По името на някогашния притежател с прякор Балабан -едър, грамаден човек.

БАЛИЕФЕНДИЕВА КОРИЯ. В кв. Княжево. Мястото, където сега се намира изкуствено създадената борова гора. В XVI век тя е била дъбово-липово-ясенова гора. Там е живял и проповядвал Бали ефенди, високообразован софийски мюсюлмански богослов, който в края на живота си станал отшелник и се застъпвал за братство между мохамедани и християни.

БАЛКАНДЖИЙСКА ЩЕТИНА. В земл. гр. Ихтиман. Букова гора под вр. Еледжик. За щетина.

БАТИН. В земя. гр. Етрополе. Едра букова гора. От арабски чрез тур. – потаен, скрит.

БЕЖАНИЯТА. В земя. с. Батулия. Гора, в която населението е бягало и се е криело при бедствие.

БЕЛА БУКА. В земл. гр. Ихтиман, под вр. Еледжик.

БЕЛИКАРО. В земл. с. Байлово. Гора от бяло меше, бял дъб.

БЕЛИКАША. В земл. гр. Етрополе.

БЕЛИЧ. В земл. с. Горни Лозен. Вероятно горичка от естествен бял бор.

БЕЛЧАНИЦА. В землищата на селата Белчин, Клисура, Дос-пей и Рельово. Като географско наименование Белчаница е част от Северозападна Рила. Името й идва от това, че е покрита с бял-борови гори.

БИСЕРИИЦА. В земл. с. Гурково. Гора, в която расте гъбата бисерница.

БИСТРИЧКО БРАНИЩЕ. В земл. с. Бистрица на Витоша. Горски резерват от 1934 г. Голяма и сравнително запазена смърчова гора.

БЛАГУН. В земл. на гр. Сливница. Дъбова гора. Благун – вид дъб.

БЛАГУНО. В земл. с. Владая. Някогашна гора от благун /Quercus conferta/. Постепенно унищожена и след това заменена с бял бор.

БЛАСТУГОВИЦА. В земл. гр. Драгоман. Някогашна малка частна гора. Възможно е наименованието й да произхожда от бластувиче – тревисто растение от рода на тинтявите, използувано като билка и да означава място, където е растяла тая билка.

БОБЕВИ БОРИ. В земл. с. Райово. Борова горичка, владяна някога от сем. Бобеви.

БОБОТАН. Между гр. Трън и с. Поганово, на р. Ерма. В тая гора ясно се чувало боботенето на реката.

БОБОТИН. В земл. с. Антон, северно от вр. Паскал. Букова гора в съседство с горите Бобча и Боатин /резерват в горното течение на р. Черни Вит/. Названието е звукоподражателно – боботене, шум от падаща вода. Възможно е имената и на трите гори да произхождат от глагола боботя.

БОГОСНИЦА. В земл. с. Белчин. Борова гора. Диалектна дума с неясно значение.

БОЖАНИНА БУКА. В земл. с. Белчин. Наименование по името на някогашната притежателна Божана.

БОЙЧОВО ГАРИЩЕ. В земл. с. Буново.

БОРАКО. I. в земл. с. Маджаре. II. В подножието на Витоша, на хълма Църква, между Бистрица и Симеоново. Естествена бял-борова гора.

БОРИЧЕВО. В земл. с. Врачеш. Бориче – умалително от бор. Сега гората е буково-габърова, бор няма.

БОРИЩЕТО. В земл. с. Железница. Някогашна значителна естествена бял-борова гора.

БОРНАТИЦА. В земл. с. Говедарци. Обширна иглолистна гора.

БУКАТА. Твърде често наименование за букова гора. Такива наименования има в землищата на с. Говедарци, Маджаре, Ново село, Мирково и др.

БУКАЯ. В земл. гр. Сливница. Някогашна букова гора. Названието е твърде старо и рядко употребявано в тая форма.

БУКАША. В земл. с. Каменица. Едра букова гора.

БУКЬЕТО. В земл. с. Мала църква. Изчезнала букова гора -превърната в борова.

БУКИТЕ. В земл. с. Градец, махала Червена ябълка. Някогашна букова горичка.

БУКОВА КОРИЯ. I. в земл. с. Панчарево. Някогашна малка букова гора. Изчезнала. II. в земл. гр. Самоков. Гора и пасище на мястото, където сега е езерото на язовир „Искър“.

БУКОВ ОРМАН. В земл. с. Бели Искър. Гора, в която букът е изчезнал, заменили са го иглолистни.

БУКОВЕЦ. I. в земл. с. Ново село. Издънкова букова гора. II. в земл. с. Плана.

БУРОВИТЕ КОРИИ. В земл. с. Смолско. По „Буровци“.

БУЧАВИО БОР. В земл. с. Райово. Борова гора, в която е порасъл буков подраст. Находчиво наименование.

БУЧЕТО. I в земл. кв. Горубляне. От „буче“, събирателно от „бук“. II. в земл.с. Плана.

БУЧКАТ. В земл. с. Мирково и Буново. Възможен е произход на наименованието от прилагателното „бучкат“ – терен с буци, неравно място.

БУЧОВИЦА. В земл. гр. Копривщица. Букова гора. От „буче“, събирателно от бук.

БЪКЛИЧАРЕ. В земл. гр. Ботевград. Букова гора. От „бъкличар“ -. занаятчия, който изработва бъклици. В случая – „гората от която са добивали материали за бъклици“.

ВАЛТАРЧЕТО. В земл. гр. Костенец. Смърчова гора. От валта – блато, ниско място, мочурище. Валтарче – умалително от валта. По името иа такъв дребен ориентир, малко блато, е била наименувана значителна по размери гора.

ВАТАОВА КОРИЯ. В земл. с. Долно Камарци. По родово име „Ватаовци“.

ВЕЛИКИНА КОРИЯ. Над Бояна на Витоша. Някогашна широкол. горичка, сега превърната в бял-борова култура. По женско име Велика.

ВИТОША. В земл. с. Макоцево. Малка широкол. гора. Неясно. Несигурно е тълкуване по някакво старинно мъжко име.

ВИЗАТ. В земл. с. Кремиковци. Пустеещо място, на което в ново време е създадена изкуствено гора. Неясно.

ВИСОКАТА ЛИПА. В земл. с. Плана. Липова група в някогашна широкол. гора.

ВИТИНЯ. В земл. с. Чурек и Потоп. Просторна букова гора. От изчезнало име Витинь и наставка -je за образуване на прилагателно притежателно. Вж. Й. Заимов, Български географски имена с -je.

ВИТОВСКА КОРИЯ. В земл. с. Железница на Витоша, при р. Егуля-Ведена. Някога е била своена от Витовци, родово име на местни жители. Възможно е името Витовци да лежи и в основата на географското наименование Витоша.

ВЛАИНЯ. В земл. с. Стъргел. Букова гора в съседство с пасище, където пасели стадата си власи и каракачани.

ВОЙВОДЕНИЦА. В земл. с. Клисура, в подножието на Бел-чаница. Малка гора, която някога била своена от местен жител с прякор Войводата.

ВРЕЧКА. В земл. гр. Етрополе, в басейна на р. Мали Искър. Голяма букова гора на закрито място в реката, в-речка.

ВРАНЯ. В земл. с. Казичане. Някогашна смесена широкол. гора от дъб, бряст, елша и др. На мястото, където сега е паркът „Враня“, е имало богат и уреден турски чифлик „Чардаклия“ с изобилна вода и запазена гора. След Освобождението чифликът принадлежал на Хаджи Боне Петров, а после на цар Фердинанд. Враня е прилагателно притежателно от врана.

ВРЯШКОВИ ЩЕТИНИ. В земл. с. Мирково. Място сред горд. където сем. Вряшкови са добивали дървени въглища.

ВУКОВА КОРИЯ. В земл. с. Горни Лозен. Някогашна малка гора, стопанисвана от местен жител Вуко.

ВУЧАРНИКО. В земл. гр. Самоков. Гора, откъдето са слизали зиме вълци в Самоковското поле.

ВУЧО ШИБЕ. В земл. гр. Ихтиман. Някогашен гъстак, храсталак, където се криели вълци. Шибе /шибье/ – събирателно от шиба, пръчка. В случая – млада гъста издънкова гора, прътак.

ВЪЛЧИ ПРЕСЛАП. I в земл. с. Гниляне. Издънкова гора от келяв габър, където се криели вълци. 11 в земл. с. Долно Камарци. Дъбово-букова гора, през която минавали вълците към кошарите на селото. Преслап-седловина.

ВЪРЖЕ БОРА. В земл. гр. Ихтиман, в басейна на р. Мъти вир. Неясно.

ВЪРЛЯКО. В земл. с. Железница. Някогашна малка горичка

Наставката -ец също се употребява за образуване на притежателни наименования отлични имена, прякори и родови имена: АРАМЛИЕЦ – гората на Арамлията; РАЛЕШКОВЕЦ – гората на Ралешко; СТОЯНЧОВЕЦ – гората на Стоянчо. Тая наставка се употребява и за изразяване присъствието на растения, животни или някакви други природни обекти: БОРОВЕЦ – място, където има борове; БУКОВЕЦ – място, където има бук; ГЛИГАНОВЕЦ – място, където има глигани; КЛЕНОВЕЦ – място, където има клен; МИРИЗЛИВЕЦ – място, където расте тревата миризливка; РАСОВЕЦ – място, където и ма храсти; ЧУГАРЕВЕЦ- място, където растат дървета с чугари /чекори/; ШЕСТИЛЬОВЕЦ – място, където расте шестил; ЯВОРЕЦ – място, където расте явор.

Наименованията с наставка -ище означават място, където някога е имало или е станало нещо: БОРИЩЕТО – място, където е имало борова гора; МАЧИЩЕ – някогашно обиталище на диви котки; СОВИЩЕ – гора, в която някога е имало сови; ТРЕБЕЖИЩЕТО – гора, в която са требени /сечени и изкоренени/ дървета.

Наставката -ак /як/ има събирателно значение: БОРАК -много борове на едно място; БРЕЗАК – много брези на едно място; ДИВИЧНЯК – място, където има множество диви животни; ЛЕЩАК – място с много лески; СЕЧИНАК – гора, в която има сечища, сечи ни.

Наставката -ик означава място, характерно с нещо: БУКОВИК – място, характерно с това, че има букови дървета; ВУЧАРНИК – място, забележително с това, че е свърталище на вълци; ТЪМНИК – гъста гора, характерна с тъмнината си; ЧЕМЕРНИК – място, където расте отровната билка чемерика; ШИНДАРНИК – гора, от която може да се добият шиндри /дъски за покрив/.

Има още две наставки с почти същото предназначение – да означават място, където има предмети, растения или животни, еднакви на вид и много на брой. Това са наставките -ар и -аш; БЕЛИКАР – гора от бял дъб; БЕЛИКАШ – гора от бял бор; БУКАР и БУКАШ – гора от бук.

В такъв случай каква е разликата между букак,буковик, букар и букаш? Тя е съществувала някога, но днес вече е неясна. Ние вече не притежаваме усет за тънките разлики в горите от един и същи дървесен вид.

Наставката -ье се употребява за образуване на събирателни имена, старинна форма за множествено число: БОРЬЕ • събирателно от бор; БРЕСКЬЕ – събирателно от бряст; ДЬБЬЕ – събирателно от дъб; ШУМЬЕ – събирателно от шума.

БОРОВА ШУМА. В земл. с. Своде. Някогашна голяма и разнообразна гора,своена от множество местни хора. Чудновато съчетание от бор и шума, като се знае, че шума е дребна ниска широколистна гора, от която се приготовляват листници за зимно изхранване на добитъка. Боровите клони и листа са смолисти и не са обичайна храна за домашните животни.

БОРОВЕЦ. В земл. с. Правешка Лакавица. Букова гора в съседство с пасището в местността Странето. Бор отдавна няма.

БОРОВИТЕЦ. В земл. гр. Костенец.

БОРОВИЯ КУМНАК. В земл. с. Средногорец. Остатъци от някогашна борова гора на песъчлива почва. От тур. kum – пясък.

БОРЧЕВ РИД. В земл. гр. Ихтиман. Девастирана гора от дъб, бук и габър. Наименованието произхожда вероятно от „Борчо“ /Борис/.

БОРЧОВЕЦ. В земл. с . Мирково. От „Борчо“ и наставка -ец.

БОРЬЕ. В земл. с. Бели Искър. Борово-смърчова гора. Бо-рье е събирателно от бор.

БРАНИЩЕ. В земл. с. Драговищица.

БРАНИЩЕТО I. в земл. с. Стъргел. Издънкова букова гора. II. в земл. с. Искрец. Изкуствено засадена средновъзрастна гора. III. в земл. с. Батулия. Издънкова гора.

БРЕЗА. В земл. с. Стъргел. Старо пожарище с групи бреза.

БРЕЗАКО I. в земл. кв. Драгалевци. Брезова горичка на Драгалевска река. II. в земл. c. Губислав. Широкол. гора c участието на бреза.

БРЕЗОВИЦА I. в земл. с. Литаково. II. в земл. гр. Ихтиман. III. в земл. с. Врачеш. IV. в земл. с . Гурково, v в земл. с. Краево. V. в земл. кв. Симеоново на Витоша. Това са наименование на гори и горички, в които е растяла бреза.

БРЕКИНАТА. В земл. с. Правешка.Лакавица. Гора, в която имало групи от дървото брекина /Sorbustorminalis/.

БРЕСКЕТО. В центъра на с. Владая. Естествена брестова горичка. Изкоренена и мястото застроено.

БРЕСТАКА. В земл. с. Смолско. Смесена широкол. гора, в която имало и бряст.

БУДАЧИЦА. В земл. с. Говедарци. Бивша общинска гора. От име на жена – Буда.

БУДИНАТА КОРИЯ. В земл. с. Белчин. От име на местна жителка Буда, Будинка.

БУКАРА. В земл. гр. Костенец. Букар е старинна дума за глиган /мъжка дива свиня/, но и самата тя идва от бук и означава „който се храни с буков жълъд“, по подобие на „чорбар“ и „мръвкар“.

БУКАРО. I. в земл. с. Градец. Букова гора, с чийто жълъд хранели свини. II. Южно от вр. Копитото на Витоша. До скоро тук имаше стара изредена букова гора, сега – дендрариум и служебни постройки.

С развитието на езика се явяват още няколко притежателни /посесивни/ наставки: -ски /ска, ско/; -ин /ина/; -ов /ова, ови/, но за разлика от чща и -ец те се прибавят не към съществителното, а към прилагателното в съчетанията от съществително и прилагателно. Така се образуват прилагателни – притежателни: ВИТОВСКА КОРИЯ, МУРТЕНСКИ ТРЕБЕЖИ, ЕТРОПОЛСКО ГАРИЩЕ, ГОСПОДИНКИН ВАЛОГ, ВЕЛИКИНА КОРИЯ, ГЕНОВ ТРЕБЕЖ, ЙОВОВА БОРИКА, ИГНАТОВИ ЩЕТИ НИ.

Наставката -ав се употребява рядко, за специални случаи: БУЧАВИО БОР – борова гора, в която се е появил подраст от бук; ЧУКАВА – място, богато на чуки; тук трябва да се подразбира „чукава местност“ – съществителното е изпаднало при топоними зирането.

Наставката -ат: БУЧКАТ – терен с буци /както виноват – човек с вина, крилат – имащ крила/.

Наставката -еш определя чие е мястото: МЕЧЕШ – обиталище на мечка.

Наставката -ив определя място, където е настанено или се е настанило нещо /растение, животно/: ГАБРИВ РЪТ – рът, на който се е настанил габър.

Наставката -ит: ГАБРИТ – както зверовит и ветровит -място, известно със своите габъри; и тук съществителното е изпаднало, то може да е било склон, рът, връх.

В употреба са и наставките -лък и -джа, дошли от турския език. Първата показва място с много растения от един и същи вид: ЗДРАВЧЕЛЪК – място с много здравец; КЮРЕНЛЪК – място с много дрян; ОРМАНЛЪК – място, богато на гора. Втората се употребява за усилване или отслабване на прилагателно или причастие: КЮМЮРДЖА – накюмюрена, обсипана с кюмюр местност; САКАРДЖА – едва оголен, слабо оголен /от сакар – гол, лишен от растителност/.

Продължава в част втора и част трета


[1] Бел. моя: От уважение към паметта на Леонид Йорданов запазваме авторовото заглавие на материала и въведения термин. Тъй като Л. Йорданов е инженер-лесовъд по образование, той цял живот е работил с латинските наименования на растения, поради което и се ражда хибридния (латино-гръцки) термин силвоним. Към 1985-86 г., когато тази статия се появява в сп. София, в науката ономастика вече е въведен термин за назоване на горски участъци, гори – дримоним и съответно дримонимия. За повече сведения относно класификацията в ономастиката (наука за собствените имена) – вж. тук.