Етикети

, , , ,

Продължение от част първа:

ГАБЕРО. В земл. гр. Сливница и с. Опицвет, Богьовци, Драгалевци и другаде. Твърде често наименование за гора от габър.

ГАБРА. В земл. с. Вакарел, махала Бальовци. Широколистна гора. От. габър и наставка – iа, габърова. Вж. Й. Заимов, Български географски имена с -ie.

ГАБРИКИТЕ. В земл. с. Каменица. Изредена габърова гора. Габрика – отделно дърво габър, като бука, борика.

ГАБРИВ РЪТ. В земл. с. Мирково.

ГАБРИТ. В земл. с. Искрец. Смесена широколистна гора с участие на габър. Габър и топонимична наставка – ит.

ГАВАСКА КОРИЯ. В земл. с. Бистрица на Витоша. Някогашна малка гора, изчезнала в застроената площ на селото. Стопанисвали са я местни жители с РИ Гавазите.

ГАДНИО РИД. В земл. с. Говедарци, част от някогашната общинска гора Надарица. Вероятно това е било място, богато на дивеч /гад, животно/.

ГАЙДАРСКИ ЛЪГ. В земл. с. Скравена. Гора, своена от рода Гайддрците.

ГАНЧОВА БИЧКИЯ. В земл. гр. Пирдоп, на р. Бобевица. Така се е наричала гората около примитивната дъскорезница на местен жител Ганчо.

ГАРВАНИЦА. В земл. с. Буново. Могила, обрасла с дребна гора, където се събирали гарвани.

ГАРИЩАТА. В земл. с. Долно Камарци. Стара букова гора, в която се горели въглища.

ГЕКОВ ТРЕБЕШ. В земл. с. Лакатник.

ГЕРЧОВА КОРИЯ. В земл. с. Владая. Горичка, изчезнала във вилната зона. Герчо от Георги.

ГЛАВНЬОВЕЦ. В земл. с. Мирково. Букова гора по Главньов дол. От главня – недоизгорели дърва, останали от добив на въглища.

ГЛИГАНОВЕЦ. В земл. с. Петрич. Гора, в която се въдели диви свини.

ГЛУХЧОВИЦА.В земл. с. Оплетня.

ГЛОГОВО. В земл. с. Губислав. Някогашна храсталачна гора от глог.

ГОЛА КОРИЯ. В земл. с. Гайтанево. Някогашна полууни-щожена горичка.

ГОЛЕМА БРЕЗОВИЦА. В земл. махала Цоновска в Пирдопското горско стопанство. Гора с преобладание на бреза.

ГОЛЕМА МЕЧКА. В земл. с. Батулия. Горска поляна с леговище на мечка.

ГОЛЕМАТА ГОРА. В земл. гр. Годеч. Някогашна букова гора.

ГОЛЕМАТА КОРИЯ. В земл. с. Казичане. Елшова гора.

ГОЛЕМИЯ ОБИНЕК. В земл. с. Врачеш. Буково-дъбово-габърова гора. Неясно.

ГОЛЕМО ГАРИЩЕ. В земл. с. Мирково.

ГОРАНСКА КОРИЯ. В земл. с. Долно Камарци. Дъбова гора, стопанисвана от рода Горановци.

ГОРЕЛАТА СТРАНА. В земл. с. Горни Лозен. Старо пожарище в гората южно от селото. „Страна“ е стръмнина, склон над река.

ГОРЕЛОТО. I. в земл. с. Белчин; I I. в земл. с. Проданов -ци; II I. – по западния склон на Камен дел на Витоша. „Горело“ е причастие от глагола горя и означава изгорена, опожарена гора.

ГОРЕЛИО МУРАК. В земл. с. Бистрица. Смърчова гора в резервата „Бистричко бранище“. През есента на 1911 г. тук е имало голям пожар. В езика на крайвитошките села „мура“ е равнозначно на „смърч“.

ГОРНАТА КОРИЯ. I. – в земл. с. Живково; II. – в земл. с. Казичане; III. – в земл. с. Железница.

ГОРНАТА МУРА. В земл. с. Мърчаево. Смърчова гора на северозапад от вр. Острец. Срв. с Горелио мурак.

ГОРНИЯ КЛЕНАК. В земл. гр. Златица.

ГОРНЬОВЕЦ. В земл. с. Буново, под Гълъбец. Гора от горун, вид дъб /Quercus sessiliflora/.

ГОРНЬОК. В земл. с. Скравена. Място, обрасло с горун, вж. Горньовец.

ГОРУНАКА. В Етрополското горско стопанство. Горунова гора.

ГОРУНО. В земл. с. Владая. Някогашна дъбова гора над селото. След като е била унищожена от паша, на мястото й е засадена борова гора.

ГОСПОДИНКИН ВАЛОГ. В земл. с. Мала църква. Малка горичка в низина /“валог“ е разлата низина/, а „господинкин“ изглежда е притежателно прилагателно от госпожа, господжа.

ГРАМАТИКОВСКА КОРИЯ. В земл. с. Боженица. Горана сем. Граматикови.

ГРОМИ ДЕЛ. В земл. с. Бакьово. Някогашна гора по вододела между два притока на р. Елешница. Наименованието си е добила поради това, че е била громена, изтрошена от буря. Рядко синтактично съчетание от императив на глагол и съществително.

ГЪБОВИЦА. В земл. с. Кътина. Някогашна широкол. гора, в която растели гъби.

ГЪСТИ РИД. В земл. с. Бояна, северно от вр. Копитото. Част от бившата издънкова общинска гора.

ГЪСТАКА. В земл. с. Петрич.

ГЬОРЕВО КОРИЙЧЕ. В земл. с. Железница. Някогашна горичка сред работните земи северозападно от селото. „Корийче“ – умалително от кория.

ДАБИЦА. В земл.с, Богьовци. В далечното минало е била пасище, редина с единични стари дъбове. „Дабица“ е отделно дъбово дърво.

ДАБАКОВЕЦ. В земл. с. Смолско. От дабак – дъбова гора.

ДАБИЖОВЕЦ. В земл. с. Голема Раковица. Горичка, своена от местен жител. От старинно, вече изчезнало словосъчетание и лично име Дабижив.

ДАБКОВИЦА. В земл. с. Чурек. „Дабко“ е умалително от Дабижив.

ДАБЛЕТО. В зебш. с. Райово. „Дабле“ е рядко срещано производно от дъб. Известни са жителски имена Дъбляне и Дубляне, но наименованието на райовската горичка по форма изглежда е уникално.

ДАБЬЕ. В земл. с. Дреново. Събирателно от дъб.

ДАНИНИТЕ БУКИ. В земл. с. Продановци. Остатъци от букова гора.

ДЕБЕЛИ ЛАГ. В земл. кв. Драгалевци. Някогашна гора около извор и старо оброчище.

ДЕБИБЕЛИЦА. В земл. с. Батулия. Букова гора под вр. Влахина. „Деби“ – императив от глагола „дебя“ /дебна, мамя/; „белица“, „бялка“ – горско животно с ценна кожа /Martes foina/. Така че „дебибелица“ значи „издебни бялката”.

ДЕЛИИВАНОВА ВЪРШИНА. В земл. с. Мирково. Букова гора, своена от местен жител с прякор „дели“ /тур. луд, буен/. Вършина е събирателно от връх, горната част на дървесната корона. В случая – млада гора за добив на вършина.

ДЕЛНИЦИТЕ. В земл. с. Говедарци. Някогашна букова гора; за изсичане е била делена на части /делове/ – за всяко отделно семейство.

ДЖАМБАЗОВ БУКАШ. В земл. с. Петрич. Някогашна едра букова гора, своена от сем. Джамбазови.

ДИВАТА ГОРА. В земл. гр. Бухово, под вр. Готен. В миналото изглежда е била мъчно достъпна едра широколистна гора.

ДИВЕРГИМЕЧ. В Пирдопското горско стопанство, част от бившата общинска гора. Наименованието идва вероятно от съчетание на турски диалектни думи. Неясно.

ДИВИЧНЯК. В земл. с. Войняговци. Гора, богата на дивеч.

ДИВЧОВИЦА. В земл. с. Стъргел. От родово име Дивчови, някогашни притежатели.

ДОБРЕВ ТРЕБЕЖ. В земл. с. Бов. Някогашна дъбова гора, в която местният жител Добри изтребил дървета, за да се сдобие с ливада.

ДОГАНОВА КОРИЯ. В земл. гр. Елин Пелин. По името „Доганови“.

ДОЙНОВО ГАРИЩЕ. В земл. с. Буново. Букова гора. По името на някогашния производител на въглища.

ДОМУЗ ОРМАН. В земл. с. Душанци. От тур. „домуз“ -свиня и „орман“ – гора. Рядко срещано синтактично съчетание от две съществителни.

ДОЛНА БРЕЗОВИЦА. Източно от Боянското езеро на Витоша. Смесена широколистна гора. Сега в нея вече няма бреза.

ДОНКИНА ГОРА. В земл. гр. Копривщица. Букова гора по левия бряг на Крива река. По женско лично име Донка.

ДРАГАНИНА ПРЕСЕДЛИЦА. В земл. с. Радотина. Горичката на Драгана, в която растяла и дива преседлива круша.

ДРАГАНОВ ЧЕСТАК. В земл. с. Подгумер. Нискостеблена гъста гора, своена от местен жител Драган. „Честак“ – честа, гъста гора.

ДРАГОЙ БАЛКАН. В земл. с. Трудовец. Някогашна голяма букова гора в съседство с пасище. По личното име Драго. В случая „балкан“ означава планинско пасище.

ДРАГОСЛАВИЦА. В земл. гр. Ихтиман. Широколистна гора под вр. Еледжик. По лично име Драгослав и наставка -ица.

ДРЪМЧОВИЦА. В земя. с. Говедарци. В миналото – гъста и тъмна букова гора. След като е била почти унищожена, е попълнена с бял бор.

ДУБИЦА. В земл. с. Алдомировци. Дъбова гора северозападно от селото.

ДУБЬЕ. В земл. гр. Годеч.

ДУРАЛИН. В земл. с. Драговищица. По прякор на местен жител. Вж. по-долу.

ДУРАЛИЯ. В земл. с. Железница. Някогашна частна горичка. Наименование по прякора на собственика /тур. „дуралия“ – сърдит/.

ДУРМАНИЦА. В земл. с. Гинци. Девастирана дъбова гора, попълнена с черен бор. Наименование по прякор „дурман“.

ДУШКОВ ЛАГ. В земл. гр. Своге. По лично име Душко.

ДЪБАК, ДЪБАКО. Твърде често наименование за дъбова гора. Среща се на много места в целия окръг.

ДЪБЬЕТО. В земл. с. Бистрица. Известно място при развалините на старите черкви „Св. Георги“ и „Св. Спас“ в селото, къ-дето отдавна няма дъб. Така се е наричала и гората над Княжево – там все още растат 20 броя вековни /400-годишни/ дъбове в създадената след Освобождението борова гора.

ДЪБКОВИЦА. В земл. с. Горна малина.

ДЪБРАВА И ДУБРАВА. На няколко места – в Годечко, Свогенско. Етрополско и др. Наименование на дъбови гори. От стб. дума, образувана от „дъб“ и старинна наставка р-ръ: „дъбър“, като „мокър“ или „мъдър“. Вторично е добавена старинна наставка „-ава“ като морава, жарава и др. Вж. Йордан Иванов, „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“, БАН 1982.

ДЪЛБОКИТЕ ЩЕТИНИ. В земл. с. Мирково. Стара букова гора, в която са се запазили остатъци от въглищарството.

ДЪРВОДЕЛИЦА. В земл. с. Лозен. Дъбова гора в Лозенската планина, от която се добивали дърводелски материали.

ДЪСКОТОВЕЦ. В земл. гр. Етрополе. Стара дъбово-букова гора.

ЕДРИО БУКАР. В земл. гр. Своге.

ЕЛАКА. I. в земл. гр. Етрополе. Едра буково-елова гора. II. в земл. с. Врачеш. Стара буково-дъбова гора. Ела няма.

ЕЛЕНОВ ЕГРЕК. В земл. с. Радуил. Елово-букова гора. Егрек – кошара извън населено място. В случая – място, където се събират елени.

ЕЛИТЕ. В земл. с. Рельово. Елова група в буково насаждение.

ЕЛОВ РЪТ. В земл. с. Душанци. В миналото тук е расла буково-елова гора, а сега – букова, ела няма.

ЕЛОВА ДОЛЧИНА. В земл. с. Правец. Букова гора. Може би е имало и ела в миналото.

ЕЛОВА МОГИЛА. В земл. гр. Етрополе. Малка букова гора, ела няма.

ЕЛОВИЦА. I. В земл. гр. Копривщица. Изчезнала. II. В земл. с. Дружево. Някогашна букова гора. Ела няма.

ЕЛОВИЦА. В земл. с. Ярлово. Горичка от елша /Аlnus glutinosa/ широколистно крайречно дърво, погрешно наричано ела.

ЕЛХАТА. В земл. с. Железница. Гора от елша /вж. по-горе/. Жителите на крайвитошките села наричат ела и елха широколистното дърво елша. Иглолистното дърво ела /Alies alba/ те не разпознават, макар че то някога е расло във витошките гори.

ЕНКИНА КОРИЯ. В земл. с. Буново. Някогашна горичка, своена от местна жителка Енка.

ЕСИЧЕ. В земл. гр. Драгоман. Горичка от трепетлика. Есиче – умалително от есика, местна дума за трепетликата /Populus tremula/.

ЕТРОПОЛСКО ГАРИЩЕ. В земл. с. Буново. Букова гора.

ЖЕЖНИЧЕ. В земл. с. Ракита. Гора, в която имало остатъци от въглищарство. Умалително от жижница.

ЖИЖНИЦАТА. В земл. с. Петрич. Дъбова гора, в която някога били горени въглища.

ЖЛЕБОВСКИ ЩЕТИНИ. В земл. с. Мирково. Стара букова гора, в която въглищарите от рода Жлебовци добивали дървени въглища.

ЗАД МУРО. На Витоша, югозападно от Златните мостове. Горичка от смърч и бук, която се намирала зад голямата смърчова гора на това място. „Зад“ по отношение центъра „Златните мостове“.

ЗАЙКОВИЦА. В земл. с. Рашково. Горичка, в която се въдели зайци.

ЗДРАВЧЕЛЪКА. В земл. с. Душанци. Рядка букова гора, в която растял едър здравец.

ЗЕКИРИЦА. В земл. с. Черни Искър. Значителна по площ иглолистна гора. Умалително от „секира“.

ЗЕЛЕНИКА. В земл. гр. Пирдоп. Букова гора, в която расте храстът зеленика, име на няколко растения с вечно зелени листа. В случая – храстът Prunus laurocerasus.

ЗЛА ШУМА. В земл. с. Долно Камарци. Някогашна гъста гора, в която се въдели зли зверове.

ЗМЕОВИЦА. В земл. гр. Сливница. Гора от издънков габър и храсти.

ИВАНОВА КОРИЯ. В земл.гр. Пирдоп. Горичка, своена някога от някой си Иван.

ИВАНОВ ЛАК. В земл. с. Лакатник. Малка крайречна горичка.

ИВАТА. В земл. с. Карлиево. Горичка от ива /Salix саргеа/.

ИГНАТОВИ ЩЕТИНИ. в земл. с. Смолско. Голяма поляна сред букова гора, образувана поради дейността на въглищари в миналото, сега пасище.

ИГНАТИЦА. В земл. с. Локорско. Девастирана издън кова горичка, някога владяна от местен жител Игнат.

ИЛКОВА КОРИЯ. В земл. гр. Сливница. Горичка от издънков габър, леска и клен. По лично име Илко от Илия – бивш собственик.

ИЛЬОВА КОПАНИНА. В земл. с. Каменица. Изкопана, изкоренена гора – мястото, където са били имотите на местен жител Ильо.

ИСТЕНДЖЕР. В-земл, с. Антон. Дол, обрасъл с дъбова гора. Вероятно тур. изговор на стежер – вид дъб /Quercus conferta/.

ЙОВОВА БОРИКА. В земл. с. Бели Искър. Борова гора, своена от местен жител Йов.

ЙОКУША. В земл. гр. Самоков. От тур. „йокуш“, диалектна дума за стръмнина.

КАВАКЛГЬКА. В земл. с. Бенковски. Тополова горичка. От тур. кавак, топола с тур. наставка -лък.

КАПРУЛ. В земл. с. Пищане. Капрул – тънка греда. Преносно – гора, годна за производство на тънки греди.

КЛЕКОВЕТЕ. На Витоша, източно от хижа „Алеко“. Група от клек – високопланински бор /Pinus montana/. Остатък от някогашна клекова гора.

КЛЕНАКА. В земл. гр. Златица. Някогашна гора, в която растели групи клен.

КЛЕНЬЕТО. I. В земл. с. Бов. Горичка от дъб и клен. II. В земл. на с. Локорско. Кленье – събирателно от клен.

КЛЕНАРСКИ ДОЛ. В земл. с. Райово. Букова гора с примес от клен.

КЛЕНОВА ПАДИНА. В земл. с. Чурек. Смесена гора от дъб и клен.

КЛЕНОВ ПРЕСЛОП. В земл. с. Бакьово. Кленова горичка. Преслоп, диалектно със значение седловина.

КЛЕНОВЕЦ. В земл. с. Петрич. Кленова горичка.

КЛЕНОВИТЕ ЛИЦА. В земл. с. Войняговци. Кленови групи, остатъци от гора на припечна височина.

КОЗАРЕВИЦА. В земл. с. Боженица. Някогашна частна гора на рода Козареви.

КОЗАРИЦА. В земл. с. Гургулят. Гора за паша на кози.

КОЗАРНИКА. I. В земл. с. Голема Раковица. Място., където имало козарник – кошара за кози. Девастирана нискостъблена гора. II. В земл. гр. Етрополе. Стара букова гора; в съседство Мали кози дол и Козе торище.

КОЗАРНИЦИТЕ. В земл. с. Градец. Издънкова смесена гора, в която имало кошари за кози и овце.

КОЗИ РИД. В земл. с. Поповяне. Някогашно просторно козе пасище.

КОЗЛАРКОВИЦА. В земл. с. Железница. Някогашна частна гора на жители от селото. Наименованието произхожда от козле и означава място, където, отделно от стадото, е имало кошара за козлетата.

КОЗЯ МОГИЛА. I. В земя. махала Лалишовци при с. Огоя. II. В земя. с. Бакьово.

КОЗЯ ПАДИНА. В земя. гр. Самоков. Иглолистна гора. В миналото гората е била вероятно букова.

КОКАНОВ ШУМАК. В земя. гр. Годеч. Гора, владяна от рода Коканови. Вж. шума.

КОПАНИКА. В земя. с. Железница. Мястото на изкоренена, изкопана гора.

КОРИЙЧЕТО. В земя. с. Райово. Някогашна частна борова горичка.

КОРИЯТА. Твърде често срещано наименование.

КОРСЕНОВИ БУКИ. В земя. с. Ярлово. Остатъци от букова гора, в която някога са били имотите на рода Корсенови.

КОСТЕЛЬО. В земя. с. Дръмша. Някогашна гора, своена от местен жител с прякор костел – костелив, кокалест човек.

КОТКИНОТО. В земл. с. Говедарци. Гора, в която се въдели диви котки.

КОШУТИЦА. В земл. с. Петрич. Гора в съседство с пасище. Обиталище на кошути, женски елени.

КУКУЛЕВИЦА. В земл. с. Каменица. Букова гора. От кукул – каракачанска дума със значение кукувица.

КУМАНИЦА. В земл. с. Райово. Борова гора. От куман – някогашен заселник от тюркското племе кумани.

КЬОРАВИЦА. В земл. гр. Костенец. Голяма иглолистна гора.

КЬОРЧОВИЦА. В земл. с. Бистрица. Някогашна смърчова гора в горното течение на Янчовска река на Витоша. Възможно е в по-далечното минало да е била гъста гора от клек /Pinus montana/.

КЪРНЬОВИЦА. В земл. с. Бракьовци. Дъбова гора, която е била кърнена, кастрена за шума /зимна храна на добитъка/.

КЮМЮРДЖА. В земл. гр. Златица. Гора, в която се добивал кюмюр – дървени въглища.

КЮМЮРДЖИЙСКА КОРИЯ. В земл. с. Горно Камарци. Частна гора на въглищари.

КЮРЕНЛЪКА. В земл. с. Душанци. От тур. кюрен – дрян и тур. наставка -лък.

КЮТЮКЛИЯ. В земл. гр. Елин Пелин. Гора, в която са оставени кютюци – пънове при сеч.

ЛАГО. I. В земл. с. Широки дол; II. В земл. с. Осеяна; III. В земл. с. Церово; IV. В земл. с. Владая. Лаго – от лъг.

ЛАЛЕКОВА КОРИЯ. В земл. гр. Златица. Горичка на рода Лалекови.

ЛЕКОВИ СЕЧИНИ. В земл. с. Петрич. По лично име Леко от Алекси.

ЛЕСКОВИЩЕ. Сега квартал на с. Владая, в миналото -площ,обрасла с леска.

ЛЕСКОВО ПРИСОЕ. В земл. с. Байлово и Голема Раковица. Остатъци от някогашна гора, сега – храсталак.

ЛЕЩАКА. В земл. кв. Симеоново. Горичка от леска.

ЛИПАКА. 1. В земл. с. Горна Василица; I I. В земл. с. Каменец. Липак – липова гора.

ЛИПАТА. I. В земл. с. Владая. Липова група сред смесената широкол. гора по десния бряг на Владайска река. II. В земл. с. Горубляне. Някогашна липова горичка. III. В земл. гр. Ихтиман.

ЛИПНИЦА. В земл. с. Боженица. Някогашна липова горичка.

ЛИПОВА ГЛАВА. В земл. гр. Своге. Залесена могила, в която имало групи липа.

ЛИПОВА МОГИЛА. В земл. с. Осиковска Лакавица. Могила, обрасла със смесена широкол. гора.

ЛИПОВА ПАДИНА. В земл. гр. Ихтиман. Широкол. гора с липа.

ЛИПОВЕЦ. В земл. с. Бов. Липова гора, унищожена и заменена в ново време с култура от черен бор и акация.

ЛИПОВИЦА. В земл. гр. Своге. Някогашна липова гора.

ЛИПОВО. В земл. с. Долна баня. Липово – прилагателно от липа. Предполагаемото съществително „място“ изпаднало при топонимизирането.

ЛИПОВО ДЕРЕ. В земл. с. Долна баня.

ЛИПОВ ДОЛ. В земл. с. Караполци. В някогашната общинска гора.

ЛИПЬЕ. Някогашна липова горичка между Княжево и Бояна иа Витоша, със старинна наставка -ье.

ЛИСИЧЕНИ ПРОСТОРИ. В земл. гр. Самоков. Буково-иглолистна гора. Място, където е имало леговища на лисици.

ЛОМА. В земл. с. Стъргел. Гора, пострадала от мокър сняг -лоломеиа, из трошена.

ЛОМОВЕТЕ. На Витоша, южно от Бояна. Издънкова гора от бук и габър под вр. Камен дел. Била е ломена, чупена някога от мокър сняг.

ЛУПОВИЦА. В земл. с. Плана. От лупо – вълк, дума от езика на влашките пастири. Има и лично име Лупо.

ЛЪГА. В земл. гр. Етрополе. Широкол. гора по двата бряга на р. Мали Искър.

МАДРИЖОВА БУКА. В земл. с. Ярлово. Букова гора, владяна някога от рода с прозвище Мадрижови.

МАЛА БРЕЗОВИЦА. На Витоша, югозападно от Симеоново, под м. Брезовица. Склон, обрасъл със смесена широкол. гора.

МАЛИ БУКОВЕЦ. В земл. с. Злaтуша. Някогашна букова гора, владяна от жители на селото. Сега издънкова гора от габър и клен.

МАЛКА МЕЧКА. В земл. с. Батулия. Поляна сред гора над селото. Някогашно обиталище на мечка.

МАЛКАТА КОРИЯ. В земл. с. Гайтанево.

МАЛКАТА КУМАНИЦА. В земл. с. Лозен. Издънкова гора.

МАЛКИТЕ КОРИЙЧЕТА. В земл. с. Априлово. Корийче – умалително от кория.

МАЛЬК ЕЛОВ РЪТ. В земл. с. Душанци. Букова гора в съседство с Елов рът в същото землище. Ела няма.

МАНАСТИРСКАТА ГОРА. I. около Драгалевския манастир на Витоша. II. Около манастира при с. Желява.

МАНАСТИРСКАТА КОРИЯ. I. При Кремиковския манастир. II. При Кладнишкия манастир.

МАНАСТИРСКО БРАНИЩЕ. В землището на гр. Своге. Изчезнала, на мястото и й засадена борова култура в ново време.

МАРГАРОНСКА КОРИЯ. В земл. с. Подгумер. Наименованието на тая малка широколистна гора идва от името на малкото декоративно храстче маргарон /Symphoricarpus racemosus/. По всяка вероятност то е било случайно пренесено и подивяло.

МАРКОВ ТРЕБЕЖ. В земл. гр. Етрополе, махала Равна.

МАСЛОВСКО ХРАСТЬЕ. В земл. с. Дръмша. Дъбова горичка, стопанисвана от сем. Масловците. Храстье – събирателно от храст.

МАЧИЩЕ. Широколистна гора по десния бряг нар. Егуля в Плана. Някогашно обиталище на диви котки.

MEДАРСКАТА КОРИЯ. В земя. с. Долно Камарци. По родово име Медарови.

МЕРУЩИЦА. В земя. с. Врачеш. Буково-дъбова гора. Неясно.

МЕТЛАКО. Брезова горичка югозападно от с. Бистрица. От нея сечели брезови клонки за метли. Метлика в Бистрица наричат брезата.

МЕТОВИЦА. В земл. с. Белчин. Букова гора. По тур. име Ахмед, Мето.

МЕЧАТЛАВА. В земл. гр. Самоков.

МЕЧАПАДИНА. В земл. с. Ново село.

МЕЧА РЕКА. В земл. гр. Копривщица.

МЕЧАТА ЛИСКА. В земл. с. Лакатник.

МЕЧЕНЕЦ. В земл. с. Петрич.

МЕЧИ ВАЛОГ. В земл. гр. Костенец.

МЕЧИ ХЛЕВ. В земл. с. Дръмша.

МЕЧКАРНИЦА. В земл. с. Доспей.

МЕЧА ДУПКА. Земл. с. Бов, Опицвет, Мирково.

МЕЧА ПОЛЯНА. В земл. с. Реброво.

МЕЧАТА ДУПКА. В земл. Буново и Петрич.

МЕЧЕ OСOE. В земл. гр. Самоков

МЕЧЕШ. В земл. с. Бухово.

МЕЧИ ГЪСТАК. В земл. кв. Княжево.

МЕЧКАРИЦА. В земл. с. Говедарци и Казичане.

МЕЧКОВА СТРАНА. В земл. с. Лесново.

Горните наименования на гори свидетелствуват за някогашното присъствие на мечката. На брой те са много повече, може би повече отколкото наименованията по имена на всички други горски животни взети заедно. Не се посочват всичките поради липса на място.

МИЛОВО СЕЧИЩЕ. В земл. гр. Годеч. Нискостъблена гора на местен жител, Мило.

МИРИЗЛИВЕЦ. В земл. с. Чурек. Изредена гора от дъб, клен и габър, в която изглежда е било разпространено растението миризливка.

МИТРОВА КОРИЯ. В земл.с. Смолско.

МИТРОВИ ЩЕТИНИ. В земл. с. Петрич, махала Фърчил. Обширна местност, някога покрита с гора. Тук се добивали дървени въглища в щети ни.

МОКРИТЕ ЩЕТИНИ. В земл. с. Горно Камарци. Някогашна едра букова гора, в която се добивали дървени въглища,

МОМЧИЛОВА ЩЕТИНА. В земл. с. Смолско. Гора, в която местен жител Момчил е добивал дървени въглища.

МУРАКО. Смърчова гора под вр. Големио Купен на Витоша, в басейна на Бистричка река.

МУРЬЕТО. В някогашното обширно пасище под вр. Купена на Витоша. Смърчова гора – остатък от смърчова гора.

МУРТЕНСКИ ТРЕБЕЖИ. В земл. гр. Своге. По родово име Муртенци.

МЪРТВИНАТА. I. В земл. с. Комщица. II. В земл. с. Дреново. III. В земл. с. Оплетня и другаде.


Следва… част трета

Advertisements