Етикети

, , ,

Продължение от част първа и част втора:

НАДАРИЦА. Един от горските комплекси в някогашната голяма общинска гора на с. Говедарци. Ценна бялбoрова гора. Несигурно тълкуване за произходна наименованието – от глагола дарявам.

НЕВИЖДА. I. В земл. гр. Етрополе. Гъста и тъмна гора в Етрополския проход. II. В земл. с. Мирково. Поляна сред букова гора. III. В земл. с. Желява. Означава място, където не се вижда /поради гъстотата на гората/.

НЕГЪРШНИЦА. В земл. гр. Етрополе. Едра букова гора по дол, приток на р. Мали Искър. Неясно.

НЕМИТКОВИ ГАРИЩА. В земл. с. Врачеш. Едра букова гора в съседство с Витиня. В нея някога горел въглища въглищар с прякор Немитко.

НЕМИРКОВА ГОРИЦА. В земл. с. Врачеш. В 1898 г. горичката била описана от горска комисия като общинска. Преди това тя била своена от местен жител с прякор Немирко.

НЕМОНИЯ. В земл. с. Ярлово. Някогашна горичка на ерозиран терен, сечена от собственика й в 1943 г. Неясно.

НЕНЧОВЕЦ. В земл. гр. Ихтиман. Дребна церова гора. По лично име Ненчо.

НЕШОВОТО БОРЬЕ. В земл. с. Железница. Естествена бял-борова гора, в която са били кошарите на дядо Нешо.

НОВАТА КОРИЯ. I. В земл. с. Буново. II. В земл. с. Белчин. III. В земл. с. Продановци. IV. В земл. с. Мирково. Това са били подновени от издънки изсечени дъбови гори.

ОВЕДЕНА. В земл. с. Стъргел. Букова гора. Възможен е, но не сигурен, произход на наименованието от глагола овеждам, свеждам – гората да е била сведена в млада възраст от мокър сняг.

ОДЖАНИЦА. В Ихтиманското горско стопанство. Възможно е гората да е принадлежала на някой оджа, ходжа.

ОПАПИКО. В земл. с. Губислав. Опалик-опалвано, горено място.

ОРЛОВА ЩЕТИНА. В земл. гр. Ихтиман. Някогашна церова гора, в която са добивани дървени въглища. Вероятно е имало орлово гнездо наблизо.

ОРЛОВЕЦ. В земл. с. Дреново. Гора, в която имало скали с орлови гнезда.

ОРЛЯ. В земл. с. Врачеш. Букова гора на мъчно достъпно било. Някога имало орлови гнезда по скалите на билото. Сега гората е вече достъпна, а орли няма.

ОРМАН. Като наименование на гора /с или без прилагателно/ се среща в нашата топонимия предимно в източната част на страната. В Софийско: на няколко места в бившата Пирдопска околия. Орман е иранска дума, възприета чрез тур. и съответствува по значение на общославянската дума лес.

ОРМАНЛЪКА. В земл. с. Осоица. Някогашна голяма гора. Орманлък – място, богато на гори.

ОРПЕНИК. В земл. с. Гурково. Дъбова гора. Неясно.

ОСЕНА. В земл. с. Лакатник. Букова гора, в която някога имало и групи осен, ясен /Fraxinus excelsior/.

ОСЕНОВ ПРЕСЛАП. В земл. с. Врачеш. Гора от бук, габър и осен /ясен/.

ОСЕНСКО ЛИЦЕ. В земл. с. Осенов лак. Височина, обрасла с гора от осен /ясен/.

ОСТРОМА. В земл. с. Осиковица. Букова гора на много собственици, между които и училищното настоятелство в селото. Неясно.

ПАВЛОВИЦА. В земл. с. Доспей. Гора на местен жител Павел.

ПАЛАЛЕЯ. В земл.с. Бакьово. Неясно.

ПАНЧЕВА ЩЕТИНА. В земя. с. Долна баня. Вековна смесена елово-буково-смърчова гора. Резерват от 1966 г.

ПАПИНИЦА. В земя. с. Стъргел. Дъбово-букова гора. От старинен прякор папин със значение паток, в преносен смисъл глупак.

ПЕДОЧЕЛ. В земя. с. Габра. Букова гора в Лозенска планина. Неясно.

ПЕНЧОВСКА КОРИЯ. В земл. с. Боженица. Принадлежала на рода Пенчовци.

ПЕОВ ЛАГ. В земл. с. Литаково и Осенов лак. Букова горичка на местен жител Пейо.

ПЕПЕЛИЩЕ. В земл. с. Ботьовци. Гора от дъб и габър, израсла на старо пожарище. Пепелище – място, покрито с пепел след като растителността му е била изгорена.

ПЕТЕЛА. В земл. с. Стъргел. Гора, в която някога имало глухари /диви петли/.

ПЕТКОВАТА БИЧКИЯ. В земл. гр. Пирдоп. Примитивна дъскорезница на поток, приток на р. Тополница. Така се наричала и буковата гора около дъскорезницата.

ПЕТКОВА КОРИЯ. В земл. гр. Своге. Девастирана частна горичка от дъб и дива круша на местен жител Петко.

ПИНЕТ. В Годечкото горско стопанство. Букова гора. Неясно.

ПИРОВА КОРИЯ. В земл. с. Владая. Някогашна гора, стопанисвана от рода Пировци. Сега двор на пионерски лагер.

ПЛАНА. В земл. с. Говедарци. Бял-борова гора, израсла на старо пожарище. В местния говор плана значи празнина /поляна, пасище/, заобиколена от всички страни с гора.

ПЛАНИНАТА. В земя. с. Горни Лозен. Гора и горско пасище. Твърде старо наименование, още от времето, когато планина се е наричала безлесната част на планината. Днес означава планинско пасище.

ПОД КОРИЯТА. Някогашна ргдка букова гора с лещак. Сега парцел в пределите на селото.

ПОЖАРА. I. Старо пожарище в Златишката гора. I I. Някогашна изгоряла гора в землището на с. Мирково. III. Някогашно пожарище в Пирдопската гора.

ПОЖАРИЩЕТО. Твърде често наименование. Опожарени гори е имало из целия окръг. Особено много са станали те в края на османското господство.

ПОЖАРО. I. Старо пожарище в буковата гора над с. Чуйпетльово. II. Опожарена борова гора в земл. с. Райово.

ЛОЖАРСКА МОГИЛА. Опожарено място в широкол. гора южно от Драгалевци.

ПОПОВА КОРИЯ. В земл. с. Смолско. Изредена храстовидна горичка.

ПОПОВСКИТЕ КОРИИ. В земл. с. Долно Камарци. Дъбови горички.

ПЪРЛЕНА МОГИЛА. В земл. гр. Елин Пелин. Проредена от пожар дъбова гора.

ПЪРЛИЩАТА. В земл. с. Железница, при шосето за с. Плана. Няколко изгорели петна в бившата общинска гора.

РАБЧАКОВ КРУШАК. В земл. с. Литаково. Някогашна изредена дъбова горичка на сем. Рабчакови, в която растели и диви круши.

РАВНА ДОБРАВА. В земл. с. Реброво. Смесена широкол. гора под вр. Гола глава.

РАВНА ШИБА. В земл. гр. Своге. Шиба – пръчка. В случая дребна гора, храсталак.

РАВНИ ДЕЛ. Между с. Антон и гр. Етрополе под вр. Свищи плаз. Една от най-просторните букови гори в окръга, описана като държавна още в 1898 г.

РАВНИО ЛЕЩАК. В земл. с. Бистрица. Седловинка обрасла с леска.

РАВНО БУЧЕ. На десетина места в окръга, в земл. на Бра-кьовци, Локорско, Рашково, Литаково, Своге, Губислав, Ботевград и другаде. Буче е събирателно от бук, а равно трябва да се разбира еднакво, с еднакви прави и гладки стъбла.

РАДЕВИ КРУШИ. В земл. с. Гниляне. Девастирана гора от келяв габър и дива круша на местен жител Ради, от Радослав.

РАЗБЕНИК. В земл. с. Батулия. Букова гора на височина. Разбеник – било, което разбива ветровете.

РАЗДЕРИ КАПА. В земл. с. Батулия. Място, обрасло с трънливи храсти. Съчетание от императив на глагол и съществително – рядко в нашата топонимия.

РАЗСОХА. В земл. гр. Самоков. Иглолистна гора. Разсоха е стара общославянска дума със значение раздвоено дърво, в нашия език изместена от тур. чатал. В случая – гора с разклонени, раздвоени стъбла.

РАЛЕШКОВЕЦ. В земл. с. Правец. От лично име Ралешко.

РАСОВЕЦ. В земл. с. Мала Раковица. От рас – храст и наставка -ец.

РАШКОВА КОРИЯ. В земл. с. Долна баня. От лично име Рашко.

РЕДЖЕВ ЛАК. В земл. гр. Своге. Крайречна гора в Искърския пролом. Някога принадлежала на рода Реджеви.

РЕНЬОС. В земл. гр. Годеч..Широкол. гора, изсечена и заменена с култура от черен бор. Неясно.

РЕПИШКА КРЕШ. В земл. гр. Своге. Горичка от дъб и ясен на влажно място. От лечебното растение креш, мокреш /Nasturttium/.

РИБАРОВАТА КОРИЯ. В земл. с. Боженица. По прозвище на някогашния притежател.

РИСТИНА КОРИЯ. В земл. с. Делян. По женско лично име Риста, от Христина.

РОГАЧЕВИЦА. В земл. с. Стъргел. Букова гора, в която имало рогачи – елени.

РЪБОВА ШУМА. В земл. с. Губислав. Букова гора на рода Ръбовци.

РЪСОВО ОСОЕ. В земл. с. Батулия, по Батулийска река. Храсталак.

САКАРДЖА. В земл. с. Долна баня. Големаи Малка Сакар-джа, две съседни височини, обрасли с елово-букова гора. От тур. сакар – гол, лис, лишен от растителност. В случая гористи височини с по едно голо петно.

САЛАДИНОВА ГОРА. В земл. с. Комщица. Наименование по име на бившия собственик Саладин.

САЛМОВА МЪРТВИНА. В земл. с. Батулия. Едра букова гора под вр. Чукава, на северен склон. Вероятно някогашно-празно място, ливада, пасище в гората.

САРАДЖОВСКА КОРИЯ. В земп. с. Петрич. Дребна гора, някога притежавана от сам. Сараджови.

СВИНАКО. В земп. с. Бов. Гора от келяв габър /Carplnus orientalis/, наричан още свинак или свинака.

СВИНАКОВИЦА. В земя. с. Голо ма Раковица. Вж. Свинако.

СЕКИРДЖИЙСКА КОРИЯ. В земя. с. Железница. Гора, усвоена от сем. Секирджиите.

СЕЛСКАТА КОРИЯ. I. В земл. с. Мирково. Една от общинските гори на селото. II. В земл. с. Долно Камарци. Общинска гора под вр. Гълъбец.

СЕЧЕНИНА. В земл. Бистрица, по Янчовска река. Събирателно от сачина, сечище, т.е. няколко сечища в една и съща гора, редувани с неизсечени маста. Старинна дума.

СЕЧЕНО БРАНИЩЕ. В земл. с. Калотина. Забележително име като се знае, че бранище е забранена за сеч гора!

СЕЧИНАКА. В земл. с. Гайтанево. Безразборно сечена гора, т.е. гора (в която има много сечини).

СЕЧИНАТА. В земл. с. Голема Раковица. Изсечена гора.

СИМОНОВА КОРИЯ. В земл. с. Клисура. Наименование по лично име Симон, Симо – от Симеон.

СИНИЧ. В земл. с. Горно Камарци. От синич, синчец /Scila bifolia/ – гора в която расте синчец.

СИНЬОТО ОСОЕ. В земл. с. Алино. Храсталак от леска и бъз на северен склон. Наименование, вероятно по цвета на почвата – синя глина.

СИНЬОТО ПРЪТЬЕ. В земл. с. Бистрица. Някогашна горичка от елша /Alnus glutinosa/ покрай Бистричка река, в пределите на селото. Младите стъбла на елшата са сиво-синкави.

СИНЯ КОРИЯ. В земл. с. Дреново. Гора от издънков дъб. Може би наименование по цвета на почвата – синя глина.

СКЕНДЕРИЦА. В земл. с. Мирково. От тур. име Искендер /Александър/.

СКОРУША. В земл. с. Ракита. Някогашна дъбово-габърова гора, в която растяло и дървото скоруша /Sorbus domestica/.

СКРИВЕНА. В земл. гр. Годеч. Една от бившите общински гори на града.

СКЪРЧИН. В земл. с. Бистрица. Гориста падина по Янчовска река. От скърка – стара дума със значение „изтребена гора“.

СКЪРЧИН ВРЪХ. Западно от с. Бистрица. Вж. Скърчин.

СМАИЛИЦА. В земл. с. Бели Искър. Някогашна гора с пасище, владение на Смаил, Исмаил.

СМЪРЧОКО. Земл. с. Белчин. Малка смърчова гора в боровия масив Белчаница. Макар че смърчът е широкоразпространено иглолистно дърво у нас, топоними, съдържащи думата смърч, са голяма рядкост. Наставката -ок е също рядка. Срв. млечок, мишок, мечок.

СОВИЩЕ. В земл. с. Неделище. От сова, горска птица Nyctea scandica.

СПАХИЙСКА КОРИЯ. В земл. с. Огоя, в долината на р. Елешница. Спахия – конник, водач на група конници в турската армия, който е получил земя /гори, ниви, ливади/ от султана и е бил длъжен да се яви при повикване във войската, въоръжен със свои средства.

СРЕБЪРНА. В земл. с. Комщица. Голяма букова гора под вр. Ком.

СРЕДЕН БУКАР. В земл. с. Бистрица. Букова група сред смърчовата гора в резервата „Бистришко бранище“ на Витоша.

СРЕДНА БРЕЗОВИЦА. В земл. кв. Бояна, североизточно от Боянското езеро. Смесена широкол. гора с участието на бреза.

СТАРАТА ЗАДМА. В земл. с. Райово. Гора, в която имало задма – изравнено място за събиране и промиване на магнетитен пясък за добиване на желязо.

СТАРАТА КОРИЯ. Твърде често наименование в целия окръг.

СТАРО ЗЛО. В земл. с. Бов. Дъбово-буково-габърова гора. Място, където се пати зле, вероятно поради лоши пътища.

СТАРОТО ПОЖАРИЩЕ. На склона между Княжево и Бояна. Сега борова култура над вилната зона.

СТОЯНЧОВЕЦ. В земл. с. Белчин. Някогашна гора и др. имоти във Верила на местен жител Стоянчо.

СТРЪМНИО БУКАР. В земл. с. Бистрица. Буково насаждение сред смърчовата гора по най-горния ляв приток на Бистричка река.

СТЪРМОЙ. В земл. с. Комщица. От диалектната дума стърм, стърма със значение стръмнина и наставка -ой както Благой от благ. Букова гора южно от вр. Ком.

СУХА ГАБРА. В земл. гр. Елин Пелин. Някогашна габърова гора.

СЪРНЕНСКИ ДЕЛ. В земл. с. Лакатник. Гористо било, обиталища на сърни.

ТАНОВ ЛАГ. В земл. с. Своде, на р. Бебреш. Горичка на влажно място.

ТАСЕВИЯ ГОЛОСЕК. В земл. с. Владая, над кариерите. Някогашно сечище в частната гора на сем. Тасеви.

ТЕМНА МЪРТВИНА. В земл. с. Огоя. Някогашна едра букова гора на северен склон под вр. Бигла.

ТЕМНЯКО. В земл. с. Продановци, под Белчаница. Гъста буково-иглолистна гора. Темняк – тъмен, непрогледен.

ТЕФЕРИЧ. В земл. с. Стъргел. Някогашна училищна гора с естествена ливада.

ТИМИЯТА. В земл. с. Врачеш, под вр. Мургаш. Букова гора. От прозвище тимия.

ТИСОВЕТЕ. Единствено находище на тис /Taxus baccata/ на Витоша при Петровичка река, десен приток на Боянска река. Букова гора.

ТОЛЕВА КОРИЯ. В пределите на кв. Бояна. Изчезнала.

ТОП КОРИЯ. В земл. с. Плана. Китка от стари борове – остатък от някогашна естествена борова гора. От тур. топ – купчина, китка, група.

ТРАПАН КОРИЯ. В земл. с. Буново, по Буновска река. По родово име Трапанови.

ТРЕБЕЖА. I. В земл. с. Потоп. Изтребена, изкоренена букова гора. II. В земл. с. Реброво. Изтребена гора по левия бряг на Ромча. III. В земл. с. Своде. Някогашна гора по р. Бебреш. Изкоренена.

ТРЕБЕЖИНА. В земл. с. Неделище. Събирателно от требеж, т.е. гора, в която има требежи, празнини, образувани от изкореняване на дървета.

ТРЕБЕЖИЩЕТО. В земл. с. Петрич, махала Бодят. Остатъци от изтребена, изкоренена буково-габърова гора.

ТРЕБОШАКО. Югоизточно от кв. Бояна. Изкоренена част от някогашната общинска гора.

ТРЕПЕТЛИКА. В земл. с. Литаково. Малка горичка от трепетлика /Populus tremula/.

ТУЧЕЦО. В земл. гр. Своге. Дъбова гора. Вероятно от името на растението тучица /Portulaca oleracea/, позната билка тлъстига.

ТЪМНА МЪРТВИНА. В земл. с. Литаково. Някогашна гъста гора на северен склон.

ТЪМНИК. В земл. с. Локорско. Гъстак от габър.

ТЪПАНКОВИЦА. В земл. с. Говедарци. Борово-смърчово-букова гора, принадлежала някога на рода Тъпанковци.

ТЪРСА. В земл. с. Комщица. Една от някогашните общински гори на селото.

ТЪРСОВИЦА. В земл. кв. Бояна, северозападно от Боянското езеро.

ТЪРШЕВИНА. В земл. с. Чеканец. Събирателно от търша.

УГЛЯРНИЦА. В земл. с. Ново село. Гора, в която са добивани дървени въглища.

УГЛЯРОВА ПАДИНА. В земл. гр. Сливница. Мястото, където са добивани въглища в някогашната голяма сливнишка дъбова гора.

УЛУЦИТЕ. В земл. гр. Костенец. Вековна иглолистна гора. Една част от нея е обявена за резерват в 1973 г.

УРСУЛИЦА. Някогашна голяма букова гора между Копривщица и Душанци. От лат. урсус – мечка, и топонимична наставка -ица. Отговаря на нашата дума мечкарица.

УЧИЛИЩНАТА ГОРА. В земл. с. Боженица. Вековна дъбова гора по р. Бебреш. Една част от нея обявена за резерват в 1963 г.

УЧИЛИЩНАТА КОРИЯ. В земл. гр. Копривщица, на Медет дере. В миналото принадлежала на копривщенското училищно настоятелство.

УЧИЛИЩНОТО. В земл. с. Дръмша. Издънкова дъбова гора, принадлежала на училище.

ФPAHOB ЛАК. В земл. с. Литаково. По семейно име Франови.

ФРЕЛИН. В земл.гр. Елин Пелин. Неясно.

ХАДЖИИНА КОРИЯ. В земл. с. Кокаляне. Някогашна смесена широкол. горичка. По семейно име Хаджиите.

ХАДЖИИЦА. В земл. с. Мирково. Училищна гора в съседство с пасище.

ХАНЬОРМАН. В земл. с. Белопопци. Някогашна значителна широкол. гора. От арабско хаин – изменник, вероломен човек. Вероятно прозвище на бивш собственик.

ХРИСТАКЕВО КОРУБИЩЕ. В земл. гр. Самоков. Някогашна стара букова гора.

ЦАНЦУРА. В земл. с. Чурек. Някогашна малка букова горичка. Вероятно от цанцур – синигер /Parus/.

ЦАРИЧИНА. В земл. гр. Ихтиман, на планинския дял Еледжик. Смесена широкол. гора. Наименование по името на планинското растение царичина, омайник /Geum coccineum/.

ЦВЕТАНОВ УСТРОГ. В земл. гр. Костенец. Устрог – окастрено дърво, на което се складира сено или пък се окачват торбите на пастирите. Малка букова гора сред ливади.

ЦЕНКОВА КОРИЯ. В земл. с. Рашково. Дъбова горичка. По име на някогашния собственик.

ЦЕРАК и ЦЕРАКО. Твърде често наименование в целия окръг със значение церова гора.

ЦЕРОВА КОРИЯ. I. В земл. с. Бенковски, малка церова гора. II. В земл. с. Герман, също.

ЦЕРЕТО. В земл. гр. Своге. Събирателно от цер.

ЦЕРИЦА. В земл. с. Правешка Лъкавица. Цер и топонимична наставка -ица. Означава местност, обрасла с цер, с церови горички.

ЦИГАНСКО МЕШЕ. В земл. с. Долна баня. Дъбова гора, от която мебтните цигани набавяли дърва.

ЦОНКИНА ГОРА. Горичка от бук и леска под вр. Малио Купен на Витоша.

ЦОНКОВСКА КОРИЯ. В земл. с. Боженица. Гората на рода Цонковски.

ЦЪРНАКО. По североизточния склон на вр. Малио Купен на Витоша. На местен говор църнак значи черен бор. Може да се предполага, че тук някога е имало естествена гора от черен бор; сега е лескова горичка.

ЦЪРНИЯ БОР. В земл. с. Говедарци. Местност в някогашната общинска гора Надарица.

ЧАВДАРИЦА. В земл. с. Железница. Гора от бук, габър, леска и др. Описана като обект на горското стопанство в 1904 г. Наименование по лично име Чавдар.

ЧАМ БУРУН. В земл. гр. Пирдоп. Рид, някога покрит с иглолистна гора. От чам, тур. – иглолистно дърво,и бурун – остър връх.

ЧАМ ДЕРЕ. В земл. гр. Златица. Някогашна голяма иглолистна гора по един от притоците на Тополница.

ЧЕМЕРНИКА. В земл. с. Железница. Чемерника, чемерика е ливаден плевел, отровно растение /Veratrum lobelianum/ от стб. чемер – отрова.

ЧЕРКОВНА ГОРА. В земл. с. Боженица.

ЧЕРКОВНАТА КОРИЯ. I. В земл. гр. Копривщица. И. В земл. с. Голема Раковица.

ЧЕРНА ГОРА. В земл. с. Своде. Някогашна непрогледно гъста букова гора.

ЧЕРНА ОСОЙНА. В земл. с. Стъргел и с. Долно Камарци. Дъбово-букова гора, в която добивали въглища.

ЧЕРНАТА ЩЕТИНА. В земл. с. Каменица. Дъбова гора, в която имало щети на за добиване на въглища.

ЧОБАНСКАТА КОРИЯ. В земл. с. Долно Камарци. Дъбова гора на рода Чобановци.

ЧУГАРЕВЕЦ. В басейна на р. Матница на Витоша. Букова гора. От чугар – чеп, чекор и толонимична наставка -ец.

ЧУЙ ПЕТЕЛ. Западно от гр. Драгоман. Смесена широкол. гора, описана като предмет на горското стопанство в 1907 г.

ЧУКАВА. В земл. с. Буковец и с. Осеновлаг. Едра букова гора под едноименен връх в Големата планина. Чукава означава местност,богата на чуки.

ЧУМИНА. В земл. гр. Копривщица. Букова гора, някогашно скривалище при чумни епидемии.

ЧУМИНА БУКА. Голяма букова гора в басейна на р. Тополница, където се криели жителите на с. Мирково, Смолско и Каменица по време на чумни епидемии. В ново в ре ме една част от гората е превърната в ниви и ливади.

ЧУЧУЛЯТЕЦ. В земл. с. Радуил. Смърчова гора. Възможно е от чучул – качулка, поради това, че дърветата са обрасли с лишеи /Usnea barbata/ като с качулки.

ШАРБАНИЦА. В земл. с. Долни Пасарел, под вр. Полеврак. Смесена широкол. гора. Вероятно от каракачанско лично име Шербан. Срв. Шерба – голяма дъбова гора в Източна Стара планина.

ШАРКОДИЦА. В земл. с. Шипочане. Лещак с празнини и полянки. Възможно е от старинно прилагателно шарколия – шарен, на петна.

ШЕСТИЛЬОВЕЦ. В земл. с. Мухово. Някогашна смесена широкол. гора по Стръмна река, приток на Тополница. От шес-тил /Acer platanoides/ дърво от сем. на яворите и топонимична наставка -ец.

ШИБАЦИТЕ. В земл. с. Калугерово. Събирателно от шиба-праславянска дума със значение пръчка. В случая – дребна гъста гора.

ШИБЬЕТО. В земл. с. Смолско. Храсталачна гора. Събирателно от шиба.

ШИНДАРНИКА. I. В земл. с. Буново. 11. В земл. гр. Елин Пелин и другаде. Така са наименовани букови гори, в които се добиват материали за шинди – малки дъски с длъб и зъб за дървен покрив или за обшивка на таван.

ШИРОКА МЪРТВИНА. В земл. гр. Годеч. Едра дъбово-церова гора на широк склон със северно изложение.

ШИПЬЕТО. В източната окрайнина на Владая. Някогашен храсталак, сега застроена площ. Шипье – събирателно от шипка.

ШУКЕРИЦА. В земл. с. Стъргел. Широколистна горичка. От тур. шукер – доволен, признателен. Вероятно прозвище на някогашния притежател.

ШУМАТА. В земл. с. Чавдар. Остатъци от смесена широкол. гора в подножието на Средна гора.

ШУМАТАРЕЦ. В земл. гр. Сливница. Гора от дъб, габър и бук.

ШУМЛЯКА. В земл. с. Долна баня. Издънкова гора от дъб и цер. Шумляк – вариант на шумак, събирателно от шума.

ШУМНАТА ЧУКЛА. В земл. с. Батулия. Зашумена височина, т.е. обрасла с дребна гора.

ШУМНАТА КОРИЯ. В земл. с. Гайтанево. Дъбова гора, която са е превърнала в храсталачна след преизползуване.

ШУМНАТИ РИД. В земл. с. Белчин и другаде. Рид, покрит с храсталак.

ШУМНАТИЦА. На много места в целия окръг. Шумнат и топонимична наставка -ица; зашумено място.

ШУМЬЕ. Западно от гр. Драгоман. Събирателно от шума.

ШУМЬЕТО. I. В земл. с. Драгичево. Някогашна дъбова горичка. II. В земл. гр. Златица – също.

ЩЕТИНА и ЩЕТИНАТА. На много места в целия окръг. Наименования на гори, в които е имало щетини.

ЩЪРБОЛИЦА. В земл. с. Горно Камарци. От щърбол, щърбел – диалектна дума за изхабена, нащърбена брадва. В преносен смисъл: лошo сечена с повредена брадва, повредена гора.

ЮРУКОВИЦА. В земл. на гр. Костенец. Гора от смърч, ела и бял бор. Някогашна собственост на юруци, тур. пастирско племе в Мала Азия. Заради заслуги във военните походи султаните награждавали юруци те с привилегии. В края на XV век те получили правото да използуват планинските пасища в България и в продължение на триста години пасли стадата си по нашите планини.

ЯВОРА. В земл. гр. Своге. Яворова група в някогашна смесена широкол. гора.

ЯВОРЕЦ и ЯВОРОВЕЦ. На много места в окръга. Просторни гори от явор няма. Наименованията са дадени на малки яворови горички и яворови групи в смесените широкол. гори.

ЯВОРОВ РИД. Над кв. Княжево, южно от Белата вода. В миналото тук е растяла смесена широкол. гора от бук, габър, явор и липа.


Автор:  Леонид ЙОРДАНОВ

Източник: сп. София, VIII, 1985 г., № 8 (90), № 9 (91), № 10 (92), № 11 (93), № 12 (94); IX, 1986 г., № 1 (95).