Етикети

, , , , ,

 

Класификация на селищните и местностните имена

а) Имена от общо или конкретно понятие за почвата: Бялката, Бялото, Варлера, Живака, Дивата кабо, Йоз кабо, Каменето, Каменьовица, Каранталока, Карантията, Киречилник, Кременьово, Кременьон, Кременюво, Кременя, Кабота, Кумлока, Куравилца, Куршумкове, Мламора, Песакот, Пясака, Сарика, Саръка, Сивино, Текир, Тикаре, Тикла, Тиклата, Хумата, Хуменица, Яловицата.

б) Имена с по – характерни особености на почвата: Белен (камень), Белият намень, Белото камене, Бялата тикла, Бялата хума, Бял преслоп, Сивия ворх, Сланичка, Сланищата Ялови ниви, Ялова тарла.

10. Имена във връзка с растителността

Имената от тази група се подразделят на три основни групи: а) Имена във връзка с обща представа за растителността: балталък: Балталока; билка: Билково, Билчево; борст (букови клони с неразвити пъпки): Барстовете; букак: Буковака; боровак: Боровака; габерак: Габерока; дребнак: Дребака, Дребна борика; дървица: Дарвихца; дабак: Дабака, Дабиката, Дабока, Дъбака: емишлик: Емишлика; къпина: Капинока; кокор, Кокора, Кокоран, Кокорат; кория: Корията, Курията, Круьона, Курийе; лещак: Лещище, Лещока, Лещювото; листник: Листника; мешелък: Мешелок, Мешето, орман: Орманско; пън: Чорния пон, пърженак (пържена, горена гора): Парженака; пърнар (вечно зелени храсти с бодливи листа): Порнарево; (само)растник; Растоник, Растюво; садина (белезина, бузалък): сок (чеп, клонче): Соковете; сухар (голямо дърво); Сухарево; сено: В сното; трън: Тараньот, Тарно, Тарньон, Тарньот, Торнето, Топньовщица, Търън; хвойна: Фойнакат, Фойната, Фойнов средок, Фойнова барчина; храст: Храстето, Храство, Будвиски храсте; чернел (растение, с което се боядисва плат): Черналево, Чернелско, Чернелевски дол; честак ( гъсталак в гора): Честока; шавар (трева с плоски листа): Шавара; шафран (лековита билка): Шафрана; шипка: Шипка, Шипката, Шипките, Шипково; шиплок ( гъст шипков храсталак): Шиплока; ялок (гъста елова горичка): Ялока.

б) Имена от имена на дървета: бардак (вид синя слива): Бардаците, бор: Барйе, Бариките, Борат, Борйето, Бориево, Боровете, Боровища, Бориката, Бориките, Бориково, Горна борика и 7 други двучл.; белок (вид бяла борика): Белочето; брекина (дива скоруша): Брекина; бряст: Брестат, Брестино, Брестот, Брестовица, Брастовете; бук: Буката, Буковица, Буко, Букот, Букова лока, Голям бук, Дебел бук, Самият бук, Старият бук, Баш бук, Бели букове, Бучето, Бучище, Бучи, Бучиките, Бучинето, Бучковете; върба: Ворбата, Ворбите, Ворбоско; волха (вид елха, която расте край река): Волхата, габер: Габарено, Габарето, Габрица, Габровица, Габровски дол, дрян: Белия дрен, Дренето, Дренковото, Дренчево, Дренот, Дряна Дрянето, Дранково, Дряно, Дряновото; дуна (дюля): Дунево, Дунята, Дуневото; дъб: Дабот, Дабована усойка; елха: Елата, Елока, Еловица, Еловия преслоп, Елски дол, Ельово, Елите, Елинско, Елката, Елинска река, Елинска махало, Бялата ела,; кавак (топола): Кавака, Кавакат, Каваче, Каваците; киселица ( дива кисела дребна ябълка ): Кисалката, Киселчево, Берова кисалка; круша: Крушата, Круше, Крушите, Крушища, Крушово; леска: Леската, Лескана, Леските, Лескота; липа: Липата, Липец; матруна (вид едра ранна круша): Матруната; орех: Ореха, Орешево, Ореше, Орешец, Орешето, Кинински орех, Кривен орех; осика (трепетлика): Асиката, Осиката, Осиче, Осището, Долна осика, присад (вид облагородена ябълка): Присадете; слива: Сливата, Сливите, Сливката, Сливово; смърч: Сморча, Сморчуви падала; череша: Черешата, Черешка, Черешката, Черешите, Черешки, Черешово, Черешова дупка, Горна череша, чернок (черен бор): Чернок, Чернока, Чернокан, Черноков дол, Черноче, Черночето; ябълка: Ябалката, Страските ябалки; явор: Явора, Яворат, Яворово, Яворан.

в) Тревисти растения: айрък (троскот): Айръка; билка: Билково; брешнель (бръшлян): Брешнельота; бъз: Базе, Базенокат, Базо, Базон, Базот, Базелкоска махало, Базелковци, Базелковото; брусница (боровинка): Брусничево; генгер (магарешки бодил): Гингерова вода; иглюч (иглика): Иглуша; кантарион: Кантарьо; капина: Капинево, Капините, Капиново; картъл (вид високопланинска трева): Картала, Картола, Картолов чукар; коприва: Копривата; лопух (широколистно тревисто растение): Лопуха, Лопухан; лютак (билка киселец): Лютака; метла: Метлата, Метливица, Метливо равнище, Метливото, Метлока; минзухар: Минзухар; папрат: Папрате, Папратевото, Папратето, Папративо, Папративица, Папратилник, Папратиловото, Папратилско, Папратово, Папратока, Папратя; садина (белезина, бозалък): Саднево; сърпика (сърпец, сърпица): Сарпиката, Сарпичево, Сарпилца; шафран (лековита билка с жърт цвят): Шафрана.

11. Имена във връзка с животни и обиталищата им

Сравнително малък е броят на местните имена, които ни представят животинския свят в Смолянско. Въпреки това тези имена ни дават представа за значителна част от животинските видове. те са следните: бабалан (едър, прен. укротена мечка): Балабаньо; бухал: Бухлево, Бухлевица, Бухльовица, Бухльовото; бълха: Болшен, Болшенско бордо, Болшенска река; вълк: Валчиво, Волча дупка, Волчине дупки, Вольково борце, Върчан; в оса (оса): Восево; гарван: Гарваница, Гарванско, Гарванското; елен: Еленат; заек: Зайчино, Зайково, Зайче лока, Зайчоско; каракуш (вид орел): Каракушевите блата; келебек ( вид пеперуда): Келебака, Келебеково, Келебечево; куче: Кучешка барчина, Кучинско, Кученарник; лисица: Лисичника, Лисича дупка; мечка: Меча дупка, Меча падина, Мече борце, Мечи дол, Мечкарката, Мечкарско; мрава: Мравилника; орел: Орлане, Орлов камень, Орлов дол, Орловото; петел: Петлите; пчела: Пчелата; рис: Рисево; сърна; Сърнино; тур – изч.нариц. (див бик): Турян; ухловица (вид бухал, сова): Ухловица, Ухловиче.

12. Имена във връзка с отношението на местността съм други обекти

Поради силно разчленения терен в тази планинска област възникването на села, селца и махали е било обусловено от наличието на обработваема земя, ливади и пасища. За всеки декар земя планинецът е водил тежка борба с природните стихии. Добиването на нови площи най – често е ставало чрез опожаряване на горски участъци, които след това са били обработвани и ограждани със здрави дувари, за да предпазят почвата от свличане при дъждове. Разпръснатостта на селищата по цялата територия на околията и раздробеността на полските имоти са причина за появата на много двучленни местни имена, образувани от прилагателно и съществително. Като определителни прилагателни най – често се срещат горен, долен, среден, отвъден, отсрещен. От този тип са местните имена като Горен лог, Горен распад, Горна градина, Горна ропа, Горната лока, Горния край, Горно бордо и др.; Долен разпад, Долен средок, Долна нива, Долна осика, Долна чука, Долен средок,и др.; Средно селище, Средна авлия, Средна поляна, Средния юрт и др.; Срошна махало, Срошната махало, Срощу средока; Отводна авлия.

В някои тричленни имена основното име (определяемото) се диференцира чрез противоположни прилагателни, като Горан и Долан калински камень, Горно и Долно селище, Горан и Долан врис, Горен и Долен Присойски дол; при двучленни Сели: Горно и Долно Влахово, Горно и Долно Дерекьой и др.

Едночленни имена – само от прилагателни: Горното, Горнишко, Горница, Долното, Средното, Отсодното. При тези имена основното име може да се предполага, но с течение на времето е отпаднало.

Към тази група имена трябва да отнесем и немалък брой местни имена, образувани от предлог плюс име. Пространствените предлози определят местоположението на даден географски обект по отношение на друга местност, река или отличителен предмет. Такива местни имена са: Варху вада, Варху потя, Върху кощи, До авлията, До кощата, До обора, До бунара, До водата и др.; Зад борчина, Зад габера, Зад ореха, Зад борцето, Заборчека, Заборце и др.; Край падината, Край река, Над колибата, Над кощата, Над шошета, Над яран, Нис ливадите, Около кощи, Под борце, Под брало, Под гора, Под градината, Под грамада, Под крушата, Под гора, Пред кощи, При чарка, У главота, У камень, У крушите, У папратя, У явора,.

Културно – исторически имена

Местните имена от тази група заемат значителен дял в нашето изследване и трябва да се примат като принос към осветляването на историческото развитие на Смолянския край. В тези разнообразни имена се отразява разновидната дейност на човека в природата, неговите битови и култови особености.


Използвана литература:
1. Саламбашев, Анастас; „Местните имена в Смолянско“
Издателство Българска академия на науките, София, 1976г.

Източник