Етикети

, , , , , ,

Много юнаци има в нашия епос, но любимец на народа си остава Крали Марко. Ще се спрем на най-известните местности и обекти в Габровски окръг, в Шипченско-Тревненската и Троянско-Калоферската част на Стара планина, наименовани на името на нашия епически герой.

Марков ток е връх на 2—3 км югозападно от гара Кръстец. Това е всъщност южната част на върха Големият вие. Обрасъл е с букови гори.

Марко Кралев баир — така са означени на картите към „Боевете и операциите около Шипка“ от Радко Димитриев трите малки върха от вр. Столетов до Малуша. Известни са още с имената Лиси връх, Лесна височина и Волинска височина (от изток на запад). Те са обрасли с млади букови гори, а поляните наоколо са отрупани с камъни.Тук през август 1877 г. са станали кръвопролитни боеве между руси и турци. Наблизо минава маркираната пътека по билото на .планината.

Mapкови прегради (Демиркапия). Намира се на 1 км на север от Шипченския проход по старото шосе за Габрово. Това са останките от стара преградна стена на м. Узунукуш (Дълго нагорнище) обърната на север. Тя пресича под прав ъгъл изоставеното шосе. Именуват се Големи и Малки прегради. Строежът се приписва на Крали Марко.

Марков хан — според преданието той е бил под Узунукуш и над Рашейското. Следи от такъв хан не са известни. Единствените данни са от П. Цончев „Из културното минало на Габрово“, с. 265.

Марков кладенец — намира се на 2 км под Бивака и на стотина метра източно от втората пресечка на старото и новото шосе. Ловджиите от с. Етьр го направили на чешма. От няколко години не съществува, защото водата е отведена за новата чешма на най-големия (Червения завой) на шосето срещу Соколския манастир. Четирите обекта са наблизо, а трите са в землището на с. Етьр, Габровско.

Марков стол (стълби, стълбове) — най-високата, източната част иа Узанската (Вътрополска) поляна. Тя завършва със скална поредица до гората. Пътеката от Столетов за х. „Партизанска“ минава под скалите. Една от тях е плоска, наподобяваща стол. Според преданието Крали Марко е почивал иа тази скала (Вж. Бендерев, Ат. „История иа българското опълчение“, с. 292).

Марков камък — голям бял камък на м. Манастирското, на 1 км северно от с. Русевци, Габровско. Камъкът сега не съществува, разрушен е от селяните за строителен материал. Според преданието, когато турците се опитали да се гаврят с българско девойче, Крали Марко възмутен хвърлил камъка от съседното възвишение Градище. (Вж. „Балканско знаме“, бр. 103 от 1960. Легенда за Крали Марко от Ил. Габровски.)

Маркова стъпка — скали с вдлъбнатина, наподобяваща стъпка на великан. Едната е по склона на Крушенския баир, на 3 км североизточно от Севлиево, а другата в м. Пладнище, над Душевски колиби, или по-точно под останките на старата крепост Имането.

Кръстците — връх със скалисти зъбери източно от Голям Купен. Те наподобяват кръстци и преданието ги приписва на Крали Марко.

Купените — те са два съседни върха в Стара планина. По-големият — източният — е висок 2168 м. И двата са заострени, с тесни била, наподобяващи рилските върхове или купни с жито. Виждат се от много ловешки и севлиевски села. Според преданието, това са купните на Крали Марко.

Амбарица е старото име на вр. Левски. Той е един от най-високите и масивни върхове в Стара планина. „Колосална — както казва Жечо Чанков, — разлата и гола пирамида.“ Тук, според народното предание, били хамбарите на Крали Марко. Последните три обекта също са наблизо и населението ги е свързало със селскостопанската работа.

Посочените обекти са разположени в един сравнително малък район. На територията на Габровски окръг има и други обекти, свързани с името на Крали Марко. Варовиковите била на Предбалкана изобилствуват с камъни с кръгли правилни дупки. Според народната фантазия те са останали от коня на Крали Марко. Това потвърждава голямата му популярност в този район. А тя сигурно не е по-малка и в другите области на страната. Издирването на тези обекти ще помогне да се определят районите, в които са създадени повече народни песни и предания за Крали Марко. А тази задача подхожда на туристите.


Димо ТОДОРОВ

Сп. Турист, XXI (LXII), 1976, № 7, с. 20