Етикети

, , , , ,

         Село Бела, община Димово се намира в полите на Западна Стара планина, на 16 километра от гр. Белоградчик и на 40 км от гр. Видин. Селото е построено в малката долина на река Белщица, като е разположено по двата бряга на реката и се състои от махали – Горна, Средна и Долна Бела. Река Белщица води началото си от високодебитен карстов извор наречен Врелото (в земл. на Гранитово (Калугер), под вр. Соколов венец (719,4 м)).

         По-характерни височини над селото са Зелена глама (392,4 м) и Мусия връх, а над тях е красивата Столова планина.

         През селото преминава железопътната линия от София за Видин, за която са пробити два тунела – под и над селото. Оттук минава и асфалтова магистрала от София за Видин и път за Белоградчик.

         По данни от 1810 год. Бела се е състояла от 40 домакинства, които са нараснали на 58 през 1840 год. След Освобождението селото бързо нараства. От Балкана слизат заселници които оформят новите махали – Средна и Долна Бела. По-късните данни са отпреброяването през 1926 год. – 1310 жители, 1934 год. – 1395, 1946 год. – 1360, 1956 год. – 891, а от преброяването през 1985 год. – 266 жители. Към 2015 г. населението спада до 101 души.

         Земеделието е основнията поминък на населението. Произвежда се жито, царевица и слънчоглед. Животновъдство също се практикува. Отглеждани са главно овци, кози и крави, а така също и птици. По-малко са се занимавали белчени със зеленчукопроизводство и то по водните градини край река Белщица и Арчар.

         Преди години по течението на реката са били построени 19 водни мелници, наречени караджейки. Имало е също така в Горна Бела и една валцова мелница.

         Първите писмени сведения за селото са от края на 14 век, т.е. от времето на самостоятелното Видинско царство на последния български цар до падането на България под турско робство – цар Иван Срацимир. В своята история на Видинския край Иван Цухлев говори, че над врелото при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца на Срацимир като редко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двукратна сграда с колони от мрамор, целият заграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Срацимир идва и името на селото Бела.

         В горния край на селото (Горна Бела), в околността на построените днес кошари на овчарника североизточно от врелото при направените изкопи за водопровода за Белоградчик и Димово на дълбочина 1-1,50 м са открити зидове с ширина от 1м. До 1,20 м, зидани с добре обработени камъни. Споени са с хоросан примесен със счукана тухла. Намерена е колона с база за колоната и цедка за шадраван, голям пиедестал и осморедъчен пиедестал. Малко по късно са открити и глинеста тежест за тъкачен стан, бронзова фибула. От селяни са намерени три надгробни плочи. Намерените експонати свидетелствуват за живота в местността от II-III век от новата ера.

         Че Бела е едно от най-старите поселища в тези земи се подкрепя от наименованията на околните села. Така например за Скомля се предполага, че носи името си от турската дума скемле седло, стол. Тоест селище в близост до „Столове“ (Столова планина).

         Другото поселище – сега гр. Димово, до Освобождението от 1878 год. се е казвало Черкезли. Видно от името му то е било чисто черкезко село. Поради своето стратегическо местоположение турската власт е заселила в него черкези за да контролира долината на река Арчар до Стара Планина чрез тях.

         Интересно е да се отбележи, че белчени са били са били много по-войнствени от черкезите и често са ги нападали. За да се отбраняват от тях черкезите са построили отбранителен вал, останки от който стоят и днес в местността Метериза (от тур. окоп, траншея) под селото.

         Това историческо обяснение можем да приемем за вярно, тъй като Бела се отличава от всички наименования на околните села.

         Острокапци е също име на село от по–ново време. Явно то се е населявало от овчари с високи капи, а това не са били други освен молдовяни.

         Може би от същия период или малко по–рано са другите села от околността като Кладоруб, където е бил някогашния град Комустика. Макреш, от римското поселище Макриус и Шипот от старославянската дума шепура – чешма т.е. “село край чешмата”.

         И така село Бела възниква на днешното си място в края на Втората Българска държава, чието население е работело в двореца на цар Срацимир като войници от охраната на двореца, коняри, соколари, опитомяващи соколи за лов на дивеч и др.

         По-нови данни за Бела ни дава в своите спомени френският рицар Бусико, който участва в похода на унгарския крал Сигизмунд против турците през 1398 г. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в жестокия бой при Никопол, където са разбити от Лала Шахин паша.

         Сведения за Бела ни дава четири столетия по–късно и големият унгарски пътешественик Феликс Каниц. В неговото произведение “Придунавска България” четем: “Северно от Белоградчик в една китна долина е разположено малко селце. Недалече от него има развалини от стар замък. Хората от джамията в Белоградчик разказват, че този замък е създавал три дена ядове на турския военоначалник Лала Шахин шах. Този същият завоевател не е превзел нито една крепост с юнашки пристъп, а с хитрост и предателства. Така превзел и този як дворец. След като смръкна от наргилето си турският първенец Али Чауш довърши разказа на ходжата – продължава Каниц – Дядо ми казваше, че белските и градишките гяури избягали в планината и се заселили около чудните скали”.

         От тези ценни исторически данни на Каниц става ясно, че след турските погроми белчени и градишчени, а това е вероятно населението, което е обитавало местността Градището до железопътния мост на река Арчар при Димово, са дали началото на сегашния град Белоградчик.

         Исторически сведения за далечното минало на Бела намираме и в книгата “Видинският санджак през 16 век”, написана от югославският историк Милеевич. За Бела в нея се съобщава: “Село Мършава Бела, 90 къщи и двама беглекчии[1]”. Явно след турския погром селото е обедняло и намаляло, както по население така и по жилищен фонд.

         През време на вълненията срещу турците и особено през периода на Възраждането и въстанието през “лето 1850-то”, белчени участват в боя на Мусин връх, където въстаниците биват разбити от башибузука. За това можем да съдим по косвени данни, а именно от факта, че белчени от Балакчийската фамилия са избягали в Одеса след въстанието.

         Двадесет и шест години след това въстание, двама Ботеви четници, оковани във вериги, преминават през Бела, зорко охранявани от конвоя, командван от младия турски офицер Шукри. Водели пленените четници при Видинския паша.

         През време на Руско-турската Освободителна война в Бела се е намирал щаба на румънския генерал Хараламби, който от тук командвал едномесечната обсада на Белоградчик[2].

         МИ: Айвана – гора, Алогата – ниви, Арнаутско било – ниви и прелог, Арчара – ниви край р. Арчар, Байдака – ниви, горичка, Барна шиба, Батоловското – ниви, Бачище – ниви, Башовица (Бешовица) – ниви, бивши лозя, Башовишка глама – височина, гора, Белска глама – височина, Белско поле – ниви, гора, Белското – ниви гранични Димово, Белщица – ниви, Билото – ниви, Бобука – водопад на р. Белщица,Божини ливади – сега ниви, Буляк – гора, Велков дол, Влаин дол – гора, Врелото, Върха – ниви в по–голямата м. Кюрдото, Горно белско, Градена ливада, Градище, Дандара, Делипеткова ливада – сега гора и прелог, Дери вол – горичка, ливада, Джамийската воденица, Доброглед – лозя, Дълбоки дол, Зелена глама – височина, Кленя – гора, Кюрдото (Кюрдот, Кюрдово) – обширна равнинна местност, ниви, Лицето, Лозището – ниви, Мекишанка – ниви, Метериза, Милетина чешма, Мусалиева падина – гора, Мъртвината, Пещерски дол – горист дол, Пиперкови млаки, Полцето, Равнището – ливади, новозаселена иглолистна гора, Св. Апостоли Петър и Павел – църква, Средока – било между долове, Смрадели кладенец, Троинките, Турската ливада – ливади, ниви, Чандирен мост, Червен дол, Хумните гробища – на Долна Бела, Урвината.


БЕЛЕЖКИ:

[1] събирачи на данъци

[2] Атанасов, Людмил, Кратка история на село Бела, Видински окръг, май 1978 год.