Етикети

, , , , , ,

Село Яребична се намира на 12 км северно от Варна. С града го свързва стръмен асфалтов път, който се вие красиво по терасовидните склонове на голямото Франгенско плато, населено от дълбока древност и осеяно с много села. Селото е кацнало в крайната северна част на платото, югозападно от горите на Батова река. Голям дол опасва североизточната му страна. Три километра на запад е разположено с. Въглен (Кьомюрлюк). На североизток на 5 км се намира с. Орешак (Джевизлий), населено някога само с гагаузи. А на 6 км източно е с. Каменар (Голяма Франга), откъдето се спуска най-полегатия склон на Франгенското плато към града.

При обход, археолози установяват следните старини около селото:

  1. Селище от Първото българско царство. Местоположение: на 0,6 км северно-североизточно. Разположено на равна тераса, непосредствено (на север/Изток) от селото в м. Поляната. Площ около 20 дка. На повърхността се откриват фрагменти от глинени съдове от VIII-X век. В районна на селището — няколко ниски надгробни могили.
  2. Селище от Второто българско царство. Местоположение: на 1,3 км север-северозападно. Разположено на ниска тераса в южното подножие на рида северно от селото на левия бряг на дола Ламбур-йолу, в м. Манастирчето.
  3. Некропол с трупополагане от Първата българска държава. Местоположение: на 0,8 км север-североизточно. Разположен в северния край на равната тераса, северно от селото в м. Поляната, до раннобългарско селище. Открит при изкопни работи и унищожен, Гробният инвентар е съставен от бронзова гривна, бронзови копчета, желязна тока и апликации. Датиран от VII, VIII век. Предметите се пазят в Археологическия музей – Варна, инв. № 4, 631—634.
  4. Селище от римската епоха. Местоположение: на 1,3 км север-североизточно. Разположено на ниска, широка тераса в североизточното подножие, на която е разположено селото, в м. Училищната нива.
  5. Могилен некропол от четири могили. Местоположение: на 0,5 км север-североизточно. Четири могили с височина от 0,5 до 1 м в диаметър от 6 до 8 м, разположени на равната тераса в северното подножие на селото в м. Поляната.
  6. Селище от Второто българско царство. Местоположение: на 0,5—0,8 км югозападно от селото. Разположено на ниския склон на дерето северозападно от селото, югозападно от стопанския двор, в м. Чукур тарла.

Как се е казвало селището до османското нашествие не е известно, тъй като много рано цяла Североизточна България е завладяна. Свирепият деспотизъм и безчинствата на поробителя след неуспешните опити на българите за освобождение са причина за обезбългаряване на християнските селища още в края на XIV и началото на XV век. Писмени сведения за първото име на селото – Кючук Франга, намираме в турски опис за скотовъдци (джелепкешани) от май 1573 година. Там са вписани само двама българи – Георги Димо(в) и Сава Димо(в), собственици на 40 6роя овце.

За втори път това име откриваме в писмото на дубровничанина Павел Джорджич от 1580 г. до Седмиградския княз Стефан Батори; „По-далеко от морския бряг се намират християнски места: във Варненска околия – Франга, Галата и Оряхово. Ни едно от тия места не е населено с турци или само с християни. Турците, които живеят по тези места са все от Азия“        . Няколко столетия по-късно отново в данъчен турски регистър (1874 г.) е вписано името на село Франга и Сагьр (вероятно колибите на преселниците-българи).

В Анкетна карта (1913) е записано: „Село Малка Франга добило името от французкото нашествие. Голямата сила е била в Голяма Франга, а малката – в Малка Франга, от което си добила и името.”

Д-р Скорчев допуска, че името на селото идва от рицарите на Амедей Савойски, „носещи общото име франки, франзи…”, обсаждали през 1366 г. крепостта Галата край Варна. Авторът на статията допуска, че от общото наименование на тези рицари — франки, франзи остават имената на селищата Кючук (Малка) Франга и Буюк (Голяма) Франга (сега Каменар). Версията на д-р Скорчев е несъстоятелна, тъй като рицарите на Амадей VI Савойски, според описанато, не са слизали на Варненския бряг и по никакъв начин не могат да се свържат с името на двете села.

Веселин Иванов отбелязва: ,,… франгя (мн. ч. фран’гье и фран’глир) според познавачи на старотюркските говори значело една птица, за която се ходело на лов – дали яребица или дропла, не можах да установя, пък и не е чак толкова важно. …Понякога съм склонен да приема, че името Яребична има подобен произход.” Здравко Роев пише: „Старото име на селото е Малка Франга. Според местна легенда преди няколко столетия по тия места се заселили рама братя французи. По-големият отседнал в Каменар. Заради него нарекли селото Голяма Франга. По-малкият заживял в Яребична и по аналогия започнала да го наричат Малка Франга. Най-вероятно старите имена и на двете села са свързани с Франгенското плато.“

Със Заповед № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Малка-Франга получава днешното си име – Яребична – връх в Паяк планина, Македония. Там бойците от всички чинове на Осми приморски пехотен полк през 1917 г. проявяват героизъм, отбивайки пристъпа на французи, гърци и сърби. Загубват върха, но няколко дни по-късно го освладяват отново. Трябва да се добави че седалището на Осми Приморски полк е било във Варна и в него са служили мъже от региона[1].

Яребична принадлежи към черноморското климатично влияние. Климатът е умерено континентален. Влиянието на Черно море се изразява в сравнително мека зима, кратка пролет, прохладно лято и продължителна топла есен. Лятото и есента са безоблачни. Снеговете са малко, придружени със силни ветрове. Годишните валежи – по-малко от валежите във вътрешността на страната. Преобладават североизточните ветрове.

Характерен вятър е Бризът, т.н. Морски вятър , който носи прохлада през горещите летни дни. Този вятър в миналото е бил много нужен по време на харман, когато стопаните отвявали житото. Наричали го още Маренѝн.

Друг вятър е Западният. Той носи суша. Щом духне през лятото, попарва всичко. Най-опасен е, когато житата са във восъчна зрялост. Населението го нарича още Черният вятър . През зимата „идва“ Севернякът, студен и мразовит, носи снегове. Но духне ли Източният вятър, падат мъгли и времето омеква. Хубав и полезен е Южнякът, затова са го „кръстили“ Белия вятър.

Най-голямата природна забележителност на Яребична е вековният дъб край селото. Като географски ориентир той е вписан във военните карти на френските батальони, които се установяват на Франгенското плато по време на Кримската война 1853-1856 г. Три десетилетия по-късно вековното дърво фигурира и във военните карти на руската армия. Рождената му дата съвпада може би с годините на първите турски набези във Варненския край т.е дървото е около 620 годишно. Диаметърът му е 11,2 м.

В „Известия на Варненското археологическо дружество“, кн. 2 от 1909 г. е записана бележка със сведение за народностния състав на селото: „До 1870 г. то е било чисто турско, а след това – напълно българско“.

Местности и предания за тях:

Названията им характеризират местността, отбелязват нейна забележителност или показват притежание, понякога и събитие, станало на това място.

По-голямата част от топонимията е турска, а по-новия пласт – българска. Това е свързано с турската колонизация в началото на XVI век, която изтласква българското население. Така турските заселници от Анадола успяват да наложат своята топонимия във Варненския край.

Авлу бойю – заемка от тур. avli ‘дворно място, зеленчукова градина‘, а то от гръцки със същото значение[2] и boyu ’дължина, по протежение на‘. Ниви на 3 км южно от село. Селяните ги наричали „дебели места“, защото били житницата на селото.

Ай йолу – от тур. ayi yolu ‘мечи път‘. Местност и път на 3 км югозапад от въгленския дол. По този път минавали цигани с мечки за селата.

Ак бунарak punar ’бял кладенец‘. Равни ниви, пресечени в началото с трап, който отива към Батова. Тук дядо Пала (Георги Константинов – Палата) направил чешма за „себап“, пладнище за едър рогат добитък, което се ползвало дълги години. През 1947 год. е изградена чешма с бетонни корита.

Ачмите – от тур. açma ‘отворено място, разчистена земя за обработване‘[3]. Леко наклонена местност с ниви срещу с. Въглен, на 500 м югозападно от с. Яребична.

Баир баши – от тур. bayir başi ‘върхът на хълма‘[4]. Местност по пътя за гр. Варна, откъдето започва нанадолнището към града. Оттук се открива обширна гледка: града, морето, езерото Авренското плато, гр. Белослав и др. Тук конете с каруците спирали, за да направят кратка почивка и поемали надолу.

Бялата пръст – леко хълмиста местност на 2,5 км южно от село – ниви. В някогашната целина имало пръстница, откъдето копаели бяла пръст за мазане на стаи, вместо с вар.

Великовия камък – равни ниви с високо дъбово дърво, под което преди много години гръмотевичния удар овъглил приютилия се от бурята Велико Михалев Николов.

Въгленски дол – загражда Яребична от запад, северозапад и север. Тръгва от извор-чешма при с. Въглен, десен приток на Батова река.

Дангалаците – равни ниви, източно от селото. Това са слаби места на още по-нехайни стопани.

Демет йолу – от тур. demet yolu ’път на снопите‘[5]. Прекатурванията на пълни коли със снопи не били рядкост. Местността наоколо носи същото име.

Джевезлийския път – равни ниви на 500 м източно от селото. През тях минава пътя за с. Орешак (Джевизлий). Граничат с гора, спущаща се към дола.

Джемал мезар – гробище на джамалите. Ниви в Сърта. Преданието разказва, че по тия места някога са се срещали джамали от две села и в кървав бой падали убити, тука заровени. Стари хора помнели надгробните им камъни.

Долапите – прелог, в ниското преди Липов път. Вероятно от долап ‘градинарско поливно колело‘;

Дренака – горист дол, северно от селото;

Домуз юлените – от тур. domuz ‘прасе, свиня‘ и вероятно ören ‘пасище; развалини (на къща, селище, старо здание)‘[6]. Начало на обрасъл трап с храсталаци, източно от Каваклъците. В турско време тук умряло прасе и турците от верски съображения, престанали да пият водата от изворчето. Намира се на 2 км южно от селото. Начало е на широк път към Батова. Нивите наоколо носят същото име.

Досювия мост – мост по шосето за Варна в ] нанадолнището, където дядо Теодоси (Досю) някога се преобръща с 1 каруцата си с леко контузване. Пълно име: Георгиев Тодор Стъклев

Дядо Миновия камък – ниви в лек наклон, на 1 км южно от селото, край стария черен път за града. Тук през 1922 г. намират Мино Желев мъртъв, паднал до запретнатата си конска каруца в своята нива. На това място имало надписан надгробен камък.

Емир чешме – от лично име (ЛИ) Емир, от араб. ‘господар, вожд‘[7] или чешмата на господаря. Чешма на изток от селото, в едно трапче. Иманяри често обръщали камъните, за да търсят пари.

Ени мезара – от тур. yeni mezar ‘ново гроб, гробище‘[8]. Равни ниви на 1 км южно от селото. Край тях минава шосето за Варна.

Златева гроб – През лютата зима на 1940 год., отиващи за Варна, млекари открили трупа на чирака-добруджанец Злати Сивков, роден в с. Топчилари, Добричко. Злати става жертва на бялата смърт.

Каваклък – от тур. kavak ‘бяла топола, Populus pyramidalis‘ т.е. Тополак, преобладаващо тополова гора. Ниви с лек наклон, на 2 км южно от селото. В северната страна имало голям клонест бряст. В дъбовите хралупи намирали ройове пчели и мед.

Каин кулак – от тур. kain kulak ‘буков дол (Fagus silvatica)‘. Бивши ниви, източно в дола под Чатал чешма;

Кайряците – От тур. диалектно kayrak ‘каменисто, песъчливо място‘. В основата му стои kaya ’камък, скала‘. Ниви с чакълеста почва, непосредствено до градините на селото, в южна посока.

Камата – равни ниви на изток от селото, до Митронкини (фамилия). Улицата се разклонява извън селото в два черни пътя и включва нивата в остър ъгъл.

Камбер тарла – от тур. tarla ‘нива‘ и ЛИ – нивата на Камбер. Ниви на 1 км югоизточно от селото.

Караачите – от тур. karaağaç ‘бряст, Ulmus’. Ниви на 1 км от селото. Край шосето растели шест големи бряста. Преди години отсекли един бряст, на който закачили селската камбана до църквата. Брястовете се виждали на десетина и повече километра околовръст и стоели като китка над селото.

Каракуш (Каракушите) – от тур. буквално черна птица, черните птици. Според Дуриданов ‘вид орел‘[9]. Равни ниви, югозападно от Ак бунар. Тук се пилили и отглеждали някакви черни птици. Местата по онова време били гористи. Първите заселници на младини са ги коренили.

Каракалчиците – 1. черните бедра; 2. черните калцуни. Равни ниви в ляво от шосето за Варна. В старо време по тия места е имало много дъбови и крушови дървета. Възможно и от тур. alçak ’низина, падина’[10]

Караниколовия кладенец – ниви в Сърта на 6 км от селото. Някога Никола Панайотов изкопал в нивата си кладенец. Мнозина черпели вода от кладенеца, като спускали стомни, вързани на развития пояс. От кладенеца днес няма следа.

Керемидчийницата – равни ниви на 3 км южно от селото. Братята Иван и Тодор Георгиеви Стъклеви построили в нивата си примитивна керемидарница, която отдавна не съществува.

Кирезлик – от тур. kirezlik ‘черешак, черешова градина‘. Равни ниви на 4 км южно от село. Растели диви череши.

Корията общобългарска земка, значеща ‘стопанисвана гора‘ от тур. koru ‘горичка‘. Места с лек наклон към дола. Години след Освобождението от турско робство тук растяла млада дъбова гора. Местата са били дадени на малоимотни селски стопани при оземляването.

Кладенеца ниви западно от Чатърлъка, по посока на с. Въглен. На полянка, под китка крушеви дървета, дядо Никола (Кара Никола Панайотов) изкопал кладенец със зидани стени, дървена върлина и кофа. Кладенецът е засипан. Нивите равни места носят същото име.

Куру тарла от тур. kuru ‘сух‘ – сухата нива. През местността минавал черният път за с. Куманово.

Кьор тарла от тур. kör ‘сляп‘ букв. сляпа нива. Тук – закътана нива,. Преди години нивите били закрити в горичка. Край тях минава шосето за Варна.

Кьотлюка от тур. köklük ‘коренеж‘[11] ниви на 2 км южно от селото.

Ламбур йолу от тур. ihlamur, olamur, преминало в диалектa lambur ‘липa, Tillia alba‘ с изпадане на начална гласна[12]. Тоест Път на липата. Днес се налага бълг. Липов път – вилна зона под Яребична (северно).

Липака – горичка.

Манастирчето – В м. Ламбур йолу иманяри разкопават християнски параклис.

Малкия мешелик – гора, от тур. meşe ‘летен дъб, Quercus robur‘ – Малкия дъбак.

Мешелика – гора, ниви, оттатък Липов път, на границата със землището на Въглен. В местността се срещат признаци на стари селища. И досега личат местата, където са били харманите. При копане се намират бели тухли и керемиди.

Мешето – равни ниви около Голямото меше на 200 м южно от селото. Преди години тук са трупали снопите на кладни и овършавали с вършачки, с оглед опазване от пожари.

Мешето (Голямото меше) – растящо дърво, вековен клонест дъб, дънерът на който може да се обгърне от четири-пет чифта разтворени ръце. Има 11 м обиколка при дънера. При ветровито време короната му фучи. Поверие: „Голямото меше е стопанито дърво, има тайнствен дух. Той го пази и наказва с болест или смърт онзи, който го кастри или нарани стебло, дънер.“

Окопите – местност по шосето за Варна, където през 1915 год. Осми приморски полк – Варна е изкопал окопи за охрана на града откъм север. Наоколо са равни ниви. Близо до „окопите“ преди много години имало и телени мрежи.

Паловите чеири – местност в Чатал чешма с хълмисти ливади, бивша собственост на дядо Пала (Георги Константинов – Палата). По силата на наредба-закон ГНС – Варна изгражда и каптира част от водата на взетите извори в хубава бетонна чешма в чеирите (от тур. çayir ‘ливада‘).

Панайотовата чешма – местност в Чатал чешма, където имало изградена чешма-паметник на Панайот Караниколов. През 19… той е намерен на това място, убит от неизвестни лица. Предполага се, че са гагаузи от близките села, в спор за пари и паша. Чешмата в памет на сина-овчар е развалена, а водата каптирана за Варна.

Петюва кайнак – от тур. kaynak ‘слаб извор‘. Извор в дола между с. Въглен и с. Яребична. Отстои на 5 км южно от селото. Тук Петьо, някогашен пришелец и чирак, малко слабоумен, си садил лозе и правил колиба. Близките ниви носят това име.

Петювото лозе – местност в каменарското землище, където Петю (освен колибата и лозето, което си засадил в с. Яребична) засадил на едно място двадесет чукана лозе в стръмнината, дето се отделя прякото шосе за с. Каменар.

Перетлик, Перетлиците – от тур. pelitlik ‘жълъдак‘, дъбова гора, от която се добивали жълъди за храна на животни. Равни ниви на 5 км югозападно от селото.

Пировката – нива между черните пътища, близо до Кладенеца. Кадъната Пировка я продала на българи, а с това оставила името.

Поляната – вж. по-горе;

Рабаджиевите бозалъци – от arabaçi ’колар‘[13] и bozalik ‘садина, белизма, белезина (Andropogon ischaemum). Равни ниви покрай пътя Шарап йолу. Разказва се ,че дядо Арабаджия бил собственик на тези места, което явно е местна легенда. Той водил съдебни процеси срещу въгленци и ги спечелил. Тук спирали керванджии да отпочинат.

Сазйолу – от тур. saz yolu ‘пътят покрай тръстиките‘. Път и местност на 2 км южно от селото.

Сазънтия, Сазънтийте – отцедлива почва. Мочурливо, влажно място, по което растат водни треволяци. Малките разлети изворчета били каптирани в чешма с бетонни корита. Над чучура има надпис: „Малка Франга — 1934 година“. Околните ниви носят същото име. Отстои на 2,5 км южно край черния път за с. Владиславово (Паша кьой).

Срещу чешмата – равни ниви, западно от границите на селото;

Студената вода – гора, извор северно Дренака. Граничи с Долище;

Стъклева трап (Чучурката) – ниви на стръмно място, преминаващо в дол. Малката рекичка прави водопадче (чучурка). Собственик на нивата е бил дядо Георги Стъклев. Отстои на 700 м източно от селото. Зад дола започва ниска гора.

Сърта – от общобългарската заемка тур. sirt ‘гребен, било, гръб‘. Слаби, безводни места по Франгенското плато, на 6 км южно от село. Тук имат ниви и въгленци и Владиславовци.

Топфъндъклък – от тур. top findiklik ’място с топчести, закръглени лешници, лещак‘. Западно от Фъндъклъка, по черния 1 път за с. Въглен. Лешниците в тази местност били едри и валчести. Бел. моя: Лешниците са си кръгли, така че трябва да се отиде в друга посока. Теренът може да е объл, закръглен. Виж семантично подобните названия Топ кория, Околище и др.

Трескава чешма – чешма в дола, източно от селото. Лековита според местно предание;

Узун бой – от тур. uzun ‘висок, дълъг‘ и boyu ’дължината, по протежение на‘. Тесни и дълги ниви между двата пътя – шосето и черния път за Сазънтията.

Училищната нива – вж. по-горе;

Франгенските ниви – местност, граничеща с нивите на с. Голяма Франга (дн. с. Каменар), източно от Яйлата.

Фъндъклъка – от тур. findiklik ’място с лешници, лещак‘. Равна местност, където черният пряк път от селото влизал в шосето за Варна. Тук преди 50–60 години е имало гъста сенчеста гора с много лешници, Сега са просторни ниви на 4,5 км южно от селото.

Циганския гроб – леко наклонена местност, ниви — на 4 км южно към Кирезлиците. Отколешен гроб на цигани, дал името на тази местност.

Чатал чешме – от тур. çatal ‘раздвоен, разсоха‘. Чешма с две курни. Наклонена местност към широк дол. През дола течала водата на няколко извора, отдавна каптирани за гр. Варна.

Чатърлък – от тур. диалектно çatirlik ‘кръстопът, кръстовище‘[14] Място, където пътят се разклонява. Разклон на шосейния път ВарнаЯребична и ВарнаВъглен. На същото място се разклонявали черните коларски пътища за нивите. Отстои на 3 км южно от селото. Нивите наоколо носят същото название.

Чорлук – от тур. çor ‘болест; чума по едрия добитък‘[15] и наставка –lik за място. Малък дол с водопадче, западно от селото (под Жельоатанасовата градина). В тинестото дъно под водопадната струя са хвърляни новородени кученца и котенца. На малките деца се е казвало, че бабите носят бебетата от Чорлука. Местността, с полегатите ниви в близост, носи същото име.

Чукур тарла – от тур. çukur ‘трап‘ – вж. по-горе.

Шарап йолу – от тур. şarap ‘вино‘ т.е. пътят на виното, винен път. Черен коларски път по хребета на Франгенското плато. По „Шарап йолу“ минавали биволски и волски кервани с пълни бъчви вина и ракии, връщайки се от богатите преславски и шуменски лозя. През местността Плановата слизали пряко във Варна.

Юртлуците – източно от селото, има следи от предишно селище; от тур. yurtluk ‘дворно място, дом, жилище‘; в говора ‘изоставени дворове‘

Яйла или Яйла чешмеси – от тур. yayla ‘лятно планинско пасбище, летовище‘, чешма в пасбището. Наричали я още Чанлиевата чешма – Дядо Никола Чаналията от с. Голяма Франга (дн. с. Каменар) я строил до обширната си нива. Рекичката от тази чешма се отправя надолу към Варненското езеро. Местността носи същото име Яйлата.

Следва да се спомене, че част от местностите на Яребична се делят със землището на село Каменар. Последното административно е в община Варна, а другото в община Аксаково. В края на 2013 г. в Общинския съвет Варна бе прието преименуването на 215 предимно кадастрални местности и селищни образувания. Същото бе отменено няколко дни по-късно от областния управител по това време. Преименуваните местности щяха да имат следните наименования: Акча ач – Ялово; Кама тарлаКрайна нива; КараачБрястово; КаракушОрлово; Кьор бунарСлепия кладенец; ЯйлаПоляната.


Основен източник: „Ти корена пази…“,  автор Руска Даскалова, Варна, 2010 г.

[1] Аджемлерски, Светослав, Справочник на селищните имена във Варненска област, В. Търново, 2012, с. 60

[2] Димитрова-Тодорова, Лиляна, Местните имена в Поповско, София, 2006 г., с. 236

[3] Димитрова-Тодорова, Лиляна, Местните имена в Поповско, София, 2006 г., с. 254

[4] Пак там, с. 258

[5] Пак там, с. 327

[6] Димитрова-Тодорова, Лиляна, Местните имена в Поповско, София, 2006 г., с. 627

[7] Пак там, с. 367

[8] Пак там, с. 489

[9] Дуриданов, Иван, Топонимията на Първомайка околия, София, 1958 г.

[10] Димитрова-Тодорова, Лиляна, Местните имена в Поповско, София, 2006 г., с. 246

[11] Коренеж ‘изкоренена гора, превърната в ниви‘

[12] Димитрова-Тодорова, Лиляна, Местните имена в Поповско, София, 2006 г., с. 471

[13] Ангелова-Атанасова, Мария, Местните имена в Горнооряховско, В. Търново, 1996 г., с. 141

[14] Димитрова-Тодорова, Лиляна, Местните имена в Поповско, София, 2006 г., с. 607

[15] Пак там, с. 619