Етикети

, , , , , , ,

     Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците в Кюстендилския санджак, са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне – с 8 ханета, където фигурира и с името Обри дол и 9 данъкоплатци.

     Селото е малко, но заема големо пространство, защото махалите му сa пръснати далеко една от друга. Кyщите му сa разположени главно по склоновете на Драгойчинската долина (най-долнята й част) и от левата страна на онзи дол, който почва от върха Каменита чука (1477 м) и реже десния склон на общата долина. Голема част от селското землище е покрито с гора, главно букова, а по-малко с дъбова и размесена тук-там с лещак. Гората покрива десната страна на долината, възвива после по поменатия страничен дол и свършва до самия връх. Левият склонъ на долината е почти безгорен (днес казваме безлесен – бел. моя) ; тук-там само има участъци от редка дъбова гора. Долу, низко, до коритото на Драгойчинската река, която тука вече носи име Чешлянска река, от двете й страни се редят, с малки прескакулки, хубави ливади, некои от които са обърнати вече на сливови градини. Реката менява постоянно коритото си и прави, когато придохожда, големи щети на тия имоти. Преди нещо 25–30 години картината е била съвсем друга: в долината не се виждал никак камъняк; само речицата като живачна лента се провирала по средата на ливадите, а от нея в лево и десно гъста гора покривала стръмните склонове. Сега гората безмилостно се унищожава и затова пороищата свличат и засипват върху ливадите и овощните градини грамадно количество камъни, чакъл и песък. Пътят, който води от Чешлянци за Драгойчинци, минава по левия брег на реката (нейде минава и на десния); по него може да върви вола само до свършева на Чешлянското землище, а нагоре, към Драгойчинци и за кон е неудобен и то главно от поройните насипи.

     Големи и лични извори и чешми в селото нема. Махалците взимат вода за пиене от незначителни кладенци и от доловете. Ония пък къщи, що са при реката, пият речната вода.

     В различните части на селото не е еднакво топло, а също и не духат едни и същи ветрове. Докато долу, при реката, се раждат и узряват черносливки и орехи, в горните махали – Васчокар и Кривуляк – и джанки мъчно узряват. Ако селото беше възникнало по същия начин, както другите из Краище, нямаше, може би, да има такива разлики: нямаше едните махали да се броят за „планина“, а другите — „полье“.

     Сега селото е разбиен тип и се състои от следните 10 махали:

     Ябуковица. Разположена е на лево от Драгойчинската река (тук се нарича Чешлянска) почти до билото на баиря, който дели синорите на селата Чешлянци и Лечевци. Тя брои всичко 5 къщи. Родоначалникът, основателят на махалата, от който произхождат и всички родове в селото, които днес носят изобщо име „сръбляцѝ“, е дошъл от сегашното трънско село Паля. Там, обаче, е дошъл отъ сръбското село Падеш. Кога се е преселил из Сърбия, това никой не знае. За времето на дохождането му в Чешлянци може да се заключи донейде от многочисленостьта на поколението му и от следното предание: имало в Сърбия въстание, ръководено от Кара-Георгиевича. Един от жителите на с. Падеш, замесен вероятно във възстанието, бил принуден да избега заедно с семейството си в днешната Трънска околия. Местото, дето се поселил, се нарекло Палеш (вместо Падеш), а после – Паля – село което и днес съществува. Не е известно, колко време е живел той в Трънско и дали неговите синове или внуци са се разделили, та едни останали на същото место (в с. Паля), а други се преселили в сегашното село Чешлянци, но с пълна увереност се твърди от сегашните потомци па некогашните Падешанье, че преселването на родоначалника им в Чешлянци станало тъй: той (родоначалникът) имал брат и един ден му казал, че ще ходи да търси место за по-удобно заселище. Ходил, обикалял на много места и, като се върнал, предложил на брата си да се изсели един от тех в реката, дето е сегашното Чешлянци, но с условие, ако му не понася, да има право да се повърне иа бащинията си в Паля. Брат му се съгласил. За да се определи, кой именно требва да се изсели, наредили жените си да следят, чии деца с какво ще си играят. Децата на единия брат правили кошарки (къщици), а на другия – кола и сани. Значи, бащата на последните требвало да се изсели — това той и направил. Този се счита сега за праотец на вси чешлянски „сръбляцѝ“, а в това число влиза и махалата Ябуковица.

     Село̀. Тази махала е разположена в реката; състои се от 3 къщи: една циганска и две български. Циганите са дошли тука от с. Дивля (Радомирско); едната българска е от сръбляците, а втората произхожда от рода на вишоричанете. Тази махала носи име Село, защото служи като сборно место и, види се, защото поради нея е наречено и целото село с име Чешлянци.

     Радо̀ина орница. Махалата е разположена на десно от реката, по горните склонове на баиря, който дели селата Горно Kобѝлье и Чешлянци. Брои само 3 къщи по произход сръбляци. Махалата носи име на прадедото, дедо Радоя, който избрал место за къща тука на една орница.

     Ба̀рйе. Тази махала е разположена на същия баир, на който е и Радо̀ина орница, само че по̀ към билото му и малко по̀ на запад от нея. Състои се от една къща, която скоро (преди около 50–60 години) е заселена тука от с. Одраница (Трънско). Махалата носи име от името на местността — мочур, бара.

     Гра̀овище. Разположена е между махалите Село и Ябуковица, в лево от реката. Брои 3 къщи, които произхождат от сръбляците. Махалата носи и име Дедо Йовановци. Гра̀овище се нарича поради името на местото, защото се сеело грах, а после станало селище, „по̀седок“ на тази махала.

     Вишо̀рци. Махалата е разположена на десно от реката и на югозапад от баиря, който се намира на ъгъла между Чешлянската pекa, от една страна, и долът, който тече откъм Каменита чука, от друга. Брои 5 къщи, прадедото на които (некой дедо Стоян или Стефан – не се знае добре) дошъл тук преди 150–200 години из село Груинци (Краище). Този дедо Стоян намерил тук свободно место, та, като бил богат скотовъдец, докарал 180 говеда и около 300 овци. По едно време се изселил оттука, но бил принуден пак да се върне и да се установи на постоянно местожителство.

     Милча̀ци. Тази махала е разположена на около 2 км северозападно от Вишорци. Състои се от 3 къщи, всички от един род. Основателят на махалата е дошъл, както мислят мнозина стари хора, из Албания преди 250 години. Сметат го за арнаутин-христянин. Не е известно, защо махалата носи такова име.

     Ясикарѐ. Махалата е разположена по двете страни на долината, която се намира между Каменита чука и Криволяк. Брои 3 далеч разположени едно от друго, домакинства. Всички носят име Ясикарѐ, макар че това име да се пада само на едното домакинство, до което има ясикови дървета. Другите две къщи носят още име Папратарѐ, защото местото, дето са разположени те, е обрасло с папрат. Хората от тази махала произлизат от махала Тръница (в с. Киселица, Краище).

     Кривуля̀к. Разположена е на запад от махала Ясикарѐ, малко на север от билото на Царичка планина. По средата на махалата минава пътят, който води от с. Метохия за с. Драгойчинци. Брои 5 къщи. Три от тех и две от следнята махала, Ва̀счукар, произхождатъ от една фамиля, наречена Ба̀здрикье. Едно домакинство произхожда от некой си дедо Кръсто Царо, та се нарича Царове. Последното, заедно с трите останали домакинства от махалата Ва̀счукар, се наричат Пръжляци и произхождат от друга фамилия. Родоначалникът на Ба̀здрикье е некой си дедо Стефан, дошълъ тук от сръбското село Власина преди 130–150 години. Презимето си донесъл оттам.

     Родоначалникът на фамилията Царове е нйкой си дедо Кръсто. Той е дошъл от с. Паля, Трънско. Дълго време бил кираджия и на турци, поради което ходил и в Цариград. Заради това турците го казвали „царче“. Пръжляците произхождат отъ некой си дедо Филип. Тука той дошъл преди 120–150 години из с. Топли дол. Презимето си донесъл оттам. Изброените 5 домакинства образуват една махала, с име Кривуля̀к. Това име е дадено на местността поради туй, че е малко „сврътна“, заветна, та зиме се натрупва много снег, който изкривява дърветата и от китната гора прави кривуляк.

     Ва̀счукар. Тази махала е разположена на запад от Царичкото било. Работната й земя, както и къщите й са във водосборния басейн на Метохийска, а не на Чешлянска рева. Поради големата си, сравнително, отдалеченост от центъра на селото (махалата Село) и поради самото си местоположение, тази махала би требвало да принадлежи към село Метохия или към село Побиен камък. Брои всичко пет домакинства: две от фамилията Ба̀здрикье и три от Пръжляци. (За тия две фамилии, родове, се спомена в махалата Кривуля̀к). За името й махалите предават така: местността като гол рид (чукар) некога служела само за пасбище. Търлите на овчарите били по̀ до реката — под чукара (рида), та сутрин овците тръгвали въз този чувар. Поради това често се казвало: „Овците ойдова васчукар“. А от това, уж, и местността получила име „васчукар“.

     Вода за пиене селяните взимат почти изключително от малки и незначителни изворчета, а тъй също и от долинските потоци. Сѐлчанье (от махала Село) пият от реката.

     Целото селско землище е открито на студените ветрове. Тук духат горня̀к (северозападен), долня̀к (южен) и козодѐр (североизточен). Най-досаден и пакостен е козодерът.

    Нивите и голема част от ливадите са разположени досами къщите за живение. Тука, съвсем близу, са построени и останалите за домакинството и добитъка сгради. В некои махали търлите за дребния добитък са далеч от къщите – близу или всред некоя дъбова кория. Тука зимно време за 2–3 месеца докарват овците и козите, за да ги хранят с шума. Като се свърши тази храна, откарват ги пак при кошарите, що са близу до домакинството. Нивите, ливадите и кориите (малки горички) се намират в места, които носят следните имена: ниви: Валог, Корубйе, Говедарник, Стрелѝца, Даба, Смърдля, Самора̀слица, Копиле, Лечо̀вище, Шилегарник, Прого̀н, Копо̀тинье, Дебела дръма, Бара, Сечина, Строилица, Обешен, Чабра̀к, Ябуковица, Овсище, Дойна ливада, Гнила, Шлопа и др.; ливади: Батла̀к, Примочище, Студенец, Сенял, Стръмол, Занога, Вигнье, Поребръняк, Андаци и др.; гори: Странище, Длъга орница, Чепѝ опаш, Връла ньива, Горновица, Кривуляк и др.

     Не се знае точно, защо селото носи име Чешлянци. Според едно предание, доста разпространено между селяните, някога – много отдавна – в синора на с. Чешлянци имало заселище, с име Енкьовци. Некои мислят, че това заселище е било на местото на некоя от сегашните махали Милчаци или Вишорци, а повечето мислят и по предание помнят, че то било в долината между Каменита чука и Кривуляк, където, действително, има следи от некакви постройки. Това место е тесно и неудобно за повече от 4–5 постройки, но то и сега носи име Селище и изглежда да е било некогашното Енкьовци. Положението му е такъво, че се съгласява донейде с преданието за по-нататъшната история на това заселище. А това предание продължава така: жителите на селището Енкьовци имали много кошари (пчели) и добитък, та били богати с мед и масло. Когато турците за пръв път обложили селото им със спайлък, селяните се възпротивили и убили изпратения им спахия. По тоя повод турците изгонили житените на селото, а последното ограбили, като нахвърляли „посугьето“ (покъщнината) в един бунар, а сградите запалили, та медът и маслото, уж, потекли из долината. Това предание говори, че името Чешлянци е, сравнително, скорашно. Това име е даже натрапено на махалите Милчаци, Вишорци и Ясикаре, които все още, за разлика от другите части на селото, се наричатъ с едно общо име Енкьовци. Махалите пък Кривуляк и Васчокар, както се вече спомена, доскоро са се чувствували съвсем отделни от Енкьовци и Чешлянци и са водили борба да съставят отделно село или да се присъединят към Метохия или Побиенъ камък. От всичко това се вижда, че името Чешлянци е дадено най-папред на ония махали, които били по-близу до реката (Драгойчинска река) или на лево от нея към с. Лечевци, а после е натрапено и на другите махали, които по чисто „административни“ съображения са прибавени при другите, за да образуват едно село: А защо и как другите махали добили име Чешлянци, преданието тъй говори: некога в синора на с. Драгойчинци, наблизу до тоя на сегашното Чешлянци, бил убит един грък (вероятно търговец, прекупчик на десятъка). Според тогавашният турски закон, онуй село, в чийто синор бивал убит човек, требвало да заплати кьешъ[1]) (глоба и обезщета) 70 кесии (от по 500 гроша едната). В дадения случай требвало да стане същото. Драгойчинчанье обаче отказали да е техно местото, дето бил убит гъркът; същото направили и жителите на с. Чешлянци. Но турската власт за в такива случаи била завела практика да облага с кьеш жителите на онова от съседните села, към които е потекла кръвта на убития, а и спорното место вече причислявала в синора на това село. Кръвта при изтичането си била взела посока към махалите па сегашното Чешлянци, затова и кьешът билъ платен от това село. Местото, дето бил убит гръкът, и сега сс нарича. Гръчки гроб ип изглежда да е било преди убийството към землището на с. Драгойчинци. Тъй че селяните сега мислят, какво името на селото им произхожда от думата „кьеш“: селото се нарекло Кьешанци, после Кьешлянци, а най-сетне Чешлянци, понеже сричка „квье“ навсекъде в говора им се заместя с „че“. Обяснението е слабо, но го предавам като предание, което изглежда донейде логично и се знае от мнозина[2].

     Също не се знае достоверно, кой е основал селото. Мнозинството от селяните считат основателя на махалата Милчаци за основатели и на селото.

     Селото на куп не е било. Едни от сегашните махали са живели в реката – в местността Вигньшце, други – въ Васчукар (горе високо), трети – във Вишорци и пр. Тези, които живели във Вигньище, за удобство се изселили по къра. Некои от жителите и на другите махали се изместили от първите си заселища, но все за удобство, за по-голема „отрадия“ (ширина). Поради това именно не може да се говори за основатель на селото – всичко ще бъде досущ на предположение.

     В синора на Чешлянци на неколко места се срещат остатъци от старини. Следи от стари сгради се намират в махала Вишорци. За тех се говори, че били останки от латинско заселище, което имало и черква[3]. Преди 38 години след проповедта на краишката светица, баба Гоца Брестничка, тази черква била възобновена във вид на параклис, от който сега стоят само основите и некои черковни принадлежности (икони, кръстове), пазени в дървен ковчег. За съществуването на казаните постройки свидетелствуват сега редица грамади от прости камъни, наредени около буренясали ями. В същата махала има следи и от стари гробища. На Каменита чука се намират два коледжански гроба. Малко по-долу, между махалите Васчокар и Кривуляк, в местността Стара ливада, се намира стар гроб, който носи странното име „тикварски гроб“. Тук бил погребан един пътник, загинал от фъртуна, като карал есенно време тикви из Сърбия.

     При къщата на Зл. Димов се намират зидини от некогашна черква „Св. Рангел“.

     Говори се още, че в местността Строилица, която се намира на границата между Долно и Горно Kобѝлье и Чешлянци, съществувала некога черква с име св. Троица, При нея се събирал събор на Петдесетница. Еднаж, неизвестно защо, турците разгонили съборджиите, изгорили черквата, а част от утварите хвърлили в бунаря, що бил до черквата. От тогава съборът почнал да става при днешното село Извор (на Славче). На местото, дето била черквата, сега има грамада камъни, а до тех — високи дървета, наричани „вавъвски“.

     В чешлянско землище е работена нещо преди 120 години желязна руда в местността Андаци. Същата руда е топена в местността Вигньище. Това се знае, по тъй да се каже, „живо“ предание, защото родителите на сега още живи стари хора са били работници, в рудниците. Рударската вада, която днес на много места е запазена съвсем неповредена, е започвала от Побиен камък; тя сега минава между синорите на селата Метохия и Чешлянци и отива в местността Андаци. Местото, дето била построена вигнята, още се познава по големия и още неразнесен от местните църначи-бояджии куп сгория.

    Поминъкът на селяните е тежък. Освен със земеделие, oт което не достига за цела година, занимават се и със скотовъдство: овци, говеда и малко кози. Онова, що не достига за домакинството, се припечелва с дюлгерство. Рядко е къща, от която да не излиза човек за работник-дюлгерин и то главно в Загорйе.

    Други местни имена (МИ): Барище, Барско гумно, Буковица, Бежение, Белоц, Веселинова чука (938,1 м), Давидова чука (1200 м), Дренов дол, Енкьовска долина, Златарева чука (1164,0 м), Зарчинци, Круша, Огране, Студенец, Турска ливада.


Източник: Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с. 466-472


[1] Думата „кьеш“ вероято произлиза от думата кьеса (кьесия) = 500 гроша – бел. Й. Захариев;

[2] Според Чолева-Димитрова, А. произлиза от жителско име от МИ *Чешел, диал. чешел ‘гребен‘, тук като географ. термин ‘планинско било, гребен‘, „Селищни имена в югозападна Бълария, София, 2002, с. 180;

[3] Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 х 4 м с дебелина на зидовете – 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 – 0,80 м.