Етикети

, , , , ,

     Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични и средновековни селища, църкви и крепост свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. Село Драгойчинци е старо средновековно селище, посочено в турски списък на джелепкешаните от 1576-77 г. под името Драгойчинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В руска триверстова карта от 1878 г. селото е записано като Драгойчинци.

     Село Драгойчинци заедно с нивите, ливадите, горите и пръснатите на голямо разстояние една от друга махали заема горнята част на Драгойчинската дълбока долина, единствена, може би, най-добре залесена в Краище. Западният склон на поменатата долина е по-слабо наклонен, по-залесен и набразден с напречни красиви долинки и падини, а източният е по-стръмен и плешив. В дъното на долината тече Драгойчинска река, която взима началото си откъм върха Острика и съседния Влашки рид; надолу значително се увеличава, защото приема и неколко притока от десна страна. Лятно време водата на тия притоци принася голема полза на селяните: навсекъде я отбиват във вади, за да полават ливадите, разположени главно в дъното на напречните долини. По тоя начин са се образували много красиви полянки, които приличат на швейцарски пасбища — липсват само тамошните крави и богатство, за да бъде сравнението истинско. А за да се запазят тия красиви полянки от ерозиране, причината лежи в буковите гори, които ги заобикалят и които селяните още не са успели да унищожат. Изобщо, землището с целия синор на село Драгойчинци има следния изглед: отгоре, към Царичка планина, се ширят тлъсти пасбища, под тех, дори до дъното на дола, расте гъста букова гора, изсечена тук-там при завоите на долините, за да се образуват ливади, оросявани винаги от буйни потоци; до тех големи пространства заемат ниви, посети главно с овес, ечмик, ръж и картофи, а в най-низките и по-добре запазените от ветровете места правят опити и с овощни градини, главно сливови.

     Макар че по-големата част от махалите на селото да са разположени ио долините и припеците, пак не са запазени от ветровете. Тука свободно духат всички ветрове: горняк (северен), кривец (североизточен) и юг. Най-неприятен и пакостен е „кривецът“, особено кога духа продължително време. Горнякът зиме навява такива преспи (соспи), че дори по цел месец става непроходимо от една махала до друга, а пък до съседните села, особено до Божица, и по два месеца не може да се отиде.

     Селото се е пръснало на махали зарад стопанствени изгоди. IIo-рано, преди 60 години, всички къщи са били на едно место „на куп“ в днешната махала Сред село. Село Драгойчинци тогава било разположено на две махали, разделени една от друга с реката. Днес местата на тия стари махали носят имена Село и Пелѝн. Купното село броело 50 къщи. И сега не са изличени съвършено дупките от основите на тогавашните сгради, а от некои стоят и зидини. За вида и големината на това купно селище знаят всички стари хора на възраст 80 – 90 години, напр. дедо Груйо Миялов, дедо Мито Веселинов, дедо Воин Симонов и др.

     Всичката работна земя, както и кошарите за добитъка, тогава били разположени по местата, дето сега са махалите. Там зимно време отгледвали добитъка си, а лете работели земята и, значи, половината от семейството било принудено да живее „у село“, а другата – по кошарите. Обаче, това деление на семейството с време станало съвсем неудобно; затова всички напуснали селото и построили при кошарите къщи за живение, а ония, „у село, запустили“.

     Нивите им се намират в места, които имат следните имена: Гулема рудина, Вуковица, Кощилявица, Вàлог, Лева Урда, По̀тедзи, Зло бръдо, Ярино трънье, Пелѝн, Радѝя, Деяница, Андаци, Често буче, Мàйчицъ, Прѐод, Прибой, Гарван, Цлуго̀вина, Горньи дворища, Абъд, Голе рудине, Язмина, Янчиница, Прогон, Чевръльѐ, Габрѝче, Ясичок и др.; ливади: Явориче, Воденичище, Драйна ливада, Тонковица, Селище, Заро̀г, Площѐ, Богданов дол, Ружин гроб, Мечковец, Савина, Врътешка, Ора, Прѐшлич, Златарева ливада, Вигньище, Кралско борйе, Цръква, Воднѝца, Кошутина, Орница, Висро̀ъ и др.; гори: Срèгньо осое, Топлик, Мильин рид, Турска орница, Платски рид, Зло бръдо, Длъги лом, Мàсин дол, Стойкьина орница, Злон дол и др.

     Днес село Драгойчинци се състои от следните 20[1] махали:

  1. Махала Злон дол; разположена е срещу махалата Село (центъра), задъ баиря, откъмъ землището на с. Бъзовица. Състои се от 8 къщи и е разделена на две по-малки махали: Горни Злон дол и Долни Злон дол. Горнята махала се намира под върха До̀ста, а долнята (5 домакинства) – в един дол, чиито води се събират при поменатия връх и се изливат в Шипковичка река. Всички домакинства в Злондолската махала произхождат от пет родове: две са дошли тука от с. Царица преди 70 – 75 години, едно – от махала Вàлог (от същото село), едно от махала Вагньица (пак от сжщото село) от фамилията Богдановци. Останалите четири домакинства са дошли от с. Дукат, от потеклото Дòкьинци. Избегали от тамо, за да не плащат закъснели турски данъци. Махалата носи име Злон дол от следното предание, свързано с историята на Кулàта, единствена най-добре запазена старина от многото такива из Краище. Тази кула, за коящо ще стане реч пò-после, била уж разрушена от две оръдия-топове, поставени на височината Зло бърдо. Неприятельт, като разрушил част от стените на кулата, не успел обаче да превземе крепостта, която била запазена от юг, изток и север със стена, а от запад с дълбоки ровове. След тази несполука, обсажданите си тръгнали надолу, из бърдото, към днешната махала Злон дол. Тогава защитниците на крепостта извикали от радость: „Зло надòл!“, та от това, уж, останало името на местността, дето сега е поменатата махала.
  2. Срèгньо осое. Тази махала заема най-горнята част на Драгойчинския дол. Дели се на две: Срегньо осое с 10 домакинства и Зло бръдо – едно домакинство. В Срегньо осое староседелци са 6 домакинства, а останалите са пришелци: две домакинства, наречени Кайтазйè, са дошли от трънското село Къшлè, едно – от с. Божица и едно от махала Вàлог (същото село). Махалата носи името си от името на гората, що е до него – Средно осое. В по-малката – Зло бръдо – по-рано били 5 домакинства, но 4 се изселили.
  3. Дàйчавци. Носи името си от това на първия заселник в с. Драгойчинци: дедо Дая или Драя. Сега брои 3 къщи.
  4. Градско ливагье. Тази махала се намира на запад от кулата и носи името си, както го тълкуват селяните, от многото ливади, които принадлежали на стария град до кулата. Наистина, покрай кулата и в ливадите на запад от нея има и днес следи от гъсто заселище, доста големо за тукашните места. Сериозно направени разкопки би открили интересни неща. В тая махала живеят 3 домакинства, всички от рода на Дайчавци. И днес земята им е обща с тая на Дайчавска махала.
  5. Рамнѝща. Получила е името си от равното место, дето е разположена. Тук живеят две домакинства: едното е дошло отъ село Трънска клисура, та ги казват „клисурците“, а другото е от махала Борѝче (същото село).
  6. Цръ̀квичка могила. Тази махала е разположена на едно малко възвишение (могила), на което има старо цръквище „Св. Петка“. Тук живеят 4 домакинства: 3 са от Богдановци из Вагньичка махала, а едно е дошло от с. Топли дол преди 80 години.
  7. Вàгньица. Носи името си уж от спомена за най-старата вада, прокарана в това место, за да бъдат поливани ливадите, принадлежащи на некогашното купно село. В тази махала живеят 8 домакинства от 3 рода: 4 къщи са от поколението на Ку̀ркьинци, наричана така от прабаба им, която псувала като мъж, та я наричали баба Курка; 3 се казват Говедарци (сегашното им име, обаче е Бòскьинци, тъй се наричала баба им); едно домакинство се нарича Богдановци.
  8. Радулова падина. Получила е името си от основателя дедо Рàдул. Брои 5 домакинства: 4 от потеклото на тъй наречените „Чорбаджии“ и едно от некоя баба Трена – Тренинци ги казват.
  9. Гарван – 2 домакинства. В една скала близу до махалата гнездил преди години гарван и много плашел суеверните махалци със зловещото си грачене – ето от що произхожда името на махалата. Домакинствата са от един род; носят име Илѝинци.
  10. Давѝдова махала. Основана е от некой си дедо Давид, който втори след дедо Дая дошъл неизвестно отде в Драгийчинско землище и се заселил. Тази махала се дели на три: 1. Давидовци – 4 домакинства, 2. Щръков трап (наречена така, защото некога дълго време тук живел един щрък, който след смъртта си бил погребан на това место) – 1 домакинство и 3. Длъги лом – 1 домакинство.
  11. Долньо село. Тази махала е получила име от най-старото деление на селото на две части. В Долньо село били Давидовци, а в Горньото – Дайчавци. Тия две части после се съединили и образували селото при днешната махала Сред село. Сега в махалата има две домакинства: едно от Давидовци и едно от Чорбаджиите.
  12. Поляна. Получила е името си от вида на местността – дето е разположена – малка поляна, всред търняци и дреняк. Част от тия храсти били изсечени, местото разработено, та станало, сравнително, доста плодородно. Тамо уж некога виреяла и лозата. Доскоро, казват стари хора, се намирали диви лози. Махалата сега брои 4 домакинства: 2 староседелци, едно дошло из махала Срегньо осое и едно скоро преселено от с. Божица.
  13. Пезу̀ль. Махалата носи име от многото порои, които некога съвсем огрозили местността; сега вече оголените места са се „поуцелѝли“, т.е. покрили с трева и гора. Тук живее само едно домакинство, преселено из махала Срегньо осое преди 50 години.
  14. Борѝче. Некога тука имало борова гора. Брои 5 домакинства: 3 – Стàменовци, наричани още Джокьинци и 2 – Виячòвци.
  15. Вàлог. Тази махала е получила името си от вида на местото, дето е разположена: вглъбнато и заградено с невисоки хълмове. Има 4 домакинства отъ 3 потекла: 2 Петровци, 1 Виячòвци и 1 Лазаркинци. Махалата носи и второ име – Црèпньица — защото по-рано, па и сега тамо се правят керемиди и се намират „црепинье“ от по-раншно тухларство и грънчарство.
  16. Милèва падина, брои 6 домакинства: 2 Шаклемàновци (дедо им бил много лаком и неспретно се носел, та го казвали неизвестно защо „шаклеман“), 1 Господиновци, 2 дедо Йовановци (Шикьинцн) и 1 от махалата Зеѝнци.
  17. Корѝта. Получила име от дървените корита, нагласени за водопой (поище) на добитъка от Милева и тази махала. Брои 2 къщи, наречени Поповци.
  18. Зеѝнци брои 3 домакинства. Получила име от прякора на един старец, прадедо на сегашните, който бил много зъл и завистник и ходил с разкопчана риза, та гърдите му зеяли.
  19. Сред село или Село. Това е махала с няколко къщи, построени на местото на старото село. Тук е училището, общинското управление, черквата, 2 кръчми, 2 бакалници, 4 воденици и 2 домакинства: едно циганско (христяни) и едно от потеклото на Зеинци.

     Навсекжде при махалите има в изобилие изворна вода; само 3-4 махали взимат вода за пиене от долините. По-лични извори и чешми са следните: Чешмà, Вир, Марков кладънъц, Корѝта, Светà вода, (на две места) Кошутин кладънъц, Градскѝ извòр, Айдучко кладънче, Ключ и др.

     В селото има на две места тъй наречената „света вода“. Това са малки извори, за които се „присънило“ никому, че са лековити и лекуват се селяните с водата им от очебол, главобол, треска и рани (язви). За да се хване лек, болният требва да бъде облечен в чисти дрехи и да отиде рано „преди слънце“ в петък (при единия) или в неделя (при другия). Като дойде до извора, най-напрйд требва да се прекръсти, а после да се омие. Щом си тръгне, требва да завърже на некое клонче на дървото, което е при извора, едно цвете, една кърпичка (парцалче) или конец, измъкнат от дрехите, които тогава носи болният, и най-после да пусне във водата некоя монета, па макар и стара (що се не харчи). След всичко това ще требва да се върне по същия пъть, но без да се обръща към водата, додето не кривне зад некой баир; инак ще се повърне болестта.

     За основател на селото селяните считат нйкой си дедо Драя или Дая, на когото после фамилията носела име Драйчовци или Дайчовци. Той пръв дошъл тука, основал селото и му дал и името си – Драйчовци-Драгойчинци. Говори се, че после дедо Драя бил уж потурчен и получилъ име Асан-Дая.

     Пришелци в селото има по-стари и по-скорашни; от по-старите са Докьинци (в махала Злон дол), дошли от с. Дукат, Клисурци, дошли от с. Трънска клисура, Кайтазйе – от с. Къшла (Трънско). Петровци, дошли отъ сръбското село Цръна Трава.

     Долньо село, в което е заживел дедо Давид, се считало отначало като махала на с. Драгойчинци.

     Село Драгойчинци е най-богато в Краище със старини: днес има запазени остатъци от поселище, черкви, монастири и една кула.

     Едно от старите заселища се намира в махалата Градско ливагье, малко на запад от кулата. Къщите му, както що личи от зидините (с хорозан), улиците и некакви окопи са били главно около западната част на кулата, отдалечени от нея на 50-200 метра.

     Пò на запад от това заселище има остатъци от друго в местността Пòтедзи. Личи да е имало около 15-20 постройки, от които една е особено голяма (до 200 кв. м.).

10433283_1551404501770113_5922683180264170004_nСнимка: Фейсбук

Кулàта е най-интересната старина. Тя е построена на един стръмен баир, от десна страна на реката, право на север от черквата, между реката и дълбоката долина, що иде откъм махалата Градско ливагье. От това место се виждат всички околни планини и бърда. Кулата е дълга 11 метра, а широка 7. Дебелина на зидовете – метър и нещо. Най-добре е запазена западната стена, сега висока около 15 м. Най-много е разрушена южната стена, дето била вратата. Кулата е изградена от камък с хорозан. По западната стена зеят дупките, дето били гредите. Познават се и местата на мазгалите[2]. Покрай кулата, не далече от 15-20 м има следи от каменна стена, градена също с хорозан. От запад пък я заобикаля дълбок ров, който и сега има 2 до 3 м дълбочина и 3-5 м ширина. Към кулата се дохожда по два пътя: единият водя откъм юг, а другият откъм север. Последният се казва „Кулински пут“. Непосредно до кулата днес има гъста букова гора. За тази старина е запазено у селяните следното предание: никога в нея (разбира се в целата ограда – с външната стена) живел некой войвода с войските си – „лятинци они били“, за да пази границата на държавата, която минавала през тия места. До крепостта съществувал и малкъ градец – заселище. Кога дохождал неприятел, всички жители от градеца влизали в крепостта по един мост, поставен върху окопа. Често пъти неприятелят ограбвалъ къщите на поселището, без да напада крепостта. Един път, обаче, крепостта била нападната и дълго време обсаждана. Неприятелят все търпел несполуки, докато в негова помощ не се явили шатки (патици), които уж по подземен тунел, що водил от крепостта към реката, излезли зарад водата към Зло бръдо. По този тунел неприятелски шпиони узнали, че защитниците на крепостта са малко, и веднага подновили нападението. От Зло бръдо пък с некакво „оружие“, сигурно топ, срутили част от стените и улеснили влизането на войската. Всичко било разрушено и ограбено. Кулата била също разрушена, но скритото в нея парично богатство останало неоткрито в подземията, що били в средата на кулата. Днес селяните верват, че казан с „жлътици“ се пази там от змия троеглава, с дълги коси на една от главите и със звънче на опашката.

     Друга останка от старина се намира в махалата Злон дол; то е основа на черква с неизвестно сега име. Казват я лятинска цръква. Около 100 м на юг от нея личат развалини от некакви постройки, отдето днес изваждат тухли, дебели и широки, слепени с хорозан. Наблизу има 3 извора, заграждани некога – това добре личи. В единия от тех до скоро са намирали ръждиви железа и синджири. Това било некога монастир.

     В синора на селото има още 4 черквища: св. Петка във Вагньичка махала, св. Тодора в махала Срегньо осое, едно с неизвестно име в махала Поляна и едно, също с неизвестно име, в махала Долно село.

     Надписи никъде не можаха да се намерят, а за такива никой и не знае.

     Освен поменатите дотук остатъци от старини, в селото има на 3 места белези от рударски вади. В Злон дол, в гората Свинярници, има две добре запазени вигнища. Да е копано, обаче, некъде руда, никой днес не знае. Поминъкът на селяните е също такъв тежък, както и тоя на съседните села. Главно с „дулгерство“ из Загорйе и Дупншпко се „кръпи немотията“.

     Местни имена, извлечени от др. източници: Андонова нива, Аризанова нива, Байне орнице, Бара, Барие, Белутци, Блато, Богданова падина, Бозкинци (?), Боина орница, Воинежица, Върло присое, Гигенци (подмахала?), Говедарска орница, Громада (1666,9 м), Долна река, Джикина махала (Джикаре), Жълта громада (1621,5 м), Зелени ливади, Ивак, Истеринци (подмахала?), Кривулице, Кръстоночка бука (1244,2 м), Люта дърма, Лява река (Язинска), Милошеви орници, Митарци (подмахала?), Мурти рид (1592,5 м), Петковци (подмахала?), Попова ливада, Райчово краище, Чавърле (1270,5 м), Чешлийска река, Чука, Чуката, Шаркова ливада, Ширилова махала.

     През 1884 г. е построена църквата „Свети пророк Илия„. Оброк „Света Троица“ се намира се на около 1,2 км СИ от църквата в местността Злон дол. На мястото има останки от стара късноантична църква – „Латинската църква“. Зидовете са затревенни и обрасли с дървета. В апсидата са израсли четири буки, върху кората на които са изрязани кръстове. Оброк „Света Петка“ се намира се на около 700 метра югозападно от църквата, в гробищата при махала Митарци. Има останки от стара църква. Оброк „Свети свети Кирил и Метоий„. Намира се на около 2 км северозападно от църквата при махалата Срегньо осое. Тук са развалините на църквата „Свети Тодор“.


Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.460-466;

[1] Така е в оригиналът. По-насетне е пропусната  махала с пореден номер 8, което ни кара да мислим, че не се касае за печатна грешка. Не можем да установим липсващата мах., защото по данните от края на 20-ти век имената на някои махали са променени – бел. моя.

[2] мазгал – бойница, амбразура.