Българското селище Коктебел по данни на езика и историята

Етикети

анропоними, българско селище, коктебел, крим, местни имена, микротопоним, странджа, топоними, хидроним

     Коктебел е едно от 22-^те селища в АР Крим, в които днес живеят българи, които са потомци на изселници от България през XIX в.  След 1991 г. българите започват да се зав­ръщат на полуострова, респективно и в Кок­тебел, след дългия период на изгнание в раз­лични републики на СССР. Те са били депор­тирани по заповед на Й. В. Сталин през 1944г. , когато България става съюзник на хитле­ристка Германия.

Advertisements

Кипра – следи от миналото

Етикети

девня, кипра, марцианопол, местни имена, микротопоним, топоними

     Географско положение – село Кипра, област Варна, община Девня, е разположено в гористите поли на Франгенското плато, на склона на Девненската низина. То е закътано на върха на три, спускащи се откъм платото, оврага. На изток се издига Черния връх – 351,86 м, на запад Сиромашка могила – 133,14 м, на север Високия връх – 252,40 м, на юг Дългата могила – 163,10 м и на югозапад Ахчела баир – 119,20 м.

За село Яребковица (Самоковско)

Етикети

местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоним, яребковица

Според легендите селото съществува още от турско време. Първоначално се е намирало в ниското, между двата хълма в местността Селището, при Студената вода. Там се намира и старото гробище. При един турски набег голяма част от населението е изклана, друга е затворена в черквата и подпалена, а останалата е пръсната из близките възвишения и създава впоследствие отделни махали. Пак според легендата в селото живеели и турци, като първия убит по времето на набега е бил Колюш Ага, който се е опитал да защити хората от селото.

За село Злокучене (Самоков)

Етикети

злокучене, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоним

Злокучене се намира на 6 км северно от Самоков. На юг то граничи със село Драгушиново, на север с изселеното село Шишманово, а на запад с Широки дол. Сигурно ще ви порази фактът, че Злокучене е известно и като Слънчев брег. Красивият пейзаж наоколо е хълмист. Преди време селото се е намирало около коритото на река Искър, но след наводнението, за което ще прочетете малко по-надолу, то се е преместило в по-високите части.

За село Клисура (Самоковско)

Етикети

клисура, местни имена, микротопоним, рила, самоков, самоковско поле, топоним

Думата Клисура е римска, преиначена от врата. Бенедикт Курипешич, който минал тук на 7 януарий 1531 год., нарича селото Слатино бърдо. Действително, има и сега местност, носеща името Речно бърдо, гдето е построено новото училище. Възможно е, реката тогаз да се е казвала Слатина, а сега нема име. В турските официални документи това село се именува Дервен лала или само Лала, понеже Лала Шахин в своите налитания в България достигнал до тоя проход и султан Мурад заповедал да го наречат на негово име. По-характерни имена на места в неговата мера са: Каур чал, Катър йол, Хайдушки кладенец. Оброчища са: „Св. Георги”, „Св. Никола”, „Св. Димитрий”, „Св. Илия”, „Св. Богородица”, „Св. Врач”, „Св. Петка”.

За местните имена на Баня, общ. Несебър

Етикети

баня, местни имена, местност, микротопоним, несебър, стара планина

     Най-старото село е било разположено значително по на юг в местността Пальобаня (Пальо Баня) или Стара Баня, която се е намирала недалеч от местността Кузлука и е била близо до морския бряг. Поради близостта му до мо­рето и открития терен, селото често е бивало нападано и ограбвано от морски пирати и лази[1], които освен другото и отвличали моми и млади жени. Според едно местно предание през 1760 г. то е било напълно разрушено и оцелялото му население се преселило на сегашното си място, което е по-защитено и скрито в гориста местност.

За село Алино (Самоковско)

Етикети

алино, местни имена, микротопоним, самоков, самоковско поле, топоним

Според разказите на селяните, името му произлиза от некой си Халил, който имал чифлик тука, около него се заселили няколко аргати, та се образувала бифлиджанска махала. По-нагоре по селската река е Горната махала, а в ново време се образувала и трета махала към изхода на селото, наречена Рогачева. През XIX в. чифлика минал във владение на семействата Кировци, Мальовци и Чупетловци, които го продали на Хр. Перниклията от Самоков, а от него минава в ръцете на днешните притежатели.

За село Доспèй махала (Самоковско)

Етикети

доспей, местни имена, микротопоним, рила, самоков, самоковско поле, топоним

Доспèй махала е присъединено към с. Говедарци през 1965 г.. Не бива да се бърка със село Долен Доспей, по-късно само Доспей.

Някога в местността Чифлика, на 2,5 км над днешното село, в дясно от р. Лъкатица, и под селото, се по същия баир, имало егреци на с. Доспей. По-късно жителите на тия егреци се заселили на мястото, гдето е сегашното село и образували Доспей махала, по право Симоновци. По-главни родове в него били: Джамбазите, Марковци, Шумановци, Кленовци, Джорговци и пр.

За село Поповяне (Самоковско)

Етикети

верила, местни имена, микротопоним, планина, поповяне, самоков, самоковско поле, топоним

Освен легендата за двамата братя, които заселили Ковачевци и Поповяне, има и друго предание. Според него селото било на 3 км. по-горе, отдето е днешното Поповяне, на пътя за Плана. Синът на свещеника, некой си Яне, първ се преселил от там тук и така се нарекло селото Поповяне. Селото съществува още преди турското завоевание, защото има семейство Доганови – доганджии, а един рид се казва Доганджиево. Стари родове са: Попови, Пишлякови, Гурневи, Гилищарови, Яшови, Беляджийски, Стрильови, Иванкови, Шугреви, Главеви и пр. На некои родове, като: Гашини, Кукеви, Берови, мъжете произлизат от трънско.

За село Маджаре (Самоковско)

Етикети

маджаре, местни имена, микротопоним, рила, самоков, самоковско поле, топоним

Според преданието жителите му били 3-4 къщи маджари, които първоначално живели къде Татар гичит (Татарски брод), но поради разбойничеството що вършели там, били разселени тук. Това нещо се съглесява с горецитирания документ (крепостния акт на Ахмед Паша), само че преданието поставя заселването на пленниците маджаре по-късно от онова на сърбите, пак разбира се в XVI век. На новите заселници маджаре била отстъпена мера от с. Мала църква и от с. Говедарци, което се пък компенсирало от Доспей махала.

За село Мала църква (Самоковско)

Етикети

мала църква, местност, микротопоним, рила, самоков, самоковско поле, топоним

В цитирания документ (крепостният акт на Ахмед Паша) селото се казва Сърбите, в тефтера на Г. Захариев Костов – Кара Искър (Черен Искър), така е и в официалните турски книжа, а реката, която тече през него, Луди Искър, сега Лева река. Новото име на селото е Мала църква, което има известно историческо оправдание, понеже тукашната църква е най-стара в Котловината, правена преди 200 години. Маданът, който работел в центъра на селото, носил името Църква мадан. Преданието казва, че това население дошло по-рано от онова на Маджаре.