Етикети

, , , , ,

        Едва ли има човек посетил Пирин, който да не е проявил интерес към неговите топоними – местни имена. Дори и най-незаинтересования сблъсквайки се с тях, мислено се запитва защо даден обект (връх, езеро, река, местност) е наречен така, и какво означава самото название.
Имената на географските са обект на изследване на различни науки. Сред тях на първо трябва да се упомене езикознанието, по-специално неговия дял ономастиката (от гръцката дума ономастики, гръц, όνομαστική – изкуството да се дават имена, изкуство да се назовава). Раздел на ономастиката пък е топонимията, която изучава и описва всички видове топоними.

        Топонимията (гръц. τοπωνυμία), от тòпос (гръц. τόπος) – място, и òнома (гръц. όνομα) – име, има изключително важно място и в системата на географските науки. Географията е науката, която, освен че се занимава с произхода, значението, начина на изписване и произношение на географските названия – на топонимите, се произнася и за положението на обектите, на които принадлежат.2_1

        С определянето на точното географско положение и истинското име на даден обект изследователят прави първата и най-важна стъпка (крачка) в неговото изучаване. Ако тя е погрешна, се нанася голяма, понякога трудно поправима вреда на научното изследване. На практика, волно или неволно, то се изкривява и опорочава – внася се хаос в географската (и не само) литература и карти.
За жалост, трябва да се подчертае, нанесените през годините вреди свързани с имената на географски обекти в Пирин са твърде много. А в литературата и картите цари истински хаос.
Много са причините довели до създалото се положение. Те са с различен генезис, но всяка от тях е „допринесла“ в различна степен за създаването на един или друг проблем свързан с названията на географски обекти.

       До началото на XX век, сведенията за местните имена в Пирин са доста малко. А немалка част от тях могат да се определят като непълни и фрагментарни. В онези години изследователите минават единствено по пътищата в близост до планината и посещават отделни населени места в подножието ѝ, без да проникнат в самата нея. Сведения те черпят основно от разкази, а не от преки наблюдения, причина в описанията им да намерят място доста топонимични грешки и неточности. Същите са приети и намират място в произведенията на немалко автори през следващите години. Идентично е положението и в изработените през XIX век карти, създадени въз основа на скици от бързи обиколки из планината.2_2

      Тези източници изобилстват от грешки от най-различен характер, като топонимичните такива са свързани основно с некоректното изписване на названията и неправилно определяне на обектите на които принадлежат. Така например връх Десилица може да се срещне като Веселица и Весилица, местността Алабурун се описва и отбелязва като висок връх, името Пирин се дава на Даутов връх или на връх Ореляк, връх Албутин се отбелязва като Дауд доругу (Даутов връх, бел. моя Н. Д.), река Ретиже се именува Рекиджа, река Беговица фигурира като Боговица, река Каменица като Каленица и т.н.

        Първите изследователи проникват в сърцето на пиринския лабиринт още в първите години на XX век. Благодарение на тях на науката стават известни значителен брой имената от вътрешността на планината. В описанията им намират място и грешки – основно такива свързани с неправилното изписване на названията, но броят им е незначителен. Така например връх Момини двори се описва с името Валявица, връх Муторок е споменат като Моторук, а връх Джангал е наречен Джегал.
С изключителна висока за времето си прецизност се отличават географските карти на Пирин изработени в периода 1920-1930 г., когато планината е вече в пределите свободна България. В тях повечето дотогава допускани топонимични неточности са изчистени. Появяват се и непознати на науката местни имена. Разбира се картите съдържат и грешки (броят им е нищожен на общия фон), тъй като авторите им ги изработват като помощни пособия за изследванията си върху геоморфологията на Пирин. Така например местността Каменита поляна се отбелязва като Камкатин поляна, Муратов връх като Овинати връх и Овнати връх, а имената на местностите Арабски гроб и Васильов гроб се пренасят като такива на близките им върхове Кельо и Бойков връх.

        Едновременно с географите, след Освобождението, в Пирин се появяват и туристите. Тяхното движение в онези години е в подем. Планинарите, в буквалния смисъл на думата, нахлуват в планината жадни за красотите ѝ. Те публикуват десетки статии за нея, а също пътеводители и карти. Много скоро добиват и самочувствие на господари на Пирин. В своите вестници и списания туристите окачествяват себе си като негови покорители и автентични популяризатори – хората, които го овладяват истински и на които се полага ролята на кадровик в неговото географското и топонимично опознаване. Пропагандира се и кръщаването на безименни, според тях, върхове и типични места.

        И докато географите мислят как да се справят с някои топонимични специфики и представянето им в литературата и картите, като например наличието на двойни имена – когато един обект има две такива в народната номенклатура, или начина им на изписване – дали това да става според местния изговор или да бъдат приведени в литературна норма, планинарите действат с размах и самочувствие, без да се церемонят. Те не само кръщават безименни обекти, но и такива, които вече имат имена. И на проблема с двойните названия намират „решение“, пренасяйки ги като такива на различни обекти на принципа проба – грешка – случаен успех, пък където пасне.
Така се появяват върхове Голяма и Малка Репа (в участъка заключен между връх Яловарника и гребена Куклите), Кълдърма (в района на Муратов връх), Демиркапия (по-късно наречен Демиркапийски чуки), Малък Мангър тепе (гребенът Обидимски ушици, който по форма в никакъв случай не може да се нарече тепе), Десилишките езера (Плешивото и Десилишкото) са наречени Полежански, а имената Пилаф тепе и Кельо се представят като такива на един и същи връх.
Особено фрапантен е случаят с кръщението, размяната и напасването на названия на върховете, които ограждат Поповоезерния циркус. Името Сиврия – рядко използвано друго такова на връх Безбог, е пренесено върху връх Джангал, Джангал (неточно изписано с „е“ – Дженгал) върху връх Момини двори, а Момини двори на един безименен връх на билото на планината, издигащ се между Валявишки чукар и Кралев двор.2_3

        Фантазията на туристите в тази част на Пирин „ражда“ и топонимът Ченгелчал – название, с което в началото се отбелязва несъществуващ връх, издигащ се по билото на планината, между връх Джано и седловината Демиркапия. Скоро след това името е преместено и започва да се представя като друго такова на връх Джано. А няколко години по-късно „мигрира“ върху издигащия се на юг от Джано връх Кадиев рид.

        Учудващо е, че всички тези грешки успяват да се промъкнат и да намерят място в голяма част от официалните географски карти, в постановления, заповеди, протоколи, скици, планове на лесничейства, на военни служби и др.

          Учените и местните хора реагират на част от действията на планинарите, но последните смело, бързо и самоуверено им отвръщат. Научните работници те обвиняват най-често в по-стари топонимични „прегрешения“, а мнението на местните хора дори не се търси. Споровете чия топонимия е правилната се пренасят и в печата.
След политическите промени от 1944 г. голяма част от грешките на туристите не само че не се отчитат като такива и не се отстраняват в издадените статии, книги и карти на планинарска тематика, но и се лансират като истини, каквито в действителност не са. Нещо повече! Географите сякаш се отдръпват и окончателно свалят гарда като спират да се произнасят върху извършваните промени на местни имена в Пирин. Осъществява се една на пръв поглед невидима промяна на географското положение и имената на част от популярните обекти в Пирин. Доста от тях, в резултат на безразборното кръщаване и разместване на названия, се сдобиват с по 3, 5, дори 10, 12, 13 имена.

        Необходимо е да се обърне внимание и на крайно пренебрежителното отношение на авторите на туристически пътеводители, справочници и карти, както и това на някои географи, към използваната народна терминология. Често седловини по форма премки се именуват превали и порти, или пък превалите се назовават порти. А игнорирайки посоките, две съседни такива се наричат дясна и лява. Подобна е картината и при върховете. Чукари или тепета например се отбелязват като чалове. Други пък, част от които назовани в народната номенклатура, по усмотрение на различните автори, се описват с общото „име“ Безименен, като се разграничават с латински или арабски цифри – Безименен 1, Безименен IV и т. н. В тези случаи не само, че не се обръща внимание на становището на местните хора, но и не се взема предвид това на другите автори. Така например един и същи връх едни „именуват“ Безименен IV, а от други Безименен 7.2_4

        Местното население не разполага с възможността да прави карти или да издава книги. И въпреки че то трябва да е източникът на информация, се достига до положение, в което на него му се налагат нови, непознати и неприемливи имена. Глас в пустиня остават и издадените няколко академични книги и статии свързани с пиринската топонимия, на които сякаш никой не обръща внимание.

        В годините част от грешките и неточностите се осъзнават, но вместо да се коригират се търси начин за замазването им. С тази цел се преиначават част от легендите и преданията свързани с различни местни имена, но основно се прибягва до измислянето на нови такива, които се представят като автентични. Последните се оказват и добре приети, тъй като галят ухото и успяват да задоволят напълно чрез своята поетичност любопитството на интересуващите се от пиринската топонимия.

        За хаосът в названията на географските обекти в Пирин допринасят и опитите и предложенията за подмяна на част от тях с аргумента, че са с ориенталки (юрушки, арабски, персийски, турски и т.н.) произход. Тази сложна и отговорна задача, осъществена в кабинетни условия, позволява наслагването върху грешките на още такива. За това допринасят основно непознаването на местните говори, география, история и етнография, а също и вече грешно нанесените имена на обекти в планината, основната причина за която са невниманието и опитите за изписването им в литературна норма.2_5

        За да не бъда голословен, в края на тази статия, ще посоча и отделни примери (освен споменатите вече) свързани с описаните проблеми относно именуването на географски обекти в Пирин.

Пренасяне на местни имена от един обект на друг:
Окаден, друго име на връх Албутин (2688 м), върху кота 2487 м, издигаща се на рида Окаден;
Разложки Суходол – имена на връх (2728 м), върху кота 2665 м (описва се с височина 2640 м), на запад от върха, а също и върху кота 2570 м (на северозапад от кота 2665 м), от която се отделя Окаденския рид.
Каменитица – друго име на връх Байови дупки (2821 м), върху връх Разложки Суходол (2728 м);
Котечки чал – местност на североизток от връх Дуниното куче (2481 м), върху кота 2737 м (описва се с височина 2715 м) на югозапад от същия връх;
Дончови караули – друго име на гребена Караулите, върху кота 2636 м – един от върховете Бъндеришки чуки;
Василашки чукар – название на връх (2614 м), върху кота 2634 м – северният от върховете Типиците;
Голямата страна – име на местност, върху кота 2645 м – южният от върховете Типиците, и връх Превалски чукар (2608 м);
Превалски чукар – название на връх (2608 м), върху кота 2642 м – югозападната на връх Валявишки чукар;
Винарска порта – друго име на седловината Мозговишка порта, върху седловината Превала;
Мозговишки чукар – название на връх (2612 м), върху кота 2620 м, от която се отделя Мозговишки рид;
Джангалски езера – друго име на Кременските езера, върху част от Валявишките езера – западно от връх Момини двори (2729 м);
Стражите – общо название на скалите Голяма и Малка Стража, върху гребена Ушиците;
Селския връх – друго име на връх Конарево (2470 м), върху кота 1545 м, издигаща се на север от него;
Дебели рид – название на рида, разделящ долините на реките Сипливица и Третата (Демиркапийска), върху билото на планината, в участъка от връх Джано (2657 м) до седловината Тодорово (Тодорова поляна);
Сипливица – име на местност (неправилно отбелязвана като Саплийца), върху връх Хлевен (2654 м) и Бойков връх (2343 м);
Бойков връх – название на същия (2343 м), върху издигащата се на югоизток от него кота 2045 м;
Чала – название на връх (1969 м), върху съседния връх Баба (1917 м);
Баба – име на връх (1917 м), върху издигащата се на северозапад от него кота 1879 м.

Обекти с 3 и повече названия придобити в резултат на различни, в голямата си част произволни,  именувания:
връх Байови дупки / Каменитица (2821 м) – Байова дупка, Баюва дупка, Баюви дупки, Разложка Каменица, Разложки Каменитец, Каменица, Мехомийска Каменица;
връх Василашки чукар (2614 м) – Василаки, Василашка чука, Възела, Възелът;
връх Типиц (2646 м) – Типица, Типец, Тепица, Типика, Голям Типик, Голяма Типица, Типиц I, Голям Типиц, Малък Типиц, Типица чукар;
кота 2645 м (южният от върховете Типиците) – Горната скала, Голямата страна, Малък Типик, Типица, Голяма Типица, Типиц II, Малък Типиц, Голям Типиц;
седловината Премката (между върховете Тодорин и Василашки чукар) – Тодорин превал, Превала, Превала на Мала Тодорка, Тодорина порта, Преслопа, Василачка седловина;
седловината Превала – Чаирска превала, Чаирска седловина, Чаирска порта, Превалска седловина, Винарска порта, Демянишки превал;
седловината Мозговишка порта – Портата, Винарска порта, Мелнишката порта, Чаирската порта, Превалска капия, Превалска седловина, Превалска порта, Валявишка порта, Демянишка порта, Портата на Белемето, Белеметска порта;
връх Малка Каменица (2675 м) – Каменец, Острица, Остреца, Пукнатия връх, Смирненски;
Кралевите езера – Кралевдворски езера, Самодивски езера, Момини езера;
седловината – портата, северозападно от връх Кралев двор – Капията на Белемето, Малка Демиркапия, Кралевдворска лява порта;
седловината – премката, югозападно от връх Кралев двор – Кралевдворски превал, Кралевски превал, Превала, Кралевдворска дясна порта;
връх Синаница / Разцапения връх (2516 м) – Бели чукар, Варовити чукар, Варовита чука, Варовити връх, Остри връх, Арнаутски връх, Синия връх, Сини връх, Счупения връх;
седловината Портата (Банската порта, Момината порта) – Папазгьолска порта, Валявишка порта, Дженгалска порта, Джангалска порта;
Пукнатото езеро – Хлевенско езеро, Саплийца, Пукнен езер, Черновръшко езеро.

Традиционни топоними, чиито имена са заменени (или предложени за промяна) с „нови“ названия:
връх Малка Джинджирица (кота 2596 м – на северозапад от Даутов връх) – Безименен връх I, Безименен връх, Безименен връх 1;
седловината Итипица – Превала, Превала Разложки Суходол, Суходолски превал.
връх Църномогилски чукар (2690 м) – Народна армия; Безименен връх 4
връх Опрено (2637 м) – Безименен IV, Безименен 7, Малък Типик;
гребен Обидимски ушици – Малък Мангър тепе, Малкия Мангър тепе, Малки Мангър тепе, Бански Мангър тепе, Малък Мангър, Малък Полежан;
връх Муратова чука (2449 м)  – Безименен връх 5;
седловината Беговишки превал – Каменишка порта, Беговишка порта.2_6

Обекти, освен гореспоменатите, означени с цифри или предложени за именуване:
кота 2783 (между връх Байови дупки и кота 2853 м) – Безименен връх 2, Безименен II;
кота 2853 (от която се отделя Котешки рид) – Безименен връх 3, Безименен III;
крайните северозападна и югоизточна коти на връх Кутело – Кутело 2, Кутело 1, Кутело I, Кутело II;
кота 2543 м (между връх Гергийца и седловината Синанишка порта) – Безименен връх 6
кота 2645 м (южният от върховете Типиците) – Безимен V;
кота 2639 м (северно от връх Хлевен) – Михаил Антонов, Безименен връх 8.

Примери за нови имена, непознати за местното население, измислени от планинарите:
Момин връх – на коти 2482 м 2454 м (югоизточната и североизточната на връх Синаница) и на кота 2467 м, издигаща се на изток от връх Синаница, от която се отделя рида, ограждащ от изток долината на река Арнаут дере;
Муратово езеро – на Овинатото езеро;
Муратови езера – на Овинатите езера;
Възела – на връх Василашки чукар (2614 м), след което названието е преместено върху кота 2616 м, издигаща се на юг от него по билото на планината;
Каменишка кукла – върху кота 2717 м, северозападна издънка на връх Каменица;
Кукленско езеро – на Беговишкото езеро;
Зъбът – на кота 2686, която се издига между връх Яловарника и гребена Куклите;
Кременски връх – на кота 2467 м, издигаща се между върховете Човеко и Хамбар тепе;
Демирчал – на кота 2674, издигаща се на юг от връх Кадиев рид.

Примери за обекти чиито имената са приведени в литературна норма;
скално образувание Събиците – Стъпалата;
Итипишка река – Етипицка река;
Овинати връх – Хвойнати връх;
Къркъмската вода – Къркъмска река;
Типицката вода – Типицка река;
Газейската вода – Газейска река.

Примери за обекти чиито имената, след опитите за привеждането им в литературна норма, са напълно променени;
местност Грейщата (припекливо, огрято място) – Градищата;
местност Микьово (вероятно производно от лично име) – Мичево.

Примери за неудачно предложени за смяна имена на обекти, обявени като уж такива с ориенталски произход:
местност Картъло (място обрасло с трева картъл) е предложено да се преименува на Орлови скали – названието неправилно се извежда от турската дума картал – орел;
връх Газей (вероятно от думата газей – тиня, кал, блато, или газ – брод, какъвто има под него, на Газейската река) е предложено да се именува Войводски връх – названието се извежда от арабската дума гази – борец за вярата, победител.


Автор: Николай ДАУТОВ, географ, автор на книгите:

Пирин: речник и пътеводител. – София, 2008.

Места свързани с християнството в община Гоце Делчев. – София, 2011.

Източник: http://pirin.bg/orbel/2014/32-2_14/6.html