Етикети

, , , , , ,

То е едно от най-старите села в самоковския край. Така на 1460 г., според старото житие на Св. Иван Рилски, в делегацията, която отишла да вземе мощите на светеца от Търново, участвал и поп Иван от Белчин. В околността се срещат стари названия като Турски дол, Арамия, Боев пат и пр. Всяко от тях ни наумява за важни преживени събития от тоя край. По-главни оброчища са: Св. Троица; на 4 км източно от селото, Св. Спас, мънастирище и крепост над старата черква, Св. Петър, Св. Иван, а до самото село – на 160 крачки Св. Димитрия, у селото – Св. Никола, Св. Илия, Св. Атанас. Последните требва да са били частни къщи, където се извършвало богослужение в тежките години на робство, преди да се съгради старата църква „Св. Петка”.

Селото е разположено в подножието на Верила на 1½  км западно от шосето Самоков – Дупница. През него тече една рекичка, върху която има старинен мост с каменен свод. Селяните по характер, по носия – по всичко се схождат с Клисурци и Сапаревци. В турско време те плавили желязна и златна руда, горили въглища за маданите и пр. Около 1870 г. то имало 47 семейства, а към Освобождението 60, на 1900 г. – 1080 жители, на 1910 г. – 1318, на 1920 г. – 1401, на 1926 г. – 1626 жители. Не сметаме 10-на семейства, които се изселили в ески-джумейско и другаде.
От селото се делил един път през Широки дол, та излизал до върха на Верила, от където един слизал в село Клисура, а друг отивал по билото на с. запад към връх Дебелец.

В ранно време тук имало килийно училище, за това и днес старите хора знаят да четат по славянски. Днес в селото се издига едно великолепно училище с 8 класни стаи, с веранди и други съвременни приспособления.
Старата църква „Св. Петка”, гдето са и гробищата, е направена от глина през 17 в., била потрупана, а после отровена. Отвътре тя е украсена с хубави старинни икони.

На големата икона „Св. Богородица” личи следния надпис: … гн рабъ Божïе хачҥ іанкулъ н подружіе стефанъ … ζρζα (7171 – 1661 от Хр.). тук е дума за ктиторите и датата. От двете страни на същата икона има по пет образи на светии. При образа на пророк Соломон има такъва емблема: премоу – дрос – тьс – зда – себе – храм. На царските двери отгору диск с образа на Христа и наоколу: „поменн гн хаџï іанкулъ”. Види се той е главния ктитор на църквата. Иконата АНГЕЛСКИ СБОРЪ, на средата Христос, отдолу: „(надпис на църковнославянски)”. Иконата на Св. Ив. Рилски, надпис: „(надпис на църковнославянски)”, от страна: „приложи Божко”. Годината требва да е същата, защото надписите и работата е като на другите споменати икони. Св. Иван е изписан като калугер, но млад, с черни косми. На царския престол е иконата на Вседаржителя, с надпис от долу: „(надпис на църковнославянски)” (717а – 1663). От същето време са и иконите „Възнесение Христово”, „Архангел Михаил”, „Три светители”, което личи по направа и всичко.

Над тази църква, на върха, се намират развалините на манастиря „Св. Спас”, с източно отделение 12 на 6 м., а с западното 8 на 6 м., разбира се олтарът отделно. Всичко това направено с чупени камъни и тухли. Непосредствено до манастиря е била крепостта, която обхващала 16-20 декара пространство. Входове имало от две страни: север и юг. От юг личи къде е била вратата, от там е бил и прекопа, а от другите страни – височини. Преданието казва, че прекопа бил покрит, та се слизало по тунел до реката, от където и нахлули турците при покорението. От тази крепост на ю. з. 1½ км. на един също уединен връх, който владее Клисурския проход, се намира оброчището и крепостта „Св. Петър”. По натам е връх Викалото, Стоянчовец и пр.

Белчин е дал за обединение на българското племе в последните войни 52 човешки жертви.


⇒ автор – Христо СЕМЕРДЖИЕВ (Из непубликувания ръкопис за Самоков и околността, съхраняващ се в Градски музей Самоков)

извор