Етикети

, , , , , ,

В цитирания документ (крепостният акт на Ахмед Паша) селото се казва Сърбите, в тефтера на Г. Захариев Костов – Кара Искър (Черен Искър), така е и в официалните турски книжа, а реката, която тече през него, Луди Искър, сега Лева река. Новото име на селото е Мала църква, което има известно историческо оправдание, понеже тукашната църква е най-стара в Котловината, правена преди 200 години. Маданът, който работел в центъра на селото, носил името Църква мадан. Преданието казва, че това население дошло по-рано от онова на Маджаре.

Селото на 1852 г. имало 19 къщи, на 1873 г. – 20 с 87 мъже. През 1900 г. имало 323 жители, през 1910 г. – 385, 1920 г. – 465 и през 1926 г. – 542. То е разположено на 1000 метра височина. Старото село било един километър над днешното училище в низината, и много по-голямо. Поради наводнение, причинено от пробива на теснината под някогашно езеро в дъното на леворечната долина, селото било отвлечено и се заселило на сегашното си място. Види се местото на това някогашно езеро като песъкливо, не е здраво, та и сега се изостави идеята да се възобнови то като резервоар от вода за Софийския водопровод.

По-забележителни места в околността му са: Бошкова чукара, Сръбски дол, Влашки егрек, Арноутино, Скакавица, Оджовица, Шумнатица, Мусина страна, Господинкин валог, Рияците и пр. На юг от пътеката от тук за Бел Искър има остатъци от цръквище. Под връх Ушите има зидище от крепост или Караулница над сегашния път за Окаден камък – мънастиря. Както казахме по-рано, поради езеро в дъното на котловината, пътят е бил по-горе, именно край зидището. Помни се, че при едно нашествие на кърджалиите, останали здрави само две къщи.

В турско време населението се поминавало с въглищарство. Имало в селото много ковачници, в които се подготвяли подкови. Сега населението се поминава с производство на дървен материал. Тук бичкийницети и водениците не замръкват цело зиме, понеже водата е близо до изворите си – езерата. Сега (ок. 1928 г.) селото има оживен вид поради софийския водопровод, който се строи тук наблизо. По ущелието в дъното на долината е построено 2 км шосе до електрическата юзина, където ще е водния пад. От тук минава старият път Самоков – Рилски манастир.

Към 1860 г. тук е имало килийно училище. Както тук, така и по другите искровски села жените приготвят много хубави шевици, които носят на ризите и ръкавите.


⇒ автор – Христо СЕМЕРДЖИЕВ (Из непубликувания ръкопис за Самоков и околността, съхраняващ се в Градски музей Самоков)

извор