Етикети

, , , , , ,

Според преданието жителите му били 3-4 къщи маджари, които първоначално живели къде Татар гичит (Татарски брод), но поради разбойничеството що вършели там, били разселени тук. Това нещо се съглесява с горецитирания документ (крепостния акт на Ахмед Паша), само че преданието поставя заселването на пленниците маджаре по-късно от онова на сърбите, пак разбира се в XVI век. На новите заселници маджаре била отстъпена мера от с. Мала църква и от с. Говедарци, което се пък компенсирало от Доспей махала.

Така, границата между поселението в двете села била река Гърковица, а после станала Юрушка река. На 1852 г. селото било 17 къщи, на 1873 г. 16 къщи с 69 мъжко население, на 1900 г. – 252 жители, на 1910 г. – 303, на 1920 г. – 363, на 1926 г. – 453. По-важни места в околността са: Окаден камък, Айдар видня, Златкова утока и пр. Оброчища са: Светената вода, едно при Ивова река, друго при бързановите говедарници, при Белциница и пр.madvare3

В турско време селяните секли борови трупе по 2 м дълги, туряли ги да съхнат на фигури и от месец март почвали да ги горят за въглища по дворовете, а летно време по гората. На частните гори плащали по 2-3 гроша на година за секира. Карали въглищата на коне, понеже немало шосета. Равносметката с турците господари приключвали щом почвало да мръзне, но се селяните оставали неиздължени.

Селото е разположено по десния брег на Черния Искър, в една падина, запазена от ветър, сгодно за курорт. Сега (ок. 1928 г.) горската индустрия е държавна. Селото си има нова, красива църква, строена на 1896 г., училището също е ново, строено преди 2-3 години (ок. 1925-26 г.).

⊕⊕⊕

Вървим по следите на историята и търсим облика на селото през годините. Днес Маджаре се намира на десетина километра от града. Съвременната структура на селищната мрежа в община Самоков е формирана след продължително историческо развитие, което води началото си от средните векове и е резултат от множество сложни процеси от социално-битов и икономически характер. Самоков е бил един от големите и значителни културни центрове през Възраждането и средище на църковно просветителските борби.  Селата Мала църква (Сръбско село) и Маджаре са възникнали при разцвета на града, заселени със сърби и трансилванци, твърдят някои източници.

Името на селото Асен Христофоров обвързва с името „мухаджир”  –  „В Искровете ще ви кажат, че първите маржарци са били маджири, а не маджари и дори ще наблегнат върху и-то. При бързия изговор побългарената чуждица мухаджири се е превърнала в маджири. Прозвището се е запазило не само поради късното идване на маджарци в долината, но и поради тяхното насилствено преселване от Татар-гечит. От извращението на маджири произлиза и Маджаре, с ударението върху първата сричка. В по-раншните турски документи за Искровете селото изобщо не се споменава”.

Целият регион на Искровете, пък и не само, е известен с това, че е богат на желязна руда. За набавянето и  преработването на тази суровина, както и за  захранването на Oсманската империя с нея е бил необходим и голям човешки ресурс.

„Тъкмо късното поселване на маджарци в долината на Искровете е сигурен довод срещу предположението за техния иностранен произход. Саксонци, маджари, хървати и сърби са разработвали рудните залежи в нашите земи както през Второто българско царство, така и през първите два века от турското владичество и местното население в Самоковско ги е наричало с общото име „маджари“. Ала преселването на маджарци е станало много по-късно — толкова късно, че при Освобождението селището им е наброявало едва петнадесетина къщи. Дори църквата им е била съградена чак в 1898 година.

Какви лоши „католици“!… При това в Маджаре не е запазено предание за прадеди чужденци”.


⇒ автор – Христо СЕМЕРДЖИЕВ (Из непубликувания ръкопис за Самоков и околността, съхраняващ се в Градски музей Самоков)

извор

извор