Етикети

, , , , ,

Злокучене се намира на 6 км северно от Самоков. На юг то граничи със село Драгушиново, на север с изселеното село Шишманово, а на запад с Широки дол. Сигурно ще ви порази фактът, че Злокучене е известно и като Слънчев брег. Красивият пейзаж наоколо е хълмист. Преди време селото се е намирало около коритото на река Искър, но след наводнението, за което ще прочетете малко по-надолу, то се е преместило в по-високите части.

Фактологията на издирването първо ме препраща към Христо Семерджиев и неговия непубликуван ръкопис – „Самоков и околността му – принос към историята им от турските завоевания до Балканската война”. Там авторът дава подробно описание на Злокучене:„ Три километра под Драгушиново, на баира по Искъра, в две падини, на 880 м над морето е разположено селото. Един мост на колове го свързва с мерата му оттатък Искъра. Около 1850 г. селото имало 16 къщи, а сега 78; на 1873 г. то имало 22 къщи, с 107 души мъжко население; на 1900 г. населението било 335 жители, на 1910 г. – 410, на 1920 г. – 426 и на 1926 г. – 495 жители”. Както е видно през тези години селото е било сравнително заселено за разлика от сега. Свидетелство за този факт е не само последното преброяване от 2011, а и сведенията, които дава Иван Велинов във филма, посветен на селото „Наше село Злокучене”. Броят на жителите доста е намалял и в момента там има около 175 къщи, от които около 32-33 са необитаеми.

година 1934 1946 1956 1975 1992 2001 2008 2009 2011
жители 578 693 692 598 442 332 280 271 262

ЛЕГЕНДАТА НА ИМЕТО

Преданието разказва, че името на селото идва от растение. Някога, много отдавна, по времето на турското робство, младежите от селото наранявали телата си с блатното кокиче, наричано злак, за да не влязат в редиците на армиите на завоевателя. Не успях да намеря друга легенда, която да разбули тайната около необичайното име.

„НАШЕ СЕЛО ЗЛОКУЧЕНЕ”

Това е телевизионна поредица, която разказва за самоковските села. Преглеждайки филма и слушайки разказите в него, се връщаме много назад, поне две поколения. Стоян Ангелов, вече покоен, разказва по спомени на своята майка, че някога в селото е имало чума и голямо наводнение, което е отнесло цяло Злокучене, а впоследствие половината му жители са се изселили – едната част в пазарджишко, а другата в шуменско. Там се формирали села с идентични имена – Злокучене /Пазарджишко/ и Злокучен /Шуменско/. След наводнението останали десетина къщи, които били нависокото. В следващия пасаж от ръкописа на Семерджиев също се споменава за голямото наводнение – „През селото минава коларски път от Самоков за Чамурлия (Шишманово), Горни Пасарел, се по край Искъра и местността Каяджик; за Нова село, по който некога се превозвала руда за с. Махала (Марица) и с. Радуил. Поради наводнение и прииждане на Искъра, което не се помни от селяните, половината му къщи били занесени от водата. Тогава пострадалите хора се заселили в пазарджийско, на 2 км под Саран бей покрай Марица, та образували ново селище с същето име – Злакучане”.

„Стари родове са: Джимбовци – 19 къщи; Мандажиите, 24 к., дошли от Крушевско – Македония; Шоповци – от Трънско, Расоловци, Ловоровци, Иловци и пр. По-забележителни местности в околността: Бойов дол, Бойов кладенец, Гръков рид, Яслите и пр. Оброчища: „Св. Илия”, „Св. Георги”, „Св. Петка”, „Св. Петър”, „Св. Пантелеймон”, „Св. Спас”. И в това село рударството било главния поминък на населението; наоколо имало шест видни. Ред опити се правили от турците, за да се подобри железарското производство. Така, те докарали цело село в местността Чефлика, на 3 км. под Злакучане, за да плави руда. Какво е станало по-късно с това население, нищо не се знае. По едно време турците инсталирали водно колело в Искъра под селото, та да вадят вода за плавене на руда; обаче и тия опити не успеват. Днес населението се занимава само с земледелие и скотовъдство” – продължава разказа си Семерджиев. Прави впечатление, че Семерджиев нарича селото Злакучане, което отговаря на легендата, която разказва, че някога в полето е имало растение, наречено злак. С него мазали момчетата, за да не ходят войници. Оттам дошло името. За нея прочетохте и по-горе.

Връзката между Самоков и Злокучене винаги е била силна – вероятно заради близкото разстояние помежду им. Обработването на земята хранело хората и едновременно с това било и техен поминък – продукцията си продавали на пазара в Самоков.

МЕСТНОСТИТЕ

Няма населено място, което да си няма неговите, характерни местности. Аналогична е ситуацията и при това село. Всяка педя земя си има свое название. И няма да как да бъде по различен начин, след като хората са същества на притежанието, пък и не само – едно време светът е бил определян по собственика на дадена земя, по някоя отличителна черта, по граница, по ключово събитие и т.н.. В Злокучене и около него можете да чуете за местности като: Орниче, Крайно ниве, Босново дере, Дабо, Гръков рид.

Църквата в селото е строена на 1842 г. на мястото на старо оброчище – храмът е на „Св. Никола Мирликийски”, а съборът на селото е на празника на св. Илия. На празника свещеник минавал по къщите, за да освети агнетата, но днес традицията е попроменена. Курбанът се благославя в църквата. В махалите на селото по домашни фурни, които е имало почти във всяка къща, се пекат агнетата, но това зависи от възможностите на стопаните. Понякога агнетата се пекат цяла нощ.

Манастирът „Света Петка“ също се намира в околността на селото – в северна посока. Части от него са съществували до 50-те години на миналия век, когато от превратностите на времето и от човешката небрежност, това, което е останало е било толкова малко, че дори е било заплашено от пълно изчезване. През 1996 година Стоян Ангелов възстановява всичко със собствени средства и в момента е отворен за посещения от всеки, който пожелае да види святото място. От същата година там се почита Петковден /14 октомври/, който е съпроводен с раздаването на курбан. С особена почит се тачи този ден, защото пази идеята да събира всички от рода на една трапеза, да среща хората, които са поели различни житейски посоки.

Друг параклис, който се намира в землището на Злокучене, на около половин километър, е „Св. Иван Рилски”, построен през 2004 година от семейството на Велко Лазаров с техни собствени средства. В близост до мястото има построен навес, който е много подходящ за отдих и почивка.

Около Злокучене има още свети места – това са местността Св. Георги, където има голям каменен кръст; местността Св. Илия, където, отново до 50-те години на миналия век, се е правел курбанът за Илинден, традиционният ден на Злокучене, който е събирал цялото село; местността Св. Петър, където също е имало каменен кръст.


⇒ автор – Христо СЕМЕРДЖИЕВ (Из непубликувания ръкопис „Самоков и oколността му – принос към историята им от турските завоевания до Балканската война”)

извор